№ 15234
гр. София, 30.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20221110140147 по описа за 2022 година
Производството се води по искова молба на [фирма] срещу Т. С. Я., с която са
предявени искове за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца 1/2 от
задълженията за топлоснабден имот, находящ се в [адрес], а именно: сумата от 419.25 лв. –
стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно
със законната лихва от 26.05.2021 г. до изплащане на вземането; сумата от 44.54 лв. –
мораторна лихва за периода от 09.07.2019 г. до 18.03.2021 г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2497/2021 г. по
описа на РС – Перник.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение за продажба на топлинна
енергия за битови нужди с ответницата в качеството й на съсобственик на процесния имот,
към което са приложими общите условия на ищцовото дружество. Поддържа, че е доставил
през исковия период топлинна енергия за имота, като ответницата не е заплатила дължимата
цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки. Излага, че
ответницата е изпаднала в забава.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, с
който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва наличието на договорно отношение
с ищеца при твърдения, че не е собственик на 1/2 ид. ч. от имота, нито титуляр на
ограничено вещно право върху него, както и че фактически не го е ползвала през исковия
период. Оспорва приложимостта на общите условия на ищеца по отношение на нея.
Оспорва реалната доставка на топлинна енергия и нейната стойност. Моли за отхвърляне на
исковете. Претендира разноски.
1
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК обективно
кумулативно съединени искове за установяване дължимост на суми, за които е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2497/2021 г. по
описа на РС – Перник. Исковете са допустими като предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК,
при наличие на подадено в срок възражение от ответницата и в предметните и субективни
предели на заявлението и издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК.
Основателността на исковата претенция за стойността на доставената топлинна
енергия, която е с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, се обуславя от
наличието на следните предпоставки: съществуването на договорни отношения между
страните за доставка на топлинна енергия и реално доставена такава през процесния период,
1/2 от размера на която да възлиза на претендираната сума. Съгласно правилото на чл. 154,
ал. 1 ГПК установяването на горните обстоятелства е в тежест на ищеца.
По правило източник на облигационно договорно правоотношение е договорът. Този
начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна
енергия предвид разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Същевременно законът предвижда
хипотеза на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор, а именно –
когато се касае за топлоснабдена сграда-етажна собственост, всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са клиенти
на топлинна енергия, т.е. те са страни по договорното правоотношение с доставчика /чл. 153,
ал. 1 ЗЕ/. В коментираната хипотеза законът приравнява придобиването на право на
собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на
договор с топлопреносното предприятие.
В случая въпреки указаната му доказателствена тежест ищецът не доказва нито
наличието на сключен нарочен писмен договор с ответницата Я. за доставка на топлинна
енергия в процесния имот през исковия период, нито установява твърдението си, че през
периода тя е била съсобственик, притежаващ 1/2 ид. ч. от имота, което да обоснове
качеството й на клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1
ЗЕ. Доказателствените искания на ищеца за установяване съществуването на договорно
правоотношение между страните са изцяло уважени чрез издаването на поисканите 3 бр.
съдебни удостоверения, но при двукратно давана възможност той дори не е ги получил.
Въпреки това ищецът е представил Договор за продажба на държавен недвижим имот по
Наредбата за държавните имоти и Удостоверение за идентичност на адреси, видно от които
през 1993 г. собствеността върху процесния имот е придобита от С.С. Р.. Недоказани обаче
поради процесуална пасивност на ищцовото дружество са твърденията му, че ответницата Я.
е наследник на посоченото лице, поради което не се установява тя да притежава 1/2 ид. ч. от
собствеността върху имота.
2
Следователно ищецът не е изпълнил доказателствената си тежест, разпределена с
доклада на делото, да установи качеството на ответницата на клиент на топлинна енергия за
битови нужди през исковия период и съответно – наличието на облигационна връзка с нея,
което би му дало основание да претендира от нея 1/2 от задълженията за процесния имот.
Това обуславя неоснователност на иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1
ЗЕ срещу Я., респ. неоснователен е и искът за мораторна лихва, който има акцесорен
характер.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК възниква
за ответницата. На същата се дължи сумата от 300 лв. – адвокатско възнаграждение за
исковото производство, което не надвишава нормативно установения минимум, поради
което възражението на ищеца с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно.
Относно претенцията на ответницата за разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение за заповедното производство съдът намира следното:
В случая поради подаденото възражение от Я. /като длъжник по заповедното
производство/ срещу вземанията по заповедта са предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК, като така образуваното исково производство е продължение на заповедното
производство. Следователно възражението няма самостоятелен характер и е само формална
предпоставка за прерастване на заповедното производство в състезателно и двустранно, а не
израз на материалноправната защита на длъжника. Ето защо съдът намира, че по
заповедното производство не е налице акт по смисъла на чл. 81 ГПК, приключващ делото, и
не е налице основание за присъждане на разноски в полза на подалия възражение длъжник.
Освен това възмездяването за дублираща се адвокатска защита – по подаване на възражение
по чл. 414 ГПК и по защита срещу исковете по чл. 422 ГПК, е в разрез с принципа за
добросъвестност /чл. 3 ГПК/. При тези съображения съдът счита, че на ответницата не се
дължат разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за заповедното производство.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК от
[фирма], ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [адрес], срещу Т. С. Я., ЕГН
**********, с адрес: [адрес], искове за признаване за установено, че ответницата дължи на
ищеца 1/2 от задълженията за топлоснабден имот, находящ се в [адрес], а именно: сумата от
419.25 лв. – стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 26.05.2021 г. до изплащане на вземането; сумата
от 44.54 лв. – мораторна лихва за периода от 09.07.2019 г. до 18.03.2021 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
2497/2021 г. по описа на РС – Перник.
3
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [адрес], да
заплати на Т. С. Я., ЕГН **********, с адрес: [адрес], на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата
от 300 лв. – разноски за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в 2-седмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4