Р
Е Ш Е
Н И Е
София, 19.02.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, IV-в с-в, в
публичното заседание на деветнадесети ноември през 2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА ИВАНОВА
ЗЛАТКА ЧОЛЕВА
при секретаря Мариана Ружина, като разгледа докладваното от съдия Александрова
гр.д.№ 7552 по описа за 2018 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258-273 ГПК.
С решение от 21.02.2017
г. СРС, 37 с-в, по гр.д.№ 5727/13 г. е осъдил „Ф.-недвижими имоти“ ООД да заплати на Л.М.Т. на
основание чл.92, ал.1 ЗЗД сумата от 6 939,68
лв.-неустойка за забава за извършването на строителство по т.V от договор за учредяване на право на строеж и
прехвърляне на право на собственост от 01.07.2004 г. за периода 12.02.2010
г.-07.01.2011 г. със законната лихва върху нея от 12.02.2013 г. до
окончателното й плащане.Решението е постановено при участието на „С.а.“ ЕООД, М.К.К., Д.Н.К., К.М.К. и Н.М.К. като
трети лица помагачи на страната на ответника „Ф.-недвижими имоти“ ООД.
Срещу така постановеното решение е
постъпила въззивна жалба от „Ф.-недвижими имоти“ ООД.Въззивникът излага оплаквания, че първоинстанционният съд
не е обсъдил събраните по делото доказателства и е постановил неправилно
решение.Твърди, че съдът е кредитирал изцяло приетата по делото техническа
експертиза, без да му е дал възможност да постави въпроси или допълнителни
задачи към нея.Излага доводи, че съдът неправилно не е уважил възражението му
по чл.102 ЗЗД, нито възражението му, че забавата не е по негова вина.В
нарушение на процесуалните правила съдът не е отложил първото съдебно
заседание, въпреки че са били налице пречките на чл.142, ал.2 ГПК.Моли съда да
отмени решението и да отхвърли предявените срещу него искове.Претендира
разноски.
Ответницата по въззивната
жалба-Л.М.Т. оспорва същата.Твърди, че решението на
първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно.Твърди, че с влязло в
сила решение по гр.д.№ 58454/11 г. СРС, 26 с-в въззивникът е осъден да й
заплати сума в размер на 1 250 лв. като частичен иск от общ размер от
18 000 лв.-неустойка за забавено изпълнение по договора от 01.07.2004 г.,
а настоящото производство има за предмет остатъка от дължимата сума и съдът
правилно е приел, че искът е установен по своето основание, като следва да бъде
установен само размера на неустойката.Твърди, че съдът не е допуснал твърдените
процесуални нарушения и на въззивника е дадена възможност за адекватна защита,
и че е изложил мотиви, че договорът от 20.01.2005 г., оформен с нотариален акт
№ 30 по н.д.№ 327/05 г., няма за предмет прехвърляне на задълженията от
дружеството изпълнител, и че липсва нейното съгласие за това.Поддържа
становище, че районният съд правилно е приел, че забавата е по вина на
ответника.Моли съда да потвърди обжалваното решение.Претендира разноски.
Третите лица-помагачи-„С.А.“ ООД, М.К.К.,
Д.Н.К. и Н.М.К. оспорват въззивната жалба.Изразяват
подробно становище, че първоинстанционният съд е извършил задълбочен анализ на
събраните доказателства и е постановил правилно, обосновано и законосъобразно
решение.Молят съда да потвърди решението.
Третото лице-помагач-К.М.К. не взема становище по
въззивната жалба.
Съдът,
като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Районният
съд е бил сезиран с иск с правно основание
чл.92, ал.1 ЗЗД.Ищцата-Л.М.Т. твърди, че в качеството си на съсобственик
на 01.07.2004 г. с договор, оформен с нотариален акт № 117 по н.д.№ 647/04 г.,
е прехвърлила собственост и е учредила право на строеж на „Ф.-недвижими имоти“
ООД на УПИ, находящ се в гр.София, бул. „******, съставляващ УПИ II-257 от кв.36,
стар 26 по плана на гр.София, м. „Хиподрума“, целият с площ от 271 кв.м. при
съседи по скица: бул. „Цар Борис III“, УПИ III-256, УПИ III-254, 255 и УПИ III-258.Твърди, че
правото на строеж е учредено за построяване на масивна жилищна сграда, състояща
се от магазини на приземния етаж, пет жилищни етажа и ателиета със застроена
площ от около 162 кв.м. и с разгъната застроена площ от 1 212 кв.м. за
срок от 24 месеца от датата на издаване на протокол за строителна линия и ниво,
като продаде на собствениците обектите в напълно завършен вид по БДС и съгласно
одобрен проект.С нотариален акт за поправка на нотариален акт за учредяване
право на строеж и прехвърляне право на собственост върху недвижим имот № 79 по
н.д.№ 1533/04 г. площта на сградата е коригирана на около 180 кв.м. застроена
площ и 1 557,80 кв.м. разгъната застроена площ.Ищцата твърди, че заедно с В.И.Ш.и
В.Л.Ш.са прехвърлили на ответника 84% идеални части от правото на собственост
върху имота и 100% от правото на собственост на построената в мястото
едноетажна жилищна сграда с площ от 69,23 кв.м. заедно със складови
помещения.По силата на посочените нотариални актове ищцата е получила правото
на строеж върху един апартамент на втори жилищен етаж от сградата със застроена
площ от 48,50 кв.м. и идеални части от 11,79 кв.м. заедно със съответното
обслужващо зимнично помещение с площ от около 3,50
кв.м. ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и един
апартамент на втори жилищен етаж от сградата със застроена площ от 48,50 кв.м.
и идеални части от 11,69 кв.м. заедно със съответното обслужващо зимнично помещение с площ от около 3,50 кв.м. ведно със
съответните идеални части от общите части на сградата.Сградата е следвало да
бъде завършена и въведена в експлоатация до 26.04.2007 г., а разрешението за
ползване е издадено на 07.01.2011 г.-с 3 години и 9 месеца закъснение.В р-л V от договора от
01.07.2004 г. страните са договорили, че в случай на забава от страна на
дружеството при строителството и предаването на обектите на собствениците
повече от един месец след крайния срок приемателят дължи неустойка на
собствениците в размер на средния месечен наем за обектите, тяхна собственост
по пазарни цени до завършване на строителството, както и всички други доказани
вреди и пропуснати ползи.С решение № I-026-05/05.02.2013 г. по гр.д.№
58454/11 г. на СРС, 26 с-в ответникът е осъден да й заплати сумата от
1 250 лв.-мораторна неустойка съгласно т.V от договора от
01.07.2004 г. по предявен частичен иск от общо 18 000 лв. за периода
26.05.2007 г.-07.01.2011 г.Моли съда да осъди ответника да й заплати сумата от
6 939,68 лв., представляваща пълния размер на договорената неустойка в
размер на средния месечен наем за обектите, нейна собственост по пазарни цени
за периода 12.02.2010 г.-07.01.2011 г. със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното й погасяване.
С
нотариален акт № 117/01.07.2004 г. по н.д.№ 647/04 г. е оформен договор,
по силата на който Л.М.Т., В.И.Ш.и
съпругата му В.Л.Ш.като съсобственици на УПИ, находящ се в гр.София, бул. „******,
съставляващ УПИ II-257 от кв.36, стар 26 по плана на гр.София, м.
„Хиподрума“, целият с площ от 271 кв.м. при съседи по скица: бул. „Цар Борис III“, УПИ III-256, УПИ III-254, 255 и УПИ III-258 са учредили
на „Ф.и.“ ЕООД право на строеж за построяване на масивна жилищна сграда,
състояща се от магазини на приземния етаж, пет жилищни етажа и ателиета със
застроена площ от около 162 кв.м. и с разгъната застроена площ от 1 212
кв.м.Срокът за построяване и продаване на собствениците обектите в напълно
завършен вид по БДС и съгласно одобрен проект е 24 месеца от датата на издаване
на протокол за строителна линия и ниво.Съсобствениците са запазили за себе си и
взаимно са си учредили право на строеж върху обектите, описани в т.III, като ищцата е
получила право на строеж върху два апартамента на втори жилищен етаж от
сградата със застроена площ от 48,50 кв.м. заедно със съответните обслужващи зимнични помещения с площ от около 3,50 кв.м. и със
съответните идеални части от общите части на сградата.В р-л V страните са
договорили, че при забава на строителството и предаване на обектите на
собствениците в срока по този нотариален акт повече от един месец след крайния
срок приемателят дължи неустойка на собствениците в размер на средния месечен
наем за обектите, тяхна собственост по пазарни цени до завършване на
строителството, както и всички други доказани вреди и пропуснати ползи.
С
нотариален акт № 79 по н.д.№ 1533/04 г. са посочени идеалните части на
запазените за ищцата апартаменти съответно от 11,79 кв.м. и 11,69 кв.м., площта
на сградата е коригирана на около 180 кв.м. застроена площ и 1 557,80
кв.м. разгъната застроена площ.
На
07.01.2011 г. е издадено разрешение за
ползване на процесната сграда, като в него е посочено, че протоколът за
откриване на строителна линия и ниво е от 26.04.2005 г.
С
решение от 05.02.2013 г. по гр.д.№ 58454/11 г. СРС, 26 с-в е осъдил „Ф.-недвижими
имоти“ ООД да заплати на Л.М.Т. сумата от 1 250 лв.-мораторна неустойка
съгласно т.V от сключен на
01.07.20014 г. договор за учредяване право на строеж и прехвърляне на право на
собственост върху недвижим имот, частичен иск от претенция в общ размер на
18 000 лв. за периода 26.05.2005 г.-07.01.2011 г. със законната лихва
върху главницата от предявяване на исковата молба-20.12.2011 г. до
окончателното й погасяване.Решението е постановено при участието на „С.А.“ ООД,
М.К.К., Д.Н.К., К.М.К. и Н.М.К.
като трети лица-помагачи на ответника „Ф.-недвижими имоти“ ООД.С решение от
02.06.2014 г. по гр.д.№ 5549/13 г., влязло в сила на същата дата, СГС, II-г с-в е потвърдил
решението на СРС.Видно от мотивите на решението на СРС ответникът е направил
възражения за прехвърляне на задължението за изграждане на обектите на третите
лица-помагачи и за погасителна давност.
С
нотариален акт № 30/20.01.2005 г. по н.д.№ 26/05 г. е оформен договор, по
силата на който В.И.Ш.като едноличен собственик и управител на „Ф.-недвижими
имоти“ ООД е продал на „С.А.“ ООД, представлявано от М.К.К.
и на М.К.К., Д. Несторова К., К.М.К.
и Н.М.К. 1,84% ид.ч. от правото на собственост върху
процесния УПИ, както и учреденото на „Ф.и.“ ЕООД право на строеж за
предвидената за построяване върху описания УПИ масивна жилищна сграда без
правото на строеж за следните обекти: един апартамент на втори жилищен етаж
от сградата със застроена площ от 48,50 кв.м. и идеални части от 11,79 кв.м.
заедно със съответното обслужващо зимнично помещение
с площ от около 3,50 кв.м. ведно със съответните идеални части от общите части
на сградата и един апартамент на втори жилищен етаж от сградата със застроена
площ от 48,50 кв.м. и идеални части от 11,69 кв.м. заедно със съответното
обслужващо зимнично помещение с площ от около 3,50
кв.м. ведно със съответните идеални части от общите части на сградата, което
право на строеж е собствено на Л.М.Т. съгласно нот.акт
№ 117 по н.д.№ 647/04 г. и нот.акт за поправка на
нотариален акт № 79 по н.д.№ 1533/04 г.Представена е и декларация, с която С.А.В.като
пълномощник на Л.М.Т. е декларирал на основание чл.33 ЗС, че не желае да закупи
от съсобствениците си В.И.Ш.и съпругата му В.Л.Ш.и „Ф.и.“ ЕООД притежаваните от
тях идеални части от процесния УПИ за каквато и да е цена и същите могат да
продадат притежаваните от тях идеални части от имота на трети лица, на когото
намерят за добре.
От
заключението на приетата по делото техническа експертиза на вещото лице Т.Т.е
установено, че общата стойност на средната пазарна наемна цена на процесните
недвижими имоти, собственост на ищцата за периода 12.02.2010 г.-07.01.2011 г.,
възлиза на 6 968,00 лв.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Първоинстанционният съд
е приел, че с оглед наличието на влязло в сила решение между същите страни за
уважаване на частичен иск да сумата от 1 250 лв. за неустойка по т.V от договора от 01.07.2004 г. предявеният иск е установен
по своето основание, като следва да се установи само размера на задължението за
неустойка, като същият е определен съгласно заключение на приета техническа
експертиза.Съдът е счел за неоснователни възраженията на ответника /въззивник в
настоящото производство/, че е настъпило заместване в задълженията му за
изграждане на сградата, че забавата при извършване на строителството не се
дължи на причина, за която той отговаря, както и възражението за погасителна
давност.
Настоящият съдебен
състав споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК
препраща към тях.Решението е валидно и допустимо, постановено е след обсъждане
на относимите към предмета на спора доказателства и при постановяването му не
са допуснати нарушения на императивни материалноправни
разпоредби.
Следва да се добави, че
съгласно разясненията на ТР № 3/22.04.2019 г. по т.д.№ 3/16 г. на ОСГТК на ВКС възраженията
на ответника не следва да се обсъждат като преклудирани.Силата
на пресъдено нещо на решението, постановено по иска
за защита на правото в пълния му обем, препятства възможността на ответника за спорване на вземането, като това се отнася до всеки елемент
на установеното или отречено от съда спорно право-не само до неговия размер, но
и до основанието и правната му квалификация.След като със сила на пресъдено нещо е установено, че правоотношението, въз
основа на което се претендира непогасено парично вземане, е възникнало валидно,
поради което частичният иск е уважен, то е недопустимо в последващ исков процес
за разликата до пълния размер на вземането да се пререшава въпросът дали същото
правоотношение е възникнало.
Оплакванията във
въззивната жалба, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение,
като не е уважил искането му за отлагане на делото, с което е препятствал възможността му да ангажира
доказателства, са неоснователни.Разпоредбата на чл.142, ал.2 ГПК изисква
наличие на препятствие за явяване в съдебно заседание както за страната, така и
за нейния пълномощник.Видно от материалите по делото и от протокола от съдебно
заседание на 12.02.2015 г., за което страната е уведомена надлежно съгласно чл.56,
ал.2 ГПК, молбата за отлагане на делото е от процесуалния представител на
ответника и в нея се излагат пречки за явяване в съдебно заседание само по
отношение на него, не и на законния представител на дружеството.Позоваването от
страна на въззивника на нарушения на права на третите лица-помагачи в процеса,
е недопустимо.
Други оплаквания във
въззивната жалба не са изложени, а съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК
въззивният съд е обвързан от посоченото в нея.
Поради
съвпадане на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да
се потвърди.
Въззиваемата не претендира разноски за настоящата инстанция.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решението от 21.02.2017 г. на СРС, 37 с-в, по гр.д.№ 5727/13 г.
Решението е постановено при участието на „С.а.“ ЕООД, М.К.К., Д.Н.К., К.М.К. и Н.М.К. като
трети лица помагачи на страната на ответника „Ф.-недвижими имоти“ ООД.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.