№ 39013
гр. С., 18.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:В.В.М.
като разгледа докладваното от В.В.М. Гражданско дело № 20251110130106 по
описа за 2025 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Посочените с исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства, съдът намира да са относими и необходими за правилното
решаване на спора и събирането им по делото следва да бъде допуснато.
Ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане като
помагач на „Т. С.“ ЕООД, като обосновава правния си интерес с
обстоятелството, че това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение
за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение ще
възникне вземане за обезвреда. Това искане е основателно и следва да бъде
уважено. Следва да бъдат уважени и заявените в исковата молба и отговора на
исковата молба искания по чл. 190 ГПК да бъдат изискани от третото лице
помагач посочените в исковата молба и отговора на исковата молба
документи.
Следва да бъде уважено искането на ищеца по чл. 192 ГПК.
Искането за допускане на СТЕ със задачи, посочени в исковата молба и
отговора на исковата молба, следва да бъде уважено. СТЕ следва да бъде
изготвена след проверка на намиращите се у третото лице документи, касаещи
отчитането и разпределението на топлинната енергия в процесния имот.
Не следва да бъде назначавана ССчЕ по задачите, поставени в исковата
молба, доколкото обстоятелствата, за установяването на които е поискана, не
са спорни между страните по делото. Не следва да бъде назначавана ССчЕ по
задачите, поставени в отговора на исковата молба, доколкото не са необходими
специални знания за отговор на относимите към предмета на делото въпроси,
с които съдът да не разполага.
Без уважение следва да бъдат оставени исканията на ответника по чл. 190
ГПК за задължаване на ищеца да представи посочените в отговора на исковата
молба документи (т. т. 3, 5, 6, 7 от доказателствените искания), доколкото от
една страна за установяване на посочените обстоятелства е допусната СТЕ, от
1
друга – по делото няма основание да се счита, че посочените документи се
намират в държане на ищеца, като освен това съдът е задължил ТЛП да
представи документите, касаещи отчитането и разпределението на
топлинната енергия в процесния имот, а представянето на документите в
оригинал не би допринесло за изясняване на спора от фактическа и правна
страна, доколкото не се оспорва съществуването им.
Без уважение следва да бъдат оставени и исканията на ответника да му
бъдат издадени посочените в отговора на исковата молба съдебни
удостоверения (т. т. 1, 2 от доказателствените искания), доколкото не биха
допринесли за изясняване на спора от фактическа и правна страна, а
постоянният и настоящ адрес на трето за спора лице е неотносимо към
предмета на делото обстоятелство.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за 29.10.2025 г. от 15.00 часа, за която дата и час да
се уведомят страните с препис от настоящото определение, а на ищеца да се
изпрати и препис от отговора на исковата молба на ответника ведно с
приложенията.
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК на страната на ищеца
трето лице-помагач - „Т. С.“ ЕООД, на което да се изпрати препис от исковата
молба, отговора на исковата молба и препис от настоящото определение.
ДОПУСКА СЪБИРАНЕТО на представените от ищеца и от ответника
документи като писмени доказателства по делото.
ПРИЛАГА ЗА ПОСЛУЖВАНЕ ч. гр. дело № 14177/2025 г. на СРС, 119
състав.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК третото лице-помагач „Т. С.“
ЕООД в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение да представи намиращите се у него документи, касаещи
отчитането и разпределението на топлинна енергия в процесния имот,
посочени в исковата молба и отговора на исковата молба.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192 ГПК С. О., район „И.“, служба
ГРАО в срок до о.с.з. да представи Акт за смърт на И. И. Г., ЕГН **********.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-техническа експертиза със задачи,
формулирани от ищеца в исковата молба и от ответника в отговора на
исковата молба, при депозит в размер от 500 лева, вносим в едноседмичен
срок от получаване на препис от настоящото определение, както следва: 400
лева от ищеца и 100 лева от ответника, в който срок следва да бъде
представено и доказателство за внасянето му.
НАЗНАЧАВА за вещо лице инж. В. Т. Т..
Вещото лице да се уведоми за поставената задача и да се призове с
2
указания да работи след внасянето на депозитите.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца и искането на
ответника за допускане на съдебно-счетоводна експертиза.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ответника по чл. 190 ГПК за
задължаване на ищеца да представи посочените в отговора на исковата молба
документи (т. т. 3, 5, 6, 7 от доказателствените искания).
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ответника за издаване на
посочените в отговора на исковата молба съдебни удостоверения (т. т. 1, 2 от
доказателствените искания).
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че
доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният
за тях ред за разрешаване на спора.
ДАВА СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявени са кумулативно обективно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 вр. чл.
415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.
Ищецът „Т. С.” ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Л. Л. В. за заплащане на сумите, както
следва: сумата 5 484,24 лева, представляваща главница за цена на потребена
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С., ЖК И.,
бл.***, ет.12, ап.45, аб. № ******, за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г.,
ведно със законната лихва от 11.03.2025 г. до изплащане на вземането, сумата
720,95 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2023 г. до 04.03.2025 г., сумата 96,89 лева,
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната
лихва от 11.03.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 21,14 лева,
представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода от 16.07.2022 г. до 04.03.2025 г. След постъпило възражение по реда
на чл. 414 ГПК, са предявени установителни искове за вземанията, предмет на
издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че е доставил на ответника топлинна енергия по силата
на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че
ответникът е ползвал енергията, като за процесния период не е заплатил
дължимата цена. Моли съда да установи вземанията така, както са предявени
в заповедното производство. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът – Л. Л. В., е депозирала писмен
отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Твърди, че имотът, който
обитава е апартамент № 48, а не апартамент № 45, което било видно и от
регистрирания постоянен адрес. Излага, че в списъците на собствениците на
апартаменти в жилищната сграда, като собственик на апартамент № 48 е
3
посочен съпругът , а преди това баща й, а собственик на апартамент № 45
бил друго лице. Излага, че двата апартамента се различават по кубатура, по
брой на радиатори, разпределители и вентили. Излага, че независимо от това с
какъв номер е посочен процесният имот – като ап. № 45 или като ап. № 48,
абонатният номер е 0******. Счита, че поради изложеното не е доказано
кой е процесният апартамент – № 45 или № 48. Счита, че не са представени
доказателства да е сключила договор с ищеца и с ФДР, и да има качеството на
клиент на ТЕ, а договорът при ОУ счита за нищожен. Неправилно бил
определен размерът на ползваната от ответника топлоенергия на база на
неправилно отчитане от фирмата за дялово разпределение. Счита, че
договорът с ФДР не е действащ към процесния период от една страна, а от
друга – не е валиден. Счита, че не е поставяна в забава, поради което не
дължи мараторни лихви. Моли съда да отхвърли изцяло предявените искове.
Претендира разноски.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149, чл. 150, чл. 153 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи, че по силата на
облигационно отношение с ответника, съществувало към процесния
период, е престирал (доставил е топлинна енергия за отопление и/или
подгряване на вода) и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже възникването на главен дълг (доколкото се твърди
главното задължение да е срочно).
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 146 вр. чл. 140, ал. 3 ГПК те
могат да вземат становище по проекта за доклад и дадените със същия
указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4