Р Е Ш Е Н И Е

                                                     №

                                        Гр. София, 07.12.2020 год.

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, в съдебно заседание на  четвърти ноември  през две хиляди и двадесета година, в състав :

 

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА

                                                                                        ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА

МЛ.СЪДИЯ КРИСТИНА ГЮРОВА

 

при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от съдия Димитрова  гр. д. № 15365/2017 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ЧСИ И.М.-К., с рег. № 839 и район на действие СГС срещу съдебно решение от 04.08.2017 г., постановено по гр.д. № 17980/2016 г. по описа на СРС, с което е уважен, предявеният от Народен театър „Иван Вазов“, ЕИК****** иск с правно основание чл.441 ГПК във вр. с чл.74 от ЗЧСИ за сумата от 1925, 44 лева, представляваща обезщетение за неправомерно начислени такси по изпълнителни дела, от които 1140, 92 лева по изп. дело №20148390400847 и 784, 52 лева по изп. дело №20168390400109, ведно със законната лихва от датата на налагането на запорите /20.11.2014г. по изп. дело №20148390400847/, съответно от 01.03.2016г. /по изп. дело №20168390400109/ до окончателното изплащане.

Въззивникът твърди, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че е незаконосъобразно да се образува изпълнително производство срещу въззиваемия предвид разпоредбата на чл. 519 и чл. 520 ГПК. В тази връзка представя подробно становище. Евентуално твърди, че не следва да се ангажира отговорността на ЧСИ за събраните в полза на взискателя, в рамките на изпълнителните производство, разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като не съставляват такси на ЧСИ и са отишли в полза на самия взискател.

Предвид горното моли съда да отмени обжалваното съдебно решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск.

В законоустановения срок въззиваемия не представя отговор на подадената въззивна жалба.

Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл. 266 от ГПК.

Софийски   градски   съд,   като   обсъди   събраните   по   делото  доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като подадена от легитимирано лице, срещу акт, подлежащ на обжалване и в законоустановения срок.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността   на  решението,  по  допустимостта  му  –  в  обжалваната  част,  като  по  останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, освен по отношение на приложението на относимите към правния спор императивни правни норми.

Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а по отношение на неговата правилност съдът намира подадената въззивна жалба за неоснователна. Съображенията за това са следните:

Спорен пред въззивния съд е въпросът дали по отношение на въззиваемия са приложими правилата на чл. 519 и чл. 520 ГПК.

Съобразно чл. 519 ГПК не се допуска изпълнение на парични вземания срещу държавни учреждения и общини. Паричните вземания срещу държавни учреждения се изплащат от предвидените за това средства по бюджета им. За тази цел изпълнителният лист се предявява на финансовия орган на съответното учреждение. Ако няма такива средства, съответният първостепенен ръководител с бюджет предприема необходимите мерки, за да се предвидят най-късно в следващия бюджет.

Посочената разпоредба не определя кръга от субектите, срещу които не се допуска изпълнение на присъдени парични вземания, поради статута им на държавни учреждения. С определение  № 386/03.06.2010 г. по ч.т.д. № 402/2010 г. на ВКС, ІІ Т. О. и определение № 540/18.12.2009 г. по ч.гр. д. № 326/09 г. на ВКС ІІ Г. О. е прието, че определящото за едно лице като държавно учреждение по смисъла, който влага ГПК  в това понятие, е ежегодното бюджетно финансиране, както и доколкото основните средства за издръжката му са субсидии от бюджета.

Съгласно т.24 от Приложение към Постановление № 14 от 31 януари 2011 г. за определяне на първостепенния и второстепенните разпоредители с бюджет в Министерството на културата, Народен театър „Иван Вазов“ е второстепенен разпоредител с бюджет към Министъра на културата. Съобразно заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, която и настоящият съд кредитира като обективно и компетентно изготвена, се установи, че въззиваемият има две сметки – транзитна и сметка за наличности.  Транзитната сметка е сметка за  централизиране на приходите към сметката на първостепенния разпоредител в БНБ като част от „Единната сметка“. По таза сметка се събират приходите от дейността на второстепенния разпоредил, като те само преминават през транзитната сметка, осчетоводяват се и се превеждат на първостепенния разпоредител с бюджет- Министерство на културата. Въззиваемият, като второстепенен разпоредител не разполага със средствата по транзитната сметка и не може да ги използва за каквито и да било разходи като същевременно е държавно учреждение, което е на 100% държавна издръжка. Той разполага и с още една сметка за наличности, която обаче се зарежда чрез СЕБРА от бюджета и служи за плащания в брой и теглене на суми на каса.

С оглед посочената, въззивният съд намира, че правилно първоинстанционният съд е приел, че срещу въззиваемия е незаконосъобразно да се образува и води изпълнително производство чрез съдебен изпълнител, като редът за удовлетворяване на вземанията от длъжника е предвиден в чл. 519 ГПК. Съответно правилни са и изводите на съда, че следва да се ангажира отговорността на ЧСИ от противоправно предприетите от него действия по реда на чл. чл.441 ГПК във вр. с чл.74 от ЗЧСИ. В тази връзка неоснователно е възражението на въззивника, че той не следва да носи отговорност за събраните от него в полза на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение. Тези разноски се явяват имуществена вреда в патримониума на въззиваемия, причинена пряко и непосредствено от противоправните действия на въззивника, като по иска по чл. 441 ГПК във вр. с чл.74 от ЗЧСИ е ирелевантен въпросът кой реално се е обогатил вследствие на тези действия.

По разноските:

Въззиваемият не е направил искане за присъждане на разноски във въззивното производство, предвид което такива не следва да се присъждат.

Мотивиран от горното, Софийски градски съд

 

                                                      

                                                            Р  Е  Ш И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение от 04.08.2017 г., постановено по гр.д. № 17980/2016 г. по описа на СРС.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ : 1.                        2.