№ 346 / 30.5.2019 г.

Р Е Ш Е Н И Е         

гр.МОНТАНА            

29.05.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РАЙОНЕН СЪД–МОНТАНА, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:             

                                                                                 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:РУМЯНА МИХАЙЛОВА

 

при секретаря Димитър Цветанов, като разгледа докладваното от съдия МИХАЙЛОВА гражданско дело № 255 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявеният иск е осъдителен и е с правно основание чл.213, ал.1, изр.1 от Кодекса за застраховане /отм./, нов чл.410, ал.1, т.1 КЗ във вр. с чл.49 и чл.50 от Закона за задълженията и договорите.

Производството е образувано по искова молба на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД гр.София ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, район Триадица, пл.Позитано №5, представлявано от изпълнителните директори Недялко Чандъров и Кристоф Рат, чрез пълномощника си АС Феникс, представлявано от адв. П.И., Венета Мацулова и Т.Д. ***, представлявана от Кмета Златко Софрониев Живков по предявен иск с правно основание чл.213, ал.1 от КЗ /отм./ вр. с чл.49 и чл.50 ЗЗД.

Поддържа, че на 06.04.2016г. М.Г. е управлявал собственото на Райфайзен Лизинг България ООД, лизингополучател Агромашина Груп ООД, МПС, марка Грейт Уол с ДК № СА 1361 ТТ и е участник в ПТП, като движейки се по общински път с.Клисурица – с.Славотин – MON 1152, Община Монтана, като самокатастрофира, попадайки в необезопасена и несигнализирана дупка и неравности на пътното платно, от което са нанесени щети по управлявания автомобил.

Твърди, че процесното МПС е застраховано в ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД на основание застрахователна полица Бонус Каско, валидна от 24.06.2015г. до 24.06.2016г. и собственикът на автомобила предявява претенции за изплащане на застрахователно обезщетение.

Поддържа, че по лекия автомобил са причинени щети, които са описани, като размерът на щетата е определен на 747.81 лева, за което с преводно нареждане от 04.07.2016г. заплатил застрахователно обезщетение в горния размер, представляваща стойността за извършен ремонт на лизингополучателя Агромашина Груп ООД.

Ищецът поддържа, че с изплащането на застрахователното обезщетение, на основание чл.213 КТ /отм./ встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата. Твърди, че се касае за реализирано ПТП на участък от пътя, стопанисван от Община Монтана, която е длъжна да поддържа пътищата и организира движението по тях с помощта на пътни знаци, светлинни сигнали, маркировка и крайпътни съоръжения.

За извънсъдебното уреждане на претенцията твърди, че Община Монтана е поканена да плати на 09.07.2018г., но плащане не е постъпило.

Моли съда да постанови решение, с което осъди ответника Община Монтана да заплати сумата от 747.81 лева – невъзстановени суми по изплатено от кредитора застрахователно обезщетение по щета, ведно със законната лихва от деня на предявяване на иска, както и разноските по делото, 50.00 лева платена държавна такса и 360.00 лева адвокатско възнаграждение. 

Към ИМ са приложени заверени копия на доказателства, съгл. приложен опис.С ИМ са направени искания за събиране на допълнителни писмени и гласни доказателства.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът Община Монтана, представлявана от Кмета Златко Софрониев Живков, представя писмен отговор. Поддържа, че на първо място искът е недопустим, тъй като е предявен на правно основание чл.213 КЗ, който е отменен и от 01.01.2016г. е в сила нов Кодекс за застраховането, поради което производството следва да се прекрати.

На следващо място твърди, че е неоснователен по основание и размер и следва да бъде отхвърлен, тъй като не е установено по категоричен начин, че на посочената дата е настъпило застрахователно събитие, подлежащо на обезщетение. Няма доказателства, че повредите по МПС са причинени по описания в исковата молба начин, чрез попадане в необезопасена и несигнализирана дупка на път, който се поддържа от Община Монтана, както и недоказано е, че повредите по лекия автомобил са в посочения размер. Ответникът заявява, че няма основание за ангажиране отговорността на Община Монтана по чл.49 ЗЗД, тъй като не е доказано наличието на предпоставките на горната разпоредба. Оспорва приложените декларации по щета и доклад по щета, тъй като с тях не се доказвали обстоятелства по реализираното ПТП. Твърди, че изплатеното застрахователно обезщетение в посочения размер, независимо от представеното платежно нареждане, не било установено по безспорен начин посредством съдебно-счетоводна експертиза. 

Моли съда да отхвърли предявения иск изцяло, като неоснователен и недоказан, както по основание, така и по размер.

Доказателствата по делото са писмени и гласни. Изслушано е и прието заключение на съдебно-техническа експертиза.

СЪДЪТ, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните по свое убеждение и съобразно правилото на чл. 235 ГПК приема за установено от фактическа и от правна страна следното:

На 06.04.2016г. свидетелят М.Г. управлявал собственото на Райфайзен Лизинг България ООД, лизингополучател Агромашина Груп ООД, МПС, лек автомобил, марка Грейт Уол с ДК № СА 1361 ТТ и движейки се по общински път с.Клисурица – с.Славотин – MON 1152, Община Монтана, самокатастрофира, попадайки в необезопасена и несигнализирана дупка и неравности на пътното платно, от което са нанесени щети по управлявания автомобил.

Процесното МПС е застраховано в ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД на основание застрахователна полица Бонус Каско, валидна към датата на настъпване на събитието, със срок на валидност от 24.06.2015г. до 24.06.2016г., поради което собственикът на увредения автомобил подал заявление за обезщетение пред застрахователя ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД. Застрахователят извършил оглед на щетите по автомобила на 06.04.2016г., за което съставил опис –заключение, извършил доклад по щета № 470415161615744 и приел да изплати застрахователно обезщетение, равняващо се на сумата от 747.81 лева.

С платежно нареждане от 04.07.2016г. застрахователя ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД превел сумата от 747.81 лева по сметка на пострадалия собственик Агромашина Груп ООД в банка „ДСК” Централно управление.

От заключението на вещото лице по съдебно техническата експертиза се установява, че повредите по автомобила, спукан картер на скоростна кутия, съответстват с механизма на ПТП, попадане в несигнализирано пътно препятствие /дупка/, намираща се на платното за движение, и се намират в причинно-следствена връзка с произшествието. Също така вещото лице заявява, че общият размер на щетата от 747.81 лева по лекия автомобил, определен от застрахователя и изплатен на собственика на автомобила, са адекватни и разумни към момента на отстраняване на нанесената щета и са пазарни такива към датата на застрахователното събитие.

В съдебно заседание експерта заявява, че поддържа изготвеното заключение, поради което съдът приема изцяло заключението на вещото лице, като изготвено обективно и компетентно, след запознаване с приложените по делото писмени документи във връзка със заведената щета.

В подкрепа изводите на вещото лице относно механизма на настъпване на ПТП и причинената щета по автомобила са гласните показания на свидетелите М.Г., управлявал процесния автомобил и пътуващия с него свид. Любомир-Габриел Л..

Свидетелите обясняват, че се движели в пътен участък между селата Клисурица и Славотин, пътят бил „много лош....с бабуни”, като видяли в последния момент „дупка” на пътното платно, в която попаднал автомобила. И двамата свидетели са категорични, че не е имало знаци или други указателни табели, които да сочат, че на пътя има пътно препятствие. Препятствието било с големи размери, по средата на пътната лента, в която се движели и по-скоро към осовата линия. 

Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, тъй като същите са очевидци и предават своите лични и непосредствени впечатления, не са заинтересовани от изхода на спора и показанията им кореспондират с писмените доказателства и заключението на експерта.

По делото са приложени писмени доказателства, писмо на Агенция „Пътна инфраструктура” на л.22 от делото, от което е видно с оглед гласните доказателства, че пътно-транспортното произшествие е настъпило на общински път MON 1152, който започва от републикански път ІІІ-112 в края на с.Славотин, преминава през с.Клисурица и достига до републикански път І-1 (Е-79).

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът приема следното: 

Съгласно разпоредбата на чл.213, ал.1, изр.1 от Кодекса за застраховане /отм./ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Регламентираното с тази норма право е регресно по своя характер.

В хода на производството следваше да бъде установено наличието на валидно правоотношение между пострадалия и застрахователя и заплащането на застрахователно обезщетение от страна на застрахователя в полза на пострадалия в изпълнение на задълженията му по застрахователното правоотношение. В тежест на ищеца е да докаже причинната връзка на застрахователното събитие с вредоносния резултат, наличието на валиден договор за застраховка „гражданска отговорност”, покриващ отговорността на деликвента за причинените му щети, със застрахователното дружество, вида и размера на причинените вреди.

В тази връзка налице е валидно сключена застрахователна полица между застрахователя, ищец и пострадалия. Увреденият лек автомобил, собственост на „Райфайзен Лизинг България” ООД, лизингополучател Агромашина Груп ООД е застрахован на основание полица „Бонус Каско” № 4704150420000371, валидна от 24.06.2015г. до 24.06.2016г. и към датата на застрахователното събитие, 06.04.2016г.

По делото е приложена застрахователната полица, която е редовна от външна страна, съдържа задължителните реквизити съгласно изискванията на КЗ, съответно сключена в писмена форма и подписана от страните.

В случая ищецът е изплатил застрахователното обезщетение по застраховка „Бонус Каско” във връзка със заведена щета № 470415161615744 в размер на 747.81 лева към увреденото лице Агромашина Груп ООД, за което е приложеното платежно нареждане на л.19 от делото и по този начин встъпва в правата на застрахования против причинителя на вредата, ответника по делото, до размера на изплатеното обезщетение по имуществената застраховка.

Съдът приема, че е налице основание за ангажиране на регресната отговорност на ответника Община Монтана, причинител на вредата по отношение на ищеца - застраховател по имуществена застраховка, тъй като по делото по несъмнен начин се установява настъпването на елементите от фактическия състав на чл.49 от ЗЗД за причинените имуществени вреди - повреда на лек автомобил при ПТП, настъпило в резултат на наличието на препятствие на пътя – необезопасена и необозначена дупка, поради неподдържането му от страна на ответника, неизпълнение на задължението да поддържа пътната настилка в безопасно състояние и да обозначава образувалите се дупки на пътното платно.

В случая се касае се за ПТП, възникнало на общински път MON 1152, съгласно удостоверяването в приложените писмени доказателства. Съгласно чл.19, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, управлението и поддържането на общинските пътища е възложено на кметовете на съответната община. Съобразно дефинитивните норми на чл.47, ал.1 и ал.3 ППЗДвП „поддържането" включва полагането на системни грижи за осигуряване на целогодишната нормална експлоатация на пътя и осъществяване на мерките за защита на неговите съоръжения и принадлежности, а "текущият ремонт" включва работите по отстраняване на локални повреди по настилката и пътните принадлежности, причинени от нормалната експлоатация на пътя.

С оглед на горното основателно е искането на ищеца, че с оглед настъпването на ПТП поради неизправност - дупка на пътното платно на общински път между селата Клисурица и Славотин, следва да бъде ангажирана регресната отговорност на Община Монтана.

В случая по безспорен начин се установи, че повредата по лекия автомобил е настъпила в резултат на неизпълнение на задължение на Община Монтана за поддържане и ремонт на платното, поради което съществува основанието по чл.213, ал.1, изр.1 КЗ /отм./ във вр. с чл.49 от ЗЗД за ангажиране отговорността на Община Монтана.

Относно възражението, че няма данни сумата, представляваща обезщетение по щетата, да е изплатена на собственика на увредения автомобил, същото е неоснователно. По делото е приложено платежно нареждане на л.19 от делото, от което е видно, че сумата от 747.81 лева е преведена по сметка на пострадалия Агромашина Груп ООД в Банка ДСК ЕАД, ЦУ, на 04.07.2016г.

 По всички гореизложени съображения предявения иск по чл.213, ал.1, изр.1 КЗ /отм./ във вр. с чл.49 от ЗЗД срещу Община Монтана следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва от деня на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

Съобразно изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ответникът Община Монтана следва да заплати на ищеца ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД гр.София и направените от последния разноски в производството в размер на сумата от 606.00 лева, представляващи адвокатско възнаграждение, държавна такса и депозит за вещо лице, съгласно списък на разноските /л.85 от делото/.

Относно възражението за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, съдът намира същото за неоснователно. Договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е в минималния размер от 300.00 лева, предвиден в Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Пълномощникът на ищеца Адвокатско съдружие „Феникс”, видно от приложените писмени доказателства е регистриран по ЗДДС и върху договорения размер от 300 лева се начислява ДДС, който е част от адвокатския хонорар, заплатен от ищеца.

Водим от горното, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА Община Монтана, ул.Извора №1, представлявана от Кмета Златко Софрониев Живков, чрез пълномощника си юрисконсулт Г.П.-Л. ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД гр.София ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, район Триадица, пл.Позитано №5, представлявано от изпълнителните директори Недялко Чандъров и Кристоф Рат, чрез пълномощника си Адвокатско съдружие „Феникс”, представлявано от адв.Т.Д., сумата от 747.81 лева главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по щета №470415161615744, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.02.2019г. до окончателното изплащане на сумата и сумата от 606.00 лева, представляващи разноски реализирани по делото.   

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ОКРЪЖЕН СЪД–МОНТАНА в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: