№ 298
гр. Пазарджик, 08.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:Мария Ненова
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело №
20235220104173 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 128, т. 2, чл. 224, ал. 1 и чл. 222, ал. 3 от КТ.
Ищцата Е. А. Ч. чрез пълномощника си адвокат П. твърди, че е работела
в СУ „******“, гр. Пазарджик като старши учител по БЕЛ и руски език до
30.06.2023 г., когато трудовото й правоотношение било прекратено поради
придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. През цялото
време на работата си в ответното училище била член на Синдиката на
българските учители в СУ „******“ – страна по Колективния трудов договор
за системата на предучилищното и училищното образование № Д01-
269/06.12.2022 г. При прекратяване на трудовото й правоотношение
работодателят й изплатил договореното трудово възнаграждение,
обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск в
размер 28 дни и обезщетение на основание чл. 222, ал. 3 от КТ в размер 11
брутни работни заплати. С Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към Колективния
трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование
№ Д01-269/06.12.2022 г. били увеличени минималните основни работни
заплати, считано от 01.01.2023 г. и било прието индивидуалните основни
работни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на
увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни
заплати или са по-високи от тях, да се увеличат с не по-малко от 15 %.
Твърди, че за времето от 01.01.2023 г. до 30.06.2023 г. има право да получи
увеличение на основната си работна заплата с 15 %, което се отразява и на
обезщетенията по чл. 224, ал. 1 и чл. 222, ал. 3 от КТ. Поради това моли да
1
бъде осъден ответникът да й заплати сумата от 2 149,20 лв., представляваща
увеличението на брутната й работна заплата за времето от 01.01.2023 г. до
30.06.2023 г., сумата от 455,89 лв., представляваща увеличението на
обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск
в размер 28 дни и сумата от 3 940,20 лв., представляваща увеличението на
обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ в размер на 11 брутни работни заплати,
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска.
Претендира заплащане на разноските по делото. Изменение на иска ангажира
доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът СУ „******“, гр. Пазарджик
чрез пълномощника си адвокат Б. намира иска за допустим, но неоснователен.
Признава, че с ищцата са се намирали в трудовоправни отношения до
30.06.2023 г. и че същата е била синдикален член, но счита, че тя няма право
на увеличение на основната работна заплата, тъй като към момента на
подписване на анекса към колективния трудов договор правоотношението
между тях е било прекратено и не е съществувало правно основание, от които
да произтичат права за минал период. Оспорва претендирания увеличен
размер на обезщетенията по чл. 224, ал. 1 и чл. 222, ал. 3 от КТ. Твърди, че
същите били коректно изчислени към момента на прекратяване на трудовото
правоотношение и изплатени на ищцата. Анексът към колективния трудов
договор позволявал увеличение на заплатите, но самото увеличение се
извършвало с акт на работодателя. Допълнителни споразумения за
увеличение на заплатите били подписани само с тези работници и служители,
които имали действащи трудови договори след подписване на анекса. Моли
за отхвърляне на исковете и присъждане на разноските по делото. Ангажира
писмени доказателства.
С протоколно определение от 29.02.2024 г. съдът е допуснал изменение
на предявените искове, като е намалил размера на иска за заплащане на
разликата между полученото брутно трудово възнаграждение за периода от
01.01.2023 г. до 30.06.2023 г. и увеличението на работната заплата с 15 % от
2 149,20 лв. на 2 086,11 лв., а размера на иска за заплащане на разликата
между изплатеното обезщетение за неизползван годишен отпуск и
увеличението на работната заплата с 15 % – от 455,89 лв. на 455,67 лв.
Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в
съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:
Между страните не е спорно, а и се установява от приетите по делото
писмени доказателства, че ищцата е работила в ответното училище като
учител по БЕЛ и руски език до 30.06.2023 г., когато трудовото й
правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ поради
придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Изплатени
са й обезщетения по чл. 224, ал. 1 от КТ в размер на 3 039,40 лв. и по чл. 222,
ал. 3 от КТ в размер на 26 269,10 лв.
По време на трудовото правоотношение ищцата е била член на СБУ.
2
На 10.08.2023 г. между МОН, СРСНПБ и СБУ е подписан Анекс № Д01-
192 към колективния трудов договор за системата на предучилищното и
училищното образование № Д01-269/06.12.2022 г., с който е предвидено
увеличение на индивидуалните основни работни заплати на педагогическите
специалисти с не по-малко от 15 %, считано от 01.01.2023 г.
Съгласно приетото по делото заключение на съдебно-икономическата
експертиза разликата между полученото от ищцата брутно трудово
възнаграждение за периода от 01.01.2023 г. и 30.06.2023 г. и увеличението с
15 % съгласно Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към колективния трудов
договор за системата на предучилищното и училищното образование е
2 086,11 лв. Разликата между полученото от ищцата обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 от КТ и увеличението с
15 % съгласно Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към колективния трудов
договор за системата на предучилищното и училищното образование е 455,67
лв. Разликата между полученото от ищцата обезщетение по чл. 222, ал. 3 от
КТ и увеличението с 15 % съгласно Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към
колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното
образование е 3 940,42 лв.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното
от правна страна:
Предявени са кумулативно съединени осъдителни искове по чл. 128, т. 2
от КТ за заплащане на трудово възнаграждение, по чл. 224, ал. 1 от КТ за
заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и по чл.
222, ал. 3 от КТ за заплащане на обезщетение при прекратяване на трудово
правоотношение след придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж
и възраст. В тежест на ищцата е да установи при условията на пълно и главно
доказване, че спрямо нея са приложими разпоредбите на Анекс № Д01-
192/10.08.2023 г. към Колективния трудов договор за системата на
предучилищното и училищното образование № Д01-269/06.12.2022 г.
По фактите страните не спорят, а и те се установяват от приетите по
делото писмени доказателства – през периода от 01.01.2023 г. до 30.06.2023 г.
ищцата е работила като учител в ответното училище и е била член на СБУ, а с
анекс от 10.08.2023 г. към колективния трудов договор, приложим за
членовете на СБУ, считано от 01.01.2023 г. индивидуалната основна работна
заплата за педагогическите специалисти е увеличена с не по-малко от 15 %.
Спорен по делото е въпросът за това приложимо ли е за ищцата
увеличението на работната заплата от 01.01.2023 г. с оглед прекратяване на
трудовото й правоотношение, считано от 30.06.2023 г.
Отговорът на този въпрос е отрицателен.
Увеличението на работните заплати на педагогическите специалисти е
предвидено в анекса към колективния трудов договор, сключен на 10.08.2023
г. на основание ЗДБРБ за 2023 г., обнародван в ДВ бр. 66/01.08.2023 г.
Клаузите на анекса се прилагат спрямо педагогическите специалисти, заети в
3
системата на предучилищното и училищното образование към датата на
сключване на анекса, т.е. към 10.08.2023 г. Увеличението на заплатите,
считано от 01.01.2023 г., се прилага единствено по отношение на лицата,
които към 10.08.2023 г. се намират във валидно трудово правоотношение
като педагогически специалисти. Лицата, чиито трудови правоотношения са
прекратени преди 10.08.2023 г., нямат качеството на заети в системата на
предучилищното и училищното образоване, не са страна по анекса и поради
това нито са обвързани от неговите разпоредби, нито могат да се ползват от
тях. В случай, че волята на страните по анекса е била увеличението на
работните заплати да засяга и педагогическите специалисти, които нямат това
качество към датата на подписване на анекса, то това е следвало да бъде
изрично и недвусмислено посочено в анекса, тъй като представлява
придаване на обратно действие на клаузите на анекса (преуреждане на
правните последици от юридически факти, който са се реализирали преди
неговото влизане в сила), което е изключение от общия принцип за действие
занапред. Такива изрични клаузи не се съдържат в анекса, нито могат да
бъдат извлечени при тълкуването му, което показва, че същият действа
занапред – само по отношение на заварените случаи на педагогически
специалисти по трудов договор към 10.08.2023 г. и тези, чиито трудови
правоотношения ще бъдат учредени след тази дата. Трудовото
правоотношение на ищцата е прекратено на 30.06.2023 г. Следователно към
10.08.2023 г. същата няма качеството на педагогически специалист в
системата на предучилищното и училищното образование, не е страна по
колективния трудов договор, нито по анекса към него и по отношение на нея
увеличението на работната заплата не е приложимо.
По тези съображения предявените искове като неоснователни следва да
бъдат отхвърлени изцяло.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищцата следва да заплати на
ответника сторените разноски за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е. А. Ч., ЕГН ********** от гр.
Пазарджик, ул. „****** против СУ „******“, ЕИК *********, адрес: гр.
Пазарджик, ул. „******, представлявано от директора Д. И. Р., искове за
заплащане на сумата от 2 086,11 лв., представляваща увеличението на
брутната работна заплата на ищцата за времето от 01.01.2023 г. до 30.06.2023
г., сумата от 455,67 лв., представляваща увеличението на обезщетението по
чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск в размер 28 дни и
сумата от 3 940,20 лв., представляваща увеличението на обезщетението по чл.
222, ал. 3 от КТ в размер на 11 брутни работни заплати, ведно със законната
лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба.
4
ОСЪЖДА Е. А. Ч., ЕГН ********** от гр. Пазарджик, ул. „****** да
заплати на СУ „******“, ЕИК *********, адрес: гр. Пазарджик, ул. „******,
представлявано от директора Д. И. Р., разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 960 лв.
Решението може да се обжалва от страните пред Окръжен съд –
Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му.
Препис от решението да се връчи на страните чрез пълномощниците им.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5