№ 710
гр. Русе, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Явор Д. Влахов
при участието на секретаря Албена Асп. Соколова
като разгледа докладваното от Явор Д. Влахов Административно
наказателно дело № 20224520201790 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Е. М. З., от гр.Русе, до Русенския Районен съд,
против Наказателно постановление № 22-3393-000393/31.08.2022г. на
Началника на Второ РУ при ОД на МВР гр.Русе, с което за нарушение по
чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП били
наложени наказание “Глоба” в размер на 200.00лв. и наказание “Лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 6 месеца.
Жалбоподателката моли съда да отмени наказателното постановление,
като необосновано и незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява.
Вместо него се явява упълномощен процесуален представител –
юрисконсулт, който поддържа наказателното постановление и моли Съда да
го потвърди, като правилно и законосъобразно.
Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
Жалбоподателката, редовно призована, не се явява лично. Вместо нея се
явява упълномощен процесуален представител. Моли Съда да отмени
наказателното постановление, като излага аргументи за липса на съществени
1
елементи от субективната страна на състава на нарушението.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
На 18.07.2022г., около 12.30ч. жалб.Е. З. управлявала лек автомобил
„Рено Клио“ с рег.№ Р **** КР, нейна собственост, като се движела по
бул.“Липник“ в гр.Русе. По същото време, в района на МОЛ-Русе,
изпълнявали служебните си задължения по охрана обществения ред свид.Т. И.
и С.В. - полицейски служители от Второ РУ при ОД на МВР-Русе. В 12.35ч.
те спрели за проверка автомобила, управляван от жалб.З. и извършили
проверка. Установили, след справка в информационната система на МВР, че
автомобила е със служебно прекратена регистрация от 01.02.2022г., поради
несключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
След като преценил установените факти, свид.Т. И. приел, че жалб.Е. З.
е осъществила състава на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, за което
съставил против нея АУАН.
Проверката по случая била възложена на И.Т. – полицейски инспектор
във Второ Районно управление при ОД МВР-Русе. В хода на проверката се
установило, че действително л.а.„Рено Клио“ с рег.№ Р **** КР, собственост
на Е. З., е със служебно прекратена регистрация от 01.02.2022г., на осн.
чл.143, ал.10 от ЗДвП, поради несключване на задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“. Установено било, че това е сторено от Сектор
ПП-Русе автоматично, след постъпване на уведомление от Гаранционен
фонд. Топалов приел, че собственикът на автомобила – жалб.Е. З. била
уведомена от Гаранционен фонд с писмо № 045117/03.01.2022г., че за
автомобила няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“, поради
което при несключване на такава в 14-дневен срок, ще бъдат предприети
мерки по регистрацията на МПС.
Жалб.З. била призована в Сектор ПП-Русе, където в саморъчни
обяснения посочила, че не била уведомяване и не знаела, че автомобила е с
прекратена регистрация.
Събраните в хода на предварителната полицейска проверка материали
били изпратени на РРП по компетентност, с оглед наличието на данни за
престъпление по чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НК. По тези материали била
2
образувана преписка № 4271/22г. по описа на РРП.
След преценка на събраните по преписката материали, с Постановление
от 22.08.2022г. наблюдаващият прокурор отказал да образува наказателно
производство, като приел, че макар да са налице обективните признаци на
състава на престъплението по чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НК, деянието на Е. З. е
несъставомерно, поради липса на субективна страна, доколкото било
установено, че тя не била уведомявана и не знаела, за прекратяването на
регистрацията. Със същото постановление, РРП изпратила материалите по
преписката на Второ РУ при ОД МВР-Русе, за преценка наличието на
административно нарушение.
Въз основа на материалите от прокурорската преписка и
постановлението на прокурора, Началника на Второ РУ при ОД на МВР
гр.Русе, преценил, че жалб.Е. З. е извършила нарушение по чл.140, ал.1 от
ЗДвП, поради което издал обжалваното наказателно постановление и на осн.
чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП наложил на З. наказания “Глоба” в размер на
200.00лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
Горната фактическа обстановка Съдът намери за установена въз основа
на събраните по делото доказателства, приложените и приобщени материали
по административната преписка, както и събраните по пр.пр.№ 4271/2022г. по
описа на РРП доказателства.
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от
легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес,
поради което се явява допустима, а разгледана по същество се явява
основателна.
Съдът констатира, че при съставянето на акта и издаване на
наказателното постановление, не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са предпоставка за отмяна на НП само на
това основание.
В акта, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението
било описано пълно и ясно, като били посочени всички елементи от
обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към
него обстоятелства. По този начин, била осигурена възможност на
нарушителката да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е
ангажирана административно-наказателната отговорност, респективно да
3
организира пълноценно защитата си, което тя в крайна сметка сторила в
развилото се съдебно производство.
Разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, възприета от актосъставителя и
АНО, като нарушена от жалб.З., въвежда за водачите задължението да
управляват по пътищата, отворени за обществено ползване само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места.
Нарушаването на това задължение от страна на водачите води до
санкционните последици предвидени от нормата на чл.175, ал.3 от ЗДвП.
В настоящият случай безспорно е установено, че около обяд на
18.07.2022г., жалб.Е. З. управлявала л.а.„Рено Клио“ с рег.№ Р **** КР, нейна
собственост, като се движела по бул.“Липник“ в гр.Русе – безспорно път
отворен за обществено ползване, след като регистрацията на това МПС била
служебно прекратено около пет месеца преди това. Респективно, към
момента на управлението и проверката, лек автомобил „Рено Клио“ макар да
бил с поставени табели с рег.№ Р **** КР, не бил регистриран по съответния
законов ред.
От изложеното дотук става ясно, че са налице всички елементи от
обективната страна на състава на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
В същото време обаче, за да се приеме, че е извършено нарушението, а
именно неизпълнение на задължението да се управляват по пътищата,
отворени за обществено ползване само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани, е необходимо, да са налице и
доказателства, от които може да се направи несъмнен извод, че нарушителя е
бил наясно с обстоятелството, че управляваният от него автомобил е с
прекратена регистрация. Такива доказателства в настоящото производство не
бяха представени и не се събраха. Съобразно разпоредбата на чл.574, ал.10 от
КЗ, Информационният център на Гаранционния фонд уведомява
собствениците на моторни превозни средства, за които не е сключен договор
за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и
им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят
доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за
тази застраховка. Едва след изтичане на този срок и, ако не са били
4
предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, Гаранционният фонд
уведомява органа по ал.1, т.1 /компетентните държавни органи, които
регистрират моторните превозни средства в Република България/ да прекрати
регистрацията на моторното превозно средство. Действително от
представените от АНО и приобщени от Съда писма от Гаранционен фонд,
става ясно, че Фонда е изпратил до жалб.З. уведомление №
045117/03.01.2022г., за обстоятелствата обсъждани по-горе. В същото време,
по делото не бяха представени и не се събраха доказателства за това, че
уведомлението е било получено от жалб.З.. Независимо от това, на
31.01.2022г. Сектор ПП-Русе бил уведомен от Гаранционния фонд, че следва
да предприеме действия по прекратяване на регистрацията на л.а.„Рено Клио“
с рег.№ Р **** КР, за който не били представени доказателства, че има
сключена застраховка „Гражданска отговорност“. От своя страна, след
получаване на това уведомление, съобразно императивната норма на чл.143,
ал.10 от ЗДвП, както става ясно от събраните и неоспорени по делото
доказателства, на 01.02.2022г. Сектор ПП-Русе служебно прекратил
регистрацията на л.а.„Рено Клио“ с рег.№ Р **** КР. В същото време обаче,
на компетентният държавен орган, в настоящият случай Сектор ПП-Русе,
било вменено и задължението, съобразно цитираната правна норма, да
уведоми собственика на съответното ППС за прекратяването на
регистрацията. В същият смисъл е и разпоредбата на чл.18б, ал.2 от Наредба
№ I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и
спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни
превозни средства. При анализа на правните норми, свързани с обсъжданата
процедура, се налага извода, че в случая се касае за вътрешен обмен на
информация между съответните компетентни органи, без осигурена
публичност на тази информация. Т.е. за факта на прекратяване на
регистрацията на определено ППС, респективно за да предприе действия по
възстановяване на служебно прекратената регистрация, а и за да се въздържа
от действия нарушаващи разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП, собственикът
може да разбере едва от уведомяването му от съответният Сектор ПП.
Няма спор, че задължението за уведомяване по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП,
е различно от уведомлението по чл.574, ал.10 от КЗ. В случая няма никакви
5
данни жалб.Е. З. да е била надлежно уведомена за извършеното на основание
чл.143, ал.10 от ЗДвП на 01.02.2022г. служебно прекратяване на
регистрацията на собственото ѝ МПС. Не бяха представени и събрани от Съда
доказателства, че З., като собственик на автомобила към датата на
извършване на вмененото нарушение е знаела, допускала, могла е да знае
или е била длъжна да предположи за прекратената регистрация на
автомобила, и съответно да съобрази поведението си с това обстоятелство.
Т.е. липсват каквито и да е било доказателства за наличието на субективната
страна на нарушението под формата на умисъл или непредпазливост, като
неустановени са както интелектуалният, така и волевият момент на вината,
като субективен елемент на соченото противоправно деяние. Поради това, по
отношение на санкционираното нарушение е изключен не само умисълът на
Е. З., но и извършване на деянието при форма на вината "непредпазливост".
При така установеното става ясно, че макар от обективна страна да са
налице елементите от състава на нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, то
липсват каквито й да било доказателства за това, деянието да е осъществено
от жалбоподателката виновно. Това определя нарушението като
несъставомерно поради липса на субективна страна.
Предвид изложеното Съдът намира, че неправилно и в нарушение на
материалния закон е ангажирана отговорността на Е. З. за извършено от нея
нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, поради което, като материално
незаконосъобразно, обжалваното наказателно постановление следва да бъде
отменено.
По отношение на разноските:
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Съобразно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ.
По делото, наказаното лице Е. З. се представлявало от упълномощен
6
процесуален представител – адв.М.Ф. от АК-Русе, на която заплатила хонорар
в размер на 350.00лв., съобразно приложените по делото договор за правна
защита и съдействие, преводно нареждане и списък на разноските. В хода на
съдебните прения, адв.Филева претендира присъждането на разноски за
адвокатско възнаграждение в този размер.
От страна на АНО е направено своевременно възражение за
прекомерност на претендирания адвокатски хонорар, съгласно чл.63д, ал.2 от
ЗАНН.
Договореният между страните размер на адвокатското възнаграждение
надвишава определения в нормата на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от
9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в
редакцията, към момента, в който разноските били сторени/ минимум
/300.00лв./, приложима по силата на чл.18, ал.2 от същата наредба. В същото
време, с оглед наложеното на жалбоподателката и по-тежко наказание, както
и процесуалната активност на адв.Филева, обоснованият и справедлив размер
на адвокатското възнаграждение в конкретният случай следва да бъде именно
в размер на 350.00лв.
Според легалното определение на §1, т.6 от ДР на АПК „Поемане на
разноски от административен орган" е поемане на разноските от
юридическото лице, в структурата на което е административният орган.
Административнонаказващ орган в настоящият случай е Началника на Второ
РУ-Русе, което е част от структурата на ОД на МВР-Русе.
С оглед изложеното, понастоящем ОД на МВР-Русе следва да бъде
осъдена да заплати на жалбоподателката Е. З. от гр.Русе разноските за
адвокатско възнаграждение в размер от 350.00лв.
Предвид това и на основание чл.63 ал.3, т.1, вр. ал.2, т.1 и чл.63д, ал.1
от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК Съдът :
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-3393-000393/31.08.2022г.
на Началника на Второ РУ при ОД на МВР гр.Русе, с което за нарушение по
чл.140, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП на Е. М. З., от
7
гр.Русе, ЕГН-********** били наложени наказание “Глоба” в размер на
200.00лв. и наказание “Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6
месеца.
ОСЪЖДА ОД на МВР Русе да заплати на Е. М. З., от гр.Русе, ЕГН-
**********, направените от нея разноски по делото за адвокатско
възнаграждение в размер на 350.00/триста и петдесет/лв..
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му, пред Административен съд гр.Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8