№ 3640
гр. Варна, 04.08.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
първи август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Весела Гълъбова
мл.с. Ива Бл. Благоева
като разгледа докладваното от мл.с. Ива Бл. Благоева Въззивно гражданско
дело № 20253100501689 по описа за 2025 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.312 вр. чл.317 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№5768/26.06.2025г., подадена от
„МДЦ Дентапрайм“ АД, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния
директор д-р Иванка Калайджиева, чрез адвокат Н. С. - ВАК, срещу Решение
№2214/16.06.2025г., постановено по г.д. №15602/2024г. по описа на ВРС, ГО,
46 състав, с което се:
1) признава за незаконно уволнението на А. Е. О., ЛНЧ **********, с
адрес: гр. София, бул. ********** извършено на основание чл.328, ал.1, т.2
КТ със Заповед №137/18.11.2024г., издадена от работодателя „МДЦ
Дентапрайм“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, ул. „Граф Игнатиев“ № 17, офис 5, на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ;
2) възстановява А. Е. О., ЛНЧ ********** на заеманата до
уволнението длъжност – „оператор, център обаждания“ в отдел „Сървис
център“ при ответното дружество „МДЦ Дентапрайм“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Граф Игнатиев“ № 17,
офис 5, на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ;
3) осъжда „МДЦ Дентапрайм“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, ул. „Граф Игнатиев“ № 17, офис 5 да заплатят
на А. Е. О., ЛНЧ **********, с адрес: гр. София, бул. ********** сумата
19 386,00 лв. (деветнадесет хиляди триста осемдесет и шест лева),
представляваща обезщетение за оставането на ищеца без работа в резултат от
незаконното уволнение за периода 20.11.2024г. – 20.05.2024г., на основание
чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ, като е отхвърлен искът за разликата
над 19 386,00 лв. до претендираните 22 608,00 лв. като погасен, поради
прихващане с изплатеното от ответника в полза на ищеца на основание
чл.220, ал.1 КТ обезщетение в размер на 3222,00 лв.
1
В жалбата e изразено становище за неправилност и незаконосъобразност
на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния
закон. Оспорват се доказателствените и правни изводи на
първоинстанционния съд. Твърди се, че работодателят е извършил подбора,
спазвайки законовите изисквания. Изтъква се, че подборът е извършен само
между служителите от отдел „Nordic”, тъй като само те са работили с клиенти
от скандинавските държави. Сочи се, че работниците от отдел „Dach” са
обслужвали клиенти от Германия и Австрия и е следвало да говорят свободно
немски език, поради което и не са включени в осъществяване на подбора,
касаещ само отдел „Nordic”. Допълва се, че макар и служителите от двата
отдела да заемат една длъжност „оператор, център за обаждания“,
изискванията спрямо тях са различни, съобразно отдела, в който ще работят и
необходимостта от свободно владение на конкретен език. Отделно се навеждат
доводи, че в нарушение на диспозитивното начало, съдът е събрал служебно
доказателства за факти, които са били разпределени в доказателствена тежест
на ищеца, а именно извършил е служебна справка за активни трудови
договори на ищеца за периода, за който същият претендира обезщетение по
реда на чл.344, ал.1, т.3 ГПК. С тези мотиви се моли обжалваното решение да
бъде отменено и исковите претенции на ищеца да бъдат отхвърлени като
неоснователни. Претендират се разноски.
Към жалбата са приложени и два броя заповеди – Заповед
№71/28.04.2023г. и Заповед №96/31.10.2023г., касаещи вътрешната
организация на работата в отдел „Сървис център“, подотдел „Колцентър
Румъния и Dach” и „Колцентър Nordic”.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по
жалбата, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията
срещу постановеното решение. Моли се за потвърждаване на
първоинстанционното решение и за присъждане на сторените разноски пред
въззивната инстанция. Изразява се становище, че възможността на въззивника
да представя доказателства е преклудирана. Алтернативно се оспорва тяхната
доказателствена стойност, доколкото заповедите не са били връчени на
служителите на дружеството и не са породили правни последици. Сочи се, че
изискванията за владението на определен език следва да бъде посочено в
длъжностната характеристика за съответната длъжност. В отговор на
възраженията на въззивника, се конкретизира, че още с подадена преди
провеждане на първото открито заседание по делото, ищецът е оправил
искане от съда да осъществи служебна справка в НАП за трудовата му
ангажираност за период от 6 месеца, считано от датата на уволнението му.
Конкретизира, че е направил това искане, тъй като трудовата му книжка се е
намирала в ответника. Ако се приеме, че съдът неправилно е извършил
служебна справка, то се отправя искане от настоящия съдебен състав да
извърши такава. На следващо място се изтъква, че заповедта за уволнение е
опорочена, тъй като на нея липсва положен мастилен подпис, а ответникът не
е съумял да докаже, че същата е подписана с валиден електронен подпис. В
отговора се представя анализ на събраната доказателствената съвкупност, в
насока, че от представената от НАП справка е видно, че след процесното
уволнение, за няколко месеца са назначени 8 човека на същата длъжност.
Навеждат се доводи, че номерът на датата на заповедта за назначаване на
2
комисия за извършване на подбор не съответства на хронологичността и
номерацията на предхождащите и последващите я заповеди. Конкретизира се,
че подборът не е извършен между всички служители, заемащи длъжността
„оператор център за обаждания“, а екипът, в който е работил ищецът –
„Nordic”, не представлява самостоятелна част от предприятието. Не на
последното място се сочи, че подборът не е осъществен по обективни
критерии и оценката, която е дадена на ищеца не съответства на
професионалните му качества. Както и се твърди, че работодателят не се е
съобразил с изискванията за предварителна закрила, доколкото ищецът е бил
диагностициран с психично заболяване – "тревожно-депресивно
разстройство".
След като се запозна с материалите по делото, възраженията и
доводите на страните, съдът намира следното:
Постъпилата въззивна жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 вр.
чл.315, ал.2 ГПК, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на обжалване,
същата съдържа останалите необходими приложения, вкл. доказателство за
платена държавна такса.
На следващо място, квалификацията на спора, очертана в писмения
доклад на първоинстанционния съд, изцяло кореспондира на процесуалните
действия на страните в хода на размяната на книжата. Оплакванията не се
свързват с тежестта на доказване, поради което и не се налага допълване или
промяна на доклада по делото с даване на допълнителни указания на страните
относно разпределяне на доказателствената тежест.
Относно представените с въззивната жалба заповеди - Заповед
№71/28.04.2023г. и Заповед №96/31.10.2023г., касаещи вътрешната
организация на работата в отдел „Сървис център“, подотдел „Колцентър
Румъния и Dach” и „Колцентър Nordic”, съдът намира следното. Видно
представените документи са издадени от ответното дружество и са с дати,
предхождащи първоинстанционното производство. Във въззивната жалба не
са изложени причините, поради които страната не е могла да ги узнае, посочи
или представи. С оглед горното, съдът намира отправеното искане, за
приобщаването им към материалите по делото като доказателства, за
преклудирано.
Воден от горното и на основание чл.312, ал.1 ГПК, съставът на
Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по в.г.д.№1689/2025г. на ВОС, ГО, V
състав за 18.08.2025г. от 11:00 часа, за която дата и час да се призоват
страните, както и да им бъде връчен препис от настоящото определение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника за приобщаване
като доказателства по делото на два броя заповеди – Заповед №71/28.04.2023г.
и Заповед №96/31.10.2023г., касаещи вътрешната организация на работата в
3
отдел „Сървис център“, подотдел „Колцентър Румъния и Dach” и „Колцентър
Nordic”.
ДА СЕ ВРЪЧИ на въззивника препис от отговора на въззивната жалба.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им разяснява възможността да
уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото
със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА за възможността страните да разрешат спора, чрез медиация,
като ползват Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в сградата, в която
се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес:
гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12., тел. *********; служител за контакти -
Нора Великова.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4