Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
гр. ВАРНА 07.11.2019г.
КРАСИМИР ГАЙДАРОВ – съдия докладчик по НОХД № 1218/19г. по описа на
Окръжен съд – Варна, след като се запознах с материалите по делото установих :
На 06.11.2019г. ВОП е внесла в Окръжен съд – Варна, обвинителен
акт по досъдебно производство № 249/2017г.
по описа на ОД на МВР Варна срещу:
М.Х.А. ЕГН **********, за извършено престъпление по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.2 и т.7 вр. чл.26 ал.1
от НК.
Съгласно
разпоредбите на чл.35 и чл.36 от НПК делото е подсъдно на Окръжен съд – Варна
като първа инстанция.
Препис от обвинителния акт да се
връчи на подсъдимия.
Съобщавам на подсъдимия М.Х.А., Варненска окръжна прокуратура и Министъра на Финансите на Р
България , че делото се насрочва в разпоредително заседание при което ще се
обсъждат въпросите по чл.248 ал.1 от НПК :
Въпроси, които се обсъждат в разпоредителното заседание
Чл. 248. (Изм. - ДВ, бр. 63 от
2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) (1) В разпоредителното заседание се обсъждат
следните въпроси:
1. подсъдно ли е делото на съда;
2. има ли основание за прекратяване или спиране на наказателното
производство;
3. допуснато ли е на досъдебното производство отстранимо
съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемия, на пострадалия или на неговите наследници;
4. налице ли са основания за разглеждане на делото по реда на особените
правила;
5. разглеждането на делото при закрити врати, привличането на резервен
съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач или
тълковник и извършването на съдебни следствени
действия по делегация;
6. взетите мерки за процесуална принуда;
7. искания за събиране на нови доказателства;
8. насрочването на съдебното заседание и лицата, които следва да се
призоват за него.
Подсъдимите имат право на
защита като съгласно чл.91 от НПК : Чл.
91. (1) Защитник на обвиняемия може да бъде лице, което упражнява
адвокатска професия.
(2) Защитник може да бъде и съпругът, възходящ или низходящ роднина на
обвиняемия.
(3) Не може да бъде защитник:
1. който е бил или е защитник и на друг обвиняем и защитата на единия
противоречи на защитата на другия;
2. който е представлявал или е давал съвети на друг обвиняем, ако защитата,
която му се възлага, противоречи на защитата на другия обвиняем;
3. който е представлявал или е давал съвети на противната страна;
4. който е участвал в производството в друго процесуално качество;
5. който е съпруг, роднина по права линия без ограничение, по съребрена
линия до четвърта степен или по сватовство до трета степен на съдия, съдебен
заседател, прокурор, или разследващ орган по делото.
Съобразно разпоредбата на
чл.94 ал.1 от НПК защитата на подсъдимият е задължителна когато :
Чл.94 ал.1 : Участието на
защитник в наказателното производство е задължително, когато:
1. обвиняемият е непълнолетен;
2. обвиняемият страда от физически или психически недостатъци, които му
пречат да се защитава сам;
3. делото е за престъпление, за което се предвижда лишаване от свобода не
по-малко от десет години или друго по-тежко наказание;
4. обвиняемият не владее български език;
5. интересите на обвиняемите са противоречиви и един от тях има защитник;
6. (изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г.) е направено искане по чл. 64 или
обвиняемият е задържан;
7. (отм. - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.)
8. делото се разглежда в отсъствието на обвиняемия;
9. обвиняемият не е в състояние да заплати адвокатско възнаграждение, желае
да има защитник и интересите на правосъдието изискват това.
Указвам на подсъдимия, че делото може да бъде решено в негово
отсъствие при условията на чл.269 от НПК : (1) По дела с обвинение за тежко
престъпление присъствието на подсъдимия в съдебно заседание е задължително.
(2) Съдът може да разпореди подсъдимият да се яви и по дела, по които
присъствието му не е задължително, когато това е необходимо за разкриване на
обективната истина.
(3) Когато това няма да попречи за разкриване на обективната истина, делото
може да бъде разгледано в отсъствие на подсъдимия, ако:
1. не е намерен на посочения от него адрес или е променил същия, без да
уведоми съответния орган;
2. местоживеенето му в страната не е известно и след щателно издирване не е
установено;
3. (нова - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г., изм. - ДВ, бр.
63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) редовно е призован, не е посочил
уважителни причини за неявяването си и е изпълнена процедурата по чл. 247б, ал.
1;
4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) се
намира извън пределите на Република България и:
а) местоживеенето му не е известно;
б) не може да бъде призован по други причини;
в) е редовно призован и не е посочил уважителни причини за неявяването си.
Разяснявам на подсъдимата следните права :
1. Наказателното производство срещу нея може да приключи
при съкратено съдебно следствие, като при постановяване на присъдата се ползва
съдържанието на протоколите за разпит и експертните заключения от досъдебното
производство, за които дадат съгласие
съгласно чл.371 т.1 от НПК.
2. По чл.371 т.2 от НПК – да признае изцяло фактите изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и да даде съгласие да не се съберат доказателства за
тези факти, като в случай на осъдителна присъда размера на наказанието ще бъде
определен при условията на чл.58А от НК.
Указвам на пострадалия М-ра на Финансите
на РБългария ,че в 7 дневен срок от получаване на съобщението за насрочване може да направи
искане за конституиране като граждански ищец, като му разяснявам правата по
чл.84-87 от НПК :
Чл.84.(1) Пострадалият или неговите наследници, както и
юридическите лица, които са претърпели вреди от престъплението, могат да
предявят в съдебното производство граждански иск за обезщетение на вредите и да
се установят като граждански ищци.
(2) Гражданският иск не може да се предяви в съдебното
производство, когато е предявен по реда на Гражданския процесуален кодекс.
Молба за предявяване на граждански иск
Чл. 85. (1) В молбата за
предявяване на граждански иск се посочват: трите имена на подателя и на лицето,
срещу което се предявява искът; наказателното дело, по което се подава;
престъплението, от което са причинени вредите, и характерът и размерът на
вредите, за които се иска обезщетение.
(2) Молбата може да бъде устна или писмена.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017
г.) Гражданският иск се предявява най-късно до започването на разпоредителното
заседание пред първоинстанционния съд.
Лица, срещу които може да се предяви граждански иск
Чл. 86. Гражданският иск в
съдебното производство може да бъде предявен както срещу подсъдимия, така и
срещу други лица, които носят гражданска отговорност за вредите, причинени от
престъплението.
Права на гражданския ищец
Чл. 87. (1) Гражданският ищец
има следните права: да участва в съдебното производство; да иска обезпечаване
на гражданския иск; да се запознава с делото и да прави необходимите
извлечения; да представя доказателства; да прави искания, бележки и възражения
и да обжалва актовете на съда, които накърняват неговите права и законни
интереси.
(2) Гражданският ищец упражнява правата по ал. 1 в
пределите, необходими за доказване на основанието и размера на гражданския иск.
Указвам на ВОП, подсъдимия М.Х.А., адв.К.Дот ВАК и М-ра на Финансите на Р
България , че на осн.
чл.247 Б ал.3 от НПК в 7 дневен срок от получаване на съобщенията могат да
дадат отговор по въпросите, които ще се обсъждат в разпоредителното заседание и
да направят своите искания.
Водим от горното,
Р А З П О Р Е Ж Д А М :
Насрочвам делото в разпоредително заседание на 18.11.2019г.
от 13.00 часа.
За датата на разпоредителното заседание да се призоват подсъдимия
М.Х.А., адв.К.Дот ВАК и М-ра на Финансите на Р България и ВОП.
На осн. чл.247Б ал.5 от НПК
съобщавам на страните в наказателното производство, че до два дни преди датата
на съдебното заседание могат да се запознават с материалите по делото и да
правят необходимите извлечения.
Препис от разпореждането
да се изпрати на подсъдимата, нейният защитник, пострадалия- М-ра на Финансите на Р България, и ВОП.
Разпореждането е
окончателно.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :