Р Е Ш Е Н И Е
№260105/25.5.2022
г. 25.05.2022 г. гр.Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, І-ви въззивен
граждански състав
На
03 май 2022
година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РОСИЦА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
2. МАРТИНА КИРОВА
секретар Ц.Господинова
като разгледа докладваното от
съдия Р.Стоева
възз.гр.дело №528 по описа на 2020 г.,
за да се
произнесе взе предвид следното
Производството пред Окръжен
съд-Ямбол е по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано по въззивна жалба на ГД "Гранична
полиция" при МВР - гр.София, подадена от юриск.Т. и по въззивна жалба на Т.Г.Я. ***, чрез пълномощниците
адв.С. и адв.Б. ***, двете против
Решение №94/12.08.2020 г., постановено по гр.д.№53/2020 г. по описа на ЕРС.
Въззивникът - ГД "Гранична полиция" при МВР -
гр.София е
обжалвал решението на ЕРС в частта,
с която е осъден да заплати на Т.Г.Я. ***, на основание чл.178, ал.1, т.3, вр.
с чл.187, ал.5, т.2 и ал.6 от ЗМВР сумата от общо 1639,35
лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд за периода от 01.09.2016 г. до
01.09.2019 г. вкл., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд в дневен, ведно със законната лихва,
както следва: върху сумата от 1527,39 лв., считано от 01.09.2019 г. до
окончателното й изплащане и върху сумата от 111,96 лв., считано от 01.11.2019
г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл.86 ал.1 от ЗЗД сумата от 194,33 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата от
1527,39 лева, начислена за периода на забавата от момента, когато сумите по тримесечия
са станали дължими до датата на подаване на иска в съда - 30.08.2019г., както и на основание чл.78 от ГПК сумата от 284,16 лева -
разноски по делото по компенсация, както и да заплати в полза на ЕРС ДТ в
размер на 73,35 лв., разноски в размер на 100 лв. и ДТ в размер на 5 лв. за
служебно издаване на изпълнителен лист. Твърди се незаконосъобразност, необоснованост и
неправилност. В жалбата са изложени съображения по същество на направените
оплаквания. Възивникът твърди, че за процесния период ищецът е изпълнявал служебните си
задължения на 12-часови работни смени, съгласно месечни графици, като
отработеното време се е изчислявало сумирано, като положения труд, надвишаващ
нормата работни часове е заплатен като извънреден труд. Излага, че при изчисляване на
времето, отработено от ищеца, съответно за компенсиране на положения извънреден
труд, е приложена нормативната уредба по специалния Закон за МВР, като на
основание чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи, като за процесния период са били приложими
Наредба №8121з-776 от 29.07.2016 г. и Наредба №8121з-908 от 02.08.2018 г. и
посочената нормативната база изчерпателно урежда основанието и реда за
изплащане на възнагражденията за нощен труд на държавните служители в МВР.
Възразява, че неправилно районният съд е приел, че по отношение на държавните
служители в МВР са приложими разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата (НСОРЗ), издадена на основание КТ. Въззивникът смята, че
за служителите в МВР е неприложима НСОРЗ и тъй като защитата на последните се
изразява в предвиденото в ЗМВР по-високо заплащане и по-висока степен на
социална закрила, намиращи изражение в компенсирането на извънредния труд,
почивките и отпуските и други придобивки, по-благоприятни от тези, предвидени в
ЗДСл и КТ. Разпоредбата на чл.9 от НСОРЗ намира за неприложима и тъй като, за
да се въведе увеличение с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, са необходими предвидените
в нормата четири предпоставки, а в случая две от тези предпоставки не са налице
- продължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността на
дневното и трудово възнаграждение, заработено по трудови норми, тъй като
дневното и нощното работно време са с една и съща продължителност от 8 часа и
не е налице работа по трудови норми. Въз основа на изложените съображения иска
отмяна на решението на ЕРС в обжалваната му част и постановяване на ново, с
което предявените в производството искови претенции бъдат отхвърлени изцяло.
Претендира присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции. Представя
списък на разноските по чл.80 от ГПК. Направено е и възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на въззиваемата страна, с оглед фактическата и
правна сложност на делото.
Доказателствени искания с въззивната жалба не са направени.
Въззиваемият по жалбата на ГД
"Гранична полиция" при МВР - гр.София, Т.Г.Я. ***, чрез пълномощника
си - адв.Б., е депозирал писмен отговор, в който е заявено
становище за неоснователност на въззивната жалба, съответно за правилност и
законосъобразност на решението в атакуваната от ГД "Гранична полиция" при МВР -
гр.София част. Иска се потвърждаване на решението и присъждане на сторените разноски
пред въззивната инстанция.
Въззивникът - Т.Г.Я. ***, чрез пълномощниците си - адв.С. и адв.Б.,***, е обжалвал
решението на ЕРС в частта, с която е отхвърлен предявеният от него против
ГД "Гранична полиция" при МВР - гр.София иск по чл.181, ал.3 ЗМВР за заплащане на
обезщетение в размер на 254.25 лева,
представляващо равностойността на непредоставените от ответника ободряващи
напитки по време на положените от ищеца 254.25 нощни дежурства, по 1.00 лв. за
всяко, за периода от 01.08.2015г. до 01.09.2019г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на иск.молба - 30.08.2019г. до
окончателното изплащане. Направени са оплаквания за неправилност, поради нарушения на материалния и процесуалния закон.
Оспорен е извода на ЕРС за недоказаност на претенцията поради липса на
представена заповед, в която въззивникът да е
определен поименно като имащ право на ободрителни напитки, като се изтъква, че
това е ирелевантен факт, след като по делото е
установено, че през исковия период е полагал нощни смени от 22ч. до 6.00ч. без
право на сън. Оспорен е и другия решаващ извод на първоинстанционния съд, че
ободряващите напитки имат целево предназначение и законодателят е предвидил те
да бъдат предоставяни в натура, като липсва основание за заплащане на тяхната
равностойност. Доводите на въззивника са, че предявеният от него иск не е за
заплащане цената на тези напитки, а за заплащане на обезщетение от ответника за
неизпълнение на негово договорно задължение на основание чл.79, ал.1, предл.2 от ЗЗД. Неправилен според въззивника е и изводът на
районния съд, че ищецът не е установил консумираният брой, вид и стойност на
ободряващите напитки, тъй като в случаите, когато ободряващите напитки не са
предоставени, то обезщетението за неизпълнение на това задължение, е съразмерно
на стойността на непредоставените напитки. В тази
насока въззивникът се позовава на заключението на
назначената в хода на първоинстанционното производство съдебно-счетоводна
експертиза, която установява, че ищецът е положил 254.25 броя нощни смени и при
приложението на разпоредбата на чл.5, ал.2 от Наредба №11/21.12.2005год. за
определяне условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към
нея, според която стойността на тонизиращите и ободряващите напитки е не повече
от един лев на смяна, то дължимото от ответника обезщетение се явява установено
в размера на сумата от 254.25 лв. Въз основа на тези си съображения въззивникът
Т.Г.Я. моли за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната от него част
и за постановяване на друго решение от въззивната инстанция, с което предявеният
иск по чл.181, ал.3 ЗМВР бъде уважен в претендирания размер, ведно с акцесорната претенция за присъждане на законна лихва, както
и заявява искане за присъждане на направените пред двете съдебни инстанции
разноски.
В срока по чл.263 ал.3 от ГПК въззиваемият
ГД "Гранична полиция" при МВР - гр.София не е подал писмен отговор по
насрещната въззивна жалба на Т.Г.Я. и не е изразил становище по нея.
В о.с.з.
страните, редовно и своевременни призовани, не се явяват и не се представляват.
Пълномощникът на Т.Я. - адв.Б.
депозира писмено становище с искане за
потвърждаване на обжалваното решение в частта, оспорена от ГД "Гранична
полиция" при МВР и за присъждане на разноските пред въззивната инстанция.
Въззивните жалби са процесуално допустими, като подадени от легитимирани страни, в установените от закона срокове, поради което могат да се разгледат по същество.
За да се произнесе, ЯОС
извърши преценка на събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на
страните и приема за установено следното:
Производството пред първата
инстанция е образувано
по исковата молба на Т.Я., с която против ГД"Гранична полиция" на МВР гр.София са
предявени обективно кумулативно съединени искове - главен по чл. чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т.2 и ал.6 ЗМВР и акцесорен
с правно
основание чл.86 ЗЗД, които искове след изменение на размерите са за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата 1639,35 лв., представляваща
дължимото и неизплатено допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд, положен в периода 01.09.2016г.-01.09.2019г., получен след
преизчисляване с коефициент 1,143 на положения от ищеца нощен труд в дневен, както и на обезщетение за
забава върху тази главница в размер на сумата 194,33 лв. Предявен е и иск по
чл.181, ал.3 ЗМВР, който след изменение е за сумата 254,25 лв. - обезщетение,
равняващо се на равностойността на непредоставените
от ответника ободрителни напитки по време на положените от ищеца 254,25 нощни
дежурства в периода 01.08.2015г.-01.09.2019г., ведно със законната лихва
върху сумите по
главниците от депозиране на исковата молба до окочнчателното им изплащане.
С депозирания отговор на исковата
молба ответникът
е оспорил глвния иск по чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т. 2 ЗМВР и акцесорния
на него иск с правно основание чл.86 ЗЗД по съображения, че положеният от ищеца извънреден труд е надлежно начислен и заплатен, съобразно
разпоредбата на чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР и при приложение на уредбата по
специалния закон - ЗМВР, а именно: Наредба №8121з-407/11.08.2014г., Наредба №8121з-776/29.07.2016г. и Наредба
№8121з-908/02.08.2018г., която нормативна база изчерпателно урежда основанието
и реда за изплащане възнагражденията за нощен труд на държавните служители в
МВР и изключва приложението на Наредбата на структурата и организацията на
работната заплата, издадена на основание КТ и приложима само за работници и
служители по трудово правоотношение. По иска за заплащане на обезщетение
за непредоставените ободрителни напитки
ответникът не е изразил становище.
Фактическата обстановка по
делото не е спорна между страните и правилно е разкрита от районния съд.
Не е налице спор, че през процесния
период - 01.09.2016
г. - 01.09.2019 г., страните са били обвързани от служебно правоотношение, като ищеца е заемал длъжността „мл.инспектор/старши полицай"
в група „Охрана на държавната граница 03"
при ГПУ-Малко Търново към РД "Гранична
полиция" - Елхово – на структурно подчинение на ГД „Гранична полиция“ –
София, т.е е бил със статут на
държавен служител по смисъла на чл.142, ал.1, т.1, предл.1 от ЗМВР. С оглед
характера на заеманата длъжност, през процесния период ищецът е полагал труд на 12-часови смени, т.е и през нощта (22.00 –
06.00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумирано, за което обстоятелство също
липсва спор между страните.
Пред ЕРС е била назначена и
изслушана ССЕ, основана на отчетните
протоколи за положен труд, нарядни дневници, счетоводни документи, извлечения,
справки и ведомости, предоставени на вещото лице от ответника, видно от която за периода от 01.09.2016 г. - 01.09.2019 г., ищецът е полагал труд
на 12–часови смени по график, включително и за времето от 22.00 ч. до 06.00 ч., т.е. и през нощта – общо 1666 часа. От заключението ва ВЛ се установява, че положеният
от ищеца нощен труд от общо 1666 часа, преизчислен в дневен с коефициент 1.143, възлиза на 1904,24 часа, като разликата между положеният нощен труд в часове и приравнения е общо за
процесния период в размер на 238,24 часа, която разлика не е начислена и не е изплатена на
ищеца. ВЛ е
посочило,
че допълнителното възнаграждение за този положен от ищеца извънреден труд за процесния период
възлиза на сумата от 1639,35 лв., изчислена съобразно разпоредбата на
чл.187, ал.6 от ЗМВР, а обезщетението
за забава върху претендираното допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд за периода от 01.09.2016 г. - 01.09.2019 г, с натрупване за периода на
забавата, считано от съответния падеж на всяко отделно задължение по
тримесечия, възлиза на общата сума от 194,33 лв. Екпертът
е установил, че през периода 01.08.2015 г. - 01.09.2019 г. ищецът е положил 2034
часа нощен труд, който се равнява на 254,25 нощни смени, през които не са му
предоставени за този период ободряващи напитки, нито ваучери за закупуване на
такива и не са му изплащани суми, равностойни на дължимите напитки, като сумата
за полагащите му се тонизиращи и ободряващи напитки възлиза на 254,25 лв.
При тази фактическа
обстановка, с постановеното
по спора решение районният съд е уважил изцяло предявеният главен иск чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т. 2 ЗМВР за сумата 1639,35 лв., тъй
като е приел, че при липса на специално правило относно превръщането на
отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време
на държавните служители в МВР, е налице нормативна празнота, която следва да се
преодолее чрез субсидиарно приложение на чл.9, ал.2
от НСОРЗ. Обезщетението за забава по чл.86 ЗЗД съдът е присъдил в предявения
размер от 194,33 лв. Съдът е отхвърлил иска по чл.181, ал.3 ЗМВР по
съображения, че не са представени доказателства ищецът да е определен поименно
със заповед на директора на РД"ГП" като служител, имащ право на
ободряващи напитки, че ободряващите напитки имат целево предназначене
и законодателят е предвидил те да бъдат предоставяни в натура, както и че
ищецът не е установил консумираните от него напитки, заплатени с лични
средства.
Решението на ЕРС в обжалваните
от страните части е валидно, допустимо и частично неправилно.
Правилно
исковете за заплащане на възнаграждение
и лихва за забава върху него са квалифицирани от първоинстанционния съд - главния по чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР - ред. ДВ бр.81/2016г. и акцесорния с правно основание чл.86 ЗЗД.
Съгласно
чл.176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно
възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения
за извънреден труд (чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР). Съгласно чл.143, ал.1 от Кодекса
на труда (КТ) извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със
знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител
от работника или служителя извън установеното за него работно време. Нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл.187, ал.1 ЗМВР).
Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а
за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период
(чл.187, ал.3, изр.1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и
през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл.187, ал.3, изр.3 ЗМВР). От
тълкуването на нормата не може да се направи категоричен извод, че тя определя
продължителността на нощния труд по ЗМВР, която да е 8 часа, а не 7 часа,
каквато е по КТ, а по-скоро - разрешава полагането на нощен труд средно по 8
часа за всеки 24-часов период, без да изключва приравняването му към дневен и
съответно без да изключва приложение на правилата за заплащане на извънреден
труд, когато такъв е положен. Така, съгласно чл.187, ал.5, т.2, вр. ал.6 ЗМВР,
работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период
– за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение
върху основното месечно възнаграждение.
Действително
редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи (чл.187,
ал.9 ЗМВР). Издадените от Министъра на вътрешните работи и действали в рамките на процесния период
Наредби, които са относими към спора, както правилно е посочил в решението си
първоинстанционния съд са, както следва:
Наредба №8121з-407 от 11.08.2014 г., Наредба №8121з-592 от 25.05.2015 г. и
Наредба №8121з-776 от 29.07.2016 г. Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. е била
отменена с Решение №8585/11.07.2016 г. на ВАС по адм.д.№5450/2016 г. (влязло в
сила и обнародвано на 29.07.2016 г. с ДВ, бр.59). С §4 от заключителните
разпоредби на Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. е била отменена Наредба
№8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (обн.,
ДВ, бр.69/2014 г.), която е възстановила действието си след отмяната на
подзаконовия нормативен акт, с който е била отменена. Съгласно чл.195, ал.1 АПК
подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на
съдебното решение. Наредба №8121з-407 от 11.08.2014 г. е била отменена с §4 от
заключителните разпоредби на Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи (обн., ДВ, бр.60/02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.).
Разпоредбите на чл.3, ал.3 от Наредба №8121з-407/11.08.2014 г., Наредба
№8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. са аналогични и
гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през
нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. и
Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. обаче липсва изрично правило, аналогично на
чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане
на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за
отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия
брой отработени часове за отчетния период. В разпоредбите на чл.31 от Наредба
№8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че
отработеното време между 22,00 и 06,00 ч. се отчита с протокол, като са
посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на
броя отработени часове.
Поради изложеното и при
липсата на специално правило, което да определи методология за превръщането на
отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време
по отношение на държавните служители в МВР, настоящия съд намира, че е налице
нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение
на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
(НСОРЗ). Съгласно това общо правило при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е.
приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143,
получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното (8
часа) и нощното (7 часа) работно време. Възприемането на обратното становище би
поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците
и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса на труда и
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Следва да бъде посочено също
така, че съгласно разпоредбата на чл.188, ал.2 ЗМВР държавните служителите,
които полагат труд за времето между 22.00 ч. и 06.00 ч., се ползват със
специалната закрила по Кодекса на труда и това препращане също предпоставя
извод за субсидиарното прилагане на цитирания по-горе регламент на НСОРЗ за
превръщане на нощните часове в дневни. Отделно от това, Конституцията на РБ
утвърждава като основно достижение на социалната държава правото на труд и
изрично прогласява гаранции за пълноценната му реализация, в т.ч. утвърждава
като основен принцип равенството в третирането. Обстоятелството, че едно лице полага
труд по служебно правоотношение само по себе си не е основание за пренебрегване
на принципно признатите права на предоставящите работната си сила по трудово
правоотношение. Именно защото основният закон гарантира равенство на лицата,
предоставящи наемен труд, без оглед на спецификите на правоотношението, в
рамките на което реализират правото си на труд, следва да бъдат поставени при
еднакви условия работещите по трудови правоотношения и тези, работещи по
служебно правоотношение. Ето защо и при принципно утвърдения режим на работа
през деня логично се явява съотнасянето на положения нощен труд при
специфичната организация на 8-, 12- и 24-часови дежурства към дневния
посредством нормативно установеното съотношение в нормата продължителност при
различните условия.
Ето защо съдът намира за
неоснователни изложените във въззивната жалба възражения, относно приложимостта на
установения в чл.9, ал.2 от НСОРЗ коефициент към процесното служебно
правоотношение.
В същия смисъл е и
даденият от Съда на европейския съюз отговор на поставения въпрос по дело
С-262/20 г. /до приключване, на което производство настоящото бе спряно/ - че не се
налага приемане на национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната
продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като
полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална
продължителност на труда през деня, но при всички случаи в полза на такива
работници трябва да се вземат други мерки за защита, които да компенсират
особената тежест на полагания от тях нощен труд
- под формата на продължителност на работното време, заплащане,
обезщетения или сходни придобивки. В
случая при липса на други приложени мерки, именно уважаването на претенцията за
заплащане на положения извънреден труд през нощта дава тази компенсация за
тежестта на положения от ищеца нощен труд.
Предвид
изложеното, настоящият състав намира, че исковата претенция за заплащане на
извънреден труд, за процесния период, получен след преобразуване на положените
часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание и по размер,
изчислен за процесния период от първостепенния съд въз осн. на изслушаната ССЕ
общо на 1639,35 лв.
Тази
сума е дължима от ответната страна, като представляваща възнаграждение за
отчетен извънреден труд вследствие на разликата между заплатен нощен труд и
преизчислен с коефициент 1,143, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, като по този начин
исковата претенция за главница се явява и доказана по размер.
При уважаване на иска за
главница правилно и с оглед заключението на ССЕ е уважена и претенцията по
чл.86 ЗЗД.
Предвид
изложеното, въззивния съд прецени обжалваното решение, в обсъдените атакувани
части, за правилно, поради което и на осн. чл.271, ал.1, предл.1 ГПК, следва да
бъде потвърдено изцяло. Въззивният съд напълно
споделя мотивите към решението на първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Въззивната жалба на ГД"Гранична полиция" е
изцяло неоснователна.
Решението на ЕРС по иска с правно основание чл.181, ал.3 ЗМВР /ред.ДВ бр.81/2016 г./ е
неправилно и следва да се отмени в тази
обжалвана част, като съображенията са следните:
Съгласно посочената
разпоредба, за извършване на дейности, свързани със специфичния характер на труда
на служителите по чл.142, ал. 1, т.1-3 и ал. 3
от ЗМВР, полагащи труд през нощта от 22.00 ч. до 06.00ч., се осигуряват
ободряващи напитки, като редът и условията на предоставянето им и тяхната
стойност се определя с наредба на Министъра на вътрешните работи. Правилно ЕРС
е приел, че по делото не е спорно, че ищецът е полагал труд и през нощта,
поради което същият е имал право на ободряващи напитки, каквито за процесния период от 01.08.2015 г. до
01.09.2019 г. не са му предоставени. През
този процесен период е действала Наредба №8121з-792 от 29 октомври 2014 г.
за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна за
държавните служители на министерството на вътрешните работи, извършващи
дейности, свързани със специфичен характер на труда, и на ободряващи напитки за
служителите, полагащи труд през нощта от 22,00 до 06,00 ч., в сила от 01.11.2014 г., отм. ДВ. бр.62 от 14 август 2015 г. и Наредба
№8121з – 904 от 30.07.2015 г. за определяне на условията и реда за предоставяне
на безплатна храна на служителите на МВР за извършване на дейности, свързани
със специфичния характер на труда на служителите и на ободряващи напитки за
служителите, полагащи труд през нощта от 22.00 ч. до 06.00 ч., в сила от
14.08.2015 г., двете издадени на основание чл.181, ал.5, във връзка с
ал.3 от ЗМВР. И двете наредби съдържат разпоредба, съгласно която ободряващите
напитки не могат да се компенсират с пари - чл.12 от Наредба № 8121з-792 и чл.10 от Наредба № 8121з-904. Настоящият въззивен състав намира, че
забраната следва да бъде тълкувана в смисъл, че не може задължението на
работодателя за предоставянето на ободрителните напитки за конкретни дежурства
да бъде изпълнено чрез заплащане на тяхната левова равностойност, вместо чрез
реалното им предоставяне, тъй като те имат целево предназначение, както и не
може служителят да откаже да получи своевременно предоставени ободрителни
напитки и да претендира от работодателя заплащане на тяхната парична
равностойност. Тази забрана обаче не означава, че когато работодателят не е
изпълнил своевременно задължението си да осигури ободрителни напитки,
служителят не може да получи обезщетение вместо изпълнение по общото правило на чл.79 ЗЗД, което обезщетение се равнява на паричната стойност на
непредоставените напитки. Невъзможността на кредитора /служителя/ да иска
обезщетение вместо изпълнение на посоченото натурално задължение при
неизпълнение на същото би означавало, че посоченото задължение е лишено от
юридическа санкция, тъй като реалното изпълнение на това задължение след изтичане
на периода, за който се дължи, също е невъзможно, доколкото ободряващи напитки
се дължат само по време на реално полагания нощен труд, но не и след това.
Липсата на възможност както за реално изпълнение, така и за компенсаторно
парично обезщетение вместо изпълнение в полза на кредитора би довело до
резултат длъжникът да се освободи от това си задължение чрез неговото просто неизпълнение. В случая е без значение, че ищецът
не е бил включен с издаваните заповеди в списъка на служителите с право на
ободряващи напитки, тъй като е безспорно установено от вещото лице какъв е броя
на положените от ищеца нощни смени, за които той има право на ободряващи напитки.
Също без правно значение е консумирал ли е ищецът ободряващи напитки за негова
сметка.
С оглед изложеното
и установеното със заключението на изслушаната пред ЕРС ССЕ, на ищеца се дължи
сумата от 254,25 лв.,
представляващи стойността на непредоставените ободрителни напитки по време на
положените от ищеца 254,25 нощни дежурства за процесния период, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане.
Решението на ЕРС в тази му
част, с която е отхвърлен иска с правно осн. чл.181, ал.3 от ЗМВР- ред.ДВ бр.81/2016 г. за сумата 254,25 лв., следва да бъде отменено,
като се постанови друго решение за уважаване на претенцията в посочения смисъл.
Въззивната жалба на Т.Я. е изцяло основателна.
При този изход на делото ГД"Гранична
полиция" следва да бъде осъдена да заплати на Т.Я. направените пред
въззивната инстанция разноски, както и направените от него разноски пред
първата инстанция за уважената претенция по чл.181, ал.3 ЗМВР. Неоснователно е
възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата
страна пред въззивната инстанция, тъй като договореният и заплатен размер от 380
лв. е близо до минималния размер,
установен с действащата норма на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/9.07.2004г. на ВАдвС
за
минималните размери на адвокатските възнаграждения - от 376,16 лв., съобразно
материалния интерес Сумата за разноски пред въззивната инстанция от 380 лв.,
заедно с разноските в размер на 45,81 лв. за първата инстанция за уважения иск
по чл.181, ал.3 ЗМВР, или сумата общо 425,81 лв. следва да се присъди на ищеца,
сега въззивник и въззиваем
пред настоящата инстанция.
Водим от изложеното, ЯОС
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №94/12.08.2020 г., постановено по гр.д.№53/2020 г.
по описа на Елховски районен съд в частта, с която е отхвърлен предявения от Т.Г.Я. против ГД „Гранична
полиция” МВР-гр.София, иск с правно
основание чл.181, ал.3 от ЗМВР/редакция преди изм. ДВ бр. 60/2020г./ за заплащане на обезщетение в размер на 254,25
лева, представляващо равностойността на непредоставените от ответника
ободряващи напитки по време на положените от ищеца 308.38 нощни дежурства, по
1.00 лв. за всяко, за периода от 01.08.2015 г. до 01.09.2019 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба – 30.08.2019 г. до окончателното изплащане, ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА ГД „Гранична полиция” МВР-гр.София да заплати на Т.Г.Я. с ЕГН **********, на основание чл.181, ал.3 ЗМВР /ред.ДВ бр.81/2016г./ обезщетение в размер на сумата 254,25 лв., представляващо
равностойността на непредоставените от ответника ободряващи напитки по време на
положените от ищеца 308.38 нощни дежурства, по 1.00 лв. за всяко, за периода от
01.08.2015 г. до 01.09.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба – 30.08.2019 г. до
окончателното изплащане
ПОТВЪРЖДАВА Решение №94/12.08.2020 г., постановено по гр.д.№53/2020
г. по описа на Елховски районен съд, в останалата част.
ОСЪЖДА ГД "Гранична
полиция" при МВР - гр.София, с посочени по делото
данни, да заплати на Т.Г.Я., с посочени по делото данни направените
разноски пред въззивната инстанция и допълнително разноски пред първата инстация в размер общо на сумата 425,81 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване, съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1, пр.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.