№ 71
гр. Враца, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Надя Г. Пеловска-Дилкова
Членове:Мирослав Д. Досов
Пламен К. Кучев
при участието на секретаря Цветелина Сл. Григорова
като разгледа докладваното от Надя Г. Пеловска-Дилкова Въззивно
гражданско дело № 20241400500753 по описа за 2024 година
С решение №691/29.10.2024г.по гр.дело №1118/2024г. Районен съд-Враца е
уважил предявените от „Йеттел България“АД против Г. Н. Н. от гр.Враца
установителни искове с правно основание чл.422 ГПК, вр.с чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.с чл.228
ЗЕС, чл.422 ГПК, вр.с чл.342, ал.1 ТЗ, вр.с чл.232, ал.2, пр.1 ЗЗД и чл.422 ГПК, вр.с
чл.92, ал.1 ЗЗД.
Против така постановеното решение въззивна жалба е подадена от адв.Л. В., в
качеството й на назначен особен представител на ответницата Г. Н. Н..
В жалбата се твърди, че решението на РС-Враца е неправилно и необосновано.
Излагат се доводи, че неправилно районният съд е приел, че между страните е налице
сключен договор за мобилни услуги, тъй като по делото не е установено ответницата
Г. Н. да е подписвала такъв договор. Посочва се също, че фактурираните суми са
некоректни, тъй като във фактурите са таксувани различни суми за месечен абонамент
от посочения в договора абонаментен план и липсват извлечение за потреблението на
ползвания номер. Развиват се също подробни доводи, че неправилно районният съд е
приел, че договорът съответства на императивните изисквания на ЗЗП, като се твърди,
че този договор съдържа неравноправни клаузи за неустойки и неразбираеми клаузи за
месечни и еднократни клаузи за абонамент и допълнителни пакети, което показва, че
условията са наложени едностранно от ищеца и не са избрани свободно от
1
ответницата. По отношение на твърденията си за неравноправност на договорните
клаузи особеният представител на ответницата развива и доводи за приложимост на
практика на Съда на ЕС, която посочва. В заключение се излагат и съображения, че за
да бъде уважена исковата претенция ищецът следва да докаже, че е налице уговорка за
неустойка, както и че договорът е бил прекратен едностранно от ищеца, поради
виновното му неизпълнение от абоната. В случая доказателства за едностранно
прекратяване на договора не са представени, поради което право на неустойка не е
възникнало.
Препис от въззивната жалба е бил връчен на въззиваемата страна „Йеттел
България“АД, но отговор от него не е постъпил.
В производството пред въззивната инстанция страните не правят искания за
събиране на доказателства.
При извършена проверка за редовност на въззивната жалба въззивният съд
констатира, че същата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и отговаря на
изискванията по чл.260 и чл.261 ГПК.
При извършената служебна проверка на решението, съобразно правомощията
по чл. 269, изр. първо ГПК, въззивният съд намира същото за валидно и допустимо.
Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК следва да
бъде проверена правилността му по изложените във въззивната жалба доводи и при
извършена служебна проверка за допуснати нарушения на императивни
материалноправни норми, като въззивната инстанция се произнесе по правния спор
между страните.
За да извърши тази проверка, настоящият съдебен състав взе предвид
следното:
Районен съд-Враца е бил сезиран със заявление на „Йеттел България“АД, с
което се иска да бъде издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК против Г.
Н. Н. от гр.Враца за следните суми: 1/сумата от 58,39 лв., представляваща неплатени
месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за които са издадени
фактури №**********/20.01.2022г. и №**********/20.02.2022г.; 2/сумата от 767,76
лв., представляваща незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от
11.01.2022г.; 3/сумата от общо 499,95 лв., представляваща неустойки за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент.
Въз основа на заявлението е образувано ч.гр.д.№3320/2023г. по описа на РС-
Враца, по което за горепосочените суми, както и за заплатените от заявителя държавна
такса от 26,03 лв. и адвокатско възнаграждение от 480 лв.с ДДС, е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №1853/18.12.2023г.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК-
чрез залепване на уведомление и са събрани данни, че той не живее на регистрираните
си постоянен и настоящ адрес. Поради това, с разпореждане №992/06.03.2024г., на
2
осн.чл.415, ал.1, т.2 от ГПК заповедния съд е дал указания до заявителя за предявяване
на иск за установяване на вземанията.
В исковата молба и в молбата за уточнение от 08.05.2024г.се твърди, че на
11.01.2022 г. между страните са сключени договор за мобилни услуги за ползване на
мобилен номер ***, както и допълнително споразумение за ползване на абонаментен
план Тотал Макс 49,99 лв., промо 39,99 лв., с първоначален срок на действие 24
месеца. На същата дата между страните е сключен и договор за лизинг, по силата на
който на ответницата Г. Н. е предоставено за ползване мобилно устройство TCL 20SE
64GB Black+43P615 Android TV за период от 23 месеца срещу заплащане на лизингова
вноска в размер на 31,99 лв. месечно, съгласно погасителен план, с право на абоната
след изтичането на посочения срок, да придобие собствеността върху лизинговата вещ
срещу заплащане на допълнителна сума от 31,99 лв. Ищецът посочва, че стандартната
цена на мобилното устройство е 1059 лв., а общата лизингова цена с избраната
програма Тотал Макс е 767,67 лв., при което отстъпката, която ответницата е получила
е в размер на 292,14 лв.
В исковата молба се твърди също така, че на 11.01.202г. между страните е
сключен още един договор-за ползване на мобилен номер *** с избран абонаментен
план Интернет за дома 19,99 лв., с уговорен срок от 24 месеца поддържа се, че при
сключването на договора на ответницата е предоставено за ползване устройство-рутер
HUAWEI L311-221 with Antenna, като в т.11 от договора е уговорена фиксирана
неустойка в размер на 96 лв. в случай, че абонатът не върне предоставеното му
устройство или го върне повредено.
Ищецът твърди, че по договорите за мобилни услуги и допълнително
споразумение ответникът е в неизпълнение на задълженията си за сумата от общо
58,39 лв.– неплатени абонаментни такси и използвани услуги за периода 20.12.2021г. -
19.02.2022г. и за периода 20.01.2022г.-19.02.2022г., поради което договорите с
ответницата били прекратени едностранно и е издадена крайна фактура
№**********/20.04.2022г. Посочва се, че неизпълнението на ответницата е дало
основание на ищеца (чл.11 от договора, респ.т.ІV-3 от допълнителното споразумение)
да начисли в крайната фактура и неустойка за предсрочно прекратяване на сключения
абонамент в общ размер от 499,95 лв., представляваща стойността на три месечни
абонаментни такси на ползваната програма за всеки ползван номер и неустойка за
предоставяне на устройства с отстъпка от стандартната цена.
Ищецът претендира също така заплащане и на сумата от 767,76 лв.,
представляваща незаплатени лизингови вноски по договор от 11.01.2022г. за мобилно
устройство TCL 20SE 64GB Black+43P615 Android TV
Назначеният на ответника особен представител е подал отговор на исковата
молба, с който е оспорил предявените искове, развивайки съображения за
неоснователност и недоказаност на същите. Твърди се, че ответницата не е подписвала
3
сключените договори и че ищцовото дружество не е предоставило твърдяните от него
услуги. Оспорва размера на дължимия месечен абонамент, тъй като във фактурите са
таксувани съвсем различни суми за месечен абонамент, като формирането на същите е
напълно неразбираемо. Счита, че договорът е сключен в нарушение на добрите нрави
и принципите на добросъвестност, справедливост на насрещните престации. Сочи, че
таксите са едностранно наложени на потребителя и не са избрани свободно от него.
Сочи, че всички договорни клаузи и тези, предоставяща съществена информация, са
неясни, липсват доказателства ответницата да е приела общите условия. Сочи, че
клаузите, въз основа на които се претендират неустойки, са неравноправни, а освен
това неустойка не се дължи, тъй като ищецът не е упражнил правото си да прекрати
процесните договори. Иска се постановяване на решение, с което предявените искове
да бъдат отхвърлени.
При така подадените искова молба и отговор, в производството пред районния
съд са събрани писмени доказателства, въз основа на които съдът е приел, че
предявените искове са основателни и доказани. Изложени са мотиви, че договорите не
са нищожни, вкл.поради неравноправност, и обвързват страните в т.ч. и по отношение
договорените неустойки. Прието е също неизпълнение от ответницата на
задълженията й за заплащане на потребяваните мобилни услуги и лизингови вноски,
което поражда и право на претендираните от ищеца неустойки.
Въззивният съдебен състав, като взе предвид събраните пред
първоинстанционния съд доказателства и като съобрази направените с въззивната
жалба оплаквания, намира следното:
Съобразно заявените от ищеца основание и петитум на исковата молба,
предявените искове са с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228
ЗЕС, чл. 422 ГПК вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2, предл. първо ЗЗД и чл. 422
ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД и правилно са били квалифицирани от районния съд.
Основните твърдения на ищеца се свеждат до това, че ответницата не е
изпълнила задълженията си по договора за мобилни услуги от 11.01.2022г. и
допълнителното споразумение към него от 11.01.2022г., и двете отнасящи се до моб.
№***, както и по договора за услуга Интернет за дома, отнасяща се до моб.№***, като
неизпълнението се изразява в неплащане на потребените от нея услуги и месечни
абонаменти, на обща стойност 58,39 лв., по издадените две фактури, съответно от
20.01.2022г., за периода 20.12.2021г.-19.02.2022г. Въз основа на твърдението за
неизпълнение на договорните задължения за плащане, ищецът твърди също така, че: 1/
за него е възникнало и той е упражнил правото си да прекрати договора за мобилни
услуги от 11.01.2022г. и допълнителното споразумение към него, както и договора за
услуга Интернет; 2/ за него е възникнало правото да получи неустойка в размер на 3
месечни абонамента (125,25 лв.по искова молба), заради виновното прекратяване на
договора за мобилни услуги и допълнителното споразумение към него; 3/ за него е
4
възникнало правото да получи разликата от 243,12 лв. между стандартната цена на
предоставеното за ползване по договора за лизинг устройство TCL 20SE 64GB
Black+43P615 Android TV и лизинговата му цена с абонаментния план; 4/ за него е
възникнало правото да получи неустойка в размер на 3 месечни абонамента (49,98
лв.по искова молба), заради виновното прекратяване на договора за услуга Интернет;
5/ за него е възникнало правото да получи неустойка в размер на 81,61 лв. за
предоставено за ползване по договора за услуга Интернет устройство HUAWEI L311-
221 with Antenna, което не е върнато при прекратяването на този договор; 6/ за него е
възникнало правото да получи сумата от 767,76 лв., представляваща лизинговата цена
на предоставеното на ответницата устройство TCL 20SE 64GB Black+43P615 Android
TV.
На тези твърдения на ищеца особеният представител на ответницата
противопоставя две основни групи възражения, които се поддържат и във въззивната
жалба-за недействителност на договорите и за недоказаност на твърденията на ищеца
за неизпълнение от ответницата.
Въззивният съдебен състав намира, че в случая няма основания да бъдат
споделени възраженията за недействителност на сключените договори, като по този
въпрос въззивната инстанция споделя изцяло изложените от районния съд мотиви и
препраща към тях.
Изхождайки обаче от събраните по делото писмени доказателства въззивният
съдебен състав намира, че твърденията на ищеца за неизпълнение на договорните
задължения на ищцата за заплащане на месечните абонаменти и потребените от нея
мобилни услуги, са останали недоказани, като недоказани са и твърденията за
упражнено от ищеца право на прекратяване на договорите за мобилни услуги и
интернет за дома.
Договорът за мобилни услуги и допълнителното споразумение към него от
11.01.2022г., и двете отнасящи се до моб.№***, както и договорът за услуга Интернет
за дома, отнасящ се до моб.№***, са сключени на 11.01.2022г. и съгласно същите, за
предоставените на потребителя мобилни услуги, ищецът издава фактура на посочената
в договорите дата-20-ти всеки месец.
В договора за мобилни услуги (за №***) е посочено, че в случай на
прекратяването му по вина на потребителя, последният дължи неустойка за
предсрочно прекратяване в размер на месечните абонаменти, но за не повече от 3
месеца, както и такава част от разликата между стандартната цена на полученото
устройство (в случая TCL 20SE 64GB Black+43P615 Android TV) и лизинговата цена,
каквато съответства на оставащия срок на договора.
Съответно, в договора за услуга Интернет за дома е предвидено, че в случай на
прекратяването му по вина на потребителя, последният дължи неустойка за
предсрочно прекратяване в размер на месечните абонаменти, но за не повече от 3
5
месеца, както и неустойка в размер на 96 лв. с ДДС, ако след прекратяването на
договора оборудването (HUAWEI L311-221 with Antenna) не бъде върнато или е
повредено, не е в търговски вид и/или вече не може да бъде използвано по
предназначение.
По делото са представени и Общите условия, при които са сключени
Договорът за мобилни услуги и допълнителното споразумение към него от
11.01.2022г., както и договорът за услуга Интернет за дома, и към които договорите
препращат.
Видно от разпоредбите на чл.26 и чл.27 от Раздел V на Общите условия,
заплащането на ползваните услуги се извършва въз основа на фактура, издаването на
която става на посочения в договорите ден, а плащането по фактурата се извършва в
срока, указан в нея, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й. Предвидено
е също, че при неспазване на срока за плащане Йеттел има право да използва
внесената от потребителя гаранционна сума или банкова гаранция (ако е налице
такава) за покриване на част или на цялото задължение и да спре изходящите
повиквания на потребителя до заплащане на дължимите суми. До заплащане на
дължимите суми Йеттел има право и да ограничи и/или спре достъпа на потребителя
до услугите.
Задълженията на потребителя за заплащане на ползваните услуги да
регламентирани в разпоредбата на чл.71 от Раздел ХІІІ от Общите условия, а в
разпоредбата на чл.75 от Раздел ХІV, на която ищецът се позовава, е предвидено, че
неизпълнението на тези задължения е основание, след изтичането на даден писмено на
потребителя допълнителен срок за изпълнение, договорът да бъде едностранно
прекратен от Йеттел.
Аналогичен ред- с едностранно писмено предизвестие, за прекратяване на
договора, при неизпълнение, се съдържат и в разпоредбите на чл.10 и чл.11 от
представените по делото Общи условия на договора за лизинг.
При така установените условия, при които е договорено фактурирането на
ползваните от ответницата услуги; заплащането на услугите; сроковете за фактуриране
и плащане; реда за прекратяване на договорите, поради виновно неизпълнение;
възникването на право на неустойка, и от друга страна при представените от ищеца 3
бр.фактури, съдът намира, че по делото не е доказано виновно неизпълнение на
задълженията на ответницата да заплаща ползваните услуги.
Както вече бе отбелязано, договорите за мобилни услуги и за Интернет за дома
са сключени на 11.01.2022г. и съгласно тях първата фактура е следвало да бъде
издадена на 20.01.2022г. Тъй като в договорите не е предвидено, че фактурирането
започва от следващия месец, то налага се извода, че отчетният период по първата
фактура по всеки от договорите, следва да е от 11.01.2022г.до 20.01.2022г., при което да
се начислят абонаментната такса от 39,99 лв.по договора за мобилни услуги и от 19,99
6
лв.по договора за Интернет за дома, пропорционално съответстваща на посочения
период (в случая около 1/3 от посочените две такси). В случай на използвани през
този период други услуги, които не са включени в абонаментната такса, но са
упоменати на стр.5 от договора за услуги, фактурата е следвало да обхваща стойността
и на тези допълнителни услуги. Съответно за следващите отчетни периоди-периодът
от 20.01.2022г.до 20.02.2022г. и т.н. във всяка една от фактурите следва да фигурира
стойността на месечната абонаментна такса и евентуално стойността на допълнително
използвани услуги, ако има такива, както и стойността на лизинговата вноска във
фактурата по договора за услуги, която съгласно договорите и общите условия може
да се заплаща заедно с абонаметната такса.
Фактури, които да съответстват на изискванията на договорите и Общите
условия, и които да отразяват задълженията по пера и по телефонни номера, не са
представени по делото. Макар ищецът да твърди, че фактура
№**********/20.01.2022г. обективира задължение по договора за мобилни услуги от
11.01.2022г. и допълнителното споразумение към него в размер на 48,39 лв., тези
твърдения не се подкрепят от представената фактура. Същата включва и период,
който предшества сключването на договора-периода от 20.12.2021г. до 11.01.2022г.,
като отразените в нея данни за размера на абонаментната такса и устройството на
лизинг не съответстват на тези по договорите. В тази фактура са начислени също и
неустойки за предсрочно прекратяване на договори, както и отстъпки и компенсации,
без да става ясно каква е причината и какво е основанието за тези начислявания, като
се има предвид, че отстъпки и компенсации не са договаряни, а на етап първа издадена
по договорите фактура неустойки за предсрочно прекратяване няма как да фигурират.
Не на последно място, задължение за сумата от 48,39 лв. както това твърди ищецът, не
се извлича и от справката за общо потребление, съставляваща приложение към
фактурата от 20.01.2022г.
Втората фактура, на която ищецът се позовава е №**********/20.02.2022г. и
обективира общо задължение от 1204,40 лв. с ДДС, от които 10 лв.с ДДС за месечни
такси и компенсации, като за посочените 10 лв. ищецът твърди, че съставляват
месечната абонаментна такса по договора за услуга Интернет за дома. Периодът, за
който се отнася фактурата е 20.01.2022г.-202.02.2022г. , но в нея не е посочен
договорът, за която тя се отнася, а начислената сума от 10 лв. не съответства на
договорения абонамент от 19,99 лв. Поради това въззивният съдебен състав приема за
недоказани твърденията на ищеца, че въпросната фактура обективира задължения по
договора от 11.01.2022г.за услуга Интернет за дома.
Аналогични изводи следва да се направят и по отношение на третата
представена от ищеца фактура- №**********/20.04.2022г., за която се твърди, че е
крайна и обобщава задълженията по договорите при тяхното едностранно предсрочно
прекратяване. Единственото относително конкретизирано задължение, което е
7
отразено в тази фактура, е за неустойки за предсрочно прекратяване на договори за
услуги, докато останалите задължения не са конкретизирани по основание и по пера и
като размер не съответстват на претендираните вземания.
От изложеното по отношение на фактурите следва, че ищецът не е доказал
твърденията си за наличие на неизпълнение от ответницата на договорните й
задължения по договор за мобилни услуги и допълнително споразумение към него от
11.01.1022г., да заплати сумата от 48,39 лв., представляващи месечни абонаментни
такси за потребените услуги за периода 20.12.2021г.-19.01.2022г., както и на
договорните й задължения по договор за услуга Интернет за дома от 11.01.2022г. да
заплати сумата от 10 лв., представляваща месечни абонаментни такси за периода
20.01.2022г.-19.02.2022г. Ето защо и тъй като неизпълнение на договорите в посочения
размер не е доказано, то и предявеният установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал.
1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС, за сумата от общо 58,39 лв. се явява неоснователен и като такъв
следва да бъде отхвърлен.
Доколкото по делото не се установи неизпълнение на договорни задължения от
ответницата, то следва да се приеме, че за ищеца не е възникнало правото по чл.75 от
Раздел ХІV от Общите условия на договорите за услуги и по чл.10 и чл.11 от
представените по делото Общи условия на договора за лизинг, да прекрати
едностранно договорите, поради неизпълнение.
Следва да се посочи, че освен липсата на основание за едностранно
прекратяване на договорите, прекратяване не може да се приеме за извършено и по
друга причина. Видно от разпоредбите на чл.19б, б.“в“ и на чл.75 от Раздел ХІV от
Общите условия на договорите за услуги, предпоставка за едностранно прекратяване
на договора за услуги е писменото даване на допълнителен срок за потребителя да
изпълни задълженията си. В разглеждания случай такъв срок не е определян, като
освен това не се установява и съществуването на волеизявление от ищеца за
прекратяване на договорите, както и достигането на това волеизявление до знанието на
потребителя-ответник по иска. Доколкото договорите за услуги са сключени в писмена
форма, а писмена форма за прекратяване при съществено нарушение на общите
условия е предвидена и в разпоредбата на чл.19в, б.“г“ от тях, то безспорно е, че
прекратяването поради неизпълнение на задължението за плащане на абонаментните
такси следва да се извърши писмено и потребителят да бъде уведомен за това.
Аргумент в същата посока е и разпоредбата на чл.10, ал.2 от Общите условия на
договора за лизинг, която е изрична. В разглеждания случай не са представени
доказателства в подкрепа на твърденията за прекратяване на договорите, поради което
следва да се приеме, че прекратяване поради неизпълнение, не е извършено.
Последният извод обуславя неосновантелност и на предявените искове по чл.
422 ГПК вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2, предл. първо ЗЗД и чл. 422 ГПК вр. чл.
92, ал. 1 ЗЗД. Съгласно сключените договори за услуги, правото на ищеца да получи :
8
неустойка в размер на 3 месечни абонамента (125,25 лв.), заради виновното
прекратяване на договора за мобилни услуги и допълнителното споразумение към
него; разликата от 243,12 лв. между стандартната цена на предоставеното за ползване
по договора за лизинг устройство TCL 20SE 64GB Black+43P615 Android TV и
лизинговата му цена с абонаментния план; неустойка в размер на 3 месечни
абонамента (49,98 лв.), заради виновното прекратяване на договора за услуга
Интернет; и неустойка в размер на 81,61 лв. за предоставено за ползване по договора
за услуга Интернет устройство HUAWEI L311-221 with Antenna, което не е върнато при
прекратяването на този договор, е категорично обусловено и е резултат от изискването
за надлежно извършено едностранно прекратяване на договорите за услуги.
Както вече бе посочено, доказателства за надлежно прекратяване на тези
договори не са представени от ищеца, поради което следва да се приеме, че той не
разполага и с правото да получи тези неустойки. Ето защо и предявените искове за
установяване на изброените вземания са неоснователни и като такива следва да бъдат
отхвърлени.
Що се касае до иска за сумата от 767,76 лв., представляваща лизинговата цена
на предоставеното на ответницата устройство TCL 20SE 64GB Black+43P615 Android
TV, твърденията на ищеца за дължимост на тази сума също са свързани с
поддържаното от него прекратяване на договорите за услуги, поради неизпълнение.
Видно от Общите условия на договора за лизинг, същите действително предвиждат-
чл.11, че договорът за лизинг може да бъде едностранно развален от лизингодателя,
когато лизингополучателят не изпълни задълженията си по договора за мобилни
услуги. В този случай разпоредбата на чл.11, ал.2 от договора за лизинг е предвидила,
че при разваляне на договора по вина на лизингополучателя, той дължи неустойка в
размер на оставащите и неплатени месечни лизингови вноски до размера на общата
цена.
Както в производството пред районния съд обаче, така и във въззивното
производство, ищецът не е доказал съществуването на посочените предпоставки за
дължимост на лизинговата цена, тъй като не е доказал твърденията си за виновно
неизпълнение на договорите за услуги и не е представил доказателства за развалянето
на договора за лизинг, което според разпоредбата на чл.10, ал.2 е следвало да се
извърши с едностранно писмено изявление.
Въззивният съд намира, че не са налице основания за претендиране на исковата
сума и поради предсрочна изискуемост на лизинговите вноски, както поради
недоказаност на неизпълнението на договора за мобилни услуги, така и поради липса
на втората кумулативна предпоставка за изискуемостта-представени от ищеца
доказателства за обявяване на предсрочната изискуемост.
В своята съвкупност така изложените съображения обуславят извод за
неоснователност на всички кумулативно съединени установителни искове и това
9
налага тяхното отхвърляне.
Прилагайки неправилно материалния закон и процесуалните правила за оценка
на доказателствата по делото, районният съд неправилно е уважил предявените
искове, поради което решението му ще следва да се отмени и да бъде постановено
друго решение, с което исковото бъдат отхвърлени.
Тъй като в производството пред двете съдебни инстанции ответницата Г. Н. не
е представила доказателства за извършени от нея деловодни разноски, такива не
следва да й бъдат присъждани.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №691/29.10.2024г. на Районен съд-Враца, постановено по
гр.дело №1118/2024г. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „Йеттел България” ЕАД, ЕИК
***, със седалище гр. София, искове за признаване за установено, че Г. Н. Н., ЕГН
**********, дължи следните суми: на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр.
чл. 228 ЗЕС сумата от 58,39 лева /петдесет и осем лева и тридесет и девет стотинки/,
представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление
на мобилни услуги за периода от 20.12.2021 г. до 19.02.2022 г., по индивидуален
клиентски номер № *** за ползване на мобилни номера: +*** и +***; на основание чл.
422 ГПК вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2, предл. първо ЗЗД сумата от 767,76 лева
/седемстотин шестдесет и седем лева и седемдесет и шест стотинки/, представляваща
незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 11.01.2022 г. за мобилно
устройство „TCL 20SE 64GB Black + 43P615 Android TV“; на основание чл. 422 ГПК
вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД сумите от 368,37 лева /триста шестдесет и осем лева и тридесет и
седем стотинки/- неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от
дата 11.01.2022 г. за мобилен номер: +*** и сумата от 131,59 лева /сто тридесет и един
лева и петдесет и девет стотинки/ - неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент от дата 11.01.2022 г. за мобилен номер +***, ведно със законната
лихва върху сумите, считано от датата на депозиране на заявлението 15.12.2023 г. до
окончателното изплащане на вземанията, за които суми е издадена Заповед №
1853/18.12.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
3320/2023 г. по описа на РС - гр. Враца, ГО, VII състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
10
Членове:
1._______________________
2._______________________
11