Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 260293/26.10.2020г. град Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд Варна, Пети наказателен състав,
на двадесет и пети август, две
хиляди и двадесета година,
в публично съдебно заседание в
следния състав:
председател съдия Георги Митев, секретар Калина Караджова,
като разгледа докладваното от
съдията
АНД № 3013 по описа на съда за 2020 година,
Р Е
Ш И :
Отменя
наказателно постановление № 20-0819-002447 от 13.07.2020 г., издадено от Д.Г.Г. – началник на група в Сектор Пътна полиция при ОД на МВР
Варна в частта, с която на С.П.П. ЕГН ********** са
наложени административни наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 1 месец на основание чл.175 ал.1 т.5 от Закона за
движението по пътищата за извършено нарушение на чл.123 ал.1 т.3 б.в от Закона
за движението по пътищата.
Потвърждава наказателно постановление №
20-0819-002447 от 13.07.2020 г., издадено от Д.Г.Г. –
началник на група в Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна в частта, с която
на С.П.П. ЕГН ********** е наложено административно
наказание глоба в размер на 200 лева на основание чл.179 ал.2 пр.1 от Закона за
движението по пътищата за извършено нарушение на чл.20 ал.2 от Закона за
движението по пътищата.
Осъжда
С.П.П. ЕГН ********** *** сумата от 40 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Да
се изпратят съобщения на Сектор Пътна полиция към ОД на МВР Варна и на С.П.П. чрез адв.Д.Д.,
че решението е изготвено.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски Административен съд в
четиринадесетдневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението
и мотивите са изготвени, по реда на глава XII от Административно-процесуалния
кодекс.
След
влизане в сила на решението, административно-наказателната преписка да се върне
на Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
МОТИВИ :
Производството
е на основание чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по жалбата на С.П.П. против Наказателно
постановление № 20-0819-002447 от 13.07.2020 г., издадено от Д.Г.Г. – началник на група в Сектор Пътна полиция при ОД на МВР
Варна, с което на въззивника са наложени посочените по-горе административни наказания.
В жалбата си П. посочва, че според него наказателното постановление е
неправилно и незаконосъобразно, тъй като не е имало спор с другия водач относно
обстоятелствата, свързани с произшествието, дори той предложил да попълнят
двустранен протокол, но госпожата отказала. Счита, че неправилно е приложен
материалния закон – следвало е нарушението да е по чл.23 ал.1 от Закона за
движението по пътищата/ЗДвП/.
Жалбата
е подадена в срока на обжалване по чл.57
ал.2 от ЗАНН от надлежната страна, поради което същата е процесуално допустима.
В
съдебно заседание въззивникът,
редовно призована, не се явява, представлява се от адв.Д.К.Д.
от Адвокатска колегия гр.Варна, надлежно упълномощен. Адв.Д.
по същество поддържа жалбата. Счита, че няма представени доказателства, че
доверителят му се е движел с несъобразена скорост и не е посочено коя точно
хипотеза на чл.21 ал.1 от ЗДвП е нарушена. Не е имало разногласие между
водачите, нямало е спор за вината. Моли
съда да отмени постановеното наказателно постановление като незаконосъобразно и
необосновано.
Въззиваемата страна – Сектор Пътна полиция
към ОД на МВР Варна, редовно призована, не се представлява в съдебно заседание.
Преди съдебното заседание са постъпили писмени бележки от ОД на МВР чрез старши
юрисконсулт К.Л.-А., с които се моли съда да разгледа делото и да потвърди
наказателното постановление като правилно и законосъобразно и да им бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение.
След
като прецени обжалваното постановление, с оглед основанията, посочени във
въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
На 06.06.2020 г. около
08 часа жалбоподателя С.П.П. бил на работа в
кв.Аспарухово, когато получил телефонно обаждане от своя баща, който поискал П.
веднага да отиде при него, тъй като не бил добре здравословно. П. тръгнал
веднага с автомобила си Шкода Фабия с рег.№ СВ 1812
МР и по Аспарухов мост се насочил към гр.Варна. Движел се в лявата лента на
пътното платно, пред него се озовал лек автомобил Ситроен С4 с рег.№ В 4472 РН,
управляван от В.Д.К., П. задействал аварийно спирачките, но последвал удар
между двата леки автомобила. При проведения разговор между двамата водачи П. не
оспорил, че вината за произшествието е негова, тъй като се притеснявал за баща
си и искал да отиде колкото се може по-бързо при него. Поради това предложил на
К. да попълнят двустранни протоколи, които по-късно да заверят в Сектор Пътна
полиция, но К. не се съгласила и настояла да бъдат извикани служители на Пътна
полиция за отработване на случая. П. се съгласил и с това, но тъй като имало
голяма вероятност полицейските служители да се явят след продължителен период
от време, той се извинил на К., оставил ѝ телефонния си номер и отишъл
при баща си. Заварил го в тежко състояние, извикал екип на Бърза помощ и баща
му бил хоспитализиран в УМБАЛ Света Марина ЕАД Варна.
По
време на транспортирането на баща му П. получил обаждане от служител на Пътна
полиция Варна за инцидента, обяснил му накъде пътуват и по-късно в двора на
болницата се срещнал с него. Това бил младши
автоконтрольор И.С.Х. от Сектор Пътна полиция при ОД
на МВР Варна, който проверил П. за употреба на алкохол и му съставил акт за
установяване на административно нарушение/АУАН/ серия GA № 180199 от 06.06.2020 г. за това, че на 06.06.2020
г. в 08:30 часа в гр.Варна на бул.Христо Ботев по Аспарухов мост посока центъра
управлява собствения си лек автомобил Шкода Фабия с
рег.№ СВ 1812 МР и поради движение с несъобразена скорост спрямо интензивността
на пътя не може да спре и блъска движещия се пред него и намаляващ скоростта
лек автомобил Ситроен С4 с рег.№ В 4472 РН, като водачът напуска ПТП без да има
съгласие между двете страни и не уведомява компетентната служба за контрол на
МВР. Установен в 10:40 часа в МБАЛ Света Марина. Според актосъставителя П. е
извършил нарушения на чл.20 ал.2 и чл.123 ал.1 т.3 б.в от ЗДвП. П. се запознал
със съдържанието на акта, посочил е, че няма възражения и е получил препис от
него.
В
последващото Наказателно постановление № 20-0819-002447 от 13.07.2020 г.,
издадено от Д.Г.Г. – началник на група в Сектор Пътна
полиция при ОД на МВР Варна, е възприета изцяло обстановката, отразена в АУАН,
като административно-наказващият орган е приел, че П. виновно е нарушил чл.20
ал.2 и чл.123 ал.1 т.3 б.в от ЗДвП, за което му наложил за първото нарушение
административно наказание глоба в размер на 200 лева и за второто нарушение
административни наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 месец.
От писмо изх.№ Л 5189/11.08.2020 г. от
Застрахователно акционерно дружество Армеец АД е видно, че за лек автомобил Ситроен С4 с рег.№ В 4472 РН има сключена застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ и няма заведена претенция от
собственика за вреди от трети лица.
Водачката на другия автомобил В.Д.К. бе призована за съдебното
заседание, търсена е на адреса няколко пъти, но не е открита, поради което не
беше разпитана в качеството на свидетел.
От представената от Сектор Пътна полиция при ОД на
МВР Варна справка за наложените наказания на С.П. като водач на МПС е видно, че
притежава свидетелство за управление на МПС от 1984
г., до инцидента има издадени 4 наказателни постановления, последното през 2014
г., има и присъда по чл.343б ал.2 от НК.
Съдът,
след като се съобрази с приложената административно-наказателна преписка и
събраните в съдебното заседание доказателства, в изпълнение на задължението си
за контрол по законосъобразността и обосноваността на наказателното
постановление и справедливостта на наложените наказания, прави следните изводи:
Наказателното
постановление е връчено лично на П. на 14.07.2020 г., жалбата срещу него е
подадена по пощата на 20.07.2020 г. Спазен е срокът по чл.59 ал.2 от ЗАНН,
жалбата е своевременна, подадена е от лице с процесуална легитимация, срещу
акт, подлежащ на обжалване, поради което бе разгледана по същество.
АУАН е съставен от И.С.Х. младши автоконтрольор в Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна –
длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в ЗДвП, съгласно
изискванията на чл.189 ал.1 от ЗДвП и Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на
министъра на вътрешните работи.
Наказателно
постановление е издадено от Д.Г.Г. – началник на
група в Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна, компетентен орган, съгласно
изискванията на чл.189 ал.1 от ЗДвП и Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на
министъра на вътрешните работи.
Формулирано
е административно обвинение, което съдържа
лимитивно очертан кръг от факти.
В
хода на административно-наказателното производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Съставен е акт за установяване на
административно нарушение, който формално отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН. В инструктивния срок е следвало произнасяне на административно-наказващия
орган по въпроса за реализиране на административно-наказателната отговорност.
Съдът
счита, че правилно административно-наказващият орган е квалифицирал нарушенията
на П. по чл.20 ал.2 и чл. 123 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Относно
нарушението на чл.20 ал.2 от ЗДвП:
Според
разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с характера и интензивността на движението, за да могат да спрат при
възникване на опасност. П. при избиране на скоростта на движението си не е
преценил правилно интензивността на движението по Аспарухов мост, поради което
се е стигнало до контакт между управлявания от него автомобил и автомобила на К..
Относно
наказанието глоба в размер на 200 лева за първото нарушение с оглед на факта,
че този размер е фиксиран в наказващата норма, не съществува възможност за
корекцията му.
Относно
нарушението на чл.123 ал.1 т.3 б.в от ЗДВП:
Според
чл.123 ал.1 т.3 б.в от ЗДвП водачът на пътно превозно средство, който е
участник в пътнотранспортно произшествие, при което са причинени само
имуществени вреди, ако между участниците в произшествието няма съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, е длъжен без да напуска произшествието да
уведоми съответната служба за контрол на МВР и да изпълни дадените му указания.
Установено
е, че след пътно-транспортното произшествие и двамата водачи са спрели автомобилите
си, слезли са от тях и са провели разговор. П. не отрекъл вината си за настъпилото
произшествие и по този начин било постигнато съгласие относно обстоятелствата, свързани с
произшествието.
Не
било постигнато съгласие между двамата водачи на леките автомобили единствено
по процедурата, която следва да предприемат. П. изразил съгласие да попълнят
двустранни протоколи, които в последствия да заверят в Пътна полиция Варна. К.
не била съгласна с това, държала да се уведомят органите на Пътна полиция,
които да обслужат произшествието. П. в крайна сметка се съгласил и с това
развитие на нещата, но с оглед на трайно установената практика за изтичане на
продължително време за обслужване на пътно-транспортно произшествие от
служители на Пътна полиция от уведомяването им, притеснението, което имал П. за
състоянието на баща си, той коректно оставил номера на мобилния си телефон на К.
и продължил с автомобила си към дома на баща си. Там той извикал екип на Бърза
помощ, баща му П.С. П. бил хоспитализиран веднага в УМБАЛ Света Марина ЕАД
Варна. Било установено, че П.П. е получил исхемичен мозъчен инсулт и мозъчен инфаркт, тази диагноза
се потвърждава от представената и приета по делото диагнози на П.П.. Било проведено лечение на П.П.,
след подобряване на общото му състояние бил изписан с предписание за домашна
терапия и контролни прегледи.
Съдът
счита, че нарушение на чл.123 ал.1 т.3 б.в от ЗДвП не е осъществено от П. от
обективна страна. За да е осъществено такова нарушение трябва да са налице
всички изискуеми негови кумулативни предпоставки – водачът да е участник в
пътно-транспортно произшествие, от това произшествие да са причинени само
имуществени вреди, да няма съгласие между водачите относно обстоятелствата,
свързани с него и водачът да е напуснал местопроизшествието, без да уведоми
съответната служба за контрол на МВР. В случая не е налице едната от
предпоставките, а именно липса на съгласие между водачите. Напротив – бе
установено, че двамата водачи са постигнали такова съгласие, но с оглед
спешната необходимост за П. да окаже помощ на баща си той не е изчакал
пристигането на служителите на Пътна полиция Варна.
Съдът
счита, че деянието на П. е несъставомерно по чл.123
ал.1 т.3 б.в от ЗДвП и поради друго обстоятелство:
Според
чл.11 от ЗАНН по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи
отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат
разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго. Съдът счита, че в случая е
налице обстоятелство, изключващо отговорността на П., визирано в чл.13
ал.1 от НК, според който не е общественоопасно
деянието, което е извършено от някого при крайна необходимост - за да спаси
държавни или обществени интереси, както и свои или на другиго лични или имотни
блага от непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг
начин, ако причинените от деянието вреди са по-малко значителни от
предотвратените. Категорично е установено, че П. е напуснал
местопроизшествието, за да отиде в дома на своя баща, който по същото време е
получил мозъчен инсулт и мозъчен инфаркт, видно от приложената епикриза и е
било необходимо незабавно да се трансформира до болница, за да се спаси живота
му, което в крайна сметка е било осъществено, П.П. е
бил хоспитализиран и е било предотвратено настъпването на най-неблагоприятните
последици. В този смисъл причинените от деянието на С.П. вреди – напускане на
местопроизшествието и неизчакване на служители от Пътна полиция Варна са
значително по-малки от предотвратените – настъпването на възможен летален изход
за баща му при неоказване на спешна медицинска помощ. Според съда е било налице
деяние при крайна необходимост, за което С.П. не следва да носи отговорност.
Съдът
не приема възражението на въззивника, изложено във въззивната жалба и в съдебно
заседание, че неправилно е отразена фактическата обстановка, тъй като не е била
установена скоростта му на движение и че това е била непосредствената причина
за възникване на произшествието, а според констатациите нарушението би следвало
да е по чл.23 ал.1 от ЗДвП. Действително в случая не е установена точно
скоростта на движение на въззивника непосредствено преди възникване на
пътно-транспортното произшествие. Но дори и да се е движел в рамките на
разрешената за този пътен участък скорост, задължението на водача е да съобрази
скоростта си с характера и интензивността на движението, което той не е
изпълнил и не е могъл да спре пред предвидимото препятствие друг автомобил пред
него. Именно движението на П. с несъобразена с тези условия скорост е причината
за възникване на произшествието, поради което съдът счита, че нарушението
правилно е квалифицирано по чл.21 ал.2 от ЗДвП, за което посочи аргументи
по-горе.
Съдът не приема възражението на въззивника, изложено във въззивната жалба и
в съдебно заседание, че е допуснато съществено процесуално нарушение, което
ограничава правото му на защита и е основание за отмяна на обжалваното
постановление, тъй в наказателното постановление нарушението не било прецизно
описано от фактическа и от правна страна, тъй като не било индивидуализирано за
конкретно осъществената с нарушението хипотеза на чл.20 ал.1 от Закона за
движението по пътищата, тъй като не е посочено коя от алтернативни хипотези е
осъществена. Действително не е изрично изписано текстово коя от хипотезите,
посочени в изр.1 и изр.2 на чл.20 ал.2 от ЗДвП е нарушена, но текстово е
посочено достатъчно ясно, че става въпрос за хипотезата на изречение първо,
поради което съдът счита, че в случая не е допуснато съществено процесуално
нарушение, което ограничава правото на защита на привлеченото към
административно-наказателна отговорност лице.
Относно направеното искане от
процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение:
Съгласно разпоредбата на чл.63 ал.3
от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 4 от 2019 г., в съдебните производства по ал.1 страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно разпоредбата на чл.143
ал.3 от АПК "Когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли
жалбата, страната, за която административния акт е благоприятен, има право на
разноски". В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания
за отмяна на част от наложените административни наказания, но не и за отмяна
изцяло на издаденото наказателно постановление. Доколкото разпоредбата на чл.143
ал.1 от АПК урежда присъждане на разноски единствено в хипотезата на отмяна на цялото
обжалваното наказателно постановление, но не и по отношение на отмяна на част
от същото, съдът намира, че в посочения случай следва на основание чл.144 от АПК субсидиарно да намери приложение ГПК. В
нормата на чл.78 ал.1 и ал.2 от ГПК се сочи, че ищецът съответно
ответникът имат право на присъждане на разноските, направени по делото съразмерно
на уважената част от иска. В контекста на приложението на цитираната разпоредба
към конкретния казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния
представител на административно-накацващия орган, съизмеримо с размера
изменената част на наказателното постановление. Съгласно чл.37 ал.1 от Закона
за правната помощ заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството
на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет. Като взе
предвид, че производството по делото е приключило в едно съдебно
заседание, съответно същото не представлява фактическа и правна
сложност, изискваща специални процесуални усилия по
поддържане на обвинителната теза, процесуален представител на
административно-наказващия орган не се
яви в залата, а е депозирал писмени бележки по делото, съдът счита, че
следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение
в минималния размер, предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, а
именно сумата от 80 лева. В съответствие
с правилото на чл.78а ал.3 вр.ал.1 от ГПК, съдът
намира, че следва да присъди заплащане на разноските за юрисконсултско възнаграждение,
намалени пропорционално съобразно изменения размер на
административната санкция, а именно сумата от 40 лева.
Воден от гореизложените съображения,
съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :