Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........................,
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД -
ВАРНА, VІІ
състав, в публично заседание на втори март две хиляди двадесет и втора година в
състав:
СЪДИЯ:
СТАНИСЛАВА СТОЕВА
при секретаря Деница
Кръстева, като разгледа докладваното от съдия Ст. Стоева адм. дело № 2444 по описа за 2021 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху
добавената стойност /ЗДДС/.
Образувано е по жалба от С.Г.Н., ЕГН **********,
с адрес ***, срещу Заповед за налагане на Принудителна административна мярка /ПАМ/
№ 297-ФК/12.10.2020 г. издадена от Началник на отдел „Оперативни дейности“ в ГД
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която му е наложена принудителна
административна мярка запечатване на търговски обект – щанд за пчелни
продукти, находящ се в гр. ///, ул. „////“ № /// /Гранд Мол Варна/, стопанисван
от С.Г.Н. и забрана за достъп до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни,
на основание чл. 186 ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/
и чл. 187 ал. 1 от ЗДДС.
С Решение № 156/08.02.2021 г. по
адм. дело № 2403/2020 г. по описа на Административен съд – Варна, съдът е
отменил обжалваната Заповед за налагане на ПАМ.
С Решение № 11043/02.11.2021 г.
по адм. дело № 3686/2021 г. по описа на ВАС на РБ е отменено постановеното
решение на Административен съд – Варна и делото е върнато за ново произнасяне
от друг съдебен състав на Административен съд – Варна. Дадени са указания за
това при новото разглеждане на делото да се отделят спорните от безспорните
факти, да се укаже на страните за кои от тях не сочат доказателства, да се
произнесе по направените доказателствени искания и да обсъди всички
доказателства – писмени и гласни, вкл. приложените в хода на съдебното производство.
В
изпълнение на указанията на Върховния съд, с Определение № 3017/19.11.2021г.
съдът е указал на страните кои обстоятелства следва да докажат, като е допуснал
до разпит в качеството им на свидетели лицата И.Д.И. и М.В.И..
С жалбата се излагат твърдения за това, че оспорваната заповед е незаконосъобразна,
необоснована, немотивирана, в противоречие с административнопроизводствените
правила, както и в противоречие с целта на закона. Твърди се, че не е налице безспорно
установено и извършено нарушение, което да е основание за прилагане на ПАМ.
Оспорват се констатациите, направени в протокола за извършена проверка, като се
сочи, че органите по приходите не са изяснили обстоятелствата, при които е
извършена контролната покупка, не са установили конкретните елементи на тази
евентуална продажба – обстоятелствата по издаване на фискален касов бон, начин
на плащане, време за издаване на фискален касов бон, легитимация при започване
на проверката, а и липсва пълно описание на нарушението. Позовавайки се на чл.
22 ЗАНН оспорващият твърди, че заповедта е немотивирана по отношение
непосредствената и висока степен на опасност на деянието. Сочи се, че са налице
смекчаващи вината обстоятелства, които не са съобразени от органа, а това прави
наложената ПАМ необоснована поради липса на мотиви и несъразмерна спрямо
тежестта на извършеното нарушение - запечатване
14 дни за продажба в размер на 10 лв., а и несъответна на целите на чл. 22 ЗАНН
и в нарушение на принципа на съразмерност, регламентиран в АПК и ЕКЗПЧОС.
Иска се отмяна на оспорваната заповед.
Ответникът - Началникът на отдел
„Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез
процесуалния си представител - гл. юриск. К. Т.-Д., поддържа становище за неоснователност на
оспорването. Искането е да се остави без уважение жалбата, като се претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Излагат се подробни доводи за
правилност и законосъобразност на оспорваната заповед, като се сочи, че
административният орган действа в условията на обвързана компетентност, представя
писмени доказателства, че издаденото наказателно постановление, издадено на
основание чл. 185 ал. 1 от ЗДДС не е обжалвано, твърди, че не е налице и правен
интерес от оспорването, тъй като с Постановление за прекратяване на
изпълнението на принудителната административна мярка „запечатване на обект“ №
619388-F576457/17.12.2021г. на основание
чл. 187 ал. 4 от ЗДДС е прекратил изпълнението на наложената принудителната
административна мярка запечатване на обект – щанд за пчелни продукти, находящ
се в гр. ///, ул. „////“ № /// /Гранд Мол Варна/, връчено на 17.01.2022г.
Съобразявайки посочените от оспорващия
основания, изразените становища на страните и фактите, които се извеждат от
събраните по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168
от АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, административният съд, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
На
10.10.2020 г. е извършена контролна покупка от търговски обект –щанд за
пчелни продукти, стопанисван от С.Г.Н.,*** /Гранд Мол Варна/ на
стоки на стойност 10 лв., платена в брой с банкнота от 20 лв., не бил
издаден фискален касов бон, нито касова
бележка от кочан с ръчни касови бележки. В обекта е установено и въведено в
експлоатация и функциониращо фискално
устройство модел – „DAYSI Perfect S01”
рег.№4257676/19.06.2019 г.
При извършената след легитимацията на органите по приходите
проверка, е установено, че разчетената касова наличност е в размер на 88 лв., в
т.ч. 70 лв. служебно въведени. Изведена е и КЛЕН, видно от която стойността на
направената на 10.10.2020 г. контролна покупка на стоки в размер на 10 лв. не е
регистрирана и не е издадена касова бележка или касова бележка от кочан с ръчни
касови бележки.
Констатациите от проверката били описани в
протокол /л.9-10 от адм. преписка/. След
като възприел тези констатации, административният орган издал процесната
заповед, в която квалифицирал нарушението по чл. 25, ал. 1, вр. с чл. 3, ал. 1
от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл. 118, ал. 4, т.1 от ЗДДС, поради което на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС наложил
оспорената ПАМ.
Въз основа на конкретните факти по
преписката и вземайки предвид естеството на нарушението – неиздаване на
фискален бон за прието плащане в брой, е прието, че следва да се осигури
защитата на обществения интерес, като се предотврати възможността за извършване
на нови нарушенияь
тъй като нарушението засяга
утвърдения ред на данъчна дисциплина, който осигурява пълна отчетност на
извършваните продажби и тяхната регистрация, както и последващата възможност за
проследяване на реализираните обороти и осъществяването на текущ и последващ
контрол.
Целта на процесната ПАМ е да гарантира, че
всички лица ще спазват законовите норми и ще се осигуряват бюджетните приходи,
както и надлежното и законово деклариране на движението на стоки и на всички
реализирани обороти.
Ако не бъде приложена ПАМ, съществува
възможност за извършване на ново нарушение, от което за фиска ще настъпят
значителни или трудно поправими вреди, които засягат пряко интересите на
държавата, поради неотразяването на реално извършените продажби, водещо до
неправилно определяне на дължимите налози, а за извършване на промяна в
организацията на дейността в конкретния обект е необходим определен срок.
При определяне на срока е съобразен
принципът за съразмерност и целената превенция за преустановяване на
незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото време за създаване
на нормална организация за отчитане дейността на търговеца. Целта му е промяна
в начина на извършване на дейността в конкретния обект, като прекият резултат е
правилното отразяване на оборота, а индиректният - недопускане вреда за фиска.
За констатираното нарушение - неиздаване на
фискален касов бон за процесната контролна покупка на 10.10.2020 г., е съставен АУАН № F576457/21.10.2020 г., връчен на упълномощено лице на датата на
съставянето му. Към
доказателствата по делото е приобщено издадено наказателно постановление № 549683-576457/01.12.2020г., което е влязло в сила,
платено е от жалбоподателя. На основание чл. 187 ал. 4 от ЗДДС административният
орган е прекратил изпълнението на наложената принудителната административна
мярка запечатване на обект – щанд за пчелни продукти, находящ се в гр. ///, ул.
„////“ № /// /Гранд Мол Варна/, като постановлението е връчено на 17.01.2022г.
Съдът намира жалбата за допустима.
Същата е подадена от лице с правен интерес
от оспорването - адресат на акта, а и е насочена срещу подлежащ на оспорване
индивидуален административен акт. Жалбата е подадена в законоустановения
14-дневен срок. Видно от разписка на л. 3 от
адм. преписка, оспорваната заповед е съобщена на упълномощено лице на 21.10.2020г., а жалбата е подадена на 30.10.2020 г.
По отношение компетентността на издателя на
акта:
Съгласно чл. 186, ал. 3 ЗДДС,
принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед
на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Видно от т.
1 от Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП /л. 13 от адм. Преписка/, началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП са оправомощени да издават
заповеди за налагане на ПАМ - запечатване на обект по чл. 186 от ЗДДС. При отсъствие на началник отдел
„Оперативни дейности“ – Варна – Б.Г., длъжността се изпълнява от К.А., съгласно
Заповед № ЗЦУ-928/15.07.2018г. на главен секретар на НАП. С молба с. д. №
16318/31.12.2020г. ,приета в о.с.з. на 13.01.2021г. от страна на ответника е
представена Заповед № 10175/06.11.2020г., с която на Б.С.Г.– началник отдел в
ГД „Фискален контрол“ е разрешено ползването на 30 работни дни отпуск, считано
от 16.11.2020г. до 30.12.2020г.
Съгласно посочената по-горе
заповед № ЗЦУ-928/15.07.2018г. на главен секретар на НАП, К.А. изпълнява
длъжността началник отдел при отсъствие на Бойка Славчева Генова, а видно от
заповедта ползването на разрешения й отпуск е в периода 16.11.2020г. до 30.12.2020г., който не
включва датата на издаване на оспорената заповед за налагане на ПАМ –
12.10.2020г.
Обжалваната заповед е издадена от некомпетентен орган, което
обосновава нищожност на оспорвания административен акт, като съдът дължи
произнасяне по валидността на акта,
независимо дали има направено искане за това в жалбата – чл. 168 ал. 2 от АПК.
Извън горното, по същество съдът
счита, че заповедта е и незаконосъобразна, защото административното производството е образувано във
връзка с констатирано нарушение на ЗДДС, свързано с регистриране и отчитане на продажбите и за този вид
нарушения, разпоредбата на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС предвижда налагането на глоба
или имуществена санкция. Отделно от това, независимо от предвидените глоби и
имуществени санкции, нормата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС
регламентира налагането на ПАМ запечатване на обект за срок до един месец,
спрямо лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118 ЗДДС.
Съгласно чл. 118, ал. 3 от ЗДДС фискалната касова бележка е хартиен документ,
регистриращ продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се
плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта, издаден от
въведено в експлоатация ФУ, от одобрен тип, в случая - ФУ с конкретизирани в
атакуваната заповед модел и ИН. Издаването на такава фискална бележка е
задължение на всяко лице, извършващо продажби на стоки или услуги в търговски
обект по аргумент от чл. 25, ал.1, т.1, вр. чл. 3, ал.1 от Наредба№ Н-18/2006
г.
При констатирани нарушения, състоящи се в
неиздаване на документ за продажба по чл. 118 ЗДДС, органите по приходите
действат в условията на обвързана компетентност и нямат право на преценка дали
да приложат, или не регламентираната в ЗДДС принудителна административна мярка.
Когато възможното законосъобразно решение е само едно и административният орган
не разполага с юридически равностойни варианти, компетентността му е обвързана,
т.е. преценката относно обществената значимост на административното нарушение е
направена от законодателя, а не е предоставена на органа /Решение № 6029 от 22.04.2019 г. на ВАС по адм. дело №
8978/2018 г., I отд., докладчик М.З./.
Оспореният акт обаче е немотивиран и
незаконосъобразен по отношение на определения по целесъобразност от органа срок
на ПАМ. С процесната ПАМ се цели предотвратяване на административни нарушения.
При определяне на срока на мярката следва органите по приходите както да
извършат преценка по отношение на конкретното нарушение и по отношение на
конкретния нарушител, така и да мотивират заповедта за прилагане на ПАМ като
посочат конкретните си съображения – фактическите и правни основания за
определяне на конкретен срок на ПАМ. При
определянето на срока на запечатване на търговския обект административните
органи трябва да се ръководят от ясни критерии, които след това при съдебния
контрол по реда на чл. 169 АПК да бъдат обсъдени.
Срокът на ПАМ се
определя по целесъобразност, като в настоящия случай преценката на органа е
незаконосъобразна. При определяне продължителността на срока, органът действа
при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в
чл. 186, ал. 1 от ЗДДС израз "до 30 дни" /Решение № 13682
от 15.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4440/2019 г., I о., докладчик съдията М.Р./. Посочените в оспорвания акт мотиви за определяне
на срока на ПАМ са недостатъчни, общи и
лишени от конкретност, до степен, обосноваваща извод за липса на мотиви.
Липсата на мотиви относно срока, за който се прилага ПАМ, представлява
нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и е
самостоятелно основание за незаконосъобразност на административния акт, което
обосновава отмяната му. При липса на мотиви относно срока на мярката е
невъзможно да се прецени съответствието на целта на административния акт с
целта на закона като критерий за законосъобразност на акта.
С основание
оспорващият изтъква, че изложените мотиви по отношение продължителността на
срока за налагане на ПАМ са абсолютно бланкетни и не съдържат конкретика, както
относно нарушителя, така и относно предмета му на дейност, взаимоотношенията му
с фиска до този момент, липсват факти относно обекта – местоположение, оборот,
предлагани стоки и др., така и относно утежняващите или смекчаващите
обстоятелства, имащи връзка с нарушението. Липсва обосноваване, основано на
съотнасяне към релевантни за спора факти или към обстоятелства, имащи значение
за определяне тежестта на конкретното нарушение /като например
разлика между касова и фактическа наличност към определен момент от работното
време, реализирания оборот до момента/ и оттам - към срока, за
който се налага мярката. Определеният 14-дневен срок на ПАМ по никакъв начин не
е обоснован от органите по приходите с тежестта на конкретното нарушение,
извършено от лицето, както и с обстоятелствата, при които е извършено.
Безспорно следва
органите по приходите да осигуряват защита на обществения интерес, като се
предотвратява възможността за извършване на нови нарушения, безспорно принципно
неиздаването на фискален бон за извършена продажба създава предпоставки с това
си поведение търговецът да накърнява обществения интерес и фискалната политика,
укривайки част от продажбите с отражение върху реализираните доходи, но тези
констатации следва да са обвързани с конкретните обстоятелства във връзка с
конкретно нарушение и конкретния нарушител.
Общото принципно
посочване, че с процесното нарушение се засяга утвърдения ред на данъчна
дисциплина, който осигурява пълна отчетност на извършените от лицата продажби и
тяхната регистрация, както и само позоваването на евентуална последваща
възможност за проследяване на реалните обороти и че извършеното деяние показва
поведение на лицето, насочено срещу установената фискална дисциплина, макар и
да са принципно елемент от тежестта на нарушението, не удовлетворява
изискванията за мотивираност на решението на органите по приходите по отношение
на срока на мярката, доколкото не са обвързани с конкретни констатации по
отношение на конкретното нарушение.
В случая органите по приходите на са извършили
преценка на конкретни фактически
обстоятелства и обективни данни, обусловили конкретната степен на
административна принуда в определения от органа срок. Не са изяснени, в
съответствие с чл. 35 АПК, релевантните факти и обстоятелства в този аспект,
което представлява съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, обуславящо отмяна на оспорвания акт.
Налагането на
принудителната административна мярка за 14-дневен срок е адекватно само при
наличие на утежняващи обстоятелства – например неединично нарушение, особено
висока цена на продажбата, за която не е издаден документ за продажба по чл.
118 ЗДДС и/или ясни индиции, че издаването на касов бон се пропуска с цел
избягване на данъчно облагане. С оглед данните по делото, налагането на ПАМ
за срок от 14 дни, съдът приема, че не би могло да се определи като съразмерно
– предвид и стойността на продажбата - 10 лв. и размера на вредите, които евентуално биха настъпили за държавния
бюджет, в сравнение с тези, които биха настъпили за жалбоподателя, осигуряващ
дейност по продажба на произведен от него като земеделски
производител мед, ако обектът бъде запечатен за срок от 14 дни. При тази продължителност
на срока се засяга съществено правната сфера на адресата на ПАМ и се игнорира
целта на закона за защита на обществения интерес чрез налагането на адекватни
на нарушението мерки. Съдът приема, че заповедта е издадена при съществено
нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с
материалния закон е и не съответства на целта на закона
При този изход на
спора претенцията на оспорващия за присъждане на разноски е основателна – чл.
143, ал. 1 АПК и следва да му се присъди сумата в размер 50 лева държавна
такса.
Съдът,
на основание чл. 172,
ал. 2 от
АПК,
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Заповед за налагане на Принудителна административна мярка /ПАМ/ №
297-ФК/12.10.2020 г. издадена от Началник на отдел „Оперативни дейности“ в ГД
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка запечатване
на търговски обект – щанд за пчелни продукти, находящ се в гр. ///, ул.
„////“ № /// /Гранд Мол Варна/“, стопанисван от С.Г.Н. и забрана за достъп
до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни, на основание чл. 186 ал. 1 от
Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ и чл. 187 ал. 1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати
на С.Г.Н. направените по делото разноски за държавна
такса в размер на 50 /петдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от съобщението до страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: