МОТИВИ към ПРИСЪДА № 66 / 17.04.2018г. по НОХД
№304 по описа на БРС за 2018г.
Съдебното
производство е образувано по повод внесен в БРС обвинителен акт на прокурор при
БРП срещу А.С.И. с
обвинения за извършени престъпления по чл.316 вр. с чл.308, ал.2 вр. с чл.26,
ал.1 НК и по чл.343в, ал.2 от НК.
В съдебно заседание
представителят на БРП поддържа така повдигнатите обвинения, счита ги за изцяло
доказани както от обективна, така и от субективна страна. Според него възприетата
в обвинителния акт фактическа обстановка безспорно се доказва от събраните в
хода на досъдебното производство доказателства. Прокурорът излага подробни
доводи за съставомерността на всяко от престъпленията на И.. Пледира за налагане на подсъдимия при
приложение на чл.54, ал.1 от НК на наказание лишаване от свобода за срок от 11
месеца за престъплението по чл.316 вр. с чл.308, ал.2 НК и лишаване от свобода за срок от 1 година
и глоба от 500лв. за
престъплението по 343в, ал.2
НК. В заключение прокурорът предлага на основание чл.23, ал.1 от НК на
подс.И. да се наложи едно общо наказание от една година лишаване от свобода, което да се изтърпи при
общ режим и на основание чл.23, ал.3 от НК към него да се присъедини
наказанието глоба в размер на 500лв.
Подсъдимият И., редовно уведомен, не се яви на съдебния процес,
без уважителни причини. Защитата на подсъдимия в лицето на адв.К. в пледоарията си не оспорва фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт, но
посочва, че по отношение на обвиненията липсва на пряк умисъл, тъй като
подсъдимият не е знаел, че предоставеното му от неустановеното лице СУМПС е
неистинско. С горните мотиви защитата предлага на съда да признае подс.И. за
невиновен и да го оправдае по всички пунктове на обвинението. Алтернативно,
моли при положение, че съдът го намери за виновен да му наложи наказания
лишаване от свобода при приложението на чл.55 от НК, като ги отложи на
основание чл.66 от НК за срок от три години.
СЛЕД
ПООТДЕЛНА И СЪВКУНА ПРЕЦЕНКА НА СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА СЪДЪТ ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА СЛЕДНОТО:
Подсъдимият А.С.И.
е роден на ***г***, българин, български
гражданин, със средно образование, женен, осъждан, с ЕГН **********. На И. никога не е било издавано свидетелство за
управление на МПС
нито в Р България, нито в Р Гърция.
На 15.10.2016г. на ГКПП Маказа
при преминаване на границата с Р Гърция с лек автомобил „Б."
с рег.№ *******, И.
бил спрян и било установено, че не притежава свидетелство за управление на МПС.Било издадено
НП№16-0318-000404/28.10.2016г. от ОД МВР Кърджали. След този случай, И. се
срещнал с неустановено лице, което му съобщило, че може да му бъде издадено
гръцко СУМПС. И. се съгласил, заплатил сумата от 1250 евро и след известно
време получил от това лице СУМПС
с № ******, издадено на ***г.
в Р.Г., със срок на валидност до *****г.
На 23.01.2017г., в
РУП-Камено, св.С.П.П. - инспектор „Пътен контрол" при РУП-Камено към
ОДМВР-Бургас, връчил лично на А.С.И. срещу подпис, наказателно
постановление № 16-0318-000404, издадено на
28.10.2016г. от Началника на РУП-Кирково към ОДМВР-Кърджали, с което И. бил
санкциониран по чл.177, ал.1, т.2, предл.1 от ЗДвП за извършено нарушение по
чл.150 от ЗДвП, констатирано с АУАН серия Г, бл. № 535572 от 15.10.2016г.,
съставен от младши автоконтрольор при РУП-Кирково към ОДМВР-Кърджали. При
връчване на цитираното наказателно постановление И. заявил на св.П., че е
правоспособен водач на МПС и му представил СУМПС с № ****** издадено на *****г. в Р.Г., със срок на
валидност до ****г., копие от което св.П. приложил към
административно наказателната преписка. Относно автентичността
на представеното от И. *** било изпратено запитване с рег.№
7779р-564/25.01.2017г., чрез ДМОС към МВР до Интерпол Атина, на което бил
получен отговор с рег.№ А-11096/18.04.2017г. на ДМОС към МВР, че според
информация получена от отдел „Транспорт и комуникация“ в Атина,
префектура Аттика, на И. не е издавано СУМПС № ******.
На 12.05.2017г.,
свидетелите П.Й.П. ***, и А.В.Т.
- младши експерт при РУП - Камено, били на работа дневна смяна, считано
от 07.30ч. до 19.30ч. на същата дата, съвместно, като Автопатрул - ППД, за
територията на РУП-Камено. Около 11.45 часа на 12.05.2017г., в гр.К., на
кръстовището между ул.“Г.К.“ и ул.“Н.В.“, в близост до кооперативният пазар,
св.Т. спрял за проверка движещ се по ул.“Г.К.“, в посока към кръстовището с
ул.“Н.В.“, лек автомобил „Б.“ с рег.№ *******, управляван от И.. При
проверката подс.И. представил на св.Т. СУМПС с № ****** издадено на *****г. в
Р.Г., със срок на валидност до ****г. От извършена справка в масивите, св.Т.
установил, че И. не притежава валидно свидетелство за МПС, както и че същият е
бил вече наказван по административен ред за управление на МПС без съответно
свидетелство за управление с влязло в сила на 31.01.2017г. наказателно
постановление № 16-0318-000404/28.10.2016г. на Началник РУП-Кирково към
ОДМВР-Кърджали, поради което и уведомил за случая ОДЧ на РУП-Камено. На
подаденият сигнал за оказване на съдействие, на място се отзовал дежурният към
същата дата св.С.П.П., който съставил и връчил на И., за констатираното при
проверката нарушение по чл.150 от ЗДвП, АУАН серия Д, бл. № 118546/12.05.2017г.,
който И. подписал на „нарушител“ без възражения.
С протокол за
доброволно предаване от същата дата подс.И. предал на св.Т. СУМПС с № *****
издадено на *****г. в Р.Г., със срок на валидност до ******г. Видно от протокол
№ 91/13.06.2017г. на БНТЛ при ОДМВР-Бургас, представеното за експертно
изследване гръцко свидетелство за управление на МПС, което според съдържащите
се в него данни е с № *****, издадено на *****г., със срок на валидност *****г.,
е неистинско и съответно не е издадено от служба, имаща право на това в
Република Г.. Видно от справка за нарушител/водач, на И. никога не е било
издавано свидетелство за управление на МПС.Видно от приложен по делото заверен
препис на НП № 16-0318-000404/28.10.2016г. на Началник РУП-Кирково към
ОДМВР-Кърджали, влязло в законна сила на 31.01.2017г., със същото И. е бил
санкциониран по реда на чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП, за нарушение по чл.150 от ЗДвП.
Така изложената и възприета от съда
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от обясненията на обв.И.,
дадени на досъдебното производство и прочетени от съда на основание чл.279, ал.2 вр с ал.1,
т.2 от НПК, показанията на
свидетелите, дадени пред съда,както и тези дадени от
тях на досъдебното
производство и
прочетен от съда на основание чл.281,ал.4 и ал.5 от НПК, заключенията на експертизите,
справката за съдимост на подсъдимия и от
останалите събрани в хода на досъдебното производство документи. Те не са оспорени от страните и
няма противоречие между тях, поради което съдът изцяло ги кредитира.
ПРАВНА
КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:
При така приетата за установена фактическа
обстановка съдът счита, че от обективна и субективна страна с действията си
подсъдимият И. е
осъществил съставите по чл.316 вр. с чл.308, ал.2 вр. с чл.26, ал.1 от НК и по чл.343в,
ал.2 НК. От така изяснената и възприета
фактическа обстановка, въз основа на събрания по делото доказателствен материал
в неговата цялост се налага от правна страна извод, че И. в периода от
23.01.2017г. до 12.05.2017г., в гр.Камено, пред различни длъжностни лица, съзнателно
се е ползвал от неистински официален документ - свидетелство за управление на МПС
представеното за експертно
изследване гръцко свидетелство за управление на МПС, което според съдържащите
се в него данни е с № ******, издадено на ******г., със срок на валидност *****г., за да докаже, че е правоспособен водач на МПС, като от него за самото
съставяне не може да се търси наказателна отговорност, както следва: на
23.01.2017г., в гр.Камено, пред длъжностно лице - С.П.П. - полицейски инспектор
„Пътен контрол“ при РУП-Камено към ОДМВР-Бургас, съзнателно се ползвал от
свидетелство за управление на МПС с № ******, издадено на ******г., със срок на
валидност до ******г. и на 12.05.2017г., в гр.К., пред длъжностно лице - А.В.Т.
***, съзнателно се ползвал от свидетелство за управление на МПС с № *******,
издадено на *****г., със срок на валидност до ******г. Той е извършил две
еднакви деяния, през непродължителен период от време, при сходна обстановка и
при еднородност на вината, осъществяващи поотделно състава на едно и също
престъпление по чл.316, вр с чл.308, ал.2 от НК, с което е осъществил от
обективна и субективна страна състав на продължавано престъпление по смисъла на
чл.26, ал.1 НК. При условията на съвкупност с горепосочените деяния, на 12.05.2017г.,
в гр.К., на ул.“Г.К.“, в посока към кръстовище с ул.“Н.В.“, И. управлявал
моторно превозно средство - лек автомобил „Б.“ с рег.№ ******, без съответно свидетелство за управление, в едногодишен
срок от наказването му по административен ред за такова деяние с НП № 16-0318-000404/28.10.2016г.
на Началник РУП-Кирково към ОДМВР-Кърджали, влязло в законна сила на
31.01.2017г. Подс. И. при всички случаи, е бил неправоспособен водач към
момента на деянието, тъй като никога не е притежавал валидно СУМПС и е знаел
това. Съдът намира становището на адв.К. за оправдаване на подс.И. поради липса
на умисъл, тъй като считал, че документът е истински, за неоснователно. От обстоятелствата
по делото се стига до несъмнен извод, че подсъдимият е имал съзнанието за невалидността на
СУМПС- никога не е
преминавал обучение за шофьор в Р Г., нито се е явявал на шофьорски изпит в
тази държава. Датата на издаване на МПС с № ******, е ******г., докато самия
той твърди, че го е получил през 2016г. То е получено от неустановено лице, а
не от официалните гръцки власти и то за сумата от 1250 евро. Ето защо съдът
прие, че от
субективна страна и двете престъпления са извършени при форма и вид на вината “пряк” умисъл. Подс.И. е
съзнавал общественоопасния характер на деянията си. Той е знаел, че представя
неистинско СУМПС пред служителите на МВР за да докаже, че е правоспособен водач на МПС, както и че вече е наказван
по административен ред за управление на моторно превозно средство без да е
правоспособен, но въпреки това отново е управлявал МПС без съответното
свидетелство в едногодишния срок от предходното му административно наказание, с
което пряко е целял настъпването на общественоопасните последици от своите
деяния.
ОПРЕДЕЛЯНЕ
НА НАКАЗАНИЕТО:
При определяне на вида и размера на
наказанията на
подсъдимия И. съдът отчете чистото му съдебно минало/
реабилиран е по право на основание чл.88а НК по НОХД №291/2000г. на РС Петрич,
НОХД №540/2001г. на РС Бургас и НОХД№242/2001г. на РС Бургас/, ниската степен
на обществена опасност на неговата личност и на извършените от него
престъпления. Описаните смекчаващи
обстоятелства, обаче не са достатъчни да се приеме, че в случая при
определяне на размера на наказанието на подсъдимия следва да намери приложение
чл. 55 от НК, тъй като не е налице нито многобройност на смекчаващите вината му
обстоятелства, нито изключителност на някое от тях. Съдът не откри отегчаващи
отговорността му обстоятелства.
Ето защо съдът намира, че на основание чл.54, ал.1 от НК
на подс.И. следва да се
определят наказания при превес на смекчаващите вината обстоятелства към минималния размер, предвиден в съответните разпоредби на НК по чл.316
вр чл.308, ал.2 вр. с чл.26, ал.1 от НК и по чл.343в, ал.2 от НК, а именно една
година лишаване от свобода за престъплението по чл.316 вр
чл.308, ал.2 вр. с чл.26, ал.1 от НК и една година лишаване от свобода и глоба от 500лв. за престъплението по чл.343в,
ал.2 от НК. Съдът намира, че тези наказания са справедливи и
съразмерни с тежестта и обществената опасност на
извършеното от подс. И. престъпления и неговата личност. За
постигане на целите на наказанието и за неговото
превъзпитание съдът
счита, че не се налага той да изтърпява наложените му наказание лишаване от свобода ефективно,
поради което съдът на основание чл.66, ал.1
от НК отложи всяко
от тях за срок от три години. Предвид обстоятелството, че
всички деяния са извършени от И., преди да е осъден за което и да е от тях,
съдът на основание чл.23, ал.1 от НК му наложи общо наказание в размер на
най-тежкото измежду така определените и наказания, а именно една година
лишаване от свобода, което на основание чл.66, ал.1 от
НК отложи за срок от три години и на основание чл.23, ал.3 от НК присъедини изцяло към това общо
наказание, наложеното за престъплението по чл.343в, ал.2 от НК наказание глоба
от 500лв.
РАЗНОСКИ
Съдът
намира, че с оглед признаването на подсъдимия А. С. И., ЕГН **********.И. за
виновен в извършването на престъпленията по чл.316 вр чл.308, ал.2 и чл.343в,ал.2 от НК, на основание чл.189, ал.3 от НПК той следва да бъде осъден да
заплати в полза на ОД на МВР - Бургас, по сметка на ОД на МВР - град Бургас,
разноските по делото в размер на 38.78 лв. /тридесет и осем
лева и седемдесет и осем стотинки/ за изготвяне на експертиза, както и 10.00 /десет/
лева, представляващи държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист,
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - град Бургас.
Вещественото
доказателство по делото – неистинско СУМПС № *****, издадено на *****г. със
срок на валидност до *****г. следва да се предаде на ОД МВР Бургас,сектор ПП.
Мотивиран от гореизложените съображения
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала!
С.П.