№ 401
гр. ***, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Дияна Ат. Николова
като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело №
20224430100301 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по обективно съединени искове с правно основание
чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 от КТ и чл.128 вр. чл.242 от КТ.
Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от Н. Н. М., ЕГН
**********, с постоянен адрес: ***, чрез адв. Д.Ш. - АК - *** адрес за призоваване и
връчване: гр. *** *** тел. ***, против „***, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
*** представлявано от *** - ***, в която се твърди следното : на основание трудов договор
№96/19.02.2020 год. ищецът бил в трудово правоотношение с работодателя ***, като
изпълнявал длъжността „Шофьор товарен автомобил 12 и повече тона", код по НКПД
83322006.
Със Заповед №096/30.11.2021 год., издадена от *** - упълномощено лице", му е
наложено наказание „Дисциплинарно уволнение" и ТПО е прекратено, считано от датата на
Заповедта. Т.к. ищецът бил извън страната, заповедта е връчена по пощата на постоянния
му адрес на негов близък, за което бил уведомен от него при завръщането си в страната на
10.01.2022г. Твърди, че към момента на депозиране на исковата молба, работодателят не го
допуска до работа, като не му е заплатил в срок трудово възнаграждение за месец август и
септември 2021 год., равняващо се общо на 1 464.34 лв. / 732.17 лв.за един месец/. Счита
процесната заповед за неправилна и незаконосъобразна, издадена в грубо нарушение на
1
материалния закон и процесуалните правила. Ищецът заявява, че не е извършил
дисциплинарно нарушение, за което работодателят да му налага наказание „Дисциплинарно
уволнение“. Заявява, че не са налице никакви доказателства, които да установяват и
констатират неявяването му на работа, както и причините за евентуална липса на
регистрационните табели и документация на камиона.
На следващо място счита, че при издаването на процесната заповед са допуснати
съществени процесуални нарушения : твърдяното от работодателя нарушение на трудовата
дисциплина не е било установено по никакъв начин, както и не се подкрепя от никакви
доказателства. Освен, че твърденията на работодателя са произволни и голословни и не са
установени по съответния ред в случая твърди, че въобще не е извършил тези деяния.
Преди издаването на процесната заповед не му била дадена възможност и бил лишен
от правото да бъде изслушан от работодателя, при което да изложи своята теза за случилото
се, както и да депозира писмено обяснение. Едва в момента когато бил уведомен от
близките си, че на адреса му е получена процесната заповед, узнал за проведеното и
приключило срещу него дисциплинарно производство.
Твърди, че процесната заповед не е съобразена с разпоредбата на чл.195 ал.1 от КТ
съгласно, която дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в
която се посочват нарушителят, нарушението, и кога е извършено, наказанието и законният
текст, въз основа на който се налага. В атакувания акт не е формулирано по разбираем начин
нито едно от регламентираните в разпоредбата на чл.190 КТ нарушения, за които
работодателя може да наложи наказание „дисциплинарно уволнение“, не е установено кога
са извършени описаните в заповедта деяния от работника, както и не е вписан законния
текст, въз основа на който се налага наказанието. Атакуваната Заповед №096/30.11.2021 год.
не е съобразена и изцяло не отговаря от формална страна на изискванията на закона за
форма и съдържание.
Твърди се, че съществена особеност на дисциплинарното наказание "уволнение" е, че
неговото налагане означава прекратяване на трудовите отношения. Но сама по себе си
издадената на основание чл.195 от КТ заповед за налагане на дисциплинарно уволнение не
представлява заповед за прекратяване на трудовия договор и обратно. Тя е основание за
прилагане на чл.330 ал.2 т.6 от КТ, което е специалното правно основание за едностранно и
без предизвестие прекратяване на трудовия договор - поради дисциплинарното уволнение.
Не може да се издаде заповед за прекратяване на трудовото правоотношение по реда на
чл.330 ал.2 т.6 от КТ без да е налице надлежно издадена преди това заповед за налагане на
наказание "дисциплинарно уволнение". Практиката допуска двете заповеди - за налагането
на дисциплинарното уволнение и за прекратяването на трудовия договор - да бъдат
оформени общо, с един акт на работодателя, но в този акт следва изрично да се посочи, че се
налага дисциплинарно наказание и да се отрази вида на това дисциплинарно наказание. В
случая в процесната заповед задължителните реквизити на чл.195 ал.1 от КТ не са спазени за
да може да се приеме, че с един акт работодателят е издал и двете заповеди - за
дисциплинарно уволнение и за прекратяване на трудовото правоотношение на основание
2
чл.330 ал.2 т.6 от КТ. За да може да се приеме това следва в самата заповед да се съдържа
изрично волеизявление на работодателя, че налага дисциплинарно наказание
„дисциплинарно уволнение“, като посочи и основанието и след това да формулира
диспозитив за прекратяване на трудовото правоотношение при условията на чл.330,ал.2,т.6
от КТ, т.е. при наличието на наложено вече наказание "дисциплинарно уволнение".
Допуснатият пропуск в процедурата за налагане на дисциплинарно наказание прави
издадената на това основание заповед незаконосъобразна, поради което счита, че същата
следва да бъде отменена, като бъде уважен искът с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ.
Твърди се, че процесната заповед не му била връчена по надлежен ред. Видно от
изпратеното по поща копие, Заповедта е подписана единствено от лице, което е отразено
като „упълномощено лице", и от никой друг участник в производството.
Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което :
1. Да отмени като незаконосъобразна процесната заповед за уволнение.
2. Да възстанови ищеца на заеманата преди уволнението длъжност - „Шофьор
товарен автомобил 12 и повече тона“, код по НКПД 83322006.
3. Да осъди ответника на основание чл. 225, ал.1 КТ да заплати на ищеца
обезщетение за времето, през което е останал без работа в резултат на незаконното
уволнение, но за не повече от 6 месеца, ведно със законна лихва върху главницата, считано
от датата на прекратяване на трудовото правоотношение - 30.11.2021 год., до датата на
постановяване на съдебното решение, в размер на 4 393.02 лв. за срок от 6-месеца,
изчислени на база полученото последно брутно трудово възнаграждение преди уволнението,
в размер на 732.17 лв. месечно.
4. Да осъди ответника на основание чл. 128, ал. 2 от КТ да заплати на ищеца сумата
общо в размер на 1 464.34 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за
месеците октомври и ноември 2021год.
5. Да осъди ответника да заплати на ищеца направените по делото разноски.
В срок е депозиран писмен отговор от „*** с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, чрез процесуалния представител адв.Х. Б. от Адвокатска колегия - ***, със
съдебен адрес: град ***, ***; Телефон за контакти: ***; Email: *** с който исковете се
оспорват и се твърди следното :
Прилагат се по делото рапорти за извършените нарушения, описани в заповедта за
дисциплинарно уволнение, чрез които се установяват извършените нарушения от ищеца.
Представя се и писмо/ искане/ покана, с което са поискани обяснения от ищеца за случая от
05.10.2021г. Счита, че са спазени изискванията на чл.189 от КТ, на чл.193, ал.1 и ал.3 от КТ,
както и на чл.194 от КТ. Заявява се, че процесната заповед отговаря на изискванията на
чл.195 от КТ.
Излага се, че след като от 05.10.2021г. ищецът не се е явявал на работа и не е
изпълнявал служебните си задължения, не следва да му се дължи трудово възнаграждение за
3
периода от 05.10.2021г. до 30.11.2021 г. Трудово възнаграждение се дължи за реално
свършена и отработена работа от работника/ служителя.
Заявява се, че от страна на ответното дружество е подаден сигнал в Районна
прокуратура - *** за случая. Образувана е преписка №5837/ 2021г., респ. Досъдебно
производство №5410/ 2021г. по описа на ОСлО на ОП - ***, по което досъдебно
производство се провежда разследване по случая. Изискани са предмети и книжа, свързани
със случая. Твърди се, че изходът на разследването би имал съществено значение за
установяването на обективната истина по случая.
В о.с.з. ищецът, редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозирано е
писмено становище. Не прави искания за попълване на делото с доказателства.
В о.с.з. ответната страна се представлява от адв.Б., който оспорва исковете и навежда
подробни доводи в представена по делото писмена защита.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, доводите на страните и
разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна :
Предявеният иск на основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ е допустим, като подаден в
регламентирания от закона срок, но по същество се явява изцяло неоснователен и недоказан
и следва да бъде отхвърлен.
При това положение следва да бъдат отхвърлени и останалите два акцесорни иска –
на основание чл.344 ал.1 т.2 и т.3 от КТ.
Допустим, но неоснователен е и предявеният иск на основание чл.128 вр. чл.242 от
КТ.
БЕЗСПОРНО по делото е, че на основание трудов договор, сключен на
19.02.2020год., ищецът работил в ответното дружество на длъжност „ШОФЬОР на
ТОВАРЕН АВТОМОБИЛ/МЕЖДУНАРОДНИ ПРЕВОЗИ, над 12 тона“ до момента на
дисциплинарното му уволнение, извършено със Заповед №096/30.11.2021год., връчена му по
пощата на 17.12.2021год. /известие за доставяне, приложено на л.32 от делото/. Не се
оспорва надлежното връчване на тази заповед, макар в обстоятелствената част на исковата
молба ищецът да посочва друга дата на „узнаване“ на заповедта – 10.01.2022год. Това не
рефлектира върху законосъобразността на връчването на акта за прекратяване на трудовото
правоотношение на ищеца. Безспорно е, че със Заповед №096 от 30.11.2021год. на
управителя на ответното дружество, на ищеца е наложено най-тежкото дисциплинарно
наказание по КТ – уволнение. По делото е установено, че издалата заповедта *** е надлежно
упълномощено лице, предвид приетото като доказателство по делото пълномощно от *** –
приложено на л.16 и сл. от делото.
Спорни са въпросите дали уволнението на ищеца е законосъобразно, респ. следва ли да
бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност и дължи ли му се обезщетение
на основание чл.225 ал.1 от КТ и трудово възнаграждение за процесния период, респ. в
какъв размер.
4
По иска с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ:
Съдът намира, че преди да издаде заповедта за налагане на дисциплинарно наказание
на ищеца, работодателят е изпълнил задължението, което има съгласно чл.193 ал.1 от КТ, а
именно – преди да наложи дисциплинарното наказание е поискал в определен срок писмени
обяснения от ищеца относно неявяването му на работа на 05.10.2021год. и липсата на
документи на управлявания от него камион. Всъщност, обяснения са поискани и относно
„съучастие в кражба на регистрационни номера ***“ и липсата на документи,
принадлежащи на камиона. Т.к. понастоящем не е установено извършването на кражба от
страна на ищеца, то мотиви в тази връзка съдът не следва да излага. Производството по
настоящото дело не е спряно с оглед образувано досъдебно производство по случая. Съдът
приема, че от значение за делото е вмененото във вина на ищеца нарушение на трудовата
дисциплина, а именно - неявяване на работа на 05.10.2021год. и изоставянето от негова
страна на повереното му по повод на работата МПС - товарен автомобил 12 и повече тона в
Кралство *** липсата на застраховка, лиценз, талони на превозното средство и други
документи, вкл. настъпилите от това действие на ищеца имуществени щети за
работодателя. Съдът приема, че в атакуваната заповед са налице мотиви за налагане на най-
тежкото наказание по КТ. Макар текстово това да не е извършено в хронологичен и
систематичен ред, такива мотиви се съдържат, а именно : безотговорно поведение на ищеца
на 05.10.2021год., незачитане на установената вътрешна политика на дружеството и
настъпилите впоследствие за работодателя значителни имуществени щети. Работодателят е
поискал от ищеца да даде писмени или устни обяснения, вкл. като се яви лично в
дружеството, с писмо изх.№107/22.10.2021год. /приложено на л.28 от делото/, връчено на
ищеца на 15.11.2021год. Самата заповед за налагане на дисциплинарното наказание е
издадена на 30.11.2021год., след изтичане на дадения 7-дневен срок за депозиране ан
обяснения. Несъстоятелни са доводите на ищеца заповедта да е незаконосъобразна, като
едновременно наказваща и прекратяваща трудовото правоотношение. В практиката
понякога работодателят първо издава заповед за налагане на дисциплинарно наказание, а с
последваща заповед прекратява трудовото правоотношение. В по-честите случаи обаче се
издава само една заповед, както в настоящия случай. Налагането на дисциплинарното
наказание само по себе си представлява прекратяване на трудовото правоотношение на
работника или служителя. Освен това, ако отделно се издаде заповед за наказание и отделно
заповед за уволнение, то издаването на втората заповед не е поставено в зависимост от
влизане в сила на първата заповед. Поради изложеното, прекратяването на трудовото
правоотношение на ищеца е оформено съгласно разпоредбите на трудовото
законодателство. Заповедта за уволнение на ищеца съдържа всички реквизити, посочени от
разпоредбата на чл.195 ал.1 от КТ. Нарушенията на трудовата дисциплина са посочени по
ясен начин, доказани са, а наложеното наказание е наложено съответно на наказанието и в
срока по чл.194 ал.1 от КТ. Ответното дружество е попълнило делото с доказателства,
предвид разпределената доказателствена тежест, установяващи законност на уволнението.
5
От показанията на свидетелката *** се установява, че : на 05.10.2021год. била на смяна като
изпълняваща длъжността „диспечер“ в ответното дружество; че на тази дата получили
обаждане от чуждестранните си партньори за това, че управляваният от ищеца товарен
автомобил е изоставен и не се движи по разписание - този ден ищецът трябвало да превози
пълния с товар камион от *** до крайна точка във *** че през този ден, а и през
предходните, ищецът не е съобщавал за какъвто и да било проблем, свързан с работата му.
От показанията на свидетелката се установява, че внезапното изоставяне на камиона от
страна на ищеца довело до финансови загуби в големи размери за работодателя -
изоставянето на камиона било свързано с необходимостта да бъде намерен бързо друг
шофьор, който да отиде на място и да довърши курса, започнат от ищеца, но незавършен от
него; стоката, натоварена в камиона била доставена със значително забавяне, което като
обобщена щета възлязло на около 20-30000лв. Изложеното от този свидетел се потвърждава
и от показанията на свидетеля ***. От изслушването им по делото се установява, че при
наличие на какъвто и да било проблем шофьорите на камиони задължително трябва да се
обадят на дежурния диспечер /или на друго дл. лице/, каквото обаждане или контакт от
страна на ищеца не е имало нито на 05.10.2021год., нито преди и след това. Установява се,
че ищецът нито се е обаждал в ответното дружество, нито се е явил впоследствие лично, за
да даде някакво обяснение по случая, вкл. и след връчването на заповедта за неговото
уволнение. От показанията на свидетелите се установява, че са възприели видеозаписи от
мястото, на което управляваният от ищеца товарен камион е пренощувал на
04/05.10.2021год. в ***. Същите заявяват, че на записа ясно се вижда как ищецът и неговият
колега *** прехвърлят техен личен багаж от камионите, които управлявали по повод на
трудовото си правоотношение с ответното дружество; как свалят регистрационните табели
на другия камион /управляван от ***/ и потеглят с личния автомобил на ищеца. От
показанията на свидетелите се установява, че веднага е направен опит за връзка с ищеца,
след установяване на случилото се на 05.10.2021год., но без никакъв успех.Такъв опит
направила и лично ***, но също без успех. По случая е подаден рапорт от страна на *** и
*** – л.24 и сл. от делото и изложеното в същите се потвърждава от тях при изслушването
им в о.с.з. Подаден е Сигнал в РП-*** №5837/05.10.2021год., с депозиран отговор, че се
извършва проверка, която не е приключила – л.34 от делото. Налице са данни, че по случая
е образувано ДП5410/21год. по описа на ОСлО на ОП-*** и пр. пр.№Б-5837/2021год. на
РП-***.
На свой ред, ищецът, излагайки твърдения в подкрепа на тезата си, че уволнението
му е незаконно, не е представил никакви доказателства, нито е направил съответни искания
в тази връзка. Същият не се явява лично в о.с.з., нито се представлява надлежно. В
постъпилото писмено изложение /л.51,52 от делото/ във връзка с въпроси, формулирани от
съда за изясняване на относими по делото факти и обстоятелства, същият заявява, че „на
връщане към гаража на фирмата“ – без да уточнява кога, на коя дата и т.н. получил
телефонно обаждане от ***, който без да му дава обяснения започнал да го обижда и с
изключително груб тон му заявил да остави камиона в гаража, т.к. го уволнява. Обадил се на
*** в България, но тя му заявила, че с нищо не може да му помогне, поради което той
6
паркирал камиона, взел личните си вещи и си тръгнал. Тези твърдения на ищеца не се
подкрепят от доказателства по делото, вкл. самият ищец не е направил искания по
доказателствата, с цел установяване истинността на изложеното от него като защитен довод.
Няма доказателства за това собственикът на ответното дружество да е разговарял с ищеца, а
още по-малко са налице доказателства за самото естество на разговора. Няма доказателства
да е провеждан разговор и между ищеца и ***, и то по инициатива на ищеца. Напротив, от
показанията на разпитаните свидетели се установява, че *** правила опит да открие и да
говори с ищеца, но без успех. Действително показанията на свидетелите са на лица, които са
служители в ответното дружество. Това обаче не е пречка нито същите да бъдат разпитани в
това им процесуално качество, нито е пречка /след изпълнение на определени условия/
съдът изцяло да цени техните показания. Преди да бъдат изслушани на същите е разяснена
от една страна наказателната отговорност за лъжествидетелстване, а от друга - свидетелите
дават показания, които са взаимно непротиворечиви и не се опровергават от каквито и да
било други доказателства по делото, респ. не е налице обстоятелство, което да внася
съмнение относно достоверността на това, което заявяват пред съда. Ищецът не се е
възползвал от възможността да попълни делото с доказателства, а се е задоволил само да
изложи съответни твърдения, които обаче следва да докаже съобразно правилата в ГПК, а не
е направил това. Напълно недоказани са и твърденията на ищеца за това, че бил „уволнен“
от ***. По делото не е представена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение,
подписана от ***, а съгласно КТ прекратяването на трудовото правоотношение не може да
бъде извършено устно, а само с писмена заповед или друг акт, издаден по надлежния ред, от
надлежно лице и надлежно връчена на работника или служителя. Не се доказва и
твърдението на ищеца да е управлявал товарния автомобил в „екип с втори водач“,
визирайки като такъв *** По делото се установява по несъмнен начин, че и ищецът, и *** са
работили като шофьори на товарни автомобил в ответното дружество, но всеки от тях е
управлявал отделно МПС.
Наложеното на ищеца наказание се явява и адекватно на извършеното от него
нарушение на трудовата дисциплина. В случая следва да се отчете спецификата на
конкретната трудова дейност, която ищецът е имал съобразно сключения трудов договор,
както и факта, че същият е работил като водач на тежкотоварен камион, натоварен със
стока, която своевременно е следвало да достави от изходна точка в чужбина до крайна
точка във *** В тази връзка следва да се отчете, че ищецът е извършвал международен
превоз на товар, управлявайки товарния автомобил самостоятелно и следващ конкретен
маршрут по предварително изготвен работен план. Установява се, че внезапното изоставяне
на управлявания и поверения му по повод на трудовата му функция товарен автомобил,
довело до редица последващи не само затруднения за работодателя, но и до претърпени
финансови загуби. На практика ищецът изоставил управлявания и пълен със стока товарен
автомобил, без предварително да съобщи на работодателя и/или на съответните длъжностни
лица каквито и да било обективни, уважителни причини за това. Изоставянето на МПС в
чужбина, пък и било то на паркинг, ползван от ответното дружество, несъмнено е създало не
7
само редица затруднения относно последващото прекарване на вече натоварената стока с
този камион, но е причинило уронване авторитета на работодателя, на доброто му име и
представлява злоупотреба с неговото доверие. Така извършеното от ищеца нарушение
представлява достатъчно тежко нарушение на трудовата дисциплина, което може да бъде
подведено под нормата на чл.190 ал.1 т.4 и т.7 от КТ.
В заключение съдът намира, че издадената заповед за дисциплинарно уволнение на
ищеца съдържа всички задължителни реквизити, регламентирани в разпоредбата на чл.195
от КТ - дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се
посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз
основа на който се налага. В заповедта е посочен нарушителят и извършеното от него
нарушение, датата на която е извършено и законния текст, въз основа на който е наложено.
При определянето на
дисциплинарното наказание работодателят е
взел предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено,
последиците, както и поведението на работника или служителя.
С оглед изложеното искът на основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
Отхвърлянето на главния иск води до отхвърляне на акцесорните искове - на
основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ и този по чл.225 ал.1 от КТ – претендирано обезщетение в
размер 4393,02лв. за периода от 30.11.2021год. - 30.05.2022год.
По отношение иска с правно основание чл.128 вр. чл.242 от КТ : искът следва да се
отхвърли като погасен чрез плащане. Ищецът претендира сумата от 1464,34лв. –
неизплатено трудово възнаграждение за м. август и септември 20231год. Исковата молба е
подадена в съда на 18.01.2022год. От приетото и неоспорено заключение на ВЛ Т.И. /л.43 и
сл. от делото/ се установява, че трудовото му възнаграждение е изплатено съответно на
16.08.2021год., на 25.08.2021год. и на 10.09.2021год., респ. на 27.09.2021год., като дори е
надплатена сумата 399лв.
По разноските: при този изход на процеса на ищеца не следва да се присъждат
разноски. Същият следва да бъде осъден да заплати на ответната страна направените
разноски за един адвокат, а именно 1200лв. – възнаграждение за един адвокат.
Воден от горното съдът,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Н. М., ЕГН **********, с постоянен
адрес: ***, чрез адв. Д.Ш. - АК - *** адрес за призоваване и връчване: гр. ***
*** тел. ***, против „***, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***
8
представлявано от ***, иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ, с който
се иска признаване незаконност на уволнението му, извършено със Заповед
№096 от 30.11.2021год., издадена от ***, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Н. М., ЕГН **********, с постоянен
адрес: ***, чрез адв. Д.Ш. - АК - *** адрес за призоваване и връчване: гр. ***
*** тел. ***, против „***, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***
представлявано от ***, иск с правно основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност – ШОФЬОР на
ТОВАРЕН АВТОМОБИЛ над 12 тона МЕЖДУНАРОДНИ ПРЕВОЗИ, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Н. М., ЕГН **********, с постоянен
адрес: ***, чрез адв. Д.Ш. - АК - *** адрес за призоваване и връчване: гр. ***
*** тел. ***, против „***, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***
представлявано от ***, иск на основание чл.344 ал.1 т.3 вр. чл.225 ал.1 от КТ
за сумата 4393,02лв. - претендирано обезщетение за периода от
30.11.2021год. - 30.05.2022год., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Н. М., ЕГН **********, с постоянен
адрес: ***, чрез адв. Д.Ш. - АК - *** адрес за призоваване и връчване: гр. ***
*** тел. ***, против „***, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***
представлявано от ***, иск на основание чл.128 вр. чл.242 от КТ за сумата
1464,34лв. - претендирано трудово възнаграждение за м.август и м.септември
2021год., като ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 от ГПК Н. Н. М., ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***, чрез адв. Д.Ш. - АК - *** адрес за призоваване и
връчване: гр. *** *** тел. ***, ДА ЗАПЛАТИ на „***, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: *** представлявано от ***, разноски по
делото в размер 1200лв.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок чрез ***ски
районен съд пред ***ски окръжен съд, считано от 22.03.2022год. - обявената в
съдебно заседание дата за постановяване на съдебното решение съгласно
чл.315 ал.2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
9
10