Р Е
Ш Е Н
И Е №
13.04.2018г, гр.Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на двадесети
март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ХАРИЗАНОВА
при секретаря М. Кузева като разгледа докладваното от районния съдия
Ани Харизанова гр.д.№4126 по описа на съда за 2017г.и за да се произнесе, взе
предвид следното:
В исковата си молба срещу А.К.М.
с ЕГН ********** *** и „Ив МАР“ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление град Пазарджик, ул.“Гурко“№2, представлявана от М.Н.И. и Д.И.И.
ищецът Национална агенция за приходите,
чрез пълномощника си твърди, че на 04.05.2012г. е връчена лично на първи
ответника заповед за възлагане
на ревизия №1201492/20.03.2012г. Ревизионното производство е
приключило с издаването на РА № *********/12.12.2012г., връчен лично на лицето
на 08.01.2013г. С посоченият РА на лицето са определени допълнително дължими
публични задължения в размер на 75488,41лв./ включващи главница и лихви към
дата на издаване на акта/. Съгласно разпоредбите на чл.153 ал.1 от ДОПК
издаденият Ревизионен акт подлежи на принудително изпълнение, тъй като
обжалването му не спира изпълнението, освен, ако няма изрично искане за това.
Въпреки обстоятелството, че А.М. е бил надлежно уведомен за започналото спрямо
него ревизионно производство на 17.04.2013г. извършва разпореждане с
притежаваното от него недвижимо
имущество, като продава на втория ответник , недвижимия имот, подробно описа в
нотариален акт №.., том .., рег.№.., н.д.№…. Твърди се, че през годините
първият ответник е натрупали други задължения към НАП, като към настоящият
момент същите са в особено големи размери за общо над 124 хил.лв., като в тази
сума се включват и определените с цитираният РА задължения. По този начин А.М.
се е разпоредил със своето имущество въпреки, че е знаел, че спрямо него се
провежда ревизионно производство, от което в последствие са определени и
задължения, които не са събрани и към настоящият момент. Тези действия са
увредили държавата, тъй като така се препятства възможността за събиране на
установените с РА задължения. Отделно самата продажба е извършена на значително
занижени от пазарните цени.Дори и без да притежава човек специални знания за
оценка на недвижими имоти е видно, че цената на която се прехвърля целият имот
е очевидно много по-ниска от пазарните стойности за подобни имоти. На практика
цената на сделката съвпада с данъчната оценка, а за всеки е ясно, че това не е
реалната пазарна цена.В ТД на НАП Пловдив Офис Пазарджик е образувано
изпълнително дело за принудителното събиране на задълженията на А.М. като са
наложени следните обезпечителни мерки:С Постановление № 1
З/РД-11-252/30.09.2014г. е наложен запор върху МПС СИО – лек автомобил НИСАН
АЛМЕРА , вписан в ПП КАТ на 28.10.2014г. МПС е описано с протокол за опис № С
160013-028-0000499/06.07.2016г и е поставена временна оценка 300лв.С
Постановление № 4451/2015/000003/ 16.11.2015г. е наложен запор на пенсията на
лицето, в резултат на което са всички постъпления по ИД. Постановлението е
връчено лично на с изв. За доставяне на 22.11.2015г. -С Постановление №
4451/2015/000012/08.12.2015г. е наложен запор на 100дяла с номинал 1лв. в „А. И КРУМ „ ЕООД с
БУЛСТАТ *********. Постановлението е връчено с изв. за доставяне лично на
25.01.2016г.С Постановление № С160013-022-0023065/15.09.2016г.е наложен запор
на БЦК -128бр. с номинал 1лв. Постановлението е връчено с изв. за доставяне
лично на 27.09.2016г.С Постановление № С160013-022-0023025/15.09.2016г. е
наложен запор върху всички банкови сметки , като само от Райфайзенбанк ЕАД има отговор ,
че е клиент , но няма авоари. Всички останали банки са отговорили , че не е
клиент. Постановлението е връчено с изв. за доставяне лично на 27.09.2016г.Във
връзка с образуваното ИД е направено пълно проучване за имуществото, като са
изпратени искания до ГД ГВА, до община Велинград ОД на МВР, до ОД Земеделие, до
министерство на земеделието. Получените отговори са, че лицето не притежава
имущество, освен МПС. С така наложените обезпечителни мерки дългът не е
обезпечен изцяло, а от 20.01.2017г. лицето е пре- категоризирано като трудно събираемо на
основание т.3,1 от Указанието на Изпълнителния директор на НАП с писмо №
20-03-131/11.06.2014г., а именно имат публични задължения, които са обезпечени
частично с имущество, по-малко от 10% от дълга.На практика след връчването на
ЗВР се оказва, че А.М. е извършил възмездна сделка с притежавано от него
недвижимо имущество, при която даденото значително надхвърля полученото, тъй
като недвижимият имот е продаден на значително по-ниска от пазарната цена,
която сделка е увредила държавата в качеството и на публичен взискател.На 17.04.2013г.
А.М. е продал на втория ответник
собствения си недвижим имот: поземлен имот №110025 с начин на трайно
ползване нива с площ от 5.007 дка, пета
категория, в местността „Б.“ по плана за земеразделяне на село В., община П.
при граници/ съседи/:№..-полски път на община П., №..- нива на К. Г. Г., №..-
напоителен канал на МЗГ-ХМС, №110024 нива на Н. Л. К.в за сумата от 515.22лв.
Имотът е продаден с нотариален акт №37,
том III рег.№3094, н.д.№… по описа на нотариус Веселина Гагова с район
на действие РС-Пазарджик.Продажбата на описаният недвижим имот е извършена след
връчването на заповедта за възлагане на ревизията и получаването на ревизионния
акт с определени задължения. Сделката е лишила длъжника от част от
притежаваното от него имущество у което е довело до невъзможност да бъдат
събрани установените с ревизионния акт задължения. Самата продажба е на цени
значително по-ниски от пазарните, която сделка е увредила държавата в
качеството и на публичен взискател. Според ищеца са налице две отделни предпоставки за обявяване на тази
сделка за недействителна по отношение на
държавата , като всяка една от тях е самостоятелно основание за уважаване
на настоящия иск. Сключена е възмездна сделка, при която даденото
значително надхвърля полученото. Продаденият недвижим имот представлява нива с площ от
5.007 дка, която е прехвърлена за сумата от 515.22 лв., тоест около 100 лв. на
декар, което е очевидно много по-ниско от пазарните стойности на подобни имоти.
Реалната цена на прехвърления имот е значително занижена и даденото надхвърля
по стойност полученото , което е аргумент за приложение на чл.216, ал.1,т.2 от ДОПК. .Продажбата на недвижимия имот е с цел да се увреди публичният взискател
в лицето на НАП, която е възпрепятствана да защити своите интереси като му
наложи надлежно обезпечение респективно при липса на доброволно изпълнение за
задълженията на дружеството да пристъпи към публична продан на имота. Ищецът
твърди, че ответникът А.М. е знаел, че се извършва ревизия както и че са му
установени задължения като умишлено е прехвърлил имота, за да не може спрямо
същия да се предприеме принудително обезпечение/ чл.216, ал.1т.3 от ДОПК/.
Твърди се, че ответникът М. е знаел,че спрямо него се провежда ревизионно
производство, като в това производство са му определени допълнителни публични
задължения в размер на над 75хил.лв., но въпреки това е извършил разпореждане с
личното си имущество подробно описано по- горе в настоящата искова молба, което
възпрепятства възможността на публичният взискател в лицето на НАП да реализира
принудително изпълнение спрямо продаденият недвижим имот, като по този начин са
увредени нейните интереси на взискател. Държавата като публичен взискател и в
частност НАП търпи пряка и непосредствена вреда от тази сделка и поради това е
легитимирана да иска нейното разваляне. Моли се съда да постанови решение, с
което да се признае за недействителен спрямо държавата: договор за
покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 17.04.2013г, с който А.М. е
прехвърлил на „Ив Мар“ООД за сумата от 515.22лв. поземлен имот №110025 с начин на
трайно ползване нива с площ от 5.007
дка, пета категория, в местността „Б.“ по плана за земеразделяне на село В.,
община Пазарджик при граници/ съседи/:№000542-полски път на община Пазарджик, №.-
нива на К. Г. .Г, №..- напоителен канал на МЗГ-ХМС, №… нива на Н. Л. К., който
договор е оформен с нотариален акт №37, том .. рег.№.., н.д.№.. по описа на нотариус В. Г. с район на
действие РС-Пазарджик.
В срока по чл.131 от ГПК от ответника А.М., чрез
пълномощника му, е постъпил писмен отговор, с който се оспорва предявения
иск. Твърди се, че платената по
процесната сделка цена напълно отразява пазарната стойност на имота към момента
на продажбата -17.04.2013г. Неоснователно според ответника е твърдението на ищеца,
че с процесната продажба е искал да увреди публичния взискател в лицето на НАП.
Това намерение не се предполага, а следва да бъде доказано чрез конкретни факти
от подевението на продавача, които материализират това негово намерение- за
увреждане на публичния взискател. Твърди се, продажбата на този имот била
наложителна, тай като нямал възможност да го обработва , тъй като живее в град
Велинград, а имотът се намира в землището на село В. Нямало е интерес към този
имот от страна на кооперациите от този регион, които сключваха договори за наем
със собствениците на такива имоти, тъй като имотът е отдалечен от обработваните
от тях масиви. Към този имот проявил интерес втория ответник и това е причината
да се стигне до продажбата му, но не и намерение на продавача да увреди
публичния взискател още повече , че към
момента на продажбата НАП все още е нямала такова качество. Поддържа се,
че обявяване на недействителност на процесната сделка в хипотезата на
чл.216,ал.1,т.4 от ДОПК може да бъде искане само ако сделката , за която се
твърди, че е сключена с цел да увреди публичния взискател, е сключена след като
е предприето принудително изпълнение спрямо длъжника – чл.210, ал.1 от ДОПК
разпоредбата на чл.216, ал.1 от ДОПК обявява за недействителни онези сделки,
сключени след връчване на заповедта за възлагане на ревизия, но това се отнася
само до онези сделки, чиято недействителност се иса на основание чл.216,
ал.1,т.1,т.2 и т.3 от ДОПК, но не и по
чл.26, ал.1,т.4 от ДОПК, тъй като носителят на публичното вземане все още не е
придобил това качество, а го придобива едва след предприемане на принудително
изпълнение спрямо длъжника.
В срока по чл.131 от ГПК от
ответника „Ив Мар“ООД с ЕИК ********* е постъпил писмен отговор, с който се
оспорва иска с възражение, че към момента на покупко-продажбата дружеството е
било добросъвестен купувач и владее имотите на правно основание.
В съдебно заседание ищецът, чрез
процесуалния си представител, поддържа предявения иск. Подробни съображения по
съществото на спора са развити в хода на устните състезания чрез представените
по делото писмени бележки.
В съдебно заседание ответникът А.М.,
чрез пълномощника си, поддържа писмения отговор. Подробни съображения по
съществото на спора са развити в хода на устните състезания чрез представените
по делото писмени бележки.
В съдебно заседание ответникът „Ив
Мар“ООД не изпраща представител и не изразява становище по делото.
Пазарджишкият районен съд след като
се запозна с изложените в исковата молба фактически, твърдения, доводите на страните и обсъди и анализира
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при спазване
разпоредбата на чл.235 от ГПК прие за установено следното от фактическа страна:
От представените от ищцовата страна
и неоспорени от ответниците писмени доказателства се установява, че със Заповед
за възлагане на ревизия №1201492/20.03.2012г. на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК е възложено да се извърши ревизия на
А.К.М. в качеството му на ЕТ“КАМ-2003-А.М.“.Тази заповед е връчена на
ревизираното лице на 04.05.2012г.
Установява се от приложения
Ревизионен акт №*********/12.12.2012г. / съдържащ се на лист 12-16 от делото/,
на А.К.М. в качеството му на ЕТ“КАМ-2003-А.М.“ са установени следните задължения-
данък върху добавената стойност в размер на 58 492.61 лв. за периода от
01.01.2007г до 29.02.2012г. и лихви в
размер на 16 153.94 лв. или общо 74 646.55 лв. Ревизионният акт е връчен на задълженото лице
на 08.01.2013г. Видно от служебна
бележка от 11.04.2017г от публичен изпълнител за задълженията на А.М. е
образувано изпълнително производство № 13150004451/2015г. за събиране на
публични вземания в размер на 124 685.09 лв. в т.ч. главница в размер на
75. 393.73 лв. и лихва в размер на 49 291.36 лв. Задълженията по
изпълнителното дело са основно от двата ревизионни акта, един от които е Ревизионен акт №*********/12.12.2012г. С постановление №13/РД-11-252/30.09.2014г. е
наложен запор върху МПС СИО лек автомобил „Нисан Алмера“, вписан в ППКАТ на
28.10.2014г. МПС е описано в
протокол за опис №С 160013-028-0000499/06.07.2016г. С писмо
изх.№3011-12-7Н1/19.11.2015г
Териториално поделение на
НОИ-Пазарджик е уведомен НАП , че на основание Постановление за
възлагане на обезпечителни мерки
№4451-000003/16.11.2015г. е наложен
запор върху пенсията на А.М. за общ дълг в размер на 90 739.07 лв. С
постановление изх.№С160013-022-0023025/15.09.2016г. за налагане на
обезпечителни мерки на основание чл.200
от ДОПК и чл.202, ал.1 от ДОПК е наложен запор върху налични и постъпващи суми
по банкови сметки , по депозити , вложени вещи в трезори, включително и
съдържанието на касетите , както и суми, предоставени за доверително управление
в 27 банкови институции.
Установява
се от приложения нотариален акт №.., том., рег.№.., дело №.. по описа на
нотариус В. Г., с район на действие Пазарджишки районен съд, вписана в
регистъра на Нотариалната камара под №.. , че на 17.04.2013г. А.К.М. / първия
ответник / е продал на „ИВ МАР“ООД / втория ответник/ следния недвижим имот :
поземлен имот №.., с начин на трайно ползване – нива с площ от 5.007 дка, пета категория,
местност“Балталъка“ по плана за земеразделяне на село В., община Пазарджик, при
граници / съседи/:№..- полски път на община Пазарджик, №..- нива на К. Г. Г.,
№000168-напоителен канал на МЗГ-ХМС, №..-нива на Н.Л. К. за
сумата от 515.22лв. Посочено е, че данъчната оценка на имота е 515.22лв.
За
изясняване на спора от фактическа страна по делото е изслушана съдебно-оценъчна
експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано
изготвено. Експертизата заключава, че пазарната стойност на поземления имот,
предмет на сделката, обективирана в коментирания по-горе нотариален акт към месец април 2013г е 2050 лв.
От
представените от ищеца в първото по делото съдебно заседание три броя
нотариални актове/ нотариален акт №175, том IVрег.№6424, н.д.№675/2012г.по
описа на нотариус Анета Илкова с
рег.№423, нотариален акт № 98, том , рег.№1256, н.д.№97/2013г по описа са
нотариус Симеон Даскалов , рег.№541, нотариален акт №96, том I,
рег.№1251, н.д.№95/2013г по описа на нотариус Симеон Даскалов, рег.№541/ се
установява, че на 27.07.2012г.
ответникът е продал собствен урегулиран поземлен имот с площ от 1152 кв.м., ведно с построената в него масивна едноетажна жгжилищна сграда,
с площ от 41 кв.м. , находяща се в село Величково. На 12.04.2013г ответникът с две дарствени сделки
безвъзмездно се е разпоредил с притежаваните от него в режим на СИО жилищни
имоти и дворни места в град Велинград в
полза на дъщерите си.
По
искане на първия ответник в хода на
съдебното дирене се събраха гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетеля Георги Гешев. Свидетелят заяви, че познава ответника М., тъй като и
двамата живеят в град Велинград, но в
село Величково се занимавали със земеделие, но не им провървяло,изоставили нивите си и те запустели.
Нямало кой да ги работи и решили да ги продадат. Свидетелят допълни , че М. продал нивата си през 2012г.и уточни, че най-малко две години преди продажбата М. не е обработвал нивата си. Свидетелят предложил на
жената, която купила нивата на М.,
лозето си, но сделка не станала. Ходили
втори път да я пита, но не могли
да се споразумеят.
Въз
основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна
съдът прави следните изводи:
Предявени
са специални отменителни искове : 1/ по чл.216, ал.1,т.2 от ДОПК- за обявяване на недействителна по отношение на
държавата-публичен взискател, на сключената след връчване на заповедта за
възлагане данъчна ревизия, в резултат на която са установени публични
задължения, сделка, обективирана в нотариален акт№37, том III, рег.№3094, дело
№391/2013г по описа на нотариус В. Г., с район на действие Пазарджишки районен
съд, вписана в регистъра на Нотариалната камара под №071 , с която длъжникът-
първият ответник е продал на втория
ответник собствения си недвижим имот и даденото значително надхвърля по
стойност полученото при твърдения , че
платената цена е значително по-ниска от
стойността на имота, 2/ по
чл.216, ал.1,т.4 от ДОПК- сделката е сключена с намерение да се увреди
публичния взискател , при твърдение, че длъжникът е знаел, че се извършва
ревизия , както и че са му установени задължения , като умишлено е прехвърлил
имота , за да не може спрямо същия да се предприеме принудително обезпечение.
Безспорно
се установи от съвкупният анализ на доказателствените материали , че на
04.05.2012г. данъчните служители са
връчили на първия ответник заповед за възлагане на данъчна ревизия. Резултатите
от извършената данъчна ревизия са обективирани в ревизионен акт №*********/12.12.2012г. , с който е установено данъчно задължение в
общ размер от 74 646.55 лв. Установи се, че ревизионният акт е бил връчен
на задълженото лице на 08.01.2013г. Ответникът А.М. не е твърдял, да е бил обжалван ревизионния акт и по него да е
било образувано административно или съдебно производство, поради което съдът
приема, че е налице стабилен ревизионен акт , тоест с влязъл в сила ревизионен
акт е установено данъчно задължение / в каквато насока е и съдебната практика –
решение №166 от 30.12.2009г по т.д.№430/2009г на второ т.о. на ВКС/. На
17.04.2013г първият ответник се е разпоредил в полза на втория ответник чрез
транслативна сделка покупко-продажба като му е прехвърлил собствеността на притежавания от него недвижим имот,
предмет на обсъдената по-горе сделка, обективарана в нотариален
акт№37, том III, рег.№3094, дело №391/2013г по описа на нотариус Веселина
Гагова, с район на действие Пазарджишки районен съд, вписана в регистъра на
Нотариалната камара под №071 срещу платената от купувача цена в размер на 515.22 лв.
Следователно
по делото са установени следните общи за всички искове по чл.216, ал.1 от ДОПК
елементи от фактическия състав, а именно: 1/ от длъжника е сключена възмездна сделка, 2/
това е станало след връчване на заповедта за ревизия и след извършване на ревизията, при която с
влязъл в сила акт, е установено публично задължение. За основателността на
всяка от претенциите ищецът следва да докаже и други факти, попадащи в обхвата
на хипотезите по т.2 и т.4 от чл.216,
ал.1 от ДОПК, а именно: даденото значително надхвърля полученото по атакуваната
сделка и сключването е с намерение за увреждане на публичния взискател.
По
иска с правно основание чл.216, ал.1,т.2 от ДОПК:
Решаващият
състав счита, че са налице в кумулативна даденост всички предпоставки ,
обосноващи основателността на тези претенция. От значение за преценката по т.2
на чл.216, ал.1 от ДОПК е стойността на имота към датата на продажбата и то
обективната пазарна такава , а не отделна изолирана и конкретно договорена. По
категоричен начин от кредитираното с пълно доверие експертно заключение се
установи, че към датата на процесната разпоредителна сделка пазарната стойност
на имота- предмет на сделката е 2050 лв.
Тази стойност надвишава четири
пъти получената от ответника М. цена в
размер на 515.22лв., поради което съдът приема, че даденото значително
надхвърля по стойност полученото. При
това положение съдът приема, че фактическият състав на чл.216, ал.1,т.2 от ДОПК е осъществен и следва да се обяви сделката за недействителна
спрямо ищеца на така заявеното правно
основание.
Съдът
дължи произнасяне и по иска с правно основание чл.216, ал.1,т.4 от ДОПК, тъй
като същият е предявен при условията на
обективно кумулативно съединяване.
По
иска с правно основание чл.216, ал.1,т.4 от ДОПК:
Специфичното в това основание на претендираната
недействителност е намерението да се
увреди публичния взискател- кредитора . Намерението за увреждане в хипотезата
на чл.216, ал.1т.4 от ДОПК не се предполага , а следва да бъде доказано като
доказателствената тежест е на ищеца/В този смисъл е и Решение №436/22.12.2011г
по дело №308/2011 на ВКС, ГК, III
г.о./. Според решение №69/22.06.2012г по дело №534/2011г на ВКС, ТК, I,г.о.
специалният закон / ДОПК/ изключва приложението на общия / ЗЗД/, освен ако
изрично не е препратено към общия. С нормата на чл.216, ал.3 от ДОПК се
препраща към нормите на чл.134 и чл.135 от ЗЗД , но само за случаите извън
алинея първа. В нормата на чл.216, ал.1т.4 от ДОПК липсва правилото на чл.135,
ал.1 изр.второ ЗЗД, съгласно което, когато действието е възмездно , лицето,
с което длъжникът е договарял , трябва
също да е знаело за увреждането. Специалният закон не изисква знание и у
приобретателя по сделката. При това положение субективният елемент от
фактическия състав на чл.216, ал.1т.4 от ДОПК се изчерпва с
намерението за увреждане само у длъжника . Съгласно решение №27 от 28.02.2013г
на ВКС по т.д.№410/2012г на II
т.о., ТК намерението за увреждане е
мисъл и желание да се направи нещо във вреда на кредитора, тоест съзнание, че
със съответния правен акт се уврежда кредитора, най.често като се намалява
имуществото на длъжника, служещо
принципно за удовлетворяване
вземанията на кредиторите. Като вътрешно
мисловно –емоционално състояние
на длъжника намерението няма самостоятелна изява , която е обща за
всички случаи на разпореждане в контекста на увреждащите разпоредителни
волеизявления, а следва да се установи слез преценка на всички факти по
конкретното дело.
Ръководейки се от така даденото от ВКС тълкуване на приложимия материален закон
настоящия решаващ състав на съда счита, че намерението на длъжника да увреди
ищеца в качеството му на кредитор е доказано. Установи се от съвкупния анализ
на доказателствената съвкупност, че на 17.04.2013г./ след полученото на
04.05.2012г уведомление за започнала данъчна ревизия / се е разпоредил в полза
на втория ответник с притежавания от него в село Величково недвижим имот
за сумата от 512.22лв., като не се установи тази сума да е била
използвана за погасяване на негови задължения към ищеца – публичен взискател.
Наред с това за няколко дни преди тази сделка, а именно на 12.04.2013г. първият
ответник се е разпоредил и то безвъзмездно с притежаваната от него в режим на
СИО жилищна сграда в град Велинград с
данъчна оценка 61 333.60 лв. , което несъмнено води до извода, че значителна пазарна стойност на този имот.
Това са все действия, обосноваващи очевидното
намерение на М. да намали имуществения си патримониум до степен, че дефакто да бъде
осуетено насочването на принудително изпълнение
от страна на ищеца, тъй като се установи,че единствения имуществен
актив, върху който би могло да се насочи изпълнение е дохода му от пенсия и
запориран лек автомобил за негово значително данъчно задължение от порядъка над
100 000 лв.
Ето
защо съдът намира за доказан по основание и иска по чл.216, ал.1т.4 от ДОПК и
като такъв следва да бъде уважен.
Предвид
изхода на делото ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца разноски
в общ размер на 460 лв., от които 300
лв. юрисконсултско възнаграждение и 160 лв. за вещо лице.
На
основание чл.78, ал.6 от ГПК във вр. с чл.84,т.1 от ГПК ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят в полза на РС-Пазарджик сумата от 100 лв. държавна
такса по делото.
Воден от горното Пазарджишкия
районен съд
Р Е
Ш И :
ПО предявените от Национална агенция за приходите против А.К.М. с ЕГН ********** *** и „ИВ
МАР“ООД с ЕИК …. със седалище и адрес на управление гр.П., ул.“Г…“№.. ,
представлявано от М.Н.И. и Д.И.И. искове с правно основание чл.216, ал.1,т.2 и
т.4 от ДОПК ОБЯВАВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по
отношение на Държавата договор за
покупко-продажба на недвижим имот, обективиран нотариален акт №.., том ..рег.№…
дело №… по описа на нотариус В. Г. , с рег.№… на Нотариалната камара, с район на
действие Пазарджишки районен съд, , по силата на който против А.К.М. с ЕГН **********
е продал на „ИВ МАР“ООД с ЕИК… следния недвижим имот: поземлен имот №…, с начин
на трайно ползване – нива, с площ от 5.007 дка, пета категория, местност „Б.“
по плана за земеразделяне на село В., община П., при граници/ съседи/:№…-полски
път на община П., №…- нива на Кръстьо Г. Г., №…-напоителен канал на МЗГ-ХМС, №..
нива на Н. Л. К..
ОСЪЖДА А.К.М. с ЕГН ********** *** и „ИВ МАР“ООД с ЕИК…. със седалище и адрес на
управление гр.П., ул.“Г.“№.. , представлявано от М.Н.И. и Д.И.И. да заплатят на Национална агенция за
приходите сумата от 460 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА А.К.М. с ЕГН ********** *** и „ИВ МАР“ООД с ЕИК…. със
седалище и адрес на управление гр.П., ул.“Г.“№.. , представлявано от М.Н.И. и Д.И.И.
*** сумата от 100 лв. държавна такса.
Решението е неокончателно и подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: