№ 16151
гр. София, 15.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Частно
гражданско дело № 20241110116201 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК.
Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх. №
90391/19.03.2024г. от Т. Н. Н. и П. Б. Н., чрез своята майка и законен представител Т.
Н. срещу „Т.А.“ АД – дружество регистрирано по правото на Република Т. чрез търговското
представителство „Т.А.“, регистрирано в БТПП.
С Разпореждане от 01.04.2024 г., съдът е предоставил възможност на заявителят в
тридневен срок от съобщението да представи доказателства, че длъжникът е правосубектен
по правото на Република Т.. На страната е указано, че при неизпълнение на указанията
заявлението ще бъде отхвърлено. Подадена е молба, с която заявителят е изпълнил
указанията на съда, като е ангажирал доказателства за правосубектността на длъжника.
Съдът, като взе предвид становището на страните и представените писмени
доказателства п намира за установено следното:
Заповедното производство е формално, като цели да провери дали е налице спорно
вземане. Това е причината в правилото на чл. 411, ал. 2 ГПК да са предвидени основания за
отхвърляне на заявлението – така в т. 4 и т. 5 е предвидено, че заявлението се отхвърля и
заповед за изпълнение не се издава длъжникът няма постоянен адрес или седалище на
територията на Република България; съответно длъжникът няма обичайно
местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.
В случая длъжникът няма седалище в Република България, а с оглед изясненото по-
горе предвид характера на търговското представителство при БТПП не може да се приеме,
че е налице и място на дейност в Република България, още повече, че самите заявителите в
молбата си от 19.02.2024 г. сочат, че правоотношението им е възникнало директно с
дружеството. В този смисъл – заповедното производство – така както е регламентирано в
ГПК, като облекчен ред за проверка дали едно вземане е спорно, съответно за издаването на
изпълнителен титул е неприложимо в процесната хипотеза. Това не означава, че в
1
хипотезата на общ исков процес, българският съд няма да е международно компетентен, но
в хипотезата на общ исков процес е приложим различен процесуален ред и различни
процесуални правила.
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 4 от ГПК, заповед за изпълнение на парично задължение не се
издава, респ. съдебната процедура по реда на чл. 410 от сл. е неприложима, ако длъжникът -
търговец няма седалище и адрес на управление на територията на Р България (така
Определение от 25.01.2021 г. по в.гр. д. № 12099/2020 г. по описа на СГС и др.)
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх. №
374108/28.12.2023 г. от вх. № 90391/19.03.2024г. от Т. Н. Н. и П. Б. Н., чрез своята майка и
законен представител Т. Н. срещу „Т.А.“ АД – дружество регистрирано по правото на
Република Т. чрез търговското представителство „Т.А.“, регистрирано в БТПП.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалване в едноседмичен срок от съобщението
пред Софийски градски съд с частна жалба. Препис от разпореждането да се връчи на
заявителя
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2