Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 23 / 23.2.2016 г.
град Карнобат,23.02.2016 година
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Карнобатският районен съд,колегия………….,в публичното си
заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди и шестнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЗЛАТКО КОСТАДИНОВ
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ : 1.
2.
при секретаря В.Х. и в присъствието на прокурора…..
като разгледа докладваното от районния съдия Златко
КОСТАДИНОВ гражданско дело № 424/2015 година и,за да се произнесе взе предвид :
Производството по делото е образувано по
повод евентуално обективно съединяване на предявени искове с правно основание чл.45 от ЗЗД и с правно основание
чл.191 и следващите от ЗЗД.
Ищците твърдят
в молбата си,че от съдържанието на споразумение на Районен съд -
град Карнобат,имащо сила на влязла в сила законна присъда по смисъла на
чл.383,ал. 1 от НПК,обективирано в съдебен протокол от 31.07.2013 година по
н.о.х.д. № 313/2013 година по описа на КРС, ответникът В.Д. се признал за
виновен в това,че на 11.05.2010 година с
подправени документи — пълномощно
извършил продажба на ищеца по делото П.К. на два броя недвижими имота -
ниви, подробно описани в приложения Нотариален акт № 2,том 2, рег. № 813, дело
№ 96 от 2010 година на Нотариус Нели Стоянова.Продажната цена по сделката е
била в размер на 6430 лева,както са били заплатени 119,09 лева за нотариални
такси и такси вписване.
Преди сключването на споразумението между
ответника и прокуратурата, със свое решение № 57 от 05.05.2011
година,постановено по гр.д. № 818/2010 година по описа на Районен съд-град
Карнобат,поправено с решение за явна фактическа грешка от 11.08.11 година и съответно
влязло в законна сила от тази дата,съдът е признал за установено спрямо ищците
в процесното дело,че не са собственици на имотите в качеството им на купувачи в
режим на СИО и е отменил на основание чл.537,ал. 2 от ГПК процесния нотариален
акт.В рамките на това съдебно производство ищците са били осъдени да заплатят и сумата от 2884,26 лева съдебно — деловодни разноски.
С деянието си ответникът им причинил и са
претърпели материални вреди в размера на платената от тях продажна цена за
придобиване на собствеността върху земеделските земи — ниви,предмет на
сделката, дължимите нотариалните такси,както и разноските по последващото дело
срещу тях,включително и дължимата законна лихва за посочения от ищците
период,изчислена на 2886,03 лева.
Ето защо с оглед защита на правата им и с
признатата от закона възможност за компенсиране на нанесените им материални
вреди от ответника вследствие на извършеното от него престъпление,за ищците
възникнал правния интерес да предявят настоящите осъдителни облигационни искове
против ответника за заплащане на посочените от същите суми.
Ищците молят
съда да осъди ответника В.Ж.Д.,ЕГН – **********,с адрес: ***,да им
заплати общо на двамата сумата 12319,38 лева,от които : сумата 6430 лева
-заплатената продажна цена по сделката с отменения нотариален акт ; сумата
119,09 лева -заплатени нотариални такси за изповядване на сделката ; сумата
2884,26 лева,представляваща присъдените съдебно-деловодни разноски в
ревандикационното производство ; сумата 2886,03 лева -законната лихва върху
горепосочените суми за периода от 26.05.2012 година до 26.05.2015 година,ведно
с дължимата законна лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното им изплащане,като претендират присъждане на съдебно — деловодни разноски в
настоящото прозизводство,в това число и заплатения адвокатски хонорар.
От своя страна
подаденият от ответната страна отговор
на исковата молба съответства на изискванията за неговата редовност,
респективно-на разпоредбите на чл.131 и чл.132 от ГПК. Същият отговор е и
напълно съотносим с предмета на делото и не страда от липса на фактическа
обоснованост.Ответникът счита исковете за недопустими,тъй-като ищците нямали
активна легитимация.Макар да било посочено правното основание на иска,то видно
от изложеното в обстоятелствената част на исковата молба се претендирали
имуществени вреди от престъпление,а да претендират вреди от противоправното му
поведение по смисъла на чл.45 от ЗЗД имало само увреденото лице Христо Петров
Христов,в случая собственика на земеделските земи.
Видно от
приложеното по делото протоколно определение от 31.07.2013 година,с което било
одобрено споразумение по НОХД № 313/2013 година по описа на Районен съд-град
Карнобат,ответникът се признал за виновен за престъпление по чл.212,ал.4,във
връзка с ал.2 и ал.1 от НК.
За да бъдел
уважен иска,следвало вредите да са в пряка причинно-следствена връзка с
деянието,което в случая не било налице.Неприложима била и разпоредбата на
чл.300 от ГПК относно задължителната сила на присъдата.
Ако пък се
приемело,че иска е с правно основание чл.34,във връзка с чл.55,ал.1от ЗЗД,то
тогава исковата молба била нередовна и следвало да се внесе държавна такса.
Освен това бил
изтекъл и преклузивния 5 годишен давностен срок.Видно от представения като
доказателство нотариален акт № 2,том ІІ,дело № 96 бил от дата 11.05.2010 година,а исковата
молба била входирана на 26.05.2015 година,т.е. след този срок.
Отделно от
това искът по чл.34 от ЗЗД се погасявал с общата петгодишна давност,която
започвала да тече от деня,когато вземането станело изискуемо.Правото на
възстановяване по нищожните сделки възниквало от получаване на изпълнението и
не се влияело от момента на съдебното прогласяване на нищожността.Съдебното
решение имало установително действие,но не било елемент от фактическия състав
на чл.34 от ЗЗД.
По отношение
на иска за заплатената продажна цена в размер на 6430 лева ответникът счита
същия за неоснователен.
Нотариалният акт,в
частта му съдържаща изявление на купувачите,че са платили цената на
пълномощника Антон Панайотов Панайотов съставлявала частен свидетелстващ
документ за знание,материализиращо удостоверителното изявление на своя издател
за конкретен факт.В този смисъл счита,че сумата не следва да се търси от
него.Ето защо искът по чл.34 от ЗЗД,във връзка с чл.55,ал.1 от ЗЗД за връщане
на продажната цена на стойност от 6430 лева се явявала изцяло неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
Предвид
акцесорният характер на претенциите за заплатени нотариални такси,присъдени
съдебно-деловодни разноски и мораторни и законни лихви върху тези суми,същите
подлежали на отхвърляне,поради неоснователност на иска за главницата.
Освен това
ответникът моли на основание чл.78,ал.3 и ал.4 от ГПК да му бъдат присъдени
разноските по делото.
В допълнително молба-уточнение,представена от ищците
правят уточнение,че заявената искова претенция не е нито на плоскостта на
унищожаемост на правната сделка,както сочел в писмения си отговор ответника,нито
на плоскотта на неоснователното обогатяване,както пък приемал съда.
Касаело се за
института от гражданското право на „конкуренция на претезания”,т.е. те като
кредитори имали няколко конкуриращи се и годни за защита притезания спрямо
увредилия ги ответник.
В настоящия
казус ищците са заявили,че се касае за искова претенция за деликт-непозволено
увреждане и репарация(обезщетяване) на причинените им вреди,като това те
изрично били посочили и като основание в петитума на исковата си молба,включително
и като основание да не заплащат държавна такса.
Що се касаело
до признатата им от закона възможност за евентуално съединяване на искове и
предвид изложеното в писмения отговор на ответника,включително и последвалото
разпореждане на съда,то заявяват,че в условията на евентуалност претендират
вредите и на основание чл.191 и следващите от ГПК-съдебно отстраняване на тях
купувачите и ищци от процесния имот или т.н.”евикция”.
Освен това
считат,че не се касае за унищожаема сделка,а за непозволено увреждане или
евентуална евикция,като давността на този вид извъндоговорни облигационни
правоотношения започвала да тече от датата на настъпване на
увреждането,респективно прогласяването на нищожността на нотариалния
акт(признаването му за установено спрямо действителните собственици на имота за
недействителен) и съответно съдебното отстраняване,т.е. от 2011 година в
настоящия казус,а не от датата на сключването на сделката.
В съдебно
заседание претенцията се поддържа.
Съдът е приел
представените от страните писмени доказателства. Допуснал е и извършването на
съдебно-икономическа експертиза.
След съвкупната
и поотделна преценка на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства
съдът приема да установено от фактическа и правна страна следното.
Безспорно
установено по делото е,че по споразумение на Районен съд - град
Карнобат,имащо сила на влязла в сила законна присъда по смисъла на чл.383,ал. 1
от НПК,обективирано в съдебен протокол от 31.07.2013 година по н.о.х.д. №
313/2013 година по описа на КРС,ответникът В.Д. се е признал за виновен в
това,че на 11.05.2010 година с
подправени документи — пълномощно
извършил продажба на ищеца по делото П.К. на два броя недвижими имота -
ниви, подробно описани в приложения Нотариален акт № 2,том 2, рег. № 813, дело
№ 96 от 2010 година на Нотариус Нели Стоянова.Продажната цена,която ищците по
делото заплатили по сделката била в размер на 6430 лева,като са заплатили и сумата 119,09 лева за нотариални
такси и такси за вписване в Агенцията по вписванията.
Доказано по
несъмнен начин е и обстоятелството,че със свое решение № 57 от
05.05.2011 година,постановено по гр.д. № 818/2010 година по описа на Районен
съд-град Карнобат,поправено с решение за явна фактическа грешка от 11.08.11
година и съответно влязло в законна сила от тази дата,съдът е приел за
установено спрямо ищците по делото,в качеството им на купувачи в режим на
СИО,че те не са собственици на имотите, описани в горецитирания нотариален акт
за покупко-продажба на недвижими имоти и е отменил на основание чл.537,ал. 2 от ГПК същия нотариален акт.Освен това в рамките на това съдебно производство
ищците са били осъдени да заплатят и сумата
от 2884,26 лева съдебно- деловодни
разноски.
По този
начин,вследствие извършеното от ответника престъпление ищците претъпяли
имуществени вреди.С оглед на това пък съдът намира, че следва да бъде
ангажирана и отговорността на ответника В.Ж.Д. на деликтно основание. И това е
така, защото от всички събрани по делото доказателства се установява по
несъмнен начин, че е налице противоправно поведение от страна на
последния,както и че съществува причинна връзка между деянието му и
противоправния резултат – последица от него.
Освен това
по делото не се събраха доказателства, от които да последва извода, че е налице
съпричиняване вредоносния резултат от страна на ищците.
Горепосочените
изводи на съда се подкрепят и от извършената по делото експертиза, която като
неоспорена от страните е приета като абсолютно доказателство по делото.
Що се отнася до
размера на претендираната сума относно причинените на ищците имуществени
вреди,то съдът счете иска за напълно основателен и доказан.
Съдът не
споделя доводите на адвокатския представител на ответника,който е изразил в
отговора си на исковата молба становище по повод основателността на претенцията
за имуществени вреди на ищците.
По-конкретно
съдът не прие за основателен довода му,съгласно който предявеният иск срещу му
бил недопустим.В тази връзка на първо място съдът не приема за основателен
довода на ответната страна,съгласно който ищците нямали активната легитимация за
воденето на това исково производство.И това е така,защото съгласно правната
доктрина и утвърдената съдебна практика безспорно е,че присъдата е задължителна
само по отношение на това дали подсъдимият по наказателното дело е виновен
причинител на противоправното деяние,признато за престъпление.В тази връзка
следва да се добави обаче,че присъдата важи не само по отношение на
подсъдимия,но също така и за пострадалия,дори и последният да не е взел участие
в наказателното производство,както и за други лица,които на едно или друго
основание носят отговорност за неговите действия.Освен това когато дадено
деяние не обхваща във фактическия си състав размера на щетата,приетото в
присъдата не е задължително,когато се разглеждат последиците от това деяние.При
спор страните имат възможността да доказват размера на вредите с всички
доказателства.В случая обаче е налице деликт,за който спрямо извършителя на
същия следва да бъде дирена отговорност за обезвреда на причинените с него
вреди.
Извън
упоменатото по-горе,съдът не споделя и довода на ответника, според който бил изтекъл
и преклузивния 5 годишен давностен срок,тъй-като представения като
доказателство нотариален акт № 2,том ІІ,дело № 96 бил от дата 11.05.2010 година,а исковата
молба била входирана на 26.05.2015 година,т.е. след този срок,като отделно от
това искът по чл.34 от ЗЗД се погасявал с общата петгодишна давност,която
започвала да тече от деня,когато вземането станело изискуемо и правото на
възстановяване по нищожните сделки възниквало от получаване на изпълнението и
не се влияело от момента на съдебното прогласяване на нищожността. При това
според същия съдебното решение имало установително действие,но не било елемент
от фактическия състав на чл.34 от ЗЗД.В тази връзка съдът взе предвид
обстоятелството,че давността за исковете за непозволено увреждане е пет
години,съгласно нормата на чл.110 от ЗЗД,а за лихви върху обезщетенията по
тях-три години.При това срокът започва да тече от по-късния от двата
момента-или от деня на причиняване на вредата,или от деня на откриването на
причинителя й(Решение № 771 от 03.12.2007 година на ВКС по нак.д.№ 439/2007
година,ІІ-ро н.о.).
В обобщение на
всичко изложено по-горе съдът намира, че претенциите на ищците е необходимо да
бъдат уважени така,както следва : за сумата 6430 лева,представляваща
заплатената продажна цена по сделката с отменения нотариален акт ; сумата
119,09 лева-заплатени нотариални такси за изповядване на сделката ; сумата
2884,26 лева,представляваща присъдените съдебно-деловодни разноски в
ревандикационното производство ; сумата 2886,03 лева -законната лихва върху
горепосочените суми за периода от 26.05.2012 година до 26.05.2015 година,ведно
с дължимата законна лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното им изплащане,а също и по отношение на претенцията им за направените от тях съдебно-деловодни
разноски в настоящото прозизводство,в това число и заплатения адвокатски
хонорар.
Мотивиран от изложените по-горе съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА В.Ж.Д.,ЕГН-**********,***, да заплати общо на П.К.К.,ЕГН-********** и М.К.К.,ЕГН-**********,двамата
с постоянен адрес ***, причинените им имуществени вреди, в резултат извършеното
непозволено увреждане,чрез представителя си по пълномощие адвокат П.Д.Д.,***,респективно-сумата 12319,38 лева,от която : сумата 6430 лева,представляваща
заплатената продажна цена по сделката с отменения нотариален акт № 2,том 2, рег.
№ 813, дело № 96 от 2010 година на нотариус Нели Стоянова ; сумата 119,09 лева,
представляваща заплатени нотариални такси за изповядване на сделката ; сумата
2884,26 лева, представляваща присъдените съдебно-деловодни разноски в
ревандикационното производство ; сумата 2886,03 лева, представляваща законната
лихва върху горепосочените суми за периода от 26.05.2012 година до 26.05.2015
година,ведно с дължимата законна лихва от датата на подаване на исковата молба
до окончателното им изплащане,както и направените от тях съдебно-деловодни разноски в
настоящото прозизводство,в това число и заплатения адвокатски хонорар,в размер
на 1572.78 лева.
ОСЪЖДА В.Ж.Д.,ЕГН-**********,***,
да заплати сумата 5.00 лева,представляваща държавна такса в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист,която сума де се приведе по сметката на Районен
съд-град Карнобат.
Настоящото решение може да се обжалва пред Бургаския окръжен
съд в 14-дневен срок, считано от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :