Решение по дело №1434/2019 на Районен съд - Добрич

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№

 

 

гр. Добрич, 07.02.2020г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Районен съд – гр. Добрич, Наказателна колегия, петнадесети състав, в публичното съдебно заседание на десети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 

Председател: Мариана Момчева

 

 

при участието на секретаря Милена Александрова

разгледа докладваното от съдия Момчева а.н.д. № 1434 по описа на Добричкия районен съд за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от М.Д.К. ЕГН ********** срещу НП № 28-0000236 от 02.10.2019г., издадено от Началник ОО „АА” в ГД „АИ“ – гр. Добрич, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 139 ал. 1 т. 2 предложение второ от Закона за движението по пътищата във вр. с чл. 6 ал. 1 т. 3 б. „а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството на основание чл. 177 ал. 3 т. 1 предложение второ от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание глоба в размер на 2 000.00 лв.

С жалбата се прави искане наказателното постановление да бъде отменено, алтернативно се поддържа искане наказателното постановление да се измени, като се намали размера на определеното административно наказание към законоустановения минимум.

Въззиваемата страна редовно уведомена, не се представлява.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства, становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения срок. Независимо от основанията, посочени в жалбата, съдът подложи на цялостна проверка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

В административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен от компетентно длъжностно лице. АУАН е съставен в присъствие на един свидетел и на нарушителя и му е надлежно връчен, като съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено в рамките на преклузивния срок по чл. 34 ал. 3 от ЗАНН от компетентния за това орган и съдържа необходимите реквизити по чл. 57 от ЗАНН.

Обстоятелството, че актът е съставен в присъствието само на един свидетел, не е съществен порок, тъй като съгласно чл. 43 ал. 1 от ЗАНН е необходимо актът да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него, което е достатъчно за неговата валидност. Критерият за същественост или не на процесуалното нарушение е обстоятелството дали нарушението е от категорията на тези, допускането на които е ограничило правата на някоя от страните в процеса. В случая липсата на втори свидетел в акта не води до тази хипотеза. Аргумент в тази насока е и фактът, че самият закон прави отстъпление относно свидетелите на нарушението, тъй като съобразно чл. 40 ал. 3 от ЗАНН при отсъствие на свидетели на нарушението актът се съставя в присъствието на други двама свидетели. Тоест тези свидетели са свидетели на съставянето на акта, а не на нарушението и не са очевидци на самото нарушение. Нещо повече в чл. 40 ал. 4 от ЗАНН законодателят е предвидил възможност актът да се състави в отсъствието на каквито и да е свидетели. В този смисъл ролята на свидетелите е декларативна, тяхното присъствие или отсъствие не накърнява правото на защита на нарушителя, като същевременно не води и до съществен порок на акта.

По същество на визираното нарушение, съдът съобрази следното:

На 05.09.2019г. около 10.30 часа на входа на гр. Д. срещу бензиностанция "***" М.Д.К. управлява *** с прикачено полуремарке с рег. № *** по маршрут от В. за град Д.. Видно от пътен лист № 369539 извършва обществен превоз на товари /пшеница/.

При извършената проверка е констатирано следното нарушение: К., в качеството си на водач извършва обществен превоз на товари с МПС с две оси и прикачено полуремарке с три оси, като надвишава максимално допустимата маса, установени от Министъра на регионалното развитие и благоустройството с 6 140 кг. В момента на проверката не е представена квитанция от АПИ за извършване на превоз надвишаващ нормите определени от МРРБ.

Нарушението е установено от кантарна бележка № 5296 от 04.09.2019г.

С посоченото е нарушил разпоредбата на чл. 139 ал. 1 т. 2 предложение второ от Закона за движението по пътищата във вр. с чл. 6 ал. 1 т. 3 б. „а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Съобразно чл. 139 ал. 1 т. 2 предложение второ от Закона за движението по пътищата движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението.

А съобразно чл. 6 ал. 1 т. 3 б. „а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството допустимата максимална маса на ППС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, е за съчленени ППС с пет, шест и повече оси, както следва моторно превозно средство с две оси с полуремарке с три и повече оси - 40 t.

От обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния ред, представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на актосъставителя и свидетеля по АУАН, които като еднопосочни и безпротиворечиви, се кредитират изцяло от съда и които доказателства установяват по безспорен начин, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение, с оглед на което следва да бъде ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.

Превишаването на допустимата норма на общата маса на ППС е установена от представените при проверката превозни документи относно бруто тегло, тара тегло и нето тегло. Кантарната бележка е частен документ, подписан от изпращача и управляващия ППС, който е бил запознат с данните, отразени в документа и следователно е управлявал ППС в нарушение на посочените разпоредби. Представената по делото товарителница за обществен автомобилен превоз е годно доказателство за масата и вида на превозвания товар.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че няма как да се приеме за доказано по убедителен начин претоварването на ППС над допустимата маса само по придружаващите го документи.

Представената по време на проверката кантарна бележка, в която са отразени теглото на ППС и превозвания товар, е подпечатана и подписана от представител на фирмата – товарач и от самия водач. Тя представлява частен свидетелстващ документ, който удостоверява неизгодни за издателя си факти и се ползва с материална доказателствена сила относно претоварването на автомобила, поради което съдът приема, че са налице безспорни и категорични доказателства за извършеното нарушение.

При извършването на проверката водачът не е възразил, че актът е съставен само въз основа на представените от него превозни документи /кантарната бележка е била придружена от товарителница, в която също е отразено тегло на товара/.

Възраженията на жалбоподателя, че превозните документи не са надлежни доказателства за установяване на извършеното нарушение, са израз на защитна позиция, целяща да изключи доказателствената стойност на кантарната бележка като извънсъдебно признание на релевантни за спора факти. Не може да се приеме за основателен наведеният довод, че установяването на действителното тегло на проверяваното МПС е възможно и допустимо единствено при извършване на съответно измерване съгласно чл. 35 ал. 3 от Наредба № 11/03.07.2001г.

 на МРРБ. Действително посочената Наредба предвижда, че проверката на масата на ППС се извършва със средства за измерване, но тя не изключва възможността това да стане и по документи. В общия ЗАНН също няма ограничения относно вида и характера на доказателствата, въз основа на които следва да бъдат установени административните нарушения. Ето защо фактът, че при проверката не е извършено измерване на процесното ППС не е нарушение на закона и не обосновава недоказаност на нарушението, след като придружаващите автомобила документи, въз основа на които е установено надвишаването на максималната допустима маса и е съставен АУАН, имат доказателствено значение и могат да се ползват срещу издателя им. Така Решение № 212 от 23.05.2017г. на АдмС - Добрич по к.а.н.д. № 157/2017г.; Решение № 179 от 04.05.2017г. на АдмС - Добрич по к.а.н.д. № 156/2017г.

Неоснователно е направеното възражение от жалбоподателя, че в АУАН и НП не е посочен точният километър на установяване на нарушението, по следните съображения:

Мястото на извършване на нарушението е мястото на установяването му от контролните органи, посочено в АУАН и в НП. Място на конкретното нарушение би могло да е всяка точка от пътищата за обществено ползване и затова в случая мястото на нарушението е от значение за установяване обстоятелството дали съчленената композиция на ППС се управлява по пътища за обществено ползване, а не къде е конкретното местоположение на ППС – по маршрута или извън него. Така Решение № 388 от 02.10.2018г. на АдмС - Добрич по к.а.н.д. № 482/2018г.

Съдът счита, че конкретното нарушение не би могло да бъде квалифицирано по чл. 28 от ЗАНН, с оглед значимостта на охраняваните интереси с нарушената материално правна разпоредба.

Същото е формално и за неговата съставомерност не е необходимо настъпването на вредни последици, за да се приеме, че тяхната липса води до извод за по-ниска степен на обществена опасност на самото нарушение в сравнение с останалите от този вид. Поради това съдът намира, че правилно наказващият орган не е приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

Правилно е била определена и санкционната норма - чл. 177 ал. 3 т. 1 предложение второ от ЗДвП, тъй като именно в нея е предвидена санкцията за водач, който управлява ППС с маса, която надвишава нормата, определена от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, без да спазва установения за това ред, каквото виновно поведение от страна на жалбоподателя в случая е налице.

Съобразно разпоредбата на чл. чл. 177 ал. 3 т. 1 предложение второ от ЗДвП наказва се с глоба от 500 до 3000 лв. водач, който, без да спазва установения за това ред управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството.

Съдът намира обаче, че при определяне на размера на наложеното административно наказание глоба административнонаказващият орган не е съобразил данните за личността на въззивника. От приложената по преписката справка за нарушител, е видно че преди извършване на настоящото деяние на жалбоподателя не са били налагани други наказания. От това може да се направи извод, че същият не е с висока степен на обществена опасност. Поради това, като взе предвид степента на обществена опасност на нарушението и тази на нарушителя, съдът намира че следва да намали размера на наложеното наказание от глоба в размер на 2 000.00 лв. на 500.00 лв., в минималния предвиден в закона размер. Съдът прецени, че това наказание като размер е съответно на допуснатото нарушение и в цялост ще изпълни целите на ЗАНН.

Предвид горното, обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено.

По изложените съображения и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

          

ИЗМЕНЯ НП № 28-0000236 от 02.10.2019г., издадено от Началник ОО „АА” в ГД „АИ“ – гр. Добрич, с което на М.Д.К. ЕГН ********** за нарушение по чл. 139 ал. 1 т. 2 предложение второ от Закона за движението по пътищата във вр. с чл. 6 ал. 1 т. 3 б. „а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството на основание чл. 177 ал. 3 т. 1 предложение второ от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание глоба в размер на 2 000.00 лв., като:

Намалява размера на наложеното административно наказание глоба на 500.00 лв.

ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата му част.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд – гр. Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.

                 

 

Председател:

/Мариана Момчева/