№ 33
гр. София , 11.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в закрито
заседание на единадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Нина Стойчева
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско
дело № 20201000502174 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение № 395/16.01.2020г, постановено по гр.д.№ 3928/2018г по описа на СГС, е
осъдено ЗД “Бул инс” АД с ЕИК ********* да заплати на Р. Й. С. с ЕГН ********** сумата
от 5 000лв. за обезщетение за неимуществени вреди, причинени от травматични увреждания
- контузия на главата и шийните прешлени и мозъчно сътресение, настъпили при
пътнотранспортно произшествие на 03.09.2016 г. в гр. Бургас, виновно причинено от З. А.
Ш., ведно със законната лихва върху тази сума от 03.09.2016 г. до окончателното изплащане,
като е отхвърлен иска с правно основание чл. 226 от КЗ (отм.) във вр. с § 22 от ПЗР от КЗ в
частта му за неимуществени вреди над сумата от 5000 лева до предявения размер от 30 000
лева. Осъдено е ЗД “Бул инс” АД да заплати на Р. Й. С. сумата от 128,83 лева обезщетение
за имуществени вреди – разходи за лечение на причинени травматични увреждания при
ПТП на 03.06.2016 г., ведно със законна лихва до 17.01.2018 г. в размер на 17,53 лева, и със
законната лихва върху сумата от 128,83 лева от 17.01.2018 г. до окончателното изплащане,
като е отхвърлен предявеният иск в частта му за имуществени вреди над сумата от 128,83
лева до предявения размер от 173,44 лева, и за законна лихва в частта над сумата от 17,53
лева до 19,79 лева. Осъдено е ЗД “Бул инс” АД да заплати по сметка на СГС сумата от 200
лева държавна такса и 75 лева разноски, според уважената част от иска. Осъдено е ЗД “Бул
инс” АД да заплати на адвокат С. Ч. възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА в размер на 292,90
лв, според уважената част от иска. На основание чл. 78 ал. 5 от ГПК са намалени разноските
в частта им за адвокатското възнаграждение от 4000 лева на 1722,96 лева с ДДС. Осъден е Р.
Й. С. да заплати на ЗД “Бул инс” АД сумата от 1762.06лв. Посочено е, че делото е
разгледано при участие на трето лице помагач З. А. Ш..
Решението е обжалвано от ЗД „Бул инс” АД, представлявано от адв.Ал.И., в частта
1
му, с която е уважена исковата претенция по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за обезщетение за
неимуществени вреди за разликата от 1 000лв. до 5 000лв. Възразява, че
първоинстанционният съд неправилно е приел въз основа на представените медицински
документи и СМЕ, че са причинени телесни увреждания на пострадалия-мозъчно
сътресение, травма на прешлените, като единствената установена травма е навяхване на
шията, лекувана с поставяне на шийна яка.
Ответникът по жалбата-Р. Й. С., представляван от адв. С. Ч. от САК, е оспорил
въззивната жалба с доводи, че е неоснователна.
Решението е обжалвано и от Р. Й. С., чрез адв.Ч., в частта му, с която е отхвърлена
исковата претенция по чл.226, ал.1 КЗ/отм./ за разликата от 5 000лв. до 15 000лв. за
обезщетение за неимуществени вреди. Сочи, че определеното обезщетение е занижено по
размер и не са съобразени получените телесни увреждания, последиците им,
застрахователните лимити.
Подадена е и частна жалба от Р. Й. С. срещу определението по чл.248 ГПК за
изменение на разноските, с доводи, че е бил освободен от заплащане на държавни такси и
разноски, както и, че е завишено присъденото адвокатско възнаграждение.
Въззивните жалби са депозирани в законоустановения срок, от надлежни страни и
против обжалваем съдебен акт, поради което са допустими.
Ищецът по делото Р. Й. С. е посочил в исковата молба, че на 3.09.2016г водачът З. А.
Ш. е управлявал л.а. марка „Крайслер”, модел „ПТ Круизър”, с ДК№ ******* в гр.Бургас по
бул.”Тодор Александров”, и в района на кръстовището с ул. „Спортна” е нарушил правилата
за движение по пътищата, като с поведението си е създал опасност за живота и здравето на
хората, не е контролирал управляваното от него МПС, движил се е с несъобразена скорост и
управлявал МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, в резултат на
което загубил контрол над автомобила поради неспазване на дистанция с намиращия се
пред него л.а. „Форд”, модел „Фиеста” с ДК№ ****** и след верижна катастрофа с други
автомобили, са били причинени телесни увреждания на ищеца като пътник в л.а. „Опел”,
„Астра” с ДК№ *******. Било е образувано досъдебно производство №898/2016г по описа
на I РПУ-гр.Бургас и пр.пр. № 9781/2016г по описа на РП-Бургас. В резултат на ПТП са му
били причинени травматични увреждания: контузия на главата, мозъчно сътресение,
сътресение на гръбначния мозък в шийния отдел и листеза на два шийни прешлена. Бил е
приет със силни болки във врата, главоболие и гадене в болница. Извършени са му били
множество образни и инвазивни изследвания. Била му е поставена шийна яка, предписани
антибиотици и други медикаменти. Спазвал е предписания му строг постелен режим и е
имал нужда от помощта на близките си за ежедневните си нужди. Над два месеца е бил
неработоспособен. Преживял е шок, силен стрес, самоизолирал се е, отчаял, страдал е от
безсъние, болки в травмираните места при студено и влажно време, чувство за безпокойство,
тревожност и безнадежност. Не е можел да спортува активно, получил е страх от пътуване с
автомобил. Претендирал е да бъде осъдено ответното дружество, при което е бил
застрахован лекия автомобил, причинил ПТП, да заплати сумата от 30 000лв. за обезщетение
за неимуществени вреди, частичен иск от 70 000лв., сумата от 173.44лв. за обезщетение за
имуществени вреди, ведно с дължимите законни лихви.
Ответникът по делото- ЗД „Бул инс” АД, представляван от адв.Ал.И., е оспорил
исковите претенции като неоснователни. Възразил е, че не са настъпили твърдените телесни
увреждания, както и срещу претендирания размер на обезщетението като завишен.
Третото лице помагач на ответника- З. А. Ш. е оспорил исковите претенции с
2
възражение за липса на причинени неимуществени вреди и за съпричиняване, поради
непоставяне на предпазен колан от пострадалия.
С решението си първоиннстанционният съд е уважил частично исковата претенция за
обезщетение за неимуществени вреди за сумата от 5 000лв., ведно със законната лихва от
3.09.2016г. до окончателното изплащане и за сумата от 128.83лв. за обезщетение за
имуществени вреди, ведно със законната лихва до 17.01.2018 г. в размер на 17,53 лева, и със
законната лихва върху сумата от 128,83 лева от 17.01.2018 г. до окончателното изплащане,
като е отхвърлил исковете до пълните им претендирани размери. Решението е влязло в сила
като необжалвано в частта му за предявения иск за имуществени вреди, в частта му за
исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди за сумата от 1 000лв. и в
отхвърлената й част за разликата от 15 000лв. до 30 000лв., ведно с дължимите законни
лихви.
Пред въззивната инстанция не се спори между страните, че процесният автомобил е
бил застрахован при ответното дружество, че е настъпило ПТП на 3.06.2006г, при което
управлявалият застрахования лек автомобил водач З. А. Ш. е нарушил правилата за
движение по пътищата, като при управление с несъобразена с пътните условия скорост е
предизвикал верижни удари с други автомобили, при което са били причинени телесни
увреждания на Р. Й. С., като пътник в лек автомобил „Опел”, „Астра” с ДК№ *******,
поради което са налице условията за ангажиране на отговорността на застрахователното
дружество съгл. чл.226, ал.1 КЗ/отм./
Спори се между страните относно размера на обезщетението за неимуществени
вреди.
От представените по делото медицинска документация и заключението на вещото
лице по СМЕ се установява, че Р. Й. С. е получил следните телесни увреждания: контузия
на главата и шийните прешлени, мозъчно сътресение. Претърпял е интензивни болки през
първите 10 дни и умерени до 30-40дни. Било му е проведено 3–дневно болнично лечение с
необходимите изследвания, медикаментозна и инфузионна терапия. Шийният отдел на
гръбначния стълб е бил обездвижен с яка. Изписан е бил в добро общо състояние, без
неврохурургични проблеми. За периода 14.09. до 17.09.2016г е било проведено повторно
лечение в МБАЛ –Бургас, при противоречиви амнестични данни. Било е извършено
изследване на шийните прешлени, но в медицинската документация няма обективизирана
радикулерна симптоматика на поясно или шийно ниво. На 6.10.2016г ищецът е бил
прегледан от неврохирург и са записани оплаквания от непостоянни болки и световъртеж.
Установен е бил нормален неврологичен статус, ограничени движения в шийния отдел на
гръбначния стълб. Не се очаква в бъдеще ищецът да търпи болки, свързани с получените
увреждания, тъй като характерът на получените увреждания предполага пълно
възстановяване от 30 до 60 дни. Относно данни в медицинската документация за наличие на
мозъчно сътресение вещото лице е посочило, че във фиш за спешна медицинска помощ е
отразено, че пациентът е с болка в шията и тила, гадене, оплаква се от болка във врата,
главоболие и гадене. Отбелязано е, че е в съзнание, контактен, адекватен и ориентиран. Не е
отразена степен на нарушено съзнание или липса на спомен за инцидента-задължителни
симптоми за мозъчно сътресение. В медицинската документация е допусната техническа
грешка с посочване на „сътресение на гръбначния стълб в шийния отдел.То може да е в
шиен отдел или гръден отдел, или общо сътресение. Няма клинични или неврологични
данни за сътресение на гръбначния мозък в шийния отдел. Не са установени и травматични
промени, спондилолистеза на ниво С-5-С6. Гръбначният канал е интактен /незасегнат,
неувреден./ В съдебното заседание вещото лице е заявило, че при ищеца няма описани
симптоми и белези на сътресение на гръбначния мозък. Има противоречие относно
3
диагнозата-мозъчно сътресение, но такава диагноза е била поставена при болничното
лечение. При навяхването на врата може да се получи временно нарушение на съзнанието,
без загубата му, не е тежка сериозна травма, която да води до последствия.
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Р. Р., който
е дал показания, че знае за претърпяното ПТП от ищеца, че го е видял на свиждане в
болницата. Имал е комоцио, проблеми с изправянето от леглото. След изписването му го е
посещавал всеки ден. Майката на ищеца се е грижела за него. И след изписването му от
болница не е можел да става сам. Около 3-4 месеца е бил със защитна яка. Бил е притеснен
дали ще се възстанови, станал е неуверен.
По спорният въпрос за размера на обезщетението съдът съобрази Постановление
№4/23.12.1968г.на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС по чл.290 от ГПК-напр.
решение №130/8.07.2013г. на ВКС по т.д.№669/2012г., № Т.О., решение №151/12.11.2013г.
на ВКС по т.д.№486/2012г, ІІ Т.О., ТК, решение №88/9.07.2012г. на ВКС по т.д.
№1015/2011г, ІІ Т.О., ТК, решение №199/30.11.2016г. на ВКС по т.д.№2432/2015г., ІІ Т.О, в
които се приема, че справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението
при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано
изложение, а не изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като
характер на увреждането, начин на извършването му, интензитета и продължителността на
търпимите болки и страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания. На тази база следва да се
прецени обезщетението за неимуществени вреди за претърпените болки и страдания.
Следва да се отчете, че пострадалото лице е било на 32 години към датата на ПТП, че
са му били причинени следните увреждания: контузия на шийните прешлени и мозъчно
сътресение. Възражението във въззивната жалба на застрахователното дружество, че не е
доказано настъпилото мозъчно сътресение е неоснователно, тъй като вещото лице е
изяснило при изслушването му в съдебното заседание, че поради увреждане на шийните
прешлени е допустимо такова мозъчно сътресение без загуба на съзнанието да е настъпило,
като такава травма е отразена при болничното лечение. Относно възражението за сътресение
на гръбнака и суспектна листеза вещото лице е приело, че няма медицински данни за такива
увреждания, като и първоинстаницонният съд не е приел настъпването им. Установява се от
медицинската експертиза настъпване на увреждане: навяхване на шията, за което е било
необходимо пострадалият да носи медицинска яка. Проведеното лечение е било за много
кратък период в болнично заведение и основно домашно. Един месец след травмата на
9.10.2016 е било установено ограничено движение на шийния сегмент на гръбначния стълб.
Изпитвал е затруднения при придвижването си, имал е болки. Нуждаел се е от чужда помощ
в ежедневието си. Лечението му е продължило 30-40дни. Няма остатъчни увреждания. Въз
основа на това въззивният съд приема, че следва да се определи обезщетение в размер на
5 000лв.
По подадената частна жалба срещу определение № 4489/28.02.2020г от Р. Й. С., с
което съдът е оставил без уважение молба за изменение на решението в частта му за
разноските, въззивният съд приема, че ищецът по делото след като е освободен от
заплащане на държавна такса и разноски, не следва да бъде осъден да заплати сумата от
166лв. за разноски за вещо лице, която сума е включена в общо присъдените разноски от
1 762.06лв. Относно възражението, че ищецът не дължи адвокатско възнаграждение в
размер на 1 596.06лв., тъй като липсват доказателства за реалното му заплащане, следва да
се съобрази, че на л.46 по т.д.№ 13/2018г в представения договор за правна помощ е
отразено, че в брой е заплатена сумата от 4 000лв., която сума съдът е съобразил с размера
на отхвърлената искова претенция и е намалил по реда на чл.78, ал.5 ГПК до 1922.96лв.,
4
като 83 % от сумата са 1 596.06лв. Следва да бъде отменено постановеното определение, с
което се отказва изменение на решението в частта му за присъдената сума от 166лв. за
разноски за вещо лице, която е част от сумата 1762.06лв., т.е. за разликата от 1596.06лв. до
1762.06лв.
Поради съвпадане на изводите на двете инстанции решението на
първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено в обжалваните му части, като се отмени
частично определението по чл.248 ГПК
С оглед изхода на спора следва да бъде осъдено на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв. ЗД “Бул
инс” АД с ЕИК ********* да заплати на адв.С. Ч. сумата от 570лв. за адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция и сумата от 7.50лв. за държавна такса за
частната жалба.
Следва да бъде осъден Р. Й. С. с ЕГН ********** да заплати на ЗД “Бул инс” АД с
ЕИК ********* сумата от 600лв. за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като е
съобразено с минималния размер по Наредба №1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 395/16.01.2020г, постановено по гр.д.№ 3928/2018г по
описа на СГС, В ЧАСТТА му, с която е осъдено на осн. чл.226 от КЗ/отм./ ЗД “Бул инс” АД
с ЕИК ********* да заплати на Р. Й. С. с ЕГН ********** сумата за разликата от 1 000лв.
до 5 000лв за обезщетение за неимуществени вреди, причинени от травматични увреждания,
настъпили при пътнотранспортно произшествие на 03.09.2016 г. в гр. Бургас, виновно
причинено от З. А. Ш., ведно със законната лихва върху тази сума от 03.09.2016 г. до
окончателното изплащане, В ЧАСТТА му с която е отхвърлен иска с правно основание чл.
226 от КЗ (отм.) във вр. с § 22 от ПЗР от КЗ за обезщетение за неимуществени вреди за
разликата от 5 000лв. до 15 000лв, ведно със законната лихва от 3.09.2016г до окончателното
изплащане.
ОТМЕНЯ определение №4489/28.02.2020г, постановено по гр.д.№ 3938/2018г по
описа на СГС, в частта му, с която е оставена без уважение молбата по чл.248 ГПК на Р. Й.
С., чрез адв.Ч., за изменение на решение № 395/16.01.2020г, постановено по гр.д.№
3928/2018г по описа на СГС, в частта му за разноските, които е осъден Р. Й. С. да заплати на
ЗД „Бул инс“ АД за разликата от 1 596.06лв. до 1762.06лв., КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ на основание чл.248 ГПК решение № 395/16.01.2020г, постановено по гр.д.
№ 3928/2018г по описа на СГС, в частта му за разноските за разликата от 1 596.06лв. до
1762.06лв. / за 166лв./, които е осъден Р. Й. С. да заплати на ЗД „Бул инс“ АД за разноски за
вещо лице, като в останалата част оставя частната жалба без уважение.
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв. ЗД “Бул инс” АД с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ
на адв.С. Ч. сумата от 570лв. за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция
сумата от 7.50лв. за държавна такса за частната жалба.
5
ОСЪЖДА Р. Й. С. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ЗД “Бул инс” АД с ЕИК
********* сумата от 600лв. за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Делото е разгледано при участието на трето лице-помагач З. А. Ш..
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6