Решение по дело №1569/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 1100
Дата: 5 декември 2019 г. (в сила от 5 декември 2019 г.)
Съдия: Йорданка Георгиева Майска
Дело: 20192100501569
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ІІІ-164                                   05.12.2019година                          град   Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Окръжен съд - Бургас                                   трети въззивен граждански състав На деветнадесети ноември                                                             година 2019

В открито съдебно заседание в следния състав:

                                        

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Кремена Лазарова                  

                                    ЧЛЕНОВЕ:1. Йорданка Майска

                                                                  2. мл.съдия Красен Вълев

секретар Жанета Граматикова,

като разгледа докладваното от съдия Майска

в.гр.дело номер 1569 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 6479/15.08.2019г. на НРС от С.Н.А., гражданин на Р.Ф., родена на ***г., Булстат №*********, с адрес в РБългария: гр.Н., м.“А.“, к-с Р. *, бл.*, ет.*, ап.*, заявена чрез пълномощника адв.Л.Кондов от БАК против Решение № 153/26.07.2019г. по гр.д. № 278/2019г. на РС-Несебър.

С обжалваното решение С.Н.А. в качеството и на етажен собственик на апартаменти, както следва: Самостоятелен обект в сграда (СОС) с идентификатор №51500.510.122.2.3 по КККР на гр. Несебър, представляващ Студио №3, и Самостоятелен обект в сграда (СОС) с идентификатор №51500.510.122.2.4 по КККР на гр. Несебър, представляващ Студио №4, с адрес на имотите: гр.Несебър, м.“А.“, Рич, е осъдена да заплати на Етажната собственост в сграда с идентификатор №51500.510.122.2 по КККР гр.Несебър, с адрес: гр.Несебър, м.“А.“, к-с „РИЧ 1“, бл.*, представлявана от Сергей Алексеевич Микрюков, гражданин на Р.Ф., род. на ***г. в гр.Д./К., Председател на Управителния съвет на ЕС следните суми: сумата в размер на 377,99лв., представляваща дължима вноска за Студио № 3 за сезон 2017/2018г.; сумата в размер на 392.27лв., представляваща дължима вноска за Студио № 4 за сезон 2017/2018г.; сумата в размер на 596,36лв., представляваща дължима вноска за Студио № 3 за сезон 2018/2019г.; сумата в размер на 622,79лв., представляваща дължима вноска за Студио № 4 за сезон 2018/2019г. както и сума в размер на 54.17лв.- законна лихва за забава за периода от 16.10.2017г. (дата на изпадане в забава) по отношение на вноската за Студио № 3 в размер на 377.99лв. до 15.03.2019г. (дата на подаване на настоящата искова молба) ;сума в размер на 56.22 лева за периода от 16.10.2017г. (дата на изпадане в забава) по отношение на вноската за Студио № 4 в размер на 392.27лв. до 15.03.2019г. (дата на подаване на настоящата искова молба); сума в размер на 12,26лв. за периода от 01.01.2019г. (дата на изпадане в забава) по отношение на вноската за Студио № 3 в размер на 596,36лв. до 15.03.2019г. (дата на подаване на настоящата искова молба); сума в размер на 12,80лв. за периода от 01.01.2019г. (дата на изпадане в забава) по отношение на вноската за Студио № 4 в размер на 622,79лв. до 15.03.2019г. (дата на подаване на настоящата искова молба), ведно със законната лихва върху общия размер на дължимите главници, считано от 15.03.2019г. (датата на подаване на исковата молба) до окончателното изплащане на задължението.

В жалбата се сочи, че  решението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, поради което се моли да бъде отменено, като искът бъде изцяло отхвърлен. По-конкретно се навежда, че решенията на ОС на ЕС са постановени в противоречие с разпоредбите на ЗУЕС, като с тях неправилно е извършено разпределение на разходите и дължимите вноски от етажните собственици. Моли за отмяна на решението, отхвърляне на иска и присъждане на разноски. Подробни мотиви излага във въззивната жалба. Не ангажира нови доказателства. Претендира за присъждане на разноски.

Въззиваемата Етажна собственост на сграда с идентификатор №51500.510.122.2 по КККР гр.Несебър, с адрес: гр.Несебър, м.“А.“, к-с „РИЧ 1“, бл.2, представлявана от Сергей Алексеевич Микрюков, в качеството му на Председател на Управителния съвет на ЕС, чрез упълномощения процесуален представител адв.Н.Чакърова от БАК е подал отговор, с който въззивната жалба се намира неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно, обосновано и законосъобразно. От доказателствата по делото било видно как и в какъв размер били определени дължимите от етажните собственици суми, включително тези, касаещи въззивницата. Последната не въвела твърдения и не представила доказателства, че тези решения са били оспорени от нея по реда на чл. 40 и в сроковете по ЗУЕС, а пропускането им преклудирало възможността да се обсъжда съдържанието и решенията в настоящото производство. Цитирана е практика на ВКС в подкрепа на твърденията на въззиваемата страна, че оспорването на действителността на решенията на ОСЕС не може да бъде обсъждано в настоящото производство. Претендира разноски. Не ангажира нови доказателства, няма доказателствени искания.

По допустимостта на производството.

Въззивната жалба е подадена в законния срок от страна, която има правен интерес от обжалване на решението в атакуваната от нея част. Отговаря на изискванията на чл. 261 и 262 ГПК. Ето защо съдът я намира за допустима, поради което делото следва да се разгледа по същество.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства, въз основа на приложимите разпоредби на закона приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са и разгледани от НРС обективно съединени искове с правно основание чл.38, ал.1, вр.чл.11, ал.1, т.5 и чл.51, ал.1 ЗУЕС- относно претендираната главница и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД- относно претенцията за обезщетение за забава.

Твърди се в исковата молба, че ответницата С.Н.А. е собственик на следните самостоятелни обекти в к-с „Рич 1“, бл.2: Самостоятелен обект в сграда (СОС) с идентификатор №51500.510.122.2.3 по КККР на гр. Несебър, представляващ Студио №3, и Самостоятелен обект в сграда (СОС) с идентификатор №51500.510.122.2.4 по КККР на гр. Несебър, представляващ Студио №4, , с адрес на имотите: гр.Несебър, м.“А.“, Рич,  съгласно Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот №**, том **, рег.№****, дело №****/20.07.****г. на нотариус с рег.№208 при НРС и Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот №**, том **, рег.№****, дело №****/20.07.****г. на нотариус с рег.№208 при HPС.

Ищцовата етажна собственост твърди, а и от представените доказателства е видно, че на 14.09.2017г. е било проведено Общо събрание на етажната собственост в к-с „Рич 1“, бл.2, за приемане на бюджет на ЕС за сезон 2017-2018г., ред за разпределяне на вноските във Фонд „Ремонт и обновяване“, разходи за управление и поддръжка, начало и край на финансовата година, срокове и начин на плащане на отделните вноски и такси за разходи от собствениците, ползвателите и обитателите в ЕС. По силата на решенията на ОС припадащата се на обектите на ответницата сума е в общ размер на 1 214,77лв. за Студио №3 и Студио №4. Сумата е следвало да бъде заплатена в срок до 15.10.2017г. Поради извършено частично плащане в следните размери - 205,73лв. за Студио №3 и 215,26лв. за Студио №4, ответницата продължава да дължи следните суми: 770,26лв. (за ап.3 - 377,99лв. и за ап.4 - 392,27лв.) за сезон 2017/2018г.

На 18.07.2018г. е било проведено следващо Общо събрание на етажната собственост в к-с „Рич 1“, бл.2, на което събрание са били взети решения, между които за приемане на бюджет на ЕС за сезон 2018-2019г., ред за разпределяне на вноските във Фонд „Ремонт и обновяване“, разходи за управление и поддръжка, начало и край на финансовата година, срокове и начин на плащане на отделните вноски и такси за разходи от собствениците, ползвателите и обитателите в ЕС. По силата на решенията на ОС припадащата се на обектите на ответницата сума е в общ размер на 1 219,15лв. /хиляда двеста и деветнадесет лева и петнадесет стотинки/ за Студио №3 и Студио №4. Сумата е следвало да бъде заплатена в срок до 31.12.2018г. Въпреки изтичане на срока за доброволно изпълнение, плащане от страна на ответницата не е последвало.

Предвид това, към настоящия момент ответницата дължи сума в общ размер на 2 012,93лв., на основание решения на ОС на ЕС от 2017г. и 2018г.

На 03.10.2017г. на ответницата по ел.път са били изпратени Фактури - проформи за дължимите за собствените й два обекта суми по фондове и пера на бюджета, на основание решения на ОС на ЕС от 2017г.

Ответницата е представила своевременно отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен и моли същият да бъде отхвърлен. Не били спазени процедурите по разгласяване на общото събрание, както и по обявяване на протокола от общото събрание. Оспорва и размера на задълженията, тъй като не била ясна методиката, по която била определена месечната вноска съгласно таблицата, приложена от ищеца. Затова оспорва задълженията както по основание, така и по размер. Сочи, че е била нарушена била разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС, че решенията на ОС са взети при неправилно изчислен кворум. Решенията били неясни, т.к. не е имало решение за разпределение на вноските по чл.50 ал.4 т.3 от ЗУЕС.Твърди се, че е неясно и основанието за дължимост по фонд „Ремонт и обновяване“.Претенцията всъщност е по три фонда, но са гласувани разходи само по два фонда. Твърди се противоречие на взетите на ОС Решения с ЗУЕС; нищожност на всички решения на ОС по чл.50 ал.4 т.3 ЗУЕС, както и, че ответницата не е отказала плащане, а е поискала разяснения и определяне на размерите по ЗУЕС.

С обжалваното решение съставът на Районен съд-Несебър е уважил предявените установителни искове за главницата и законната лихва и е осъдил ответницата да заплати на ищеца съдебно-деловодните разноски за първоинстанционното производство. Приел е, че съгласно чл. 11, ал. 1, т. 5 от ЗУЕС сред правомощията на общото събрание на етажната собственост е да определя размера на паричните вноски за разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата, а съгласно чл. 6, ал. 1, т. 8 и т. 10 от ЗУЕС собствениците на обекти в етажна собственост са длъжни да изпълняват решенията на органите на управление на етажната собственост и да заплащат разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата. Затова е счел, че задължението на ответницата да заплаща разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата произтича от закона и от решенията на общото събрание на етажната собственост. Констатирал е, че с решения на общото събрание от 14.09.2017г. и от 18.07.2018г.  са определени сумите, които етажните собственици е следвало да плащат месечно за поддръжка на общите части, фонд "Ремонт и обновяване" и разходи за касиер и председател на УС, освен това била приета и методика за изчисляване на дължимата месечна вноска от всеки собственик.

Съдът е установил, че по делото няма данни цитираните решения да са оспорени по предвидения в чл. 40 ЗУЕС ред, поради което е приел, че са влезли в сила и обвързват етажните собственици. Счел е за неоснователни възраженията на ответника за неправилно изчислени разноски за поддържане на етажната собственост, като е посочено, че са били взети валидни решения на Общото събрание за същите по пера. Посочил е, че решенията са приети валидно от надлежен орган – Общо събрание на ЕС, при наличие на необходимия кворум, предвиден в чл. 15 ЗУЕС, а протоколите са изготвени в съответствие с правилата, визирани в разпоредбата на чл. 16, ал. 5 ЗУЕС. Посочил е, че ответницата не е ангажирала доказателства да е извършвала плащания на търсените суми, нито към падежа им, нито към датата на приключване на устните състезания, поради което е намерил претенцията за доказана по основание и размер.

При служебната проверка на обжалваното решение въззивната инстанция намира, че същото не страда от пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. Същото е постановено от законен състав на съда, в законоустановената форма и съдържа реквизитите по чл. 236, ал. 1 ГПК. Решението е постановено по допустим иск.

По същество обжалваното решение е правилно, по следните съображения:

Не се спори, че ответницата е собственик на самостоятелни обекти в к-с „Рич 1“, бл.2, както следва: Самостоятелен обект в сграда (СОС) с идентификатор № 51500.510.122.2.3 по КККР на гр. Несебър, представляващ Студио №3, и Самостоятелен обект в сграда (СОС) с идентификатор №51500.510.122.2.4 по КККР на гр. Несебър, представляващ Студио №4, , с адрес на имотите: гр.Несебър, м.“А.“, Рич,  за което са представени Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот №**, том **, рег.№****, дело №****/20.07.****г. на нотариус с рег.№208 при НРС и Нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот №**, том **, рег.№****, дело №****/20.07.****г. на нотариус с рег.№208 при HPС. Установено е по делото, че с решение по Протокол от 14.09.2017г. ОСЕС по т. 1 от дневния ред е приет ред за площообразуване на сградата; по т.8 е бил обсъден и приет Бюджет за сезон 2017-2018г.; по т.9 от протокола е взето решение, разпределението на разходите  да се извърши, както следва: разходи по чл.50 ал.2 т.1 от ЗУЕС-съобразно идеалните части на собствениците; разходите по чл.51 ал.1 от ЗУЕС-да се определи по равно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните домакинства, независимо от етажа на който живеят. В приетия бюджет по р.№8 е изрично описано кои разходи са по чл.50 ал.4 т.3 от ЗУЕС /Механизъм за формиране на фонд „Ремонт и обновяване“ / т.3 други разходи, определени с решение на общото събрание. / и е определен общ размер 16834.07г лева. По реда на чл.50 ал.2 т.1 от ЗУЕС е взето решение, за фонд „Ремонт и обновяване“ да се внася сума в размер на 1% от МРЗ от 460 лева. да Прието е и Решение по т.10-определеня на финансова година, срокове и начини на плащане. ОС приело, че финансовата им година е с начало 01.07.2017г. до 30.06.2018г. Плащането следвало да се извършва единствено по банков път в срок до 15.10.2017г.Във връзка с правомощията си председателя на УС на ЕС издало На 03.10.2017г. на ответницата по ел.път са били изпратени Фактури - проформи за дължимите за собствените й два обекта суми по фондове и пера на бюджета, на основание решения на ОС на ЕС от 2017г. .

На 18.07.2018г. е било проведено следващо Общо събрание на етажната собственост в к-с „Рич 1“, бл.2, на което събрание са били взети решения, между които за приемане на бюджет на ЕС за сезон 2018-2019г., ред за разпределяне на вноските във Фонд „Ремонт и обновяване“, разходи за управление и поддръжка, начало и край на финансовата година, срокове и начин на плащане на отделните вноски и такси за разходи от собствениците, ползвателите и обитателите в ЕС, аналогични с решенията от 14.09.2017г..

При така установената фактическа обстановка въззивната инстанция намира, че предявените осъдителни искове са основателни. Въззивната инстанция споделя фактическите и правни изводи на районния съд, които съответстват на събраните по делото доказателства и закона, поради което препраща към тях на основани ечл. 272 ГПК без да е необходимо да ги преповтаря.

Несъстоятелни са доводите, че съдът не е обсъдил всички възражения на въззивника. По повод доводите за нищожност на взетите от ОС решения районният съд изрично е посочил, че приетите от ОСЕС решения за методиката на формиране на месечните вноски на етажните собственици, както и за непогасените им задължения са валидни, с което е дал отговор на възражението за нищожност на тези решения. Оплакванията на въззивницата, че съдът не е обсъдил подробно доводите за незаконосъобразност на взетите решения и по-конкретно за нарушение на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС са неоснователни. Районният съд правилно е посочил, че след като решенията на ОСЕС не са оспорени и отменени по реда на чл. 40 от ЗУЕС, то същите са произвели действие и задължават етажните собственици да плащат определените в тях суми. Недопустимо е в друго производство, извън нарочно предвидената процедура по чл. 40 ЗУЕС, да се разрешават спорове за противоречие на взетите от ОСЕС решения с нормите на ЗУЕС, тъй като последният е предвидил преклузивен срок за това- чл. 40, ал. 2 ЗУЕС. Затова правилно районният съд не е изследвал твърденията на ответницата за допуснати нарушения на материалния закон свикването на ОС и разгласяването на протокола за взетите решения. По същата причина не могат да бъдат взети предвид оплакванията на въззивницата, че в месечните вноски са включени и суми, които не спадат към разходите за управление и поддръжка на етажната собственост.

Тъй като фактическите и правни изводи на двете инстанции съвпадат, решението на Районен съд-Несебър следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

С оглед изхода на делото въззивницата следва да заплати на въззиваемата страна разноските за съдебното производство пред въззивната инстанция. Видно от приложения договор за правна помощ, в него е отразено като платено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., поради което дължимата от въззивницата сума е в размер на платения адвокатски хонорар.

На въззивницата не се дължат разноски понеже жалбата й е оставена без уважение.

На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.

Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд

 

Р       Е      Ш      И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 153/26.07.2019г. по гр.д. № 278/2019г. на РС-Несебър.

ОСЪЖДА С.Н.А., гражданин на Р.Ф., родена на ***г., Булстат №*********, с адрес в РБългария: гр.Н., м.“А.“, к-с Р. *, бл.*, ет.*, ап.* да заплати на Етажната собственост в сграда с идентификатор №51500.510.122.2 по КККР гр.Несебър, с адрес: гр.Несебър, м.“А.“, к-с „РИЧ 1“, бл.2, представлявана от Сергей Алексеевич Микрюков, гражданин на Р.Ф., род. на ***г. в гр.Д./К., Председател на Управителния съвет на ЕС сумата от 300 лв., представляваща деловодни разноски по в. гр. д. № 1569/19 г. на БОС.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

   

      ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

    2.