Решение по дело №788/2019 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 505
Дата: 17 декември 2019 г. (в сила от 17 декември 2019 г.)
Съдия: Мария Минчева Велкова
Дело: 20194500500788
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

N505

                                 

гр.Русе, 17.12.2019 г.

 

                                   В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

РУСЕНСКИЯТ    ОКРЪЖЕН   СЪД           ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ          в

публичното заседание на шести декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВЕЛКОВА

          ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА МАГАРДИЧИЯН

                              ЗОРНИЦА ТОДОРОВА, мл. с.                             

при секретаря НЕДЯЛКА НЕДЕЛЧЕВА и в присъствието на прокурора                                                                             като разгледа докладваното от съдията  ВЕЛКОВА  В. гр. дело N788 по описа за  2019   година, за да се произнесе, съобрази следното: 

 

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „Енерго- про продажби“, ЕИК ********* със седалище гр.Варна чрез пълномощника адв. Е.К. *** против решение №1551/09.10.2019 г., постановено по гр.д.№ 1235/2019 г. на Русенския районен съд, с което е уважен предявеният от Д.Д.Г. *** иск с правно основание чл.124 от ГПК- за недължимост на сумата от 3745.96 лв., начислена по корекционна процедура за периода 18.07.2018 г.- 15.10.2018 г. по издадена фактура № **********/19.02.2019 г. Твърди се, че решението е неправилно  поради неправилно приложение на материалния закон по съображенията, изложени в жалбата. Претендира отмяна на решението и постановяване на ново, с което искът бъде отхвърлен, както и присъждане на направените разноски за производството.

Ответникът по жалбата Д.Д.Г. чрез пълномощника си адв.В.Ф. *** счита жалбата за неоснователна, а обжалваното решение за правилно по съображенията, изложени в отговора по чл.263 от ГПК.

След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд приема следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството е образувано по предявен от Д.Д.Г. против жалбоподателя отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 от ГПК- за недължимост на сумата от 3745.96 лв., начислена по корекционна процедура за периода 18.07.2018 г.- 15.10.2018 г. по издадена фактура № **********/19.02.2019 г.

Установено е, че ответницата по жалбата притежава недвижим имот, присъединен към електроснабдителната мрежа и същата е заплащала периодично цената на доставената и отчетена ел. енергия. На 15.10.2018 г. е извършена проверка на СТИ от служители на „Енерго- про Мрежи“ АД- гр.Варна, за което е съставен констативен протокол от същата дата, без подпис на представител на абоната. В протокола е отразено, че СТЕ е демонтирано при конкретно посочени показания. На СТИ е извършена метрологична експертиза от БИМ, за което е съставен констативен протокол и при която е констатирано, че електромерът не позволява да бъде софтуерно прочетен и същият не съответства на техническите характеристики, което е в резултат на неправомерно въздействие върху СТИ. На база на тези констатации дружеството- жалбоподател е изчислило и коригирало сметката на потребителя за доставена ел. енергия и издало  фактура № № **********/19.02.2019 г.  за доставено количество ел. енергия на стойност 3745.96 лв.

Изложените факти са установени въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства, свидетелски показания, както и приетата по делото експертиза.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил  предявения иск по съображения, че ответното дружество не е установило предпоставките за законосъобразно осъществяване на корекционна процедура на сметката за потребление в имота- собственост на кооперацията.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

При разглеждане на спора не са допуснати процесуални нарушения, правилно са установени релевантните за спора факти и правилно е приложен материалния закон.

Безспорно е по делото, че се касае за отношения, възникнали от валидно облигационно правоотношение, породено от договор за доставка на ел. енергия. Правоотношенията между страните са регулирани от ЗЕ  и създадените въз основа на законованата делегация по чл. 83, ал.1, т.6 от ЗЕ от ДКЕВР Правила за измерване на количеството ел.енергия /ПИКЕЕ/,обн.ДВ, бр.98/12.11.2013 г.,отм. с решение № 1500/06.02.2017 г. на ВАС на РБ, ДВ, бр.15/2017 г. с изключение на разпоредбите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ/.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че в настоящото производство в доказателствена тежест на жалбоподателя е да установи вземането си по основание и размер.

Жалбоподателят е обосновал вземането си за процесната сума като дължима от потребителя цена за доставена ел. енергия въз основа на осъществена корекционна процедура, проведена по реда на чл.50 от ПИКЕЕ.

В настоящият случай не са установени предпоставките на чл.50 от ПИКЕЕ за корекция на сметката на абоната. Съгласно цитираната норма корекция на сметка са извършва при установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества ел.енергия, в който случай операторът на мрежата коригира количествата ел.енергия като разлика между отчетеното количество и преминалите количества ел.енергия за времето от допускане на грешката до установяването й, но за период не по-дълъг от една година.

От доказателствата по делото е установено, че абонатът периодично е заплащал начислената ел. енергия, отчетена от служителите на ответното дружество. Установено е също, че при извършване на проверка от служители на „Енерго- про Мрежи“ е констатирано наличие на преминала ел. енергия през тарифа 1.8.3. При извършената извънсъдебна експертиза от БИМ СТЕ не позволява извършването на софтуерно четене като е прието, че същото не съответства на техническите характеристики. С приетата по делото експертиза е установено, че нарушаването на техническата годност на електромера се дължи на неправомерно външно въздействие.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че в патримониума на жалбоподателя не е възникнало правото на едностранна корекция на сметките на потребителя за минал период, тъй като не е установено осъществяването на предпоставките, визирани в чл.50 от ПИКЕЕ, на която се позовава жалбоподателя. По делото не са релевирани доказателства въз основа на които да се обоснове извод, че жалбоподателят реално е доставил фактурираното количество ел. енергия.

По делото няма доказателства, които да установят момента на нарушаване на техническата годност на СТИ. Липсват и правила, уреждащи методиката на преизчисляване на стойността на ел. енергията в случай на установена техническа неизправност на СТИ, поради което не е ясно на каква база е формирана цената.

 Необходимо е пълно и главно доказване от страна на жалбоподателя, че е реално доставено на абоната посоченото количество ел. енергия, за да се приеме, че е възниквало вземане от корекция във фактурирания  размер.

Не е налице установяване на точно количество реално потребена ел. енергия, нито установяване на визираните в чл.50 от ПИКЕЕ предпоставки, поради което предявеният отрицателен установителен иск за недължимост на процесната сума е основателен и правилно е уважен.

Обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди с решение, което не подлежи на касационно обжалване.

Съгласно чл.78 от ГПК разноските за въззивното производство са в тежест на жалбоподателя. Същият следва да заплати на ответницата по жалбата сумата в размер на 492 лв., представляваща заплатено адв. възнаграждение.

 

По изложените съображения Русенският окръжен съд

 

                                Р   Е   Ш   И  : 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №1551/09.10.2019 г., постановено по гр.д.№ 1235/2019 г. на Русенския районен съд.

ОСЪЖДА „ЕНЕРГО- ПРО ПРОДАЖБИ“ АД- гр.Варна да заплати на Д.Д.Г. *** сумата в размер на 492 лв. разноски за въззивното производство.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: