№ 1716
гр. София, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-20 СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Албена Ботева
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Албена Ботева Гражданско дело №
20211100106188 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, заведена в Регистратурата на СРС с вх. №
22020437/28.2020 г. и с искова молба, заведена в Регистратурата на СРС с вх. №
22020639/28.2020 г., и двете предявени от А.В. В., с ЕГН: **********, с адрес гр.
София, кв. „Драгалевци“, ул. ****, против „Ф.М.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: гр. София, СО-район „Люлин“, ж.к. ****. Настоящото
производство е образувано, след като с определение от 08.04.2021 г., Софийски
районен съд, 50 състав, е съединил в едно производство, гр.д. № 52058/2020 г. на СРС,
50 състав и гр.д. № 52497/2020 г. на СРС, 44 състав, прекратил е производството по
делото на СРС и е изпратил делото по подсъдност на Софийски градски съд.
В исковите си молби, ищецът АЛ. В. ВЛ. твърди, че на 05.09.2014 г., е сключил
с „Ф.М.“ ЕООД, Договор за посредничество № 12/05.09.2014 г., по силата на който
ответникът възложил на ищеца да издирва и осигурява клиенти за покупка на
продукти, произвеждани и/или разпространявани от ответника срещу заплащане на
предвиденото в договора възнаграждение.
С Протокол - приложение № 1/05.09.2014 г. и с Протокол - приложение №
2/05.09.2014 г., и двата към договора, възложителят удостоверил, че ищецът е осигурил
воденето на преговори и сключване на договори за продажба на захарни изделия на
„Ф.М.“ ЕООД с LUB FOODS DL - Швеция и ULEMJ FOODS Ltd - Монголия.
Ищецът твърди, че в чл. 2 от посочените протоколи, страните договорили 5%
1
възнаграждение от цената на всяка сделка, сключена между ответника и клиентите,
осигурени от ищеца и посочени в чл. 1 от протокол № 1 и от протокол № 2 към
процесния договор.
В исковата молба се сочи, че въпреки че договорът бил наименуван
„посреднически“, на практика задълженията на ищеца се изразявали в цялостното
организиране на изпълнението на направените поръчки от посочените дружества.
През годините била възприета следната процедура по организиране
изпълнението и отчитането на сключените сделки: Осигуреният от ищеца клиент
изпращал по ел.поща нареждане - поръчка до свързаното с ответника „Д.**“ ООД,
ЕИК ****, в която поръчка ищецът бил посочван като МОЛ и организатор. За
направената поръчка, ищецът изготвял проформа фактура с опис на поръчаните
изделия,
Тъй като част от артикулите или техни съставни елементи се произвеждали от
„Н.Б.“ ООД във фабрика в Република Северна Македония, ищецът организирал
тяхната поръчка и доставка във „Ф.М.“ ЕООД. След получаване на авансовото
плащане от Клиента се издавала фактура за направената поръчка и се изготвяла
товарителница /ЧМР/. При пристигане на стоката, купувачът писмено потвърждавал
получаването и извършвал плащане на остатъка от цената. В 3-дневен срок от
заплащане на цената, възложителят следвало да заплати на ищеца договореното
възнаграждение.
Ищецът твърди, че ответникът му дължи сумата от 22 857.22 евро, равняващи
се на 44704.84 лева, представляващи неизплатено възнаграждение по процесния
договор, формирано от следните фактури, издадени от „Ф.М.“ ЕООД, чийто получател
е „LUTHMAN BACKLUND FOODS AB – Швеция:
25
134
Фактура № и дата
Принос на посредника в евро5% възнагр. от колона 3 в евроВъзнаграждение в лева
Стойност в евро
41851,202092,564092,69
№ 10946 от 09.08.*********,20
68946,881024,372003,49
№ 10968 от 22.08.*********,36
65805,04734,581436,71
№ 10984 от 30.08.*********,60
67041,942581,315048,60
№ 11003 от 09.09.*********,10
74376,501707,753340,06
№ 11019 от 16.09.*********,00
74483,342837,705550,05
№ 11043 от 27.09.*********,00
21471,63
Общо10978,27
12345
2
Стойност в
Принос на посредника в5% възнагр. от колона 3 в
евро
Фактура № и датаевроевроВъзнаграждение в лева
№ 11110 от 01.11.2019
60009,9026337,701316,88
г.
№ 11130 от 08.11.2019
69058,5623810,761190,54
г.
№ 11146 от 15.11.2019
71102,831526,94
г.
30538,73
№ 11166 от 22.11.2019
г.
58504,4445580,382279,02
№ 11174 от 29.11.2019
75814,9330747,601537,38
г.
№ 11192 от 06.12.2019
42272,872113,64
г.
69768,87
№ 11217 от 18.12.2019
68820,2013127.40656,37
г.
№ 11222 от 20.12.2019
г.48241,2125163,531258,18
Общо11878,9523233,21
Предвид изложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с което
ответникът да бъде осъден да му заплати: сумата от 22 857.22 евро, равняващи се на
44704.84 лева, представляваща неизплатено възнаграждение по Договор за
посредничество № 12/05.09.2014 г. (от които: 21 471,63 лева по фактури за м.08.2019 г.
– м. 09.2019 г. и 23 233,21 лева по фактури за м.11.2019 г. - м.12.2019 г.), ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното плащане. Ищецът претендира и направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „Ф.М.“ ЕООД е депозирал отговор на
искова молба. Ответникът оспорва иска с възражението, че е неоснователен.
Ответникът заявява, че не е сключвал с ищеца, както посочения в исковата
молба договор, така и приложенията към него. Заявява, че оспорва действителността
на договора и приложенията към него и се противопоставя на породените от него права
и задължения. Излага съображения, че договорът съдържа подпис само на последната
страница, поради което оспорва, че неподписаните страници обективират
волеизявление на ответника.
Евентуално, ответникът оспорва, че ищецът е изпълнил задълженията си по
договора. Твърди, че е налице неизпълнение на ищеца на задълженията му по
договора, поради което и заявява, че не му се дължи каквото и да е възнаграждение по
него.
На следващо място, ответникът счита, че предявеният иск е неоснователен, тъй
като ищецът претендира сумата в лева, а в представените от ищеца документи, сумите
3
били посочени в евро. Позовава се на задължителните разяснения, дадени в
Тълкувателно решение № 4/2014 г. от 29.05.2015 г. на ОСГТК на ВКС и излага
съображения, че длъжникът не може да бъде задължен от съда да изпълни нещо
различно от уговореното с изключение на изрично предвидените в закона случаи.
Ответникът заявява, че оспорва и че Протокол-Приложение № 1 и Протокол-
Приложение № 2, и двата от 15.09.2014 г., са породили правно действие и от тях е
възникнало задължение за заплащане на възнаграждение на ищеца, тъй като
посочените в тях дружества - LUB FOODS DL и ULEMJ FOODS Ltd., не са достатъчно
индивидуализирани. Счита, че двата протокола са нищожни на основание чл. 26, ал. 2
ЗЗД, поради липса на съгласие на страните, тъй като страните не са
индивидуализирали точно клиента и по този начин не са постигнали съгласие за кой
точно клиент се отнася съглашението им. Евентуално, счита, че протоколите-
приложения са нищожни поради липса на предмет, тъй като липсва обекта, в резултат
на който да възникнат права и задължения на страните - в протоколите липсвало
посочване на клиент.
Евентуално, ответникът заявява, че ищецът е направил изрични писмени
самопризнания, че възнаграждение му е било заплатено, което било видно от
кореспонденция по „Вайбър“.
Ответникът моли, искът да бъде отхвърлен. Претендира направените по делото
разноски.
С молба от 01.09.2021 г. (л. 11-12 от настоящото дело) ищецът е заявил, че не
оспорва нито авторството, нито съдържанието на представената от ответната страна
кореспонденция по „Вайбър“. А.В. признава също, че на 17.10.2019 г. е получил сумата
от 5 000 лева, на 26.11.2019 г. още 5 000 лева, а на 20.12.2019 г. – 7 000 лева. Заявява
обаче, че със сумата, получена на 17.10.2019 г. е частично погасено задължение за
период преди процесния, а дължимостта на сумата, получена на 26.11.2019 г., е била
оспорена от ответника, който е депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение именно за тази сума.
С молба от 20.09.2021 г. (л. 55-57 от настоящото дело) ответникът е заявил, че
сумите, за които в отговора си е посочил, че е платил на ответника, са платени без
основание, евентуално, че са платени по посреднически договор, но с различно
съдържание. Със същата молба е направено признание, че стоките, описани в
посочените в исковата молба фактури, действително са били получени и фактурите са
били издадени от „Ф.М.“ ЕООД. Оспорва обаче ищецът да има принос за
извършването на тези доставки. Поддържа твърдението си, че не е подписвал договор с
такова съдържание като заявява, че между страните е можело да има и други
правоотношения, без да сочи дали твърди да е имало такива и какви конкретно.
Съдът приема за установено следното от фактическа страна:
4
По делото е представен и приет, като доказателство, договор за посредничество
(л. 5-9 от делото на СРС). В него е посочено, че е сключен на 05.09.2014 г. между А.В.,
като посредник и „Ф.М.“ ЕООД, като възложител. Предмет на договора е
осигуряването от страна на посредника на клиенти за покупка на продукти,
произвеждани и/или разпространявани от възложителя. За посредника е уговорено
възнаграждение в размер на 5 % от стойността на всеки договор, сключен с
посредничеството на посредника или от стойността на всяка покупка, извършена от
осигурени от него клиенти (чл. 4 от договора). Възнаграждението е дължимо в срок от
3 дни, считано от датата на получаване от възложителя на цената по договореностите
му с клиента (чл. 5 от договора).
По делото са приети и два протокола-приложение към посочения договор за
посредничество (л. 10-11 от делото на СРС). В тях е посочено, че А.В. е осигурил
воденето на преговори и сключване на договор за продажба на захарни изделия от
възложителя с купувач LUB FOODS AB (Luthman Backlund foods AB) Стокхолм,
Швеция и ULEMJ FOODS Co, LTD Ulaanbaatar, Mongilia. Посочено е още, че
възложителят дължи на посредника възнаграждение в размер на 5 % от цената на всяка
сделка осъществена с посочените купувачи, което възнаграждение е платимо при
условията на сключения договор за посредничество.
„Ф.М.“ ЕООД е оспорила авторството на договора с твърдения, че първите
страници не обективират волеизявление на ответника. Действително, подписването на
всяка страница от един документ би избегнало спора относно автентичността на един
документ в неговата цялост. Такова изискване (за подписване на всяка страница от
един документи), обаче, законодателството не съдържа. За да се приеме, че един
документ е подписан, с което издателят му е изявил волята си, е достатъчно да е
положен подпис в края на документа след изчерпване на съдържанието му, в случая
след изчерпване на договореностите между страните. Същевременно при оспорването
си, ответната страна се е ограничила до твърдението, че първите страници не са
подписани от нея, без да твърди, че съществува документ с различно съдържание на
тези страници от приетия по делото, респ. без да представят документ с различно
съдържание. Изрично е заявено, че самият подпис на последната страница на договора
не се оспорва. Не се оспорва и подписът на приложенията към същия договор, в които
той е индивидуализиран с номер и дата, т.е. с приложенията си ответникът е признал
за съществуването именно на такъв договор от посочената дата. С оглед на всичко това
съдът намира, че по делото е доказано, че договорът за посредничество от 05.09.2014 г.
е сключен между страните и същият има съдържанието, посочено по-горе.
От приетите по делото фактури (л. 22-49 от настоящото дело) и от
заключението на вещото лице Р.С. (л. 90-96 от настоящото дело) се установява, че
описаните в исковата молба поръчки за периода м.08.2019 г. – м.12.2019 г.
5
действително са били осъществени. Това не се оспорва и от ответната страна. Видно от
ССчЕ е, че всички фактури са били осчетоводени и включени от ответника в
дневниците по ЗДДС, подадени НАП.
От отговора на 2-ра задача по заключението на в.л. С. се установява, че
ответникът е получил следните суми по издадените фактури:
1. На 06.11.2019г. превод в размер на 41 380.66 евро с основание „balance
11110”:
2. На 13.11.2019г. превод в размер на 32 875.96 евро с основание ..balance
11130”.
3. На 20.11.2019г. превод в размер на 48 745.20 евро с основание ..balance
11146”:
4. На 29.11.2019г. превод в размер на 31 402.44 евро с основание ..1 1166”:
5. На 03.12.2019г. превод в размер на 50 441.13 евро с основание ..balance
11174”.
6. На 30.12.2019г. превод в размер на 30 385.24 евро с основание „balance
11222”
7. На 31.12.2019г. превод в размер на 61 247.59 евро с основание ..balance
11217“
Видно от експертизата е, че общият размер на получените плащания от LUB
FOODS AB (Luthman Backlund foods AB) към „Ф.М.“ ЕООД за периода м.11.2019 г. –
м. 12.2019 г. е 512 905,89 евро (вж. таблица № 1 към ССчЕ, л. 93 от настоящото
дело[1]).
Същевременно общата стойност на фактурите за същия период възлиза на 521
320,94 евро[2]. Размерът на двете суми е близък. Освен това в платената сума, която е
по-малката, не са включени евентуални авансови плащания, каквито, видно от
доказателствата по делото, е било практика да има в отношенията на ответника и този
клиент. На следващо място е налице съвпадение при част от трансакциите между
основанието на плащането и номерата на приетите по делото фактури (л. 34-49 от
настоящото дело), както и между размерът, посочен в тях като остатък за плащане и
размерът на платеното.
Предвид всичко това съдът приема, че всички получени средства от 512 905,89
евро са в изпълнение именно на извършените поръчки за закупуване на стоки между
LUB FOODS AB (Luthman Backlund foods AB) и „Ф.М.“ ЕООД за периода от м.11.2019
г. до м. 12.2019 г., включително.
За останалите фактури, издадени в периода м.08.2019 г. – м. 09.2019 г. (л. 22-33
6
от настоящото дело) също се установи, че са били осчетоводени от ответното
дружество. Това е видно от заключението на вещото лице (отговора на 3-тяа задача, л.
94 от настоящото дело). Нито от него обаче, нито от друго доказателство по делото,
може да се приеме, че е установен фактът на извършени плащания по тези фактури от
страна на шведското дружество. Ето защо съдът приема, че това обстоятелство не е
доказано, респ. не се е осъществило.
От приетата по делото електронна кореспонденция между страните,
автентичността на която е потвърдена и от ищеца и от ответника (л. 74-100 от гр.д.
52058/2020 г. на СРС), както и от приетото по делото заключение на вещо лице (л. 94-
95 от настоящото дело) се установява, че ищецът е получил от ответника следните
суми: на 17.10.2019 г. - 5 000 лева, на 26.11.2019 г. още 5 000 лева, на 20.12.2019 г. –
7 000 лева, а на 28.01.2020 г. – 817 лева.
С определение от 22.11.2021 г. (л. 86 от делото) е прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че получените суми
представляват възнаграждение за ищеца, платени от ответника в изпълнение на
процесния договор за посредничество
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението
си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата.
Следователно, за да е основателен иска ищецът следва да докаже, при условията на
пълно и главно доказване, валидно възникнало между страните правоотношение,
елемент от съдържанието, на което да е задължението за заплащане на претендираната
парична сума, че е изпълнил задълженията си по договора, настъпила изискуемост на
задължението и релевирано неизпълнение от страна на задълженото лице, както и
изпадане на ответника в забава.
По делото се установи, че страните са сключили договор за посредничество на
05.09.2014 г. От договора и приложението към него се установи, че посредникът е имал
задължение за осигуряване на клиенти на ответника, което е изпълнил. На следващо
място се установи, че страните са уговорили, че А.В. ще получава възнаграждение в
размер на 5 % от цената на всяка сделка осъществена с LUB FOODS AB (Luthman
Backlund foods AB). Установи се още, че ответникът се е задължил да заплати
възнаграждението на ищеца в срок от 3 дни от получаване на плащане от купувача
LUB FOODS AB.
За периода м.08.2019 г. – м. 09.2019 г., за който се претендира възнаграждение,
по делото не се установи да са извършвани плащания от LUB FOODS AB. Затова не
е доказано за „Ф.М.“ ЕООД да е възникнало задължение за плащане на възнаграждение
на посредника. Ето защо искът за този период и за сумата от 10 978,27 евро, респ.
7
21 471,63 лева, е неоснователен.
За другия период (м.11.2019 г. – м. 12.2019 г.) се установи, че LUB FOODS AB
е заплатил на „Ф.М.“ ЕООД 512 905,89 евро за закупуване на стоките, описани в
посочените от ищеца в исковата молба фактури. А.В. признава, че няма принос за част
от поръчките, направени от шведското дружество, а претендира такъв за стоки,
закупени в периода м.11.2019 г. – м. 12.2019 г., на стойност 191 998,59 евро (вж.
посочения принос на посредника по всяка от фактурите в таблиците, л. 2-гръб от
настоящото дело[3]). С оглед на това претендира и възнаграждение от 11 878,95 евро.
Така са установени всички елементи от фактическия състав на иска за реално
изпълнение на договорно задължение по отношение на претенцията за периода
м.11.2019 г. – м. 12.2019 г. По отношение на размера съдът намира, че „Ф.М.“ ЕООД е
следвало да заплати на А.В. 9 599,93 евро (191 998,59*0,05) или 18 775,83 лева. С оглед
приетото за безспорно, че ответникът е заплатил 17 817 лева в изпълнение на това си
задължение, съдът намира, че следва да го осъди да заплати разликата до 18 775,83
лева, а именно 958,83 лева. Сумата е дължима ведно с лихва за забава, считано от
датата на исковата молба до окончателното плащане.
Ето защо с оглед на всичко изложено исковете, предявени от ищеца са
основателни до размера от 958,83 лева, а за разликата до пълния размер от 44 704,84
лева следва да се отхвърлят.
По възражението на ответника, че искът е неоснователен, тъй като
претендираната сума е в лева, а уговореното възнаграждение било в процент от
покупки, извършени в евро:
С Тълкувателно решение № 4 от 29.05.2015 г. по тълк.дело № 4/2014 г. на
ОСГТК на ВКС е прието, че след отмяната на разпоредбата на чл. 10, ал.1 ЗЗД /ДВ, бр.
83/1999 г./ в българското право няма забрана за уговаряне, претендиране и присъждане
на парични суми в чужда валута. Страните по договора могат свободно да определят
предмета на облигационното отношение, доколкото то не противоречи на
повелителните норми на закона и на добрите нрави /чл. 9 ЗЗД/. Според чл. 20а ЗЗД
договорите имат силата на закон за тези, които са ги сключили. Те не могат да бъдат
изменени без взаимно съгласие на страните ако няма основания за това, предвидени в
закона. При допустимо уговаряне на парично задължение в чуждестранна валута няма
законово основание за присъждане на нейната левова равностойност. Това следва и от
принципа на точното изпълнение на облигационното задължение /чл. 63, ал. 1 ЗЗД/.
Паричните суми, уговорени в чуждестранна валута, се дължат и съответно присъждат
от съда в съответната валута. Длъжникът не може да бъде задължен от съда да изпълни
нещо различно от уговореното с изключение на изрично предвидените в закона случаи.
С оглед и на установения принцип за автономия на волята на страните по договора
само когато не е допустимо уговаряне в чуждестранна валута /в каквато насока са
8
постановките на ТР № 2/1997 г., ОСГК на ВКС/, съдът служебно присъжда левовата
равностойност на паричното задължение.
Цитираното ТР № 2/1997 г., ОСГК на ВКС дава разяснения в посока, че
уговорените задължения се определят в парични знаци, като еквивалент на стойност,
които правовият ред е посочил като официално платежно средство, а ЗБНБ в чл. 24
определя лева като основна парична единица.
От всичко това следва, че изключението е уговаряне на задължение в
чуждестранна валута, а принципът е плащането да е в лева – основната парична
единия съгласно ЗБНБ. В случая страните не са уговорили нищо по отношение на
валутата, в която следва да се извършват плащанията. Ето защо следва да се прилага
принципът, че плащанията се извършват в български лева. Такава е и била практиката
между страните, видно от приетата и неоспорена от тях електронна кореспонденция.
Ето защо това възражение не е основателно.
По възражението за недостатъчна индивидуализация на дружеството,
закупувало стоки от ответника:
Видно от фактурите и приложението към договора, с което ответникът е
признал изпълнението на задълженията на А.В., дружеството Luthman Backlund foods
AB е индивидуализирано по един и същи начин – с неговото наименование. Освен
това във фактурите е посочен неговия адрес, представител и ДДС номер. На следващо
място липсва твърдение, че дружеството, с което ищецът е осигурил сключването на
договори за продажба на стоки и дружеството плащало сумите на ответника, надлежно
осчетоводени от него, са две различни лица. След като такъв спор няма, то не стои
въпроса са това дали индивидуализацията на дружеството е достатъчна, за да породи
се задължение за ответника да изпълни договора за посредничество и да заплати
възнаграждение.
Относно разноските:
При този изход от спора право на разноски имат и двете страни.
Ищецът е платил 1 787,87 лева за държавна такса (л. 54 и л. 60 от гр.д.
52058/2020 г. и л .42 и л. 47 от 52497/2020 г.); 2 500 лева за адвокат (л. между л. 53 и л.
54 от гр.д. 52058/2020 г. и л. 43 от гр.д. 52497/2020 г.) и 400 лева за вещо лице (л. 20 от
настоящото дело). Представени са и доказателства за заплатена държавна такса и
възнаграждение за адвокат за обезпечение на исковете, но липсват доказателства
такива производства да са били образувани, поради което тези суми не следва да се
включват при преценката на отговорността на страните за разноски. Така от всички
направени във връзка с производството разноски от 4 688 лева на А.В. се дължат
100,55 лева.
Ответникът е заплатил 3 000 лева за адвокатско възнаграждение (л. 98-99 от
9
настоящото дело) и 400 лева за депозит за вещо лице. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
на него му се дължат 3 327,08 лева съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, 20 състав,
[1] Дата на получено плащанеПолучено плащане
6.11.201941 380,66
8.11.201920 602,00
13.11.201932 875,96
14.11.20197 900,00
20.11.201948 745,20
22.11.20191 900,00
25.11.201915 373,80
26.11.201922 550,83
27.11.201920 628,58
28.11.20199 000,00
29.11.201931 402,44
3.12.201950 441,13
4.12.20195 000,00
10.12.201939 518,04
16.12.201939 074,10
17.12.201913 500,00
23.12.20195 500,00
30.12.201930 385,24
30.12.20197 603,20
30.12.20198 277,12
31.12.201961 247,59
Общо512 905,89
[2]
номер на фактура 1111011130111461116611174111921121711222
Стойност на фактура60009,969058,5671102,8358504,4475814,9369768,8768820,248241,21
[3]
123
10
Фактура № и датаСтойност в евроПринос на посредника в евро
№ 11110 от 01.11.*********,926337,7
№ 11130 от 08.11.*********,5623810,76
№ 11146 от 15.11.*********,8330538,73
№ 11166 от 22.11.*********,4445580,38
№ 11174 от 29.11.*********,9330747,6
№ 11192 от 06.12.*********,8742272,87
№ 11217 от 18.12.*********,213127,4
№ 11222 от 20.12.*********,2125163,53
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Ф.М.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, СО-район „Люлин“, ж.к. ****, да заплати на А.В. В., с ЕГН: **********, с
адрес гр. София, кв. „Драгалевци“, ул. ****:
1/ на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 958,83 лева, представляваща
възнаграждение по договор за посредничество от 05.09.2014 г. и приложение към него
от 11.09.2014 г., за извършени от LUB FOODS AB (Luthman Backlund foods AB) с
посредничеството на АЛ. В. ВЛ. покупки на стоки от „Ф.М.“ ЕООД, за което са
издадени фактури № 11110 от 01.11.2019 г.; 11130 от 08.11.2019 г.; 11146 от 15.11.2019
г.; 11166 от 22.11.2019 г.; 11174 от 29.11.2019 г.; 11192 от 06.12.2019 г.; 11217 от
18.12.2019 г.; 11222 от 20.12.2019 г., ведно с лихва за забава, считано от 28.10.2020 г.
до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска, като погасен чрез плащане - за
разликата до сумата от 18 775,83 лева за посочените фактури, а за разликата над
18 775,83 лева до сумата от 23 233,21 лева - като неоснователен;
2/ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 100,55 лева – разноски за
производството.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.В. В., с ЕГН: **********, с адрес гр. София, кв.
„Драгалевци“, ул. ****, против „Ф.М.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, СО-район „Люлин“, ж.к. **** иск по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, за
заплащане на сумата от 21 471,63 лева - възнаграждение по договор за
посредничество от 05.09.2014 г. и приложение към него от 11.09.2014 г., за извършени
от LUB FOODS AB (Luthman Backlund foods AB) с покупки на стоки от „Ф.М.“ ЕООД,
за което са издадени фактури с № 10946 от 09.08.2019; 10968 от 22.08.2019 г.; 10984 от
30.08.2019 г.; 11003 от 09.09.2019 г.; 11019 от 16.09.2019 г.; 11043 от 27.09.2019 г., като
неоснователен;
11
ОСЪЖДА А.В. В., с ЕГН: **********, с адрес гр. София, кв. „Драгалевци“, ул.
****, да заплати на „Ф.М.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. София, СО-район „Люлин“, ж.к. ****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 3
327,08 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
12