О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№                                      06.01.2021 г.                       гр.Ямбол

 

 

 

ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,     І-ви въззивен  граждански състав

На       06        януари        2021   година

В закрито заседание в следния състав:

 

 

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА                                                                 

                                            ЧЛЕНОВЕ: 1. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

                                                                        2. ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

 

секретар

като разгледа докладваното от съдия   Росица Стоева

възз.ч.гр.дело №627 по описа за 2020 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл.396, вр. чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на ЕТ "В.С. ***, ЕИК *********, представляван от В.С. И. против Определение №260488/13.11.2020 г., постановено по гр.д. №3011/2020 г. по описа на ЯРС, с което съдът е допуснал обезпечение на предявеният от С.Г.С., ЕГН ********** *** С. И.“ с ЕИК *********, представлявано от В.С. И. иск по чл.237, ал.2, вр. с чл.228 от ЗЗД за сумата от 995,64 лв., представляваща паричната равностойност на дължимата рента за стопанската 2017/2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане на сумата чрез налагане на запор върху банковите сметки на ЕТ “В.С. И.“ в подробно изброени банки, до размера на иска.

В частната жалба са заявени оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт. Твърди се, че при постановяването на обжалваното определение съдът неправилно е приел, че предявения иск е вероятно основателен. Според частния жалбоподател претендираната сума е недължима, т.к. рентата за стопанската 2017/2018 г. е надлежно заплатена на предходния собственик на наетата зем.земя, за което към частната жалба са приложени писмени доказателства - договор за заем от 01.09.2018 г. и РКО от 17.09.2018 г. На следващо място е заявено твърдение за липса на обезпечителна нужда. При изложените съображение се иска отмяна на атакуваното определение и отхвърляне на молбата за обезпечение. При условие на евентуалност се иска задължаване на ищеца да внесе гаранция, от която молителя би могъл да се удовлетвори по реда на чл.403 ГПК.

В срока по чл.396, ал.2 ГПК от С.Г.С. е постъпил отговор по частната жалба, в който е заявено становище за неоснователността й, съответно - за правилност и законосъобразност на атакуваното определение. Изложени са съображения. Заявено е, че приложените към частната жалба писмени доказателства - договор за заем от 01.09.2018 г. и РКО от 17.09.2018 г. са неистински документи и ще бъдат оспорени в хода на производството по реда на чл.193 ГПК. Заявена е готовност за заплащане на гаранция, ако съда прецени нуждата от такава. Въз основа на съображенията в отговора се иска за потвърждаване на атакуваното определение.

          След преценка на оплакванията по частната жалба, мотивите на обжалвания съдебен акт и доказателствата по делото, Окръжният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Въззивната частна жалба е с правно основание чл.396, ал.1, във вр. с чл.274, ал.1, т.2 от ГПК, допустима е тъй като е подадена в предвидения в ГПК едноседмичен срок, а преценена по същество е неоснователна по следните съображения:

С Определение №260488/13.11.2020 г., постановено по гр.д. №3011/2020 г. по описа на ЯРС, съдът е допуснал обезпечение на предявеният от С.Г.С., ЕГН ********** *** С. И.“ с ЕИК *********, представлявано от В.С. И. иск по чл.237, ал.2, вр. с чл.228 от ЗЗД за сумата от 995,64 лв., представляваща паричната равностойност на дължимата рента за стопанската 2017/2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на делото до окончателното изплащане на сумата чрез налагане на запор върху банковите сметки на ЕТ “В.С. И.“ в подробно изброени банки, до размера на иска. За да уважи молбата, в мотивите си първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките на чл.391 ГПК.

Въззивния съд, в настоящия съдебен състав, намира така описания съдебен акт на първоинстанциония съд за правилен и законосъобразен, а изложените от ЯРС мотиви се споделят.

За да бъде допуснато обезпечение на един иск, законът създава задължение за решаващия съд да провери дали ищецът има право за обезпечаване на иска, т.е. дали искът е допустим, дали е вероятно основателен и дали е налице интерес от обезпечаването - без него ще се затрудни или ще се окаже невъзможно реализирането на правата по решението. Именно тези предпоставки първоинстанционния съд е преценял и констатирайки наличието им е уважил молбата, допускайки исканото обезпечение.

За неоснователни се намериха съображенията на частния жалбоподател, относими към преценката относно вероятната основателност на предявения иск. Приложените към частната жалба писмени доказателства - договор за заем от 01.09.2018 г. и РКО от 17.09.2018 г. не са достатъчни да убедят категорично настоящия съд, че предявения иск е вероятно неоснователен, в частност, че претендираната сума е недължима, т.к. рентата за стопанската 2017/2018 г. е надлежно заплатена на предходния собственик на наетата зем.земя. И това е така, т.к. представените два документа противоречат като съдържание с твърденията в частната жалба. Така ЕТ “В.С. И.“, поради финансови затруднения, сключва договор за заем с "Гео Иванов 65" ЕООД гр.Ямбол, за да издължи процесната рента, а същевременно като платец в представения РКО от 17.09.2018 г. е посочен точно заемодателя - "Гео Иванов 65" ЕООД. Този РКО разколебава настоящия съд да приеме, че е извършено плащане точно на процесната рента и поради факта, че плащането не е извършено от наемателя по процесния договор за наем. Неоснователно е и оплакването за липса на обезпечителна нужда. Настоящия съд преценя че е налице такава по аргумент на разпоредбата на чл.391, ал.1 от ГПК, а именно: обезпечение се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението. На последно място (макар и не последно по значение), налице е и следващото основание за уважаване на молбата - предлаганата обезпечителна мярка се приема за подходяща. Обезпечаването на иска има за цел да охрани интересите на ищеца, за да може при успешно завършване на процеса, той да осъществи своето право, като резултатно приведе в изпълнение постановеното решение. С него се цели да се осуети възможността ответникът да попречи на изпълнението. Обезпечителната мярка трябва да има такова съдържание, че да може да изпълни предназначението си да подготви осъществяването на бъдещото съдебно решение, като същевременно, по характер тя трябва да бъде такава, че бъдещото съдебно решение да я погълне. Процесния случай е точно такъв. Предявеният иск е за парично вземане, а предложената обезпечителна мярка е налагане на запор върху суми по банкови сметки на длъжника.

Предвид на горното, Окръжният съд, като взе предвид доказателствата по делото и наведените в частната жалба доводи, намери същата за неоснователна и като такава да бъде оставена без уважение, а атакуваното определение като законосъобразно - да бъде потвърдено.

Водим от изложеното Ямболският Окръжен Съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение №260488/13.11.2020 г., постановено по гр.д. №3011/2020 г. по описа на ЯРС.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    ЧЛЕНОВЕ: 1.                    2.