Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 547 17.01.2020 година
град Стара Загора
В И М
Е Т О Н А Н
А Р О
Д А
Старозагорският
административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети декември
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Пенка Маринова и с
участието
на
прокурор като разгледа
докладваното
от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 685 по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с
чл.219, ал.1 във вр. с чл.215 от Закона за устройство на територията ЗУТ/.
Образувано е по жалба на В.Д.В. ***,
подадена чрез пълномощника му адв. А.А. ***, против Заповед № 10-00-1804 от 05.09.2019г.,
издадена от Кмета на Община Стара Загора. С оспорената заповед, на основание
чл.225а във вр. с чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, е разпоредено да бъде
премахнат незаконен строеж, пета категория, „Едноетажна масивна жилищна сграда”
- № 67 по приложение №1 от комбинираната схема, с размери 5.40м/ 4.20м/ 1.00м/
4.65м/ 4.40м/ 8.85м/ и височина 3.00м, изпълнен от В.Д.В., без одобрени
строителни книжа и издадено Разрешение за строеж в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ, находящ се в УПИ ХХХV – озеленяване парк „Борова гора”, кв.252 по плана на
гр. Стара Загора - „Стара Загора разширение – III етап”, одобрен със Заповед №
19-12-108 от 27.05.2015г. /стар УПИ ХХХVI – жил. Строителство, КОО и подз.
гаражи, кв. 252 по плана на гр. Стара Загора – „Стара Загора разширение – III
етап”, одобрен със Заповед № 2931/ 04.12.1989г./.
В жалбата са изложени
доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, по съображения
за постановяването му при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила; в противоречие и при неправилно
приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателят оспорва материалната доказателствена сила на съставения
Констативен акт № 66 от 19.02.2015г. Поддържа, че неправилно и незаконосъобразно решаващият
орган е приел, че е налице подлежащ на премахване незаконен строеж, като твърди,
че при неспазване на основни принципи на административния процес и в нарушение
на процесуалните правила, не са събрани доказателства и не е извършена преценка
за търпимостта на строежа, като обстоятелство от съществено значение за
законосъобразното упражняване на правомощието по чл.225а, ал.1 във вр. с
чл.225, ал.2 от ЗУТ. Сочи, че обжалваната заповед е издадена при неизяснена
фактическа обстановка вкл. от гл.т на статута на земята върху която се твърди,
че е изграден незаконния строеж и неговия извършител. Поддържа, че доколкото
към момента на осъществяването на строежа сградата е отговаряла на
предназначението на земята, последващото изменение на ПУП и промяната на
предвижданията за имота, в който е построена сградата, не може да обуслови
нейната незаконност. Счита, че предвид обстоятелството, че разпоредената за
премахване жилищна сграда се ползва за жилищни нужди от един немалък брой лица,
Община Стара Загора не е отчела наличието на преобладаващ обществен интерес, с
оглед на което предприетите мерки се явяват непропорционални и неоснователни. Направено
е искане за отмяна на оспорения административен акт, като незаконосъобразен.
Ответникът
по жалбата - Кмет на Община Стара
Загора, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като
неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваната заповед, като
издадена от компетентен орган, в съответствие с приложимите материалноправни
разпоредби на ЗУТ и при спазване на процесуалните правила, е правилна и
законосъобразна. Твърди, че от събраните по делото доказателства безспорно се
установява наличието на незаконен строеж по см. на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, подлежащ на премахване, доколкото по отношение на същия не са изпълнени
нормативно регламентираните условия за определянето му като търпим.
Въз основа на съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от
фактическа страна по административно-правния спор:
На 19.02.2015г.
работна група от служители на общинска администрация – Стара Загора, е извършила
проверка на строеж „Едноетажна масивна жилищна сграда” - № 67 по приложение №1
от комбинираната схема, строеж пета категория, находящ се в УПИ ХХХVI – жил. строителство,
КОО и подз. гаражи, кв. 252 по плана на гр. Стара Загора – „Стара Загора
разширение – III етап”, одобрен със Заповед № 2931/ 04.12.1989г. Резултатите от
проверката са обективирани в съставен и подписан Констативен акт № 66 от 19.02.2015г.
/л.31 – л.32 по делото/. Извършилите проверката длъжностни лица са
констатирали, че в имота е извършено строителство на едноетажна масивна жилищна
сграда. Стените са изградени с тухли на варо-циментов разтвор, с външна
мазилка, с монтирана дограма. Покривът е двускатен, с дървен гредоред, покрит с
керемиди. Размерите на сградата са 5.40м/ 4.20м/ 1.00м/ 4.65м/ 4.40м/ 8.85м/ и
височина 3.00м. Строежът е пета категория, съгласно чл.137 от ЗУТ и Наредба № 1
от 30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи. Установено е, че
за изпълнения строеж няма одобрени строителни книжа и издадено разрешение за
строеж, като извършеното строителство е в УПИ ХХХVI – жил. строителство, КОО и
подз. гаражи, кв. 252 по плана на гр. Стара Загора – „Стара Загора разширение –
III етап”, собственост на Община Стара Загора, видно от АОС № 07379/
18.09.2008г. Строежът е квалифициран като незаконен по см. на чл. 225, ал.2,
т.2 от ЗУТ. В констативния акт е посочено, че възложителят и изпълнителят на
строителството са неизвестни. Към констативния акт са приложени снимков
материал и скица – комбинирана схема, отразяваща местоположението и
разположението на строежа в имота.
Констативен акт № 66 от 19.02.2015г. е
съобщен чрез залепване на входната врата на строежа и в сградата на Община
Стара Загора на 19.02.2015г., за което е издадена служебна бележка от служители
на Община Стара Загора.
С вх. № 10-04-21/ 20.02.2015г. В.Д.В. е подал писмено възражение до Кмета
на Община Стара Загора, с което заявява, че домът му е построен през 2000г.,
като е теглил кредит за да го построи. Сочи, че 9 членното му семейство с 3
малки деца няма къде да отиде, ако домът им бъде съборен.
Съгласно представения и приет като
доказателство по делото Констативен протокол от 02.02.2016г. /л.26/, при
извършената от служители на общинска администрация – Стара Загора проверка на
място в УПИ ХХХV – озеленяване парк „Борова гора”, кв.252 по плана на гр. Стара
Загора - „Стара Загора разширение – III етап”, одобрен със Заповед № 19-12-108
от 27.05.2015г. /стар УПИ ХХХVI – жил. строителство, КОО и подз. гаражи, кв.
252 по плана на гр. Стара Загора – „Стара Загора разширение – III етап”,
одобрен със Заповед № 2931/ 04.12.1989г./, е установено, че към момента на
проверката в имота няма настъпили нови обстоятелства от констатираните с
Констативен акт № 66 от 19.02.2015г. за
„Едноетажна масивна жилищна сграда № 67“.
С оспорената в настоящото съдебно
производство Заповед № 10-00-1804 от 05.09.2019г., издадена от Кмета на Община
Стара Загора, на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА и чл.225а във вр. с чл.225,
ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, е разпоредено да бъде премахнат незаконен строеж, пета
категория, „Едноетажна масивна жилищна сграда” - № 67 по приложение №1 от
комбинираната схема, с размери 5.40м/ 4.20м/ 1.00м/ 4.65м/ 4.40м/ 8.85м/ и
височина 3.00м, изпълнен от В.Д.В., без одобрени строителни книжа и издадено
Разрешение за строеж в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ, находящ се в УПИ ХХХV
– озеленяване парк „Борова гора”, кв.252 по плана на гр. Стара Загора - „Стара
Загора разширение – III етап”, одобрен със Заповед № 19-12-108 от 27.05.2015г.
/стар УПИ ХХХVI – жил. строителство, КОО и подз. гаражи, кв. 252 по плана на
гр. Стара Загора – „Стара Загора разширение – III етап”, одобрен със Заповед №
2931/ 04.12.1989г./. От фактическа страна обжалваният административен акт е
обоснован с констатациите, съдържащи се в съставения Констативния акт № 66/ 19.02.2015г.
и наличието на подлежащ на премахване незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.1 и т.2
от ЗУТ строеж, като изпълнен без одобрени строителни книжа и издадено
разрешение за строеж, в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ и несъответстващ на
предвижданията за имота. В мотивите на заповедта е посочено, че строежът не
подлежи на узаконяване по реда на § 127, ал.2 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, като е
разгледано, обсъдено и преценено като неоснователно подаденото от В.В.
възражение.
По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи
се в административната преписка по издаване на оспорената Заповед № 10-00-1804
от 05.09.2019г. на Кмета на Община Стара Загора. Представени са и Справка от звено „Жилищен фонд” за подадени
документи за картотекиране и настаняване на крайнонуждаещи се от жилище
граждани /л.72/; Решение № 415 по Протокол № 11 от 30.06.2016г. на ОбС - Стара Загора; Заповед № 10-00-1480 от
21.07.2016г. на Кмета на Община Стара Загора за провеждане на публичен търг с
явно наддаване за продажба на недвижими имоти – частна общинска собственост,
ведно с публикувани съобщения за търга във в. „Старозагорски новини” и във в.
„Телеграф”; Правила за участие в търга и Протокол за проведен търг от
24.08.2016г. /л. 73 – л.93/. Като
доказателства са приети и длъжностни характеристики за длъжностите „старши
експерт” в отдел „Контрол по строителство”; „старши специалист” и „Началник
отдел” в Дирекция „Строителство и инвестиции”, отдел „Кадастър и регулация”;
„старши специалист” в Отдел „Устройство на територията” и др. /л.49 - л.66 по
делото/; Справка за семейно положение, постоянен и настоящ адрес на лицето В.Д.В.
/л.67/; Акт за публична общинска собственост № 02268 от 30.07.2002г. /за УПИ ХХХV –
озеленяване парк „Борова гора”, кв.252 по плана на гр. Стара Загора/; Акт за частна общинска собственост № 07379/
18.09.2008г. /за УПИ ХХХVI – жил. строителство, КОО и подз. гаражи, кв. 252 по плана на
гр. Стара Загора/, Заповед №
19-12-108 от 27.05.2015г. на Кмета на Община Стара Загора за одобряване на
проект за изменение на план за регулация на УПИ ХХХV – озеленяване парк „Борова
гора”, кв.252 по плана на гр. Стара Загора и УПИ ХХХVI – жил. строителство, КОО и подз.
гаражи, кв. 252 по плана на гр. Стара Загора и др.
По делото е допусната,
назначена и изпълнена съдебно-техническа експертиза, заключението по която,
неоспорено от страните, съдът възприема като компетентно, обективно и
обосновано. Съгласно заключението разпоредената за премахване с обжалваната
заповед едноетажна масивна жилищна сграда към твърдяната година на нейното
изграждане е попадала в УПИ ХХХVI – жил. строителство, КОО и подз. гаражи, кв.
252 по плана на гр. Стара Загора, одобрен със Заповед № 2931/ 04.12.1989г. По
посочения план УПИ ХХХVI, кв.252 е бил отреден за жилищно строителство, КОО и
подземни гаражи, при предвидено свързано жилищно застрояване до 4 етажа в
източната част на УПИ, където попада и процесната постройка. По сега действащия
ПУП, одобрен със Заповед №
19-12-108 от 27.05.2015г. на Кмета на Община Стара Загора, сградата попада в УПИ ХХХV
– озеленяване парк „Борова гора”, кв.252 по плана на гр. Стара Загора. По посочения план отреждането на имота е за
озеленяване - парк „Борова гора“, каквото е и предвиждането за територията по
ОУП на гр. Стара Загора, приет през 2011г. Според
изпълнилото експертизата вещо лице разпореденият за премахване строеж не е
допустим по сега действащия ПУП, предвид отреждането на УПИ ХХХV, кв.252 по плана на гр. Стара Загора за
озеленяване - парк „Борова гора”. По действалия към момента на изграждане на
постройката ПРЗ процесната постройка с жилищно предназначение е била допустима
от гл. т на отреждането на УПИ за жилищно строителство, КОО и подземни гаражи,
но не съответства на предвидения начин и режим на застояване.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка
на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168,
ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Оспорването, като направено в
законово установения срок, от легитимирано лице с правен интерес /заявило
изрично в подадената до Кмета на Община Стара Загора жалба – възражение, че е
построило разпоредения за премахване строеж/
и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Заповед № 10-00-1804 от 05.09.2019г.,
с която е разпоредено премахването като незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.1 и
т.2 от ЗУТ на строеж от пета категория, е издадена от материално и териториално
компетентния административен орган -
Кмета на Община Стара Загора, съобразно законово регламентираните му правомощия
по чл. 225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2 от ЗУТ.
Оспореният административен
акт е постановен в предвидената от закона форма и съдържа изискуемите се
реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Посочено е както правното основание за
упражненото от Кмета на Община Стара Загора правомощие /чл.225а от ЗУТ/, така и
релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от
административния орган наличие на материалноправните предпоставки за разпореденото
премахване на строежа като незаконен такъв по см. на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ. В заповедта строежът е описан от гл.т на съществените му характеристики
- вид, предназначение, местонахождение и
параметрите на сградата, при посочване, че строежът е изпълнен без одобрени
строителни книжа и издадено Разрешение за строеж, в нарушение на чл.148, ал.1
от ЗУТ. С оглед на което съдът приема, че е спазено изискването на закона за
мотивировка на акта от фактическа и правна страна.
Заповед №
10-00-1804 от 05.09.2019г. на Кмета на Община Стара Загора е издадена след
надлежно проведена процедура, при спазване както на регламентираните в ЗУТ специални
процесуални изисквания и правила, така и на общите такива по АПК. Административното
производство е образувано на основание Констативен акт № 66 от 19.02.2015г. Видно
от представените и приети като доказателства по делото длъжностни характеристики за длъжностите, заемани от служителите от
общинска администрация – Стара Загора, извършили проверката, съставили и подписали
Констативен акт № 66 от 19.02.2015г., в основните длъжностни функции и задължения
се включват и такива във връзка с констатиране на незаконни строежи и контрол по
строителството. С оглед на което съдът приема, че Констативен акт № 66 от 19.02.2015г.
е съставен и подписан от длъжностни лица, осъществяващи контрол по
строителството в Община Стара Загора. С констативния акт са установени и
удостоверени релевантните факти и обстоятелства, обосноваващи извод за наличие
на материалноправно основание за издаване на заповед за премахване като
незаконен строеж на посочения в акта обект. Жалбоподателят е упражнил правото
си да подаде възражение в срока по чл.225а, ал.2 от ЗУТ, което възражение е разгледано
и прието за неоснователно от решаващия орган. Административният орган е
изпълнил задължението си по чл. 35 от АПК да издаде акта след като обсъди
всички факти и обстоятелства от значение за случая в т.ч дали не съществува
законово установена пречка за премахването на строежа.
С оглед на което
съдът приема, че при издаването на обжалваната заповед не са допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила и съответно не
е налице отменителното основание по чл. 146, т.3 от АПК.
Съдебният контрол за
материална законосъобразност на обжалвания административен акт обхваща
преценката налице ли са установените от административния орган релевантни
юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в
посочената като правно основание за неговото издаване норма и респ. дали се
следват разпоредените правни последици. С оглед нормативното предписание на
чл.225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, съдът приема, че оспорената
заповед е издадена в съответствие и при правилно приложение на материалноправните
разпоредби на ЗУТ, като съображенията за това са следните:
Упражняването на правомощието по чл. 225а, ал.1
от ЗУТ, изисква кумулативното наличие на две предпоставки, а именно: 1.
Извършен строеж и 2. Строежът или част от него да представлява незаконен такъв
по см. на някоя от хипотезите, регламентирани в чл.225, ал.2 от ЗУТ.
С оглед установените характеристики на
разпоредената за премахване „Масивна жилищна сграда” от гл. т на нейния вид,
предназначение и начин на изпълнение на строителството, съдът приема, че същата
безспорно представлява строеж по см. на легалната дефиниция на понятието по §5,
т.38 от ДР на ЗУТ.
Видно от съдържанието на обжалваната
заповед, строежът е квалифициран като незаконен такъв по см. на чл. 225, ал.2, т.1
и т.2 от ЗУТ, като извършен в несъответствие с предвижданията на действащия ПУП
и без одобрени строителни книжа и издадено разрешение за строеж.
Разпоредбата на чл.148, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗУТ
регламентира, че строежите могат да се извършват само въз основа на издадено по
съответния ред разрешение за строеж. Отклонение от това правило се предвижда в чл. 151 от ЗУТ - за някои видове
строително-монтажни работи, за които не са необходими строителни книжа изобщо, като
в чл. 147, ал.1 от ЗУТ са определени видовете строежи, за които не се изискват
одобрени инвестиционни проекти, но се издава разрешение за строеж. В случая строежът не попада в законово установените изключения по чл.147,
ал.1 и чл.151 от ЗУТ. Идентична по съдържание материално-правна регламентация
се е съдържала и в ЗТСУ /респ. ППЗТСУ/, приложими към момента на твърдяното
изграждане на разпоредената за премахване постройка /съгласно подаденото от В.В.
писмено възражение до Кмета на Община Стара Загора - 2000г./. Съгласно чл. 55 от ЗТСУ /отм./ строежите могат да
се извършват само ако са разрешени, съгласно закона и правилника за
приложението му. Разпоредбата на чл. 220 от
ППЗТСУ /отм./ урежда одобряването на проектите, наличието на които е
условие за издаване на разрешение за строеж и които представляват неразделна
част от разрешенията за строеж. Несъмнено процесният строеж попада в кръга на
обектите, за които са необходими одобрени проекти и разрешение за строеж, както
по отменената правна регламентация, така и по сега действащата нормативна
уредба. По делото е установено /а и този факт не се оспорва от жалбоподателя/,
че за
изпълнения строеж няма одобрени строителни книжа и издадено разрешение за
строеж. Това е основание за квалифицирането на строежа като
незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, с оглед на което това визирано
фактическо основание за издаване на заповедта се установява по категоричен и
безспорен начин.
От доказателствата по делото,
включително от заключението на изпълнената СТЕ, несъмнено се установява, че
разпоредената за премахване постройка е изпълнена както в несъответствие
с предвижданията на действалия към момента на нейното изграждане ПУП за УПИ
ХХХVI - жилищно строителство, КОО и подз. гаражи, кв. 252, одобрен със Заповед
№ 2931/ 04.12.1989г. /от гл.т на предвиденото свързано жилищно застрояване в
имота/, като процесната сграда не съответства и на предвижданията на сега
действащия ПУП за УПИ
ХХХV – озеленяване парк „Борова гора”, кв.252, одобрен със Заповед № 19-12-108 от 27.05.2015г. на Кмета на
Община Стара Загора, в който УПИ попада строежът. Следователно налице е и
второто възприето от решаващия административен орган материалноправно основание
за определянето на строежа като незаконен по см. на чл.225, ал.2, т.1 от ЗУТ.
Противно на твърденията на
жалбоподателя, строежът не може да се квалифицира като търпим по см. на §16 от
ПР на ЗУТ или на § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ и съответно не е налице предвиденото
в закона обстоятелство, изключващо упражняването на административното правомощие
по чл.225а, ал.1 във вр. с чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ за премахването на
изграден без строителни книжа строеж. Съгласно разпоредбата на §16, ал.3 от ПР
на ЗУТ, незаконни строежи, започнати след 30 юни 1998г., но неузаконени до
обнародването на този закон, не се премахват, ако са били допустими по
действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите,
действали за посочения период или съгласно този закон, и ако бъдат декларирани
от собствениците им пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародването
на този закон. В нормата на § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ е предвидено че
строежи, изградени до 31.03.2001г., за които няма строителни книжа, но са били
допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени,
или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване
и забрана за ползуване. Задължителни условия и материалноправни предпоставки за
определянето на строежа като търпим, е същият да е бил допустим по действащия
подробен устройствен план и по правилата, нормативите и разпоредбите, действали
по време на неговото извършване или съгласно ЗУТ. В случая от представените и
приети като доказателства по делото Акт за
публична общинска собственост № 02268 от 30.07.2002г. /за УПИ ХХХV – озеленяване парк „Борова гора”, кв.252
по плана на гр. Стара Загора/ и Акт за
частна общинска собственост № 07379/ 18.09.2008г. /за УПИ ХХХVI -
жилищно строителство, КОО и подз. гаражи, кв. 252/, по несъмнен начин се
установява че имотът, в който е построена процесната сграда, е общинска
собственост. Както беше посочено, разпоредената за премахване постройка, макар
да съответства на предвиденото с действалия към момента на нейното изграждане
ПУП отреждане /предназначение/ за УПИ ХХХVI, кв.252 – за жилищно строителство,
КОО и подземни. гаражи, не съответства на предвидения с ПРЗ начин на застрояване
- свързано жилищно застрояване за частта от УПИ, където е осъществен строежът.
Доколкото с ПУП – ПРЗ се определя не само предназначението, но и начина на
устройството на територията и режима на застрояване и тъй като и по ЗТСУ, респ.
ППЗСТУ /отм./, и по ЗУТ, предвижданията на ПУП са задължителни за
инвестиционното проектиране, допускане и разрешаване на строителството,
несъответствието на изпълненото строителство с предвидения по действалия към
2000г. ПРЗ начин на застрояване, обуславя извод за недопустимост на строежа по
действащия към датата на извършването му ПУП за имота. Без съмнение изграденият
без строителни книжа строеж се явява недопустим по сега действащия ПУП, одобрен
със Заповед № 19-12-108 от 27.05.2015г. на
Кмета на Община Стара Загора, по който за УПИ, където е построена сградата, се
предвижда озеленяване - парк „Борова гора”. Дали този ПУП е приложен е
обстоятелство, което е неотносимо за преценката досежно търпимостта на строежа,
тъй като тази преценка се свързва единствено със съответствието на строежа с
предвижданията на ПУП. Отделно от това законовата хипотеза на §16, ал.3
от ПР на ЗУТ предвижда като кумулативно изискуема материалноправна предпоставка
за търпимостта на строежа и същият да е деклариран от собственика пред
одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародването на ЗУТ. В случая
жалбоподателят нито твърди, нито по делото са налице каквито и да е било данни
дори и като индиция, че В.В. е декларирал незаконно изградения от него строеж в
техническата служба на Община Стара Загора и е представил необходимите проекти
с оглед неговото евентуално узаконяване.
Изложеното обуславя извода, че разпореденият за
премахване строеж не отговаря на законово регламентираните изисквания за
определянето му като търпим и неподлежащ на премахване.
Предвид така установеното по делото съдът
намира, че кумулативно са налице юридическите факти – елементи от
правопораждащия фактически състав по чл.225а, ал.1 във вр. с чл. 225, ал.2 от ЗУТ, с които правната норма свързва издаването на заповед за премахване на
незаконен строеж. Административният орган обосновано е приел, че е осъществен
незаконен строеж по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, като извършен в
несъответствие с предвижданията на ПУП и изпълнен без одобрени строителни книжа
и без издадено разрешение за строеж, в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ, който
строеж не отговаря на условията за определянето му като търпим и следователно
са налице законово регламентираните материалноправни предпоставки за
разпореждането на неговото премахване.
По делото липсват каквито
и да е било доказателства процесната сграда да съставлява единствено жилище за
жалбоподателя и за неговото семейство. За
тази сграда не е регистриран административен адрес, като от представената от
Община Стара Загора Справка за семейно
положение, постоянен и настоящ адрес на лицето В.Д.В. /л.67/, е видно, че В. Д.
не е семеен; настоящият му адрес е в с. Калитиново, община Стара Загора, а
постоянният – в гр. Стара Загора, кв. „Три чучура“ № 87, ет.3, ап.41. От
страна на жалбоподателя не са представени доказателства за твърдяното в подадената
до Община Стара Загора жалба -възражение, че в разпоредената за премахване
сграда живее с 9 членното си семейство с 3 малки деца и няма къде да отиде, ако
домът им бъде съборен – липсват каквито и да е било данни за лицата, сочени
като членове на неговото семейство, както и че същите живеят в процесната
сграда. Не са представени и доказателства че разпореденият за премахване строеж представлява жилище или че се използва
за жилищни нужди от жалбоподателя и членове на неговото семейство.
Дори да се приеме, че
процесната сграда представлява жилище /с оглед определеното й от общинската
администрация жилищно предназначение/, разпореденото й премахване не се явява
незаконосъобразно от гл.т на гарантираното и защитено с чл.8, ал.1 от ЕКЗПЧОС „право
на жилище“. С ал.2 на чл.8 от ЕКЗПЧОС са определени границите на допустима
намеса на държавата в това право в изключение от общия принцип на ненамеса - в
случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в
интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото
благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления,
за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. В
настоящия случай намесата при упражняване на „правото на жилище“ е осъществена
при условията на чл. 8, ал. 2 от ЕКПЧОС - засягането е предвидено в закона,
допускащ премахване на незаконни строежи с жилищно предназначение. Мярката е в
съответствие и на целта по посочената норма, тъй като е насочена включително към
охрана на здравето на обитателите на сградата, доколкото правилата и
разрешителният режим за строежите са създадени с оглед осигуряването на
здравина, стабилност, устойчивост на строежите. При извършване на незаконен
строеж и при липса на проверена от специалисти проектна документация
изградените строежи могат да представляват заплаха, поради и което е въведена
законово мярката за премахването им.
Намесата чрез обжалваната заповед би постигнала
справедлив баланс между интереса на жалбоподателя и общия интерес да се
гарантира ефективно прилагане на забраната срещу строителството без
разрешително. В случая сградата на жалбоподателя съзнателно е построена без
разрешение и одобрени строителни книжа и следователно нарушава националните
строителни регулации. Поради това оспорената заповед, издаването на
която има основание в националното право и която цели защита на установения в
страната правов ред, не засяга защитим по чл.8 от ЕКЗПЧОС интерес на
жалбоподателя в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се
издава. А и един от основните принципи е, че никой не може да черпи права от
собственото си неправомерно поведение. Трябва да се отбележи също, че
общинската администрация е предприела действия по предотвратяване на
възможността живеещите в квартал „Лозенец” да останат без дом изобщо, като е
обезпечен начин за картотекиране и настаняване в общинско жилище или закупуване
на имот за строителство, за което са представени неоспорени доказателства. По
делото няма данни жалбоподателят да се е възползвал от предоставените му
възможности, нито да е в обективна или в субективна невъзможност да си осигури
друго жилище.
С оглед на гореизложеното обжалваната заповед,
като издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма;
постановена в съответствие с
материалноправните разпоредби на ЗУТ, при спазване на
административно-производствените правила и съобразно с целта на закона, е
законосъобразна. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде
отхвърлена.
Предвид изхода на делото искането на ответника за присъждане на разноски
следва да бъде уважено, като на основание чл.143, ал.4 от АПК, В.Д.В. следва бъде
осъден да заплати на Община Стара Загора сумата от 200 лева, представляваща 100
лева внесено възнаграждение за вещо лице за изпълнената съдебно-техническа
експертиза и възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита,
определено в размер на 100лв., съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК и чл.37 от Закона за правната
помощ.
Водим от горните мотиви и
на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският
административен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Д.В. ***, против Заповед №
10-00-1804 от 05.09.2019г., издадена от Кмета на Община Стара Загора, с която
на основание чл.225а във вр. с чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, е разпоредено да
бъде премахнат незаконен строеж, пета категория, „Едноетажна масивна жилищна
сграда” - № 67 по приложение №1 от комбинираната схема, с размери 5.40м/ 4.20м/
1.00м/ 4.65м/ 4.40м/ 8.85м/ и височина 3.00м, изпълнен от В.Д.В., без одобрени
строителни книжа и издадено Разрешение за строеж в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ, находящ се в УПИ ХХХV – озеленяване парк „Борова гора”, кв.252 по плана на
гр. Стара Загора, одобрен със Заповед № 19-12-108 от 27.05.2015г. /стар УПИ
ХХХVI – жил. строителство, КОО и подз. гаражи, кв. 252 по плана на гр. Стара Загора,
одобрен със Заповед № 2931/ 04.12.1989г./, като неоснователна.
ОСЪЖДА В.Д.В. ***, да заплати на Община Стара Загора сумата от
200 /двеста/ лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: