Р E Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 01 ноември 2018 година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско
отделение – първи състав, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и
втори октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВИН ШАКИРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СВЕТЛА ПЕНЕВА
КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдия Красимир
Василев,
в.гр.дело
№ 1803 по описа за 2018 година, за
да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на Ш.А.И., чрез адв.Т. против Решение № 2348
от 25.05.2018 година, постановено по гр.дело № 555/2018 година, с което е била отхвърлена
исковата претенция на ищцата против Макроадванс“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град София, район Средец, ул. „Г. С. Раковски“
№ 147 за осъждане на ответника да й заплати сумата от 730 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди в посочения размер, изразяващи се в
заплатено адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело № 20138410411758 по
описа за 2013 г. на ЧСИ Неделчо Митев с район на действие Софийски градски съд,
за процесуално представителство, защита и съдействие, в резултат на
неправомерното искане за конституирането й като длъжник по горепосоченото дело
и насочване на изпълнението срещу нея.
В жалбата се излага, че решението е неправилно и
постановено при спорни доказателства; въззивницата сочи, че не е бил спазен
принципа на добросъвестност и че ЧСИ е бил задължен да определи срок за
наследниците на покойния, в които те да посочат дали приемат или не неговото
наследство.По същество искането е атакувания съдебен акт да бъде отменен и
претенцията – уважена.
В срока по чл.263 от ГПК въззиваемото дружество е
отговорило и от отговора му става ясно, че според него решението е правилно, и
постановено в пълен синхрон със закона.
В съдебно заседание по делото въззивника И. е
редовно призована, представлява се от адв.Т., която поддържа въззивната жалба,
и моли съдът да я уважи.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се
явява, не се представлява.Постъпили са писмени бележки, според които следва да
се даде ход на делото в тяхно отсъствие; заявяват, че оспорват въззивната жалба
и молят съда да я отхвърли.
За да се произнесе по спора, като се запозна с
материалите по делото и застъпените от страните становища, ВОС намери за
установено следното:
Пред първата съдебна инстанция, съдебното
производство е било образувано по предявен от страна на Ш.А.И., ЕГН **********,
иск с правна квалификация чл. 49 във връзка с чл. 45 ЗЗД с искане за осъждане
на ответника да й заплати сумата от 730 лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди в посочения размер, изразяващи се в заплатено
адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело № 20138410411758 по описа за
2013 г. на ЧСИ Неделчо Митев с район на действие Софийски градски съд, за
процесуално представителство, защита и съдействие, в резултат на неправомерното
искане за конституирането като длъжник по горепосоченото дело и насочване на
изпълнението срещу нея.Твърденията в исковата молба са следните: по повод
издаден против Себайдин И. изпълнителен лист е било образувано изпълнително
производство против него.Задължението е било
цедирано в полза на дружеството – ответник, което се е обърнало към ЧСИ Неделко
Митев.След смъртта на И., с ПДИ ищцата е узнала, че е конституирана като
наследник на покойния, като Длъжник.С оглед защитата и процесуалното й
представителство по делото, тя твърди, че
е разходвала сумата от 730 лева, като с постановление от 05.01.2016 година
на ЧСИ, на основание чл. 429, ал.2 ГПК във връзка с чл. 52 ЗН производството по
изпълнителното дело е прекратено по отношение на ищцата.Пред ВРС ищцата е
изложила, че сумата от 730 лева е представлява претърпяна от нея имуществена вреда,
която е възникнала в резултат на действия на служители при и по повод
изпълнение на работа, която им е възложена от ответника. Счита, че ответното
дружество е следвало да призове към наследяване ищцата преди да бъде искано
същата да бъде конституирана като длъжник в изпълнителното производство и срещу
нея да бъдат предприети изпълнителни действия. Налице била и причинна връзка
между образуваното изпълнително дело и претърпените имуществени вреди, които
нямало да настъпят ако не е била конституирана като длъжник по изпълнителното
дело.
Пред ВРС от фактическа
страна е било установено, че по
ч.гр.дело № 7986/2010 година в полза на Банка „ДСК“ е бил издаден
изпълнителен лист за вземане до Договор за кредит, насочено против С.Е.И..също
не се спори , че с Договор за цесия от 27.08.2010 година Банката – кредитор е
цедирала взмането в полза на дружеството – ответник.Образуваното в резултат на
това изп.дело № 20138410411758 по описа за 2013 г. на ЧСИ Неделчо Митев с район
на действие Софийски градски съд е дало основание да се установи, че С.Е.И. е
починал и с Постановление, в качеството на длъжник е била конституирана
неговата преживяла съпруга, в лицето на ищцата.След като същата се е отказала
от наследството, с Постановление от 05.01.2016 година изп.дело против нея е
било прекратено.
За да постанови решението
си, ВРС е приел, че отсъства елемента противоправност, които следва да е налице
и на тази база е отхвърли исковата претенция.
Становището на съда е следното:
Практиката на съдилищата
ясно и недвусмислено указва, че размерът на обезщетението за имуществени вреди
от непозволено увреждане не е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно
определен в чл. 52 ЗЗД,
спрямо който настъпилата вреда се съизмерява.Следователно се има предвид
размера на конкретната вреда, претърпяна от пострадалия и тя почива на конкретни факти, относими към
стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. От друга
страна пък самия принцип за справедливост включва в най-пълна степен
компенсиране на вредите на увреденото лице от вредоносното действие.Самата
вреда, като понятие е обективирана с настъпване на непозволеното увреждане, с
факта на осъществяване на деликта - личното засягане на защитените ценности,
поради което дължимото обезщетение следва да се определи към този
момент.Следователно, за да определи
размера на обезщетението, съдът следва да съобрази всички обстоятелства,
свързани с причиняването на непозволеното увреждане, които обуславят
настъпилите вреди.Щом обаче нанесената вреда е противоправна, тогава възниква правото за обезвредата
й.Обезщетението на последната обаче се дължи само при наличие на причинна
връзка между незаконното действие и претърпените вреди. То следва да се
съизмерва с обществения критерий за справедливост и да възмезди увредения за
всички имуществени/неимуществени вреди.Размерът на вредите, обаче е винаги индивидуален и е свързан с
конкретността на случая.
В конкретния случай, ВРС е
посочил, че настъпилата за ищцата вреда не е в резултат на противоправно
поведение от страна на дружеството – ответник, и настоящата инстанция изцяло
споделя това виждане.
Конституирането на
наследници на покоен длъжник произтича от нормата на чл.429 от ГПК и логично, и
нормално изпълнението да бъде насочено против тях.В това действия, а то
произтича на база на закона, няма никаква противоправност.Нормата на чл.429
ал.2 от ГПК пък задължава наследника да установи, че се е отказал от
наследството и/ или е го е приел по опис.От материалите по делото става ясно,
че ищцата е получила ПДИ на 06.11.2015 година, докато отказът от наследство е
бил вписан на 07.12.2015 година, т.е. приблизително месец по – късно.Ето по
тази причина на 05.01.2016 година изпълнителното производство против нея е било
прекратено.Т.к. липсва елемента противоправност в действията на дружеството –
ответник, и настоящия съд намира, че решението се явява правилно и следва да
бъде потвърдено.
Неоснователен е изразения в жалбата довод, според които съществува задължение на всеки кредитор да инициира процедурата по чл.51 от ЗН.Съобразно установената практика – конкретно Решение № 577 от 30.09.2010 г. на ВКС по гр. д. № 732/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Б. И., к
огато почине длъжник по
едно правоотношение, неговите кредитори могат да насочат претенциите си към
неговите наследници, ако те са приели наследството. Когато наследството не е
прието, кредиторите разполагат с възможността да принудят наследниците в
определен от съда срок да заявят дали приемат наследството или се отказват от
него - чл. 51 от ЗН.Когато наследниците вече са
направили своя избор и са се отказали от наследството, то кредиторът следва да
използва процедурата по чл. 51 от ЗН по отношение на призованите
наследниците от следващия ред - и така до изчерпване на законните наследници и
до преминаване на наследственото имущество към държавата.
С оглед изхода на спора, в полза на дружеството – ответник следва да бъде
присъдена сумата от 300 /триста/ лева- съдебно – деловодни разноски пред ВОС.
С оглед горното, ВОС,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2348 от 25.05.2018 година, постановено по
гр.дело № 555/2018 година, дванадесети състав.
ОСЪЖДА Ш.А.И., ЕГН ********** да заплати в полза на „Макроадванс“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, район
Средец, ул. „Г. С. Раковски“ № 147 сумата от 300 /триста/ лева, представляваща
възнаграждение за ю.к. пред ВОС, на основание чл.78 ГПК.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: