№ 18800
гр. София, 23.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
Сложи за разглеждане докладваното от КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА
Гражданско дело № 20211110138453 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
След изпълнение разпоредбите на чл. 142, ал. 1 ГПК на поименното
повикване в 10:05 ч. се явиха:
Ищецът по първоначалния иск, ответник по насрещна искова
молба А. Ф. М. – редовно призован, не се явява, не се представлява.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила на 23.11.2022 г. молба от А. М.,
подадена чрез процесуалния му представител адвокат Ю. Р., в която се
заявява, че от името на ищеца по първоначалния иск и във връзка с молба на
ответната страна за отлагане на откритото съдебно заседание по настоящото
дело, то се моли ход на делото да не бъде даван и същото да бъде насрочено
за друга дата и час. Излага се, че макар че процесуалният представител - адв.
Р., се намира в болничен съгласно приложен към молбата болничен лист от
21.11.2022 г., и въпреки готовността на същата да се яви в днешното съдебно
заседание с цел да не се препятства процеса, то поради подадената от
ответната страна молба за отлагане на делото се счита, че ход на същото не
може да бъде даден.
Ответницата по първоначалния иск, ищец по насрещна искова
молба Й. М. М. – редовно призована, не се явява, не се представлява.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила на 21.11.2022 г. молба от Й. М.,
подадена чрез процесуалния й представител адв. Б. З., с която се отправя
искане откритото съдебно заседание по делото да бъде отложено за друга
1
дата, тъй като адв. З. е ангажиран по друго дело и не е в състояние да се яви с
доверителката си в настоящото съдебно заседание. Отделно се отправя искане
и съдът да насрочи поотделно изслушването на страните, като бъде
постановено Й. М. да бъде изслушана без присъствието на А. М., тъй като дни
преди днешното открито съдебно заседание последният е отправил масови
заплахи за физическа саморазправа с нея и тя не желае да се явява с него в
едно съдебно заседание от страх след провеждане на същото да не й бъде
причинена телесна повреда.
АСП-ДСП „Люлин“ – редовно уведомени, не изпращат представител.
СЪДЪТ, след като съобрази изложените от страните в постъпилите по
делото молби от 21.11.2022 г. и 23.11.2022 г. доводи, НАМИРА следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ГПК съдът отлага делото ако
страната и пълномощникът й не могат да се явят поради препятствие, което
страната не може да отстрани. Така посочените от законодателя в
разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ГПК предпоставки за страната и
пълномощникът му са предвидени кумулативно, а не алтернативно, за всеки
един от тях.
В постъпилата по делото на 23.11.2022 г. молба от процесуалния
представител на А. М. се излагат единствено твърдения за наличието на
уважителни причини у адвоката за неявяването му в днешното съдебно
заседание, като липсват изложени каквито и да било доводи или твърдения за
това, че за лицето А. Ф. М. са налице някакви препятствия, които то да не
може да отстрани и които да го възпрепятстват да се яви лично за датата и
часа на днешното съдебно заседание.
Отделно от това, към молбата от 23.11.2022 г. е приложен болничен
лист от 21.11.2022 г., издаден за адвокат Ю. Р., с посочена в него причина за
неработоспособността – придружаване и гледане на дете до 18 годишна
възраст, и отразен режим на лечение – домашен амбулаторен, като липсва
представено медицинско удостоверение по образец, утвърден от министъра
на здравеопазването и министъра на правосъдието, в което да е отбелязано, че
заболяването на лицето не позволява явяването му пред разследващите органи
и пред органите на съдебната власт, съгласно изискването на чл. 18, ал. 2 от
Наредба за медицинската експертиза. Нещо повече, в самата молба от
23.11.2022 г. адв. Р. потвърждава, че макар същата да се намира в болничен,
2
то това обстоятелство не е съставлявало за нея препятствие да се яви в
днешното съдебно заседание.
Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредбата за медицинската експертиза, при
определен домашен амбулаторен или свободен режим осигуреният е длъжен,
ако е необходимо, да се яви пред разследващите органи или пред органите на
съдебната власт през периода на разрешен отпуск поради временна
нетрудоспособност, освен ако представи „Медицинско удостоверение” по
образец, утвърден от министъра на здравеопазването и министъра на
правосъдието, в което е отбелязано, че заболяването на лицето не позволява
явяването му пред разследващите органи и пред органите на съдебната власт.
Следователно, при произнасянето си за наличие на непреодолимо
препятствие по см. на чл. 142, ал. 2 ГПК, изразяващо се в заболяване на
страната или на законния й представител, когато няма представител по
пълномощие, съдът е обвързан от преценката на здравните органи относно
режима на лечение, обозначен в болничния лист, като по аргумент от
противното от чл. 18, ал. 2 НМЕ, при определянето на друг режим, различен
от домашен амбулаторен или свободен, заболяването е препятствие, което
страната не може да отстрани, и е основание за отлагане на делото без да е
необходимо издаването на отделно медицинско удостоверение за това. При
определяне от здравните органи на най-леките режими на лечение - домашен
амбулаторен или свободен, се счита, че заболяването позволява на лицето да
се яви пред органите на съдебната власт, ако не е издадено медицинско
удостоверение по образец, с което се установява противното. В тази хипотеза
съдът при постановяване на определението по чл. 142, ал. 2 ГПК отново
действа при обвързана компетентност, доколкото преценката, че
заболяването не позволява явяване пред съд, е единствено от правомощията
на здравните органи, обективирана в медицинско удостоверение по образец
по чл. 18, ал. 2 НМЕ.
Във връзка с постъпилата на 21.11.2022 г. молба от процесуалния
представител на Й. М. М. следва да бъде посочено, че макар в същата
адвокатът да излага твърдения, че е възпрепятстван да се яви в днешното
съдебно заседание поради служебната му ангажираност по друго дело, то към
молбата не са представени никакви доказателства за това.
Отделно, изразеното в молбата становище за нежеланието на Й. М. да
3
се яви лично в едно съдебно заседание заедно с ответната страна поради страх
на същата от физическа саморазправа с нея само по себе си не е
обстоятелство, което да може да извини Й. М. и да я освободи от вмененото й
от закона задължение, както в разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ГПК - да посочи
препятствия, които тя не може да отстрани, за неявяване й в открито съдебно
заседание, за което е редовно призована, така и в чл. 321, ал. 1 от ГПК за
лично явяване на тази страна в производството по настоящото дело. За яснота
следва да бъде разяснено, че посочените разпоредби вменяват законово
задължение както за страните, така и за съда, за следване определено
процесуално поведение, още повече, че се касае за явяването пред съдебен
орган, като заявени твърдения от една от страните за страх „да се засече“ в
съдебната зала с другата страна не могат да бъдат приети като уважителни
обстоятелства за неизпълнение на вменени със закон процесуални
задължения, още повече и когато не са подкрепени с никакви доказателства.
С оглед всичко гореизложено
СЪДЪТ НАМИРА , че не са налице изискванията на чл. 142, ал. 2 от
ГПК за отлагане на делото като липсват пречки ход на същото в днешното
съдебно заседание да бъде даден
ТАКА МОТИВИРАН
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Съгласно разпоредбата на чл. 321, ал. 1 от ГПК в първото заседание за
разглеждане на дело по иск за развод страните трябва да се явят лично. При
неявяване на ищеца без уважителни причини производството се прекратява.
В производството по настоящото дело всяка от страните има качеството
на ищец по отношение собствената си искова претенция, като както съдът
подробно изложи по-горе, нито за лицето А. Ф. М., нито за лицето Й. М. по
делото са релевирани твърдения или са представени доказателства за
неявяването на което и да е от тях в днешното открито съдебно заседание,
поради наличието на някакви уважителни причини. Поради което,
СЪДЪТ НАМИРА, че е налице предпоставката на чл. 321, ал. 1 от ГПК
за прекратяване производството по настоящото дело.
4
ТАКА МОТИВИРАН
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРЕКРАТВЯВА на основание чл. 321, ал. 1 от ГПК производството по
гр.д. № 38453/2021 г. по описа на СРС, III-ГО, 80 състав.
Определението за прекратяване подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок, считано от съобщаването му на страните, пред СГС.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:59
часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
5