Решение по дело №5213/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 266342
Дата: 29 октомври 2021 г. (в сила от 29 октомври 2021 г.)
Съдия: Калина Венциславова Станчева
Дело: 20211100505213
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 април 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                   гр.София, 29.10.2021 г.

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - Д състав, в закрито заседание на същата дата две хиляди двадесет и първа година в състав :

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова

                                            ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска   

                                                                мл. с. Калина Станчева

 

 като разгледа докладваното от младши съдия Станчева ч.гр.дело № 5213 по описа за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.

 

Постъпила е жалба с вх. № 939/01.04.2021 г., подадена от „А.– МБ – **“ ООД –гр. София, ЕИК********, чрез адвокат Ш., против постановление за разноски по ИД № 20219230400021 по описа на ЧСИ Г.Н., рег. № 923 на КЧСИ, с район на действие СГС, обективирано в покана за доброволно изпълнение изх. № 1180/11.03.2021 г. по същото изпълнително дело.

В жалбата са изложени аргументи, че размерът на дължимите такси по ТТР към ЗЧСИ е неправилно определен от съдебния изпълнител. Сочи се, че след начисляване на дължимия ДДС върху изчислените такси по Тарифата, общият размер на дължимите такси следва да е сумата от 306 лева, а не както неправилно било изчислено в атакувания акт – сумата от 420,72 лева. Релевирани са още доводи, че определеният и приет по делото адвокатски хонорар в размер на 520 лева не съответства на размерите на дължимите адвокатски хонорари съгласно Наредба № 1/2004 г. на ВАС, като се изразява становище, че дължимият адвокатски хонорар за образуване на изпълнителното дело следва да бъде редуциран до минималния размер от 100 лева. Сочи се, че изпълнителното дело не се характеризира с фактическа и правна сложност, както и че не са представени доказателства за заплащане на адвокатския хонорар. Моли се съдът да отмени обжалваното постановление и да намали размера на начислените такси по ТТР към ЗЧСИ до предвидения в същата тарифа размер, както и да намали адвокатското възнаграждение по изпълнителното дело до размер от 100 лева.

Постъпило е възражение от взискателя по изпълнителното дело М.В., чрез адв. С. В. от САК, в което се излагат доводи, че жалбата е недопустима като просрочена, а в случай, че съдът приеме, че жалбата е процесуално допустима, моли да я остави без уважение като неоснователна.

Съдебният изпълнител излага мотиви по обжалваните действия, като посочва, че в частта, с която се оспорва размерът на адвокатското възнаграждение на взискателя, жалбата е процесуално недопустима поради липса на правен интерес от оспорването, тъй като длъжникът не е подал възражение по чл. 78, ал. 5 пред ЧСИ. Изложени са аргументи, че жалбата е неоснователна в останалата и част.

С Определение № 2683 от 14.10.2021 г. на САС, , 8-ми граждански с-в, постановено по ч. гр. д. № 3050 по описа за 2021 г. е отменено определение № 270121 от 10.06.2021 г. по ч. гр. д. № 5213/2021 г. на СГС, IV "Д" въззивен състав, с което е оставена без разглеждане като недопустима жалбата с вх. № 939/01.04.2021 г., подадена от „А.– МБ – **“ ООД –гр. София, чрез адв. Ш., против постановление за разноски по ИД № 20219230400021 по описа на ЧСИ Г.Н., рег. № 923 на КЧСИ, с район на действие СГС, обективирано в покана за доброволно изпълнение изх. № 1180/11.03.2021 г. по същото изпълнително дело и делото е върнато на СГС за продължаване на следващите се съдопроизводствените действия.

 Съобразно горното, настоящият съдебен състав следва да разгледа подадената жалба по същество.

 

Съдът, като взе предвид становищата на страните и намиращите се в кориците на изпълнителното дело материали, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

 

Изпълнително дело № 20219230400021 на Г.Н., с рег. № 923 КЧСИ, с район на действие СГС е образувано въз основа на молба от М.Я.В. срещу „А.– МБ – **“ ООД, за принудително събиране на сумата в размер от 3 440,72 лв. – представляващи сборна сума от следните: 2 500 лв. –неолихвяеми вземания (мораторни лихви, обезщетения и т.н.), 520 лв. – разноски по изпълнителното дело, 420,72 лв. – такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 25.03.2021 г.

Към молбата за образуване на изпълнителното дело от 24.02.2021 г. са приложени изпълнителен лист от 27.01.2021 г., издаден по посоченото в молбата гражданско дело, пълномощно, с което М.Я.В. е  упълномощил адв. С.В., като помежду им се твърди да е сключен и договор за правна защита и съдействие 891146, с предмет оказване на правна защита и съдействие, но такъв не се намира в кориците на изпълнителното дело. По делото е представен препис-извлечение от банковата сметка на адв. С.В., от който става видно, че по сметката й са постъпили 520 лева, като за основание на превода е посочено „изп. дело срещу „СБАЛАГ Майчин дом“ ЕАД.

 По делото е изготвена, изпратена и получена от длъжника на 15.03.2021 г. покана за доброволно изпълнение, в която е посочено, че задължението по изпълнителното дело възлиза на сумата от общо 3 440,72 лева. С поканата на длъжника се дава двуседмичен срок да изпълни доброволно задължението си, като му е съобщено, че съдебният изпълнител ще пристъпи към принудително събиране на вземането след изтичане на указания срок.

По делото е изготвено уведомление по ДОПК и искане за справка на осн. чл. 431, ал. 3 от ГПК да се предостави информация на ЧСИ Г.Н. относно регистрираните касови апарати на длъжника и търговски обекти, които посочените апарати обслужват. Замолено е още да се предостави и информация касателно притежаваните от длъжника банкови сметки. На същото основание се моли за осведомяване дали има записани невдижими имоти и МПС, или други подлежащи на деклариране движими вещи на името на длъжника.

Съгласно справка за наличие/липса на задължения към 29.03.2021 г. е констатирано, че „А.– МБ – **“ ООД няма задължения към НАП.

Със запорно съобщение от съответната дата е наложен запор върху всички сметки на длъжника „А.– МБ – **“ ООД на основание чл. 450, ал. 3, чл. 507а, чл. 508, вр. с чл. 446 от ГПК до размер на сумата от 3 440,72 лева. Наред с това е наложен запор и върху всички вземания на длъжника, включително и бъдещите такива до горепосочения размер, изчислен към 25.03.2021 г.

На 26.03.2021 г. дружеството длъжник е превело в полза на ЧСИ Г.Н. сумата от 3 440,72 лева, като за основание на банковия превод е изписан номера на процесното изпълнително дело, а именно - Изпълнително дело № 20219230400021.

С молба до ЧСИ Г.Н., „А.– МБ – **“ ООД отправя искане на основание чл. 78, ал. 5 ГПК да издаде постановеление, с което да намали размера на адвокатското възнагражднеие на процесуалния представител на взискателя, доколкото адвокатския хонорар не съответства на размера, дължим съгласно Наредбата от 2004 г. на ВАС. В молбата се сочи още, че последният е силно завишен, а отделно не са и представени доказателства за реалното заплащане на претендираното възнаграждение. Ето защо адвокатският хонорар следва да се намали до сумата от 100 лева.

 

Въз основа на горните фактически констатации, настоящият състав намира от правна страна следното:

 

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК /двуседмичен, съгласно действащата към момента на постановяване на подлежащия на обжалване акт на съдебния изпълнител/ от легитимирано лице и е насочена срещу действие на съдебния изпълнител, което подлежи на съдебен контрол по арг. чл. 435, ал. 2 от ГПК. Отделно, жалбата е допустима, макар наред с нея да е отправена и молба до ЧСИ за намаляване размера на присъдените на процесуаляния представител на взискателя разноски за адвокат, противно на това което се твърди във възражението на взискателя. В хипотеза като процесната единствено съдът е компетентен да се произнесе по спора – арг. от чл. 14, ал. 3 от ГПК.

Разгледана по същество частната жалба е основателна.

 

По отношение на релевираното възражение за недължимост на разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя за разликата над сумата от 100 лева, настоящият състав на съда намира следното:

С т. 1 на Тълкувателно решение по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК е възприето становището, че когато адвокатското възнаграждение е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. В конкретния случай обаче, макар и изброен под опис в точка 6 от приложенията към молбата за иницииране на изпълнителното производство, посоченият като договор за правна защита и съдействие 891146 не е приложем към изпълнителното дело. Поначало в договора следва да се съдържа изявление на страните, че възнаграждението е изплатено изцяло преди подписване на същия, за което обстоятелство договорът служи като разписка за получените от адвоката суми. След като обаче в настоящата хипотеза такъв договор липсва, то за съда не става ясно дали в действителност претендираната от взискателя сума действително е била заплатена на адвоката за оказано от последния процесуално представителство. Така изведеният от съда извод не се компрометира и от приложеното препис-извлечение от банковата сметка на адвокат В. – л. 17 от изп. дело, доколкото макар и в него да е отразена изплатена сума в твърдения размер (520 лева), то основанието за това плащане навежда съда на извод, че последното има за цел погасяване на други задължения – такива срещу „СБАЛАГ Майчин дом“ ЕАД, а не срещу настоящия длъжник „А.– МБ – **“ ООД. При тези мотиви и в приложение на т. 1 на ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният състав смята, че разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение не се дължат изобщо. В този смисъл постановлението в частта за разноски по изпълнителното дело , дължими за адвокатско възнаграждение следва да се отмени изцяло.

 

По отношение на доводите за неправилно определяне размера на дължимите такси по ТТР към ЗЧСИ:

По делото не се спори, а и от съдържащите се в приложеното копие на изпълниелнителното дело писмени доказателства се установява, че на 11.03.2021 г. са издадени фактура и сметка за 20 лева по т. 1 ТТР към ЗЧСИ за образуване на изпълнителното дело; 5 лева по т. 3 ТТР към ЗЧСИ за извършване на справка за длъжника и неговото имущество; 20 лева по т. 5 ТТР към ЗЧСИ за изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или от негов служител на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа, включително за връчване на изявление на взискателя по чл. 517, ал. 1 и 3 от ГПК; 15 лева по т. 9 ТТР към ЗЧСИ за налагане на запор без извършвне на опис, включително върху дял от търговско дружество по чл. 517, ал. 1 от ГПК; 9 лева по т. 31 от ТТР към ЗЧСИ за допълнителни разходи.

Съгласно новелата на т. 31 от ТТЗЧСИ допълнителни разходи по смисъла на закона могат да бъдат някое от следните: получаване на информация и документи, свързани с длъжника и/или неговото имущество; банкови такси и комисиони; осигуряване на достъп, отваряне и затваряне на помещения; транспорт, пренасяне и охрана на иззети вещи; вещи лица; пазачи; преводачи и тълковници; премахване, унищожаване и запечатване на вещи; придвижване на частния съдебен изпълнител извън населеното място, където е неговата кантора - по 0,50 лв. на километър, но не повече от 30 лв. за едно действие, независимо дали то е изпълнено с едно или повече посещения и заплащане на пощенски и/или куриерски услуги. Под забележка (изм. - ДВ, бр. 24 от 2013 г.) в цитираната правна норма е отбелязано изрично, че допълнителните разноски са за сметка на длъжника, когато за тях е издаден документ по Закона за счетоводството.

В кориците на изпълнителното дело обаче не са приложени доказателства за реално сторени разноски под формата на допълнителни разходи в някой от предложените в закона (т. 31 от Тарифата) случаи, поради което и следва, че сумата от 9 лева за тях не следва да се възлага в тежест на длъжника.

В конкретния случай и в приложение на чл. 162 ГПК, въззивният съд счита, че общият размер на разноските по ТТЗЧСИ, за които следва да отговаря длъжникът е сумата от 80 лева (данъчна основа), която след прибавена данъчна ставка ДДС от 20 % съставлява сума за плащане: 96 лева.

По отношение на доводите за неправилно определяне размера на пропорционалната такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ:

Съдебният изпълнител, съобразно изложеното в мотивите депозирани по настоящото дело е определил размера на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата върху цялото вземане на взискателя, включващо претендираните в изпълнителния лист суми и адвокатско възнаграждение за изпълнителното дело като е изчислил материалния интерес в размер от 3020лв. и е определил таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 313,92 лв.

 Следва да се посочи, че пропорционалната такса за изпълнение на парично задължение по т. 26 от Тарифата се начислява и събира, дори длъжникът да погаси дълга си след получаване на поканата за доброволно изпълнение. В този смисъл е и решение, представляващо задължителна съдебна практика, постановено по чл. 290 от ГПК - решение № 640/04.10.2010г- по гр. д. № 920/2009 г. IV ГО на ВКС. Когато изпълнителният лист е предявен пред частен съдебен изпълнител и длъжникът плати в срока за доброволно изпълнение, от него се събират дължимите от взискателя авансови такси за извършените действия по изпълнителното дело и разноските на взискателя за представителство, както и т. н. окончателна такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ /решение по чл. 290 от ГПК № 82 от 08.05.2012 г. по гр. д. № 1891/2010 г., IV ГО на ВКС/.

 Настоящият съдебен състав намира за основателни оплакванията относно начина на изчисление на пропорционалната такса, поради следните съображения:

Разпоредбата на т. 26 от ТТРЗЧСИ ясно сочи, че визираната в нея пропорционална такса се събира върху събраната сума, а съгласно разпоредбите на чл. 78, ал. 1, т. 1 и чл. 83, ал. 1 от Закона за частните съдебни изпълнители /ЗЧСИ/, таксите по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни действия, като пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес. Под "парично вземане" по смисъла на посочената норма се разбира само вземането, което е предмет на изпълнителния лист, а не и таксите и разноските по самото изпълнително дело, върху които такса по т. 26 от Тарифата не се дължи. Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за защитата в изпълнителното производство представлява направени от него разноски по изпълнението, които са за сметка на длъжника, но същите не се включат в базата при изчисляването на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата. Противното би означавало, че и върху самата такса по т. 26 следва да се дължи такса по т. 26, върху която също се дължи такса и т. н. Поради това и пропорционални такси върху претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение не се начисляват и събират.

Ето защо, дължимата в настоящия случай пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, за паричното вземане в размер от 2500 лв., попада в хипотезата на б. "в" от същата, а именно 220 лв.

С оглед гореизложеното съдът приема, че жалбата следва да се уважи, като се измени постановлението и в частта за таксите по изпълнителното дело, в това число и по отношение на пропорционалната такса, следва да се измени, като същите се намалят до размер от 316 лева (220 лева за таксата по т. 26 от ТТЗЧСИ и 96 лева за таксите по т. 1, т. 3, т. 5 и т. 9 от едноименната Тарифа).

 По отношение на разноските в настоящото производство:

Искането за присъждане на сторените от жалбоподателя съдебно-деловодни разноски в настоящото производство е неоснователно, независимо, че жалбата е уважена. Отговорността за разноски се понася от страната, срещу която е постановено решението, спрямо която тя е санкция за неоснователно предизвикан спор. В случая производството е по повод жалба срещу действия на съдебен изпълнител като взискателят /ответникът по жалбата/ не е дал повод за съдебното производство със свое поведение или действие. В този случай взискателят не може да носи отговорност за разноските по обжалване на незаконосъобразното действие на съдебния изпълнител. Отговорността на съдебния изпълнител за вреди се реализира по друг ред, регламентиран в нормата на чл. 441 от ГПК.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ постановление за разноски по ИД № 20219230400021 по описа на ЧСИ Г.Н., рег. № 923 на КЧСИ, с район на действие СГС, обективирано в покана за доброволно изпълнение изх. № 1180/11.03.2021 г. по същото изпълнително дело, в частта на разноските по посоченото изпълнително дело за адвокатско възнаграждение в размер на 520 лева на пълномощника на взискателя, размера на дължимите по ТТЗЧСИ такси за разликата над 96 лева до 106,80 лева, както и по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ над размера от 220 лева до 312,92 лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, заплатено на процесуалния представител на взискателя, в размер на 520 лева, сторени в ИД № 20219230400021 по описа на ЧСИ Г.Н. с рег. № 923 в регистъра на КЧСИ.

НАМАЛЯВА разноските по изпълнително дело № 20219230400021 по описа на частен съдебен изпълнител Г.Н., с рег. № 923 в регистъра на КЧСИ, за пропорционална такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ от сумата в размер на 313,92 лева до сумата от 220 лева.

НАМАЛЯВА разноските по изпълнително дело № 20219230400021 по описа на частен съдебен изпълнител Г.Н., с рег. № 923 в регистъра на КЧСИ, за таксите по Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ от сумата в размер на 106,80 лева до сумата от 96 лева.

 

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                    

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

                                              

                                                            ЧЛЕНОВЕ:       1.

 

            2.