Решение по дело №84/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е с правно основание чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията/ЗУТ/ във вр. с чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс/АПК/.

 

Образувано е по жалба от Д. П. А. от гр. Стара Загора чрез пълномощника й адвокат Д. Д. против Заповед № 10-00-2707/15.12.2023 г. на кмета на Община Стара Загора, с която е разпоредено премахване на незаконен строеж – масивна сграда с идентификатор 68850.502.34.1, находяща се в [ПИ] по КККР на Стара Загора. В жалбата са направени оплаквания за незаконосъобразност на оспорената заповед като постановена в нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Според жалбоподателката заповедта не съдържа всички необходими реквизити на административен акт за премахване на незаконен строеж, не е определено правилно разположението на строежа и не е установено кога е извършен и дали е бил допустим по ПУП към момента на изграждането му. Твърди, че непълно установената фактическа обстановка представлява съществено процесуално нарушение на чл.35 от АПК, което е основание за отмяна на оспорения акт. Липсата на служебно установяване на законността и търпимостта на строежа според жалбоподателката има за последица неправилен правен извод за необходимостта от премахване на процесния строеж като незаконен в нарушение на принципите за истинност и служебно начало. Моли заповедта да бъде отменена като незаконосъобразна и да й бъдат присъдени разноските по делото

 

Ответникът – Кмет на Община Стара Загора чрез процесуалния си представител юрисконсулт В. оспорва жалбата като неоснователна. Обосновава, че строежът е изграден в имот, представляващ площ за озеленяване и публична общинска собственост, без съответните права на собственост на този, който го е изградил, което го квалифицира като незаконен, а изграждането на допълнителни сгради не променя тази квалификация. Счита административния акт за издаден при спазване на процедурата по установяване на незаконно строителство, включително и при изследване на предпоставките за определяне на конкретния строеж като търпим, при излагане на съответните мотиви и приложени писмени доказателства за фактическо установяване на правно релевантните факти към административната преписка. Моли жалбата да бъде отхвърлена и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от жалбоподателката.

 

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:

 

С оспорената Заповед № 10-00-2707/ 15.12.2023г на Кмета на Община Стара Загора, на основание чл.225а от ЗУТ във връзка с чл.225, т.1 и т.2 от ЗУТ е разпоредено премахване на строеж "Масивна сграда” с [идентификатор], находящ се в [ПИ] по КККР на гр. Стара Загора /УПИ XIII за озеленяване, кв.604 „Три чучура –север“ по плана на гр. Стара Загора. Посочено е, че е изпълнен от неизвестен извършител.

Административният орган приема, че незаконният строеж е на два етажа, с приблизителни размери 8.45м дължина и 4.00м ширина, разположен до сгради с идентификатори 68850.502.361.1 и 68850.502.34.2. Изпълнен от стоманобетонна конструкция и ограждащи стени от тухли, покривът е едноскатен, изпълнен от дървена конструкция и обшивка с наклон на североизток с покритие от керамични керемиди. Видимо сградата е надстроена с един етаж. Строежът е от пета категория. Изпълнен е в терен в имот-публична общинска собственост на Община Стара Загора, без одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж. Не попада в хипотезата на § 127 от ПЗР на ЗУТ, тъй като е изпълнен в УПИ XIII за озеленяване, който е публична общинска собственост. За така описаните обстоятелства е съставен констативен акт № 74/26.06.2023г от работна група служители на Община Стара Загора - инж. Р. А. -главен експерт в дирекция „Общински проекти и контрол по строителството”, С. И.-старши специалист в дирекция „Общински проекти и контрол по строителството”, и И. И.-старши специалист в отдел „Кадастър и регулация” /л.18-19/. В акта е вписан неизвестен извършител, както и че незаконният строеж се предлага за премахване. Съобщен е чрез залепване на строежа на 27.07.2023г от служители на Община Стара Загора, видно от приложената към преписката служебна бележка /л.16/.

 

Издадената въз основа на констативния акт Заповед № 10-00-2707/ 15.12.2023г на Кмета на Община Стара Загора също е залепена на строежа на основание §4,/1,2/ от ДР на ЗУТ, за което е представена служебна бележка от 05.01.2024г, съставена работната група /л.12/.

 

По делото са разпитани в качеството на свидетели Г. М. Р. и Д. П. З.-А., съответно дъщеря и внучка на жалбоподателката. Г. Р. свидетелства, че майка й живее постоянно на [улица]в „Лозенец“ в къща без адрес. Къщата представлява една веранда на един етаж и две стаи, построени една върху друга от майка й през 1998-1999 г. Закупили земя около 1500 кв. м., оградена и на това място живеят тя, майка й в една сграда и брат й в отделна къща. Видяла залепени на вратата акт от общината и три заповеди поотделно за верандата, за къщата и за оградената част от двора. Майка й няма друг имот. Закупили мястото като нива, после го вкарали в регулация, но не знае точно коя постройка къде попада. Свидетелката Д. З.-А. също дава показания, че баба й живее на [улица] заградената част на двор. Сградата в него е построила с дядо й около 1998-1999 г и живее постоянно там, откакто е построена сградата. Състои се от две стаи - една върху друга, с еднакви размери, и веранда. Виждала на външната врата залепени документи, но не ги прочела. Свидетелства, че в имота има и други къщи - къща с лице към главния път, която е на брат й, и друга на леля й, всички в това заграждение, цялото около 1500 кв. м.

 

От писменото заключение и от обясненията на вещото лице в съдебно заседание по назначената по делото съдебно-техническа експертиза, прието без оспорване от страните, се установява, че разпоредената за премахване жилищна сграда с [идентификатор] попада в [ПИ] по КККР на гр. Стара Загора, който е съотносим към УПИ XIII за озеленяване, кв.604 „Три чучура –север“ по регулационния план на гр. Стара Загора, приет със Заповед № 1082/ 07.07.1997г. За УПИ няма действащ ПУП-ПЗ. Сградата не е нанесена в съществуващите регулационни планове на града, но е заснета в кадастралната карта на града, одобрена със Заповед № РД-18-65/30.05.2008г. Според вещото лице е построена преди повече от 15 години. Състои се само от едно помещение – завършено и функционално обособено като дневна с кухня. От него има вход към спалня, която е част от сграда с [идентификатор]. Застроена е свързано със сграда с [идентификатор] и функционално свързана със сграда с [идентификатор] чрез обща стена между дневната на първо ниво и спалнята. Сградата се ползва за живеене, поради което експертът я определя като строеж от пета категория. За него няма одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж. Не съответства /не е допустима/ на ПУП и строителните правила и норми към 1998-1999г и на действащите към момента поради предназначението за озеленяване на имота, в който е изградена.

 

По делото е приет като доказателство Договор за продажба на недвижим имот, вписан в Службата по вписвания Стара Загора с вх. № 15138, т. Х, № 96, от който и от Удостоверение за наследници № 654/05.02.2024 г.е видно, че Д. А. и съпругът й И. А. са закупили от Община Стара Загора 50/310 идеални части от [УПИ], кв.604 „Три чучура-север“ по плана на гр. Стара Загора като целият [УПИ] на запад граничи с УПИ XIII за озеленяване.

 

Жалбоподателката Д. А. е лице с призната 60% неработоспособност с водеща диагноза „Друга уточнена хронична обструктивна белодробна болест“ и придружаващи заболявания неинсулинозависим захарен диабет, хипертонична сърдечна болест, бронхиална астма, по повод на които е хоспитализирана, съгласно приети като доказателства Експертно решение № 2476 094 от 17.09.2012 г. Експертно решение № 2650 106 от 05.10.2010 г.; Епикриза от МБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович“ АД от 2014г и Епикриза от СБАЛ – Ямбол от 2012г.

 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, направи следните правни изводи:

 

Жалбата е подадена в 14-дневен срок, считано от датата на залепване на заповедта на строежа, от лице, чиито права и законни интереси се засягат от нея, тъй като жалбоподателката се определя като собственик и извършител на строителството. В такава насока са и събраните гласни доказателства. Съгласно разпоредбата на чл. 225 а, ал. 5 ЗУТ принудителното премахване на незаконен строеж е за сметка на извършителя и на възложителя на строеж, или собственика съгласно на чл. 161, ал. 1 от ЗУТ. В този смисъл е и § 3 от ДР на Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи, или части от тях, от органите на ДНСК. Следователно оспорването като направено от лице с правен интерес, в законово установения срок и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

 

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

 

Заповед 10-00-2707/15.12.2023 г е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, а именно Кмет на Община Стара Загора, който разполага с правомощия да разпорежда премахване на незаконни строежи от четвърта до шеста категория. Констативен акт № 74/ 26.06.2023г, на който се основава заповедта, също е съставен от компетентни лица. Видно от длъжността на подписалите го служители, свързана с контрол върху строителството, те разполагат с необходимата материална компетентност по чл.223, ал.2 от ЗУТ да констатират незаконни строежи.

 

Заповедта е издадена в писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила. В нея, включително чрез допустимото позоваване на Констативен акт № 74/ 26.06.2023г, са посочени фактическите /извършено строителство на масивна сграда в несъответствие с предвижданията на действащ ПУП и без одобрени строителни книжа / и правни основания /разпоредбата на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ/ за постановяването й, които кореспондират помежду си. В заповедта се съдържа описание на характеристиките и местонахождението на строежа, позволяващо еднозначното му индивидуализиране и определяне на категорията му, което се доказва и от заключението на съдебната експертиза. След като е нанесен в кадастралната карта като самостоятелен обект, няма пречка именно като такъв да бъде предмет на производство по премахване на незаконен строеж. Извършена е изискуемата преценка за търпимостта на строежа. Обстоятелството, че не е посочен извършител, не опорочава проведеното административно производство. Н. жалбоподателката е обезпечена възможността да участва в съдебното производство, където да изложи всички свои възражения. Действително в заповедта не е посочено времето на извършване на строежа, но съгласно трайно установената съдебна практика задължение на съда е сам да установи този релевантен за спора факт с всички допустими доказателства.

 

От събраните по делото и неоспорени писмени доказателства категорично се установява наличието на строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ- масивна сграда от пета категория, който е извършен без строителни книжа, включително разрешение за строеж, в имот – публична общинска собственост, предназначен за озеленяване. Няма спор, че за този строеж няма издадено разрешение за строеж в съответствие с разпоредбата на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Несъответствието с предвижданията на действащ ПУП и липсата на издадени строителни книжа прави извършения строеж незаконен по смисъла на чл.225, ал.2,т.1 и т.2 от ЗУТ и като такъв той подлежи на премахване.

 

В конкретния случай в съдебното производство жалбоподателката посочва 1998-1999г като време на извършване на строителството, което не се опровергава от наличните доказателства. Предвид този период на извършване, строежът не отговаря на условията за търпимост по § 16, ал.2 и ал.3 на ЗУТ и §127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ поради липса на кумулативно изискуемите предпоставки. Съгласно § 16, ал. 2 ПР на ЗУТ, незаконни строежи, започнати в периода 8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г., но неузаконени до влизането в сила на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, и ако са декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г. Съгласно §16, ал.3 от ПР на ЗУТ незаконни строежи, започнати след 30 юни 1998 г., но неузаконени до обнародването на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали за посочения период или съгласно този закон, и ако бъдат декларирани от собствениците им пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародването на този закон. Съгласно §127 от ЗИД на ЗУТ строежи, изградени до 31.03.2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действуващите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действували по време на извършването им или съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползуване.

 

Процесният строеж представлява сграда, построена върху имот-общинска собственост с предназначение за озеленяване към двата релевантни момента – на изграждане и настоящия, както и без издадени строителни книжа, поради което се явява недопустим, съгласно действащите норми на чл.12, ал. 2 и ал.3 и на чл.148, ал.1 от ЗУТ, но и по правилата и нормативите, действали по време на неговото извършване - чл.26, ал.1 от ЗТСУ /отм/, ППЗТСУ /отм/ и Наредба № 5/ 1995г. за правила и норми за териториално и селищно устройство /отм/. Няма никакви данни да е бил деклариран пред одобряващите органи в законоустановените срокове. Следователно не са налице горепосочените предпоставки за търпимост и заповедта за премахване е издадена в съответствие с принципите на административния процес за истинност и служебно начало.

 

Макар сградата-предмет на заповедта да представлява част от жилище, разпореденото й премахване е законосъобразно и целесъобразно. Чл. 8 ал. 1 от ЕКЗПЧОС гарантира правото на жилище, а ал. 2 определя границите на допустима намеса на държавата в това право в изключение от общия принцип на ненамеса - в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. В настоящия случай намесата при упражняване на това право е осъществена при условията на чл. 8, ал. 2 от ЕКПЧОС, понеже засягането е предвидено в закона, който допуска премахване на строежи, изградени без строителни книжа. Мярката е в съответствие и на целта по цитираната норма, тъй като е насочена към охрана на здравето на обитателите, доколкото правилата и разрешителният режим за строежите са създадени с оглед осигуряването на здравина, стабилност, устойчивост на строежите. При извършване на незаконен строеж и при липса на проверена от специалисти проектна документация изградените строежи могат да представляват заплаха, поради и което е въведена законово мярката за премахването им. Намесата чрез обжалваната заповед би постигнала справедлив баланс между интереса на жалбоподателката и общия интерес да се гарантира ефективно прилагане на забраната срещу строителството без разрешително. В случая сградата на жалбоподателката съзнателно е построена без разрешение и следователно нарушава националните строителни регулации. Поради това оспорената заповед, издаването на която има основание в националното право и която цели защита на установения в страната правов ред, не засяга защитим по чл.8 от ЕКЗПЧОС интерес на жалбоподателката в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Трябва да се отбележи също, че процесната сграда е само едно помещение, функционално свързано с друга част от жилището на жалбоподателката, поради което премахването му не би накърнило правото й по чл.8, ал.1 от ЕКЗПЧОС.

 

По тези съображения съдът приема, че Заповед № 10-00-2707/15.12.2023 г. на Кмета на Община Стара Загора е валиден административен акт, постановена е при правилно приложение на материалния закон и целта му за отстраняване на незаконното строителство, без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което подадената жалба срещу нея е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

 

При този изход на спора на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 100лв при прилагане на чл. 143, ал.3 от АПК и чл.37 от Закона за правната помощ във връзка с чл.25 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

 

Водим от тези мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. П. А. [ЕГН] от гр. Стара Загора, [жк], [адрес] против Заповед № 10-00-2707/15.12.2023 г. на кмета на Община Стара Загора, К. Н..

 

ОСЪЖДА Д. П. А. [ЕГН] от гр. Стара Загора, [жк], [адрес] . на Община Стара Загора сумата 100 /сто/ лева за юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението подлежи на касационно оспорване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.