Р Е Ш Е Н И Е
№
17.03.2017г. гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ДВАНАДЕСЕТИ
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на двадесет и първи февруари две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
При секретаря П.И. и прокурора.........................., като разгледа
докладваното от председателя гр.д.№8418/2016г.
по описа на ПлРС, за да се произнесе, намери за
установено следното:
Иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.50, вр.чл.45,
ал.1 от ЗЗД.
Депозирана е искова молба от И.С.С., чрез адв. Б. Б.,***, с която
се твърди, че на дата 30.04.2016г, около 13,00 часа, ищецът е пътувал с личния
си л.а „Фолксваген Пасат”, с рег.№ ЕН 2971 КВ, по пътя гр. Плевен- с. Радишево,
когато, при разминаване с друг л.а, е попаднал в необезопасена и необозначена
дупка на пътното платно. Посочва се, че дупката е с размери дължина-
В срока за отговор, ответникът
Община Плевен, чрез юрк. Л. ***, изразява становище
за неоснователност на предявеният иск. Твърди се, че не се установява причинно-
следствена връзка между твърдените вреди, и настъпилото ПТП. Посочва се също,
че в представените с ИМ фактури, са описани отремонтирани
повреди, които не са отразени в протокола за ПТП. По отношение на представеният
протокол за ПТП, се посочва, че същият няма доказателствена стойност, тъй като
е съставен от полицейски служител, който не е очевидец и е описал механизма на
ПТП, само по обяснения на потърпевшото лице. При съставянето на протокола за
ПТП не е присъствал представител на Община Плевен.
Съдът, като
съобрази становищата на страните, на основание събраните по делото
доказателства и закона, намира за установено следното:
Безспорно
по делото се установява, че по ч. гр.д.№ 6240/2016г на ПлРС,
е издадена заповед за изпълнение № 4004/17.08.2016г., срещу която, в срок е
постъпило възражение от длъжника. В указаният срок е предявен настоящият установителен иск, поради което, същият е допустим.
По делото,
с протоколно определение от 21.02.2017г, съдът е приел направено изменение
на иска, чрез неговото намаляване, като
същият е приет за сумата от 1220,90лв., ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането- 30.04.2016г, до окончателното й изплащане. Съдът намира,
че няма пречка да бъде прието изменение на иска, чрез неговото намаляване, като
последица от това, ще бъде приложението на нормата на чл. 415, ал.2 от ГПК-
обезсилване на заповедта за изпълнение в тази й част.
Съдът
намира за установен по делото факта, че ищецът И.С., е собственик на процесния
л.а. „Фолксваген Пасат”, с рег.№ ЕН 2971 КВ.
По делото е
безспорен между страните също и факта, че път гр. Плевен-с. Радишево, е част от
общинската пътна мрежа на Община Плевен.
По делото,
като доказателство е приет протокол за ПТП от 30.04.2016г, съставен в 13,35 часа
от служител на сектор ПП- ОД на МВР- Плевен- Д.Х., в който е посочено, че
процесния л.а., собственост и управляван от ищеца И.С., на пътно платно в м. Чаира, по посока с. Радишево, е навлязъл в неравност на
пътното платно- дупка, с размер и 194см/0,29/0,41 м., с неправилна форма. В протокола
е посочено също, че са разкъсани предна и задна лява гума. Протоколосъставителя-
Д. Х., е разпитан по делото като свидетел, от показанията на който се
установява следното: св. Х., след предявяване на протокола за ПТП, посочва, че лично
и на място е посетил ПТП, след сигнал на тел. 112, като поради пропуск от
негова страна, не е посочено това в протокола. Свидетелят посочва, че при
пристигането си на място, автомобила е бил извън пътното платно, до степен- да
не затруднява движението. Св. Х. посочва, че в протокола е отразил само
видимите щети по автомобила. Посочва също, че лично е извършил измерване
на размерите на дупката на пътя, и ги е записал в протокола, като
посочва, че е направил снимка със служебния
таблет, с който разполага. Св. Х. посочва, че не си
спомня дали е имало и друг пътник в процесния автомобил, като уточнява, че
служителите на сектор ПП се интересуват от пътниците в автомобил-участник в ПТП,
сама ако са пострадали, тъй като те не могат да бъдат свидетели на ПТП. Св. Х.
посочва също,че дупката на пътя не е била обозначена и не е имало знаци.
По делото,
като свидетели са разпитани лицата Д.И. и С.Б., от показанията на които се
установява следното: св. И. посочва ,че на дата 30.04.2016г., той и ищецът И.С.,
са пътувал в автомобила на С., от гр. ***, към с. Радишево. Свидетелят посочва,
че са се движели на пътя зад камион, когато пред тях са се открили три- четири
дупки на пътя, с много големи размери. Св. И. посочва, че автомобила е
пропаднал в дупките, при което са гръмнали двете леви гуми и не могли повече да
продължат да се движат. Свидетелят посочва, че са се обадили на КАТ, а след
това на техен приятел, който да донесе
две гуми. Св. И. посочва, че на място са
дошли служители на КАТ и са извършили замерване на дупката и са съставили протокол. Свидетелят посочва, че са
се движели с не висока скорост- не повече от 50 км/час, но шофьора- И.С. не е видял дупката, и не е имал
възможност да избегне попадането в нея. Св. И. посочва, че за С. е имало
възможност или да излезе на банкета или
да навлезе в платното за насрещно движение, където също е имало дупки. Св. Б.
посочва, че той е извършил ремонта на автомобила на С., тъй като е механик и
работи в оторизиран сервиз. Свидетелят посочва, че е извършил лично оглед на
автомобила, при който е констатирал повреди в ходовата част, и луфтове по
цялото окачване. Св. *** посочва, че при ремонта са подменени предните горни и
долни леви и десни носачи на автомобила, като уточнява че в лявата част на
автомобила, вредите са били по- големи. Свидетелят посочва, че е отремонтирал само ходовата част на автомобила, вкл. и смяна
на накладките, което е струвало 150лв.; посочва, че знае, че С. е сменял и
джанти, а също автомобила е преминал през регулировка, която по принцип е
задължителна при смяна на преден и заден мост.
По делото е изслушана САТЕ, от
заключението по която се установява следното: ВЛ е съобразило приложените по
делото писмени доказателства- протокол за ПТП и снимков материал, както и оглед
на процесния автомобил, от които е
установил следното: за да се получат наличните деформации по предна и задна
леви гуми и джанти, е необходимо косо преминаване на тази гуми спрямо външната
лява стена на участък, с низходяща денивелация спрямо основната пътна повърхност;
този участък трябва да е с широчина по- голяма от
При така установено от фактическа страна, съдът намира
за установено от правна страна следното:
Съобразно нормата на чл.50 от ЗЗД, за вреди, произлезли от вещи, отговарят солидарно собственика и лицето,
под чийто надзор се намира вещта. Тази отговорност е обективна, безвиновна, за възникването на която, вещта трябва да е
единствена причина за настъпването на вредите /ПП№4/1975г., на ВС- т.3/. В
случая, при реализирането на отговорността по чл.50 от ЗЗД, вредата се
причинява от едно събитие, а не от деяние. Съобразно разпоредбата на чл.3, ал.1
от ЗДвП, вр.чл.31 от ЗПътищата,
изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от
съответната Община, която следва да ги поддържа в изправност, с необходимата
маркировка и сигнализация. Съдът намира, с оглед на събраните по делото доказателства-
писмени и гласни- показанията на
разпитаните по делото свидетели, както и от заключението по назначената
СТЕ, че вредите по процесният л.а. „Фолксваген
Пасат”, с рег.№ ЕН 2971 КВ, собственост на ищеца И.С., са
причинени от неравност-дупка на пътното платно, находяща
се на пътя гр. Плевен- с. Радишево, м. Чаира.
Безспорно е по делото, че този участък от пътната мрежа е общински и се намира
под надзора на ответника Община Плевен. Съдът намира, че отразеното в протокола
за ПТП, от неговият съставител, посетил на място местопроизшествието, в частта
му относно- местоосъществяването на ПТП, участниците
в него, наличието на неравност на пътното платно, и размерите на тази
неравност/ дупка/, както и видимите щети по автомобила, се обхваща от неговата материална
доказателствена сила, тъй като отразява факти, които актосъставителя
е възприел лично, и в рамките на неговата компетентност. Възражението на
ответника, че при съставянето на протокола за ПТП не е присъствал негов
представител, е напълно неоснователно, доколкото Законът не предвижда участие
на трети лица при съставяне на протокола, извън неговия съставител и
участниците в ПТП, нито тяхното присъствие, респ. отсъствие се отразява върху
действителността на самият протокол и на доказателствената му сила. Съдът
напълно кредитира показанията на св. Д.И., който твърди, че е бил в автомобила,
към момента на настъпването на ПТП, тъй като същите са логични, последователни
и кореспондиращи с останалите събраните по делото доказателства, в т.ч. и
показанията на останалите разпитани по делото свидетели. Св. И. дава общо
описание на дупката на пътя, което кореспондира с размерите, посочени в
протокола за ПТП. Св. И. посочва също, че не е имало означение на пътя за
наличие на неравности. Липсата на знаци на пътя се твърди и от протоколосъставителя Д. Х.. Съдът намира, че факта, че в протокола
за ПТП не е посочено лицето Д.И., не се отразява върху достоверността на
неговите показания, като свидетел- очевидец. При разпита на св. Д. Х., същия
посочи, че не си спомня дали е имало и друго лице в колата, но посочва, че не е
задължително пътниците в л.а. да се посочват, ако не са пострадали, тъй като
същите не могат да бъдат посочени за свидетели на ПТП в протокола. Показанията на
св. Св. Б.- извършил ремонта на автомобила, също са последователни и
кореспондиращи изцяло със заключението по САТЕ, както и с показанията на св. И. и отразеното в протокола за ПТП,
относно видимите щети по автомобила.
С оглед изложеното, и посоченото от ВЛ В. И.,
съдът намира, за установена наличието на причинно- следствена връзка между
събитието- попадане на л.а. Фолксваген Пасат”, с рег.№ ЕН 2971 КВ, в необезопасена и необозначена
дупка на пътното платно и настъпилото увреждане на автомобила, описано от ВЛ в
заключението в изготвената таблица, а именно- гума предна лява „Гудиер Ултра Груп” 235/40/18;
гума задна лява „Марангони Митос”,
235/40/18; леви предна и задна джанти; носачи- предни леви горен и долен и
задни леви горен и долен; накрайник. Както бе посочено по- горе, в заключението
си, и в с.з., ВЛ И. изрично посочва, че
именно тези щети, са в причинно- следствена връзка с настъпилото
увреждане – реализираното ПТП, и които е възможно да възникнат по начина,
описан в протокола за ПТП. С оглед на становището на ВЛ, дадено в с.з., както и
от останалите събрани по делото доказателства, в т.ч. и показанията на св. Б.,
съдът намира,че в причинно- следствена връзка с увреждането- настъпилото ПТП,
са и щетите от дясната страна на автомобила-носачи- долен и горен предни десни
и носачи- горен и долен задени десни, поради които същите подлежат на
обезщетяване. Наличието на причинно- следствена връзка между увреждането и
щетата е елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, и този въпрос се изследва от
съда, като правен такъв. Факта, че в заключението на ВЛ е посочено, че
подменените десни носачи на автомобила не са в причинна връзка с настъпилото
ПТП, съдът намира, че не обосновава пряк извод, че същите са изключени като
резултат. Следва да се отбележи също, че на основание чл. 202 от ГПК, съдът не
е длъжен да възприема заключението на ВЛ, а го обсъжда заедно с другите
доказателства по делото. В тази насока са показанията на св. Б., който посочва,
че при огледа на автомобила, са констатирани увреждания на цялата ходова част. Самото
ВЛ в. о.с.з. посочва, че подмяната на десните носачи е технологично необходимо,
въпреки че те не са деформирани от настъпилото ПТП, както и че такава смяна
реално е извършена. Съобразно нормата на чл. 51, ал.1 от ЗЗД, на
обезщетяване подлежат вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, която
преценка се извършва от съда. С оглед изложеното, съдът намира, че подмяната
на десните носачи, се явява пряка
последица от увреждането- реализираното на дата 30.04.2016г. ПТП, и са обхващат
от фактическият състав на нормата на чл. 45 ЗЗД. Настъпването на последицата –
увреждане на левите носачи и гуми на процесния автомобил, е довело до подмяна и
на десните носачи, поради което същите подлежат на обезвреда.
При
така установеното, и на основание, съдът намира, че искът се явява изцяло основателен
и следва да бъде признато за установено спрямо ответника- Община Плевен, че
дължи на ищеца сумата от 1220,90лв., съставляваща стойността на щетите, със
съответно овехтяване, които са в причинно- следствена връзка с ПТП, изброени
по- горе: гума предна лява „Гудиер Ултра Груп” 235/40/18; гума задна лява „Марангони
Митос”, 235/40/18; леви предна и задна джанти;
носачи- предни леви- горен и долен, и задни- леви горен и долен; накрайник,
както и носачи- предни десни- горен и долен, и задни- десни горен и долен. Следва да бъде присъдена законна
лихва върху сумата, считано от датата на увреждането-30.04.2016г, на основание
чл.84, ал.3 от ЗЗД, съобразно която, при непозволено увреждане, длъжникът
изпада в забава веднага, и без покана.
Следва ответникът
да бъдат осъден да заплати на ищеца сумата от 591,99лв.–разноски по делото,
съобразно представеният списък по чл. 80 от ГПК.
В полза на
ответника, с оглед изхода на делото, не следва да бъдат присъждани разноски.
В полза на
ищеца, следва да бъде присъдена и сумата от 281,01лв. разноски по ч. гр.д.№
6240/2016г. на ПлРС, съразмерно на частта от
вземането, която е била основателна към датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1, вр.
чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.50, вр.чл.45,
ал.1 от ЗЗД, че ОБЩИНА- гр.ПЛЕВЕН, ЕИК *********, представлявана от ***- Кмет, ДЪЛЖИ НА
И.С.С., ЕГН **********,***, сумата от 1220,90лв., съставляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, в резултат на настъпило ПТП, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането -30.04.2016г., до
окончателното й изплащане, за която сума има издадена заповед за изпълнение
№ 4004/17.08.2016г по ч. гр.д.№6240/2016г на ПлРС.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ОБЩИНА-гр.
ПЛЕВЕН, Булстат *********, представлявана от ***-Кмет ДА ЗАПЛАТИ НА И.С.С., ЕГН **********,***, сумата от 591,99лв.-разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ОБЩИНА-гр.
ПЛЕВЕН, Булстат *********, представлявана от ***-Кмет ДА ЗАПЛАТИ НА И.С.С., ЕГН **********,***, сумата 281,01лв.-
разноски по ч. гр.д.№ 6240/2016г на ПлРС.
Решението
може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред ПлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: