ОПРЕДЕЛЕНИЕ №410
гр. Варна, 27.07.2020г.
Варненският апелативен съд, в
закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдията Славов
ч. гр. дело № 285/20г.,
намира следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр.
1, пр. 2 от ГПК и е образувано
по частна жалба, подадена от Д.И.Н. от гр. Варна чрез адв. А.К., насочена против разпореждане № 426/14.05.20г., постановено по в.гр.д. № 583/19г. на ОС-Добрич,
с което е била върната нейна касационна жалба с вх. № 2009/17.03.20г. против
решение № 309/28.11.19г. по същото дело. Счита се, че обжалваното разпореждане
е неправилно, тъй като въззивното решение подлежи на касационно обжалване,
защото съдът се е произнесъл по иск с правно основание чл. 64 от ЗС, а не по
квалифицираният от него като такъв по чл. 32 от ЗС. Поради това и въззивното
решение не попада в изключенията, посочени в нормата на чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК, а подлежи на касационен контрол, тъй като е решение по иск за собственост
и други вещни права върху недвижим имот - на осн. чл. 280, ал. 2 и ал. 3, т. 1
от ГПК. Развити са подробни аргументи в подкрепа на изложеното становище като
се подчертава, че въззивното решение е недопустимо, тъй като е произнесено по
непредявен иск с мотиви по чл. 64 от ЗС, както и по недопустим иск по чл. 32 от
ЗС – предявен от несобственик на дворно място /при липса на обща вещ/, а в
условията на евентуалност – неправилно и незаконосъобразно и в пълно
противоречие с няколко влезли между страните съдебни решения по отношение
собствеността върху дворното място. Претендира се отмяна на разпореждането и
допускане на възможността за касационно обжалване на въззивното решение.
В предвидения срок не е депозиран
отговор на частната жалба от насрещните страни.
Частната жалба е
подадена в срок, от страна с правен интерес от обжалването, против
обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а
разгледана по същество е неоснователна
по следните съображения:
С решение № 309/28.11.19г.,
постановено по в.гр.д. № 583/19г. на ДОС съдът е потвърдил изцяло решение №
84/02.05.19г. по гр.д. № 678/17г. на РС-Балчик, с което по реда на чл. 32, ал.
2 от ЗС е разпределено между ищците М.С.Д., Н.С.Д. и М.С.Д. от една страна и
ответницата Д.И.Н. от друга страна, ползването на подробно описан поземлен
имот, находящ се в гр. Балчик, в. з. „Белите брези“ по вариант първи на
заключението на вещото лице арх. А. В. от 27.03.19г. и приложената към него скица, приподписана от съда.
С оглед на горното следва да се
приеме, че действително е налице ограничението по чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК,
в което са посочени въззивните решения, които не подлежат на касационно
обжалване, тъй като с въззивното решение е потвърдено първоинстанционното
решение, с което на осн. чл. 32, ал. 2 от ЗС е разпределено ползването на
съсобствен имот. Дали е налице постановен от въззивния съд недопустим съдебен
акт /като произнесен по непредявен иск или като произнесен по недопустим иск/ е
без значение относно приложимостта на въведеното законодателно ограничение
относно подлежащите на касационно обжалване решения.
При наличието на хипотезата на
чл. 286, ал. 1, т. 3 от ГПК въззивният съд е постановил законосъобразно
разпореждане, което следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 426/14.05.20г., постановено по в.гр.д. № 583/19г. на ОС-Добрич.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: