Решение по дело №467/2020 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 260089           20.08.2020 г.

гр. Бургас

 

В  И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

 

БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17 състав, в открито съдебно заседание, проведено на 20.07.2020 г., в състав:

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ:  АНАТОЛИ БОБОКОВ

 

при секретаря Д.М., като разгледа докладваното от съдията НАХД № 467 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод на подадена жалба от “***” ООД, ЕИК ***, чрез управителя на Д. И., против Наказателно постановление № 1367/20.11.2019 г., издадено от зам.директор на ТД на НАП Бургас, с което на основание  чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.

Жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. П.. Поддържа жалбата и прави искане за отмяна на наказателното постановление.

Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от ю.к. Азманов, който оспорва жалбата.

Жалбата е подадена от легитимирано лице, в преклузивния седемдневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу годен за съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и пред надлежния съд, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна.

Анализът на събраните по делото доказателства налага извод за установеност на следната фактическа обстановка:

На 22.10.2019г., св.И.Н. *** извършила покупка на 1 бр. кутия маринована риба от обект на жалбоподателя в гр.Бургас, ул.Байкал 9 на стойност 6,50 лв. След приемане на сумата служители на дружеството не издали касов бон за така направената покупка. След това св.Н. уведомила служители на НАП. Св.Т. – актосъставител отишъл в магазина на място и извършил проверка, за която съставил Констативен протокол.

При тази фактическа обстановка на 20.11.2019 г. е издадено обжалваното  наказателно постановление, с което за извършено от жалбоподателя нарушение на разпоредбите на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, му е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 500 лв.

Възприетата фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите и от писмените доказателства приети в съдебното производство.

Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на жалбоподателя, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, намира от правна страна следното:

Настоящият състав намира, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато нарушение на  разпоредбата на  чл.40, ал.3 от  ЗАНН,  с което е нарушено правото на  защита на  жалбоподателя.  За да достигне до този извод, съдът съобрази следното: ЗАНН  урежда четири категории свидетели, които е допустимо да присъстват при съставяне на акта и да го подпишат.  Първата - свидетели, присъствали при извършване на нарушението, а именно лицата, възприели пряко и непосредствено един или повече елементи от състава на нарушението и/или личността на нарушителя, и които в най-голяма степен биха могли да допринесат за  изясняване на обективната фактическа обстановка. Втората - свидетели, присъствали при установяване на нарушението, а именно лицата, възприели факти и обстоятелства относими към датата, мястото и условията, при които съответния контролен орган е възприел елементи от състава на нарушението или данни за неговия извършител, и чиито показания биха могли да дадат ясна представа за това, дали възприетите факти и обстоятелства са надлежно обективирани в акта.  Третата - свидетели, присъствали при съставяне на акта, а именно това са лица както от посочените по - горе две групи, така и лица, които не са възприели нито факта на извършване на нарушението, нито условията, при които то е било установено, а единствено обстоятелствата, свързани с реда на изготвяне на акта. Четвъртата - свидетели на отказа на нарушителя да подпише акта, а именно това са лица, чието участие се налага, само в случай, че лицето, посочено като нарушител, се възползва от процесуалната възможност по чл.43, ал.2 от ЗАНН. Видно от изложеното, тези четири категории свидетели, удостоверяват различни факти и обстоятелства.

 

От този анализ следва, че законодателят разграничава актосъставителя от свидетелите, присъствали при извършване на нарушението. В тази връзка в отделните алинеи на  чл.40 от  ЗАНН са предвидени различни процедурни правила за съставянето на  АУАН в зависимост от  това дали, последният се съставя от актосъставителя в присъствието на свидетелите на   нарушението или не.  Така съгласно чл.40, ал.1 от ЗАНН, когато АУАН се съставя в присъствието на свидетел на нарушението и на нарушителя, акта се подписва от актосъставителя, нарушителя и свидетеля/лите. От друга страна, ако при извършване на нарушението не е имало свидетели или АУАН не може да бъде съставен в тяхно присъствие, ал.3 на чл.40 от ЗАНН изисква актът да бъде съставен в присъствието на двама други свидетели, които в този смисъл са свидетели на съставянето на АУАН, а не свидетели на извършеното административно нарушение. Тук следва да се отбележи, че единствен пряк свидетел на нарушението е св.Н., извършила контролната покупка. В настоящия случай от приетите по делото доказателства се установи, че  посочения в АУАН  свидетел се явява свидетел при съставянето на акта. Във връзка с посоченото, съдът намира че е следвало актосъставителят да състави АУАН в присъствието на още едно лице. Доколкото това не е сторено, а актът е съставен в присъствието само на  един свидетел,  определя и заключението на съда, че това представлява съществено процесуално нарушение, което налага отмяна  на атакуваното  НП. С оглед на посоченото съдът намира, че така изготвения АУАН е незаконосъобразен и опорочава процедурата по съставянето му, АНО пък от своя страна, не е изпълнил задълженията си по чл.52, ал.4 от ЗАНН, като е следвало преди да се произнесе по преписката, респективно преди да издаде НП, да провери АУАН с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, а при необходимост и да извърши допълнително разследване на спорните обстоятелства. Отделно от това и самият протокол за извършена проверка е твърде нечетлив и неможе да се разбере какви факти са отразени в него, поради което не е налице и хипотезата на чл.40 ал.4 ЗАНН. Административнонаказателното производство въвежда строги правила за осъществяването му, както в основния закон - ЗАНН, така и в специализираните закони, които определят различните видове административни нарушения и наказанията за тях. Ето защо и особено важно е за държавните органи, които прилагат административнонаказателните разпоредби да извършват това при стриктно съблюдаване на законовите разпоредби. Това се налага не от обстоятелството, че прилагането на нормите, които определят отговорността на всеки нарушител е самоцелно, а от обстоятелството, че стриктното им спазване е гаранция  за  справедливост на процедурата и липса  на произвол.

С тези доводи обжалваното НП подлежи на отмяна на процесуално основание.

 

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 1367/20.11.2019 г., издадено от зам.директор на ТД на НАП Бургас, с което на основание  чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, на “***” ООД, ЕИК *** е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд –  Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала: М.Р.