№ 6966
гр. София, 17.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на шести декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Радина К. Калева
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско
дело № 20241100505002 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от „Електроразпределителни мрежи
Запад“ ЕАД срещу решение от 06.01.2024г., постановено по гр. д. № 14892/2021г. на
СРС, 44 с-в.
С обжалваното решение СРС е признал за установено по предявения от П. Р. Р.
срещу „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че П. Р. Р. не дължи на „Електроразпределителни
мрежи Запад“ ЕАД, сумата от 1336,36 лв., представляваща начислена стойност на
потребена електрическа енергия за недвижим имот, находящ се в гр. Банкя, ул.“****,
съгласно извършена корекция по издадена фактура № **********/26.11.2019г. въз
основа на констативен протокол № 1023839/21.11.2019г.
В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалваното решение. Твърди
се, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение на материалния и
процесуалния закон. Моли решението да бъде отменено и исковете да бъдат
отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани. Претендира направените
разноски пред двете съдебни инстанции.
В установения от закона срок, въззиваемият е депозирал отговор на въззивната
жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли
1
решението на районния съд да бъде потвърдено, като му бъдат присъдени сторените
пред въззивната инстанция разноски.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а
разгледана по същество - основателна.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен
диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по
правилността на решението съгласно чл. 269, изр. второ от ГПК и задължителните
указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за
допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на
относими към спора факти и на приложимите материално правни норми, както и до
проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално
правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за
обжалване.
Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд
намира наведените с въззивната жалба доводи за основателни.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът
следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че спорното право е
възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на
договорни отношения между страните за доставката на електрическа енергия,
съдържанието на което включва възникнало в негова полза право за коригиране
размера на отчетената електрическа енергия, предпоставките за неговото упражняване
/наличието на неизправност в средството за търговско измерване, довело до
неизмерване на ел. енергия/, както и че размерът на сумата съответства на
договорения механизъм.
За да отхвърли предявения иск СРС е приел, че не е установено страните да са
били обвързани от валидно облигационно правоотношение.
В първото съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя е
заявил, че ищецът е в облигационни отношения с „Електрохолд продажби“ АД,
респективно това го прави и техен клиент.
В нормата на чл. 97, ал.1, т.4 ЗЕ е регламентирано, че по регулирани от
комисията цени се сключват сделките с електрическа енергия между крайните
снабдители и битови и небитови крайни клиенти - за обекти, присъединени към
електроразпределителна мрежа на ниво ниско напрежение, когато тези клиенти не са
избрали друг доставчик.
2
В мотивите на ТР № 4 от 29.01.2013 г. по тълк. д. № 4/2012 г., ОСГТК на ВКС, е
разяснено, че между енергийното предприятие и потребителя е налице облигационно
отношение, чието основно съдържание включва задължение на предприятието да
доставя електрическа енергия срещу задължението на потребителя да я заплаща. Това
отношение е породено от сключен между страните договор. Без значение е как е
сключен договорът - чрез изрични насрещни волеизявления в писмена форма или по
друг начин.
В чл.98 а ЗЕ е регламентирано, че крайният снабдител продава електрическа
енергия при публично известни общи условия. В чл. 4, ал. 2 от общите условия на
„Електрохолд продажби“ АД, е предвидено, че потребител на електрическа енергия за
битови нужди е физическо лице – собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа съгласно действащото законодателство, което ползва
електрическа енергия за домакинството си.
Настоящият състав намира, че следва да цени представената пред СРС от П. Р.
молба /л. 34 от делото на СРС/ като извънсъдебно признание на задълженията. В нея
същият не е оспорил, че е абонат, не е оспорил, че не е собственик на имота, за който е
съставен констативния протокол. Единствено е обективирал искане да му бъде
намалено задължението по съставения констативен протокол. СРС сам е посочил, че
признанието може да бъде извършено и с конклуденти действия. Именно такова
признание е налице в настоящия случай. В молбата е цитиран номерът на
констативния протокол, посочен е фабричният номер на средството за търговско
измерване. Представено е и заявление от ищеца, което в съвкупност с останалите
събрани доказателства, може да се счете за индиция за наличието на облигационна
връзка. Действително с него е направено искане единствено да му бъде издаден
препис от констативния протокол. Но в заявлението е посочен адресът на обекта и
клиентския номер, които ищецът няма как да знае, ако партидата не е открита на
негово име.
На следващо място следва да се посочи, че ответникът не оспорва
принадлежността на правото му на собственост върху имота, находящ се в гр. Банкя,
ул.“Бор“ № 39. Ето защо, съдът приема, че същият е и страна по спорното
правоотношение и има качеството на потребител на енергийни услуги по смисъла на
§ 1, т.41б, б.“а“ ДР на ЗЕ. Въззиваемият е направил общо оспорване, че не е налице
облигационна връзка, но такава може да се твърди, че липсва и ако ищецът счита, че
например следва да има сключен изричен писмен договор. Навел е твърдения, че
ответникът следва да представи доказателства, че ищецът е собственик. Това е така,
ако съответното обстоятелство се оспорва. Ищецът обаче никъде не твърди и не
оспорва, че е собственик на електроснабдения имот.
Не на последно място следва да се има предвид и, че ответникът не е оспорил
3
представения отговор от „Електрохолд продажби“ АД, а единствено е посочил, че не
установява облигационна връзка. Съгласно чл. 4, ал. 1 от ОУ на жалбоподателя всяко
лице, чийто обект е присъединен към електроразпределителната мрежа, съгласно
действащото законодателство и е приело общите условия за продажба на крайния
снабдител може да използва електроразпределителната мрежа за снабдяването на
обекта с електрическа енергия. Тоест общите условия се отнасят за всички битови
потребители, които са приели общите условия на крайния снабдител. Жалбоподателя
не е оспорил и, че не е клиент на „Електрохолд продажби“ АД, а ищецът не може да
получава електроенергия, ако не ползва мрежата. Ето защо, след като е клиент на
„Електрохолд продажби“ АД, това автоматично го обвързва и с ответното дружество.
Нещо повече, следва да се има предвид и, че „ползвател“ на мрежата може да
бъде и лице, което не е собственик на обекта и да дължи сумата по констативния
протокол – в този смисъл определение № 3206/25.10.2023г. по гр. д. № 1061/2023г. по
описа на ВКС, III ГО.
От приетите по делото доказателства се установява, че на 21.11.2019 г. е бил
съставен констативен протокол № 1023839 /КП/ в който е установена промяна в
схемата на свързване. По този начин ел. енергията не се отчитала коректно.
По делото пред СРС е приета СТЕ, от която се установява, че е осъществен
нерегламентиран достъп, респективно промяна в схемата на свързване на ел.
измервателната система, което води до неотчитане на потребена ел. енергия през
присъединението.
Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ устройството и експлоатацията на
електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени в правилата
за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за
тяхното обслужване, включително реда и начините за преизчисляване на количеството
електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия или за която има измерени показания в невизуализиран
регистър на средството за търговско измерване, реда и начина за обслужване на
средствата за търговско измерване, както и създаването, поддържането и достъпа до
регистрираните от тези средства база данни.
Съгласно възприетото в Решение №118/18.09.2017 по дело №961/2016 на ВКС,
ТК, II т.о., постановено по реда на чл. 290 от ГПК, крайният снабдител на електрическа
енергия не дължи да доказва виновно поведение на абоната при доказано неточно
отчитане на електромера на клиента и извършено преизчисление на сметката му след
влизане в сила на измененията и допълненията на чл.83, ал.1, т.6 и чл.98а, ал.2, т.5 от
Закона за енергетиката /ЗЕ/, направени със Закона за изменение и допълнение на ЗЕ
/обн.ДВ, бр.54/2012г., в сила от 17.07.2012г./ и след влизане в сила на Правилата за
4
измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/ /обн. ДВ, бр.98/2013г., в
сила от 16.11.2013г./.
Във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена
електроенергия, правото на доставчика на електрическа енергия да извърши
едностранно корекция не е предпоставено от доказването на виновно поведение на
потребителя, довело до неизмерването или неточното измерване на доставената
електроенергия, тъй като корекционната процедура цели възстановяване на
настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажира отговорността
на потребителя за негово виновно поведение.
С изменението в Закона за енергетиката с ДВ чл.54/12г. съществува законово
основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно
отчитане на потребената електрическа енергия, ако е изпълнил задължението си по
чл.98а, ал.2, т.6 и по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ за предвиждане в общите условия на
договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и
на правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/,
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за
извършване на корекция на сметките за предоставената електрическа енергия, само
поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на
доставяната електроенергия.
Съгласно съдебната практика, ако в ОУ в противоречие с чл. 98а, ал. 1, т. 6 ЗЕ,
не е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка,
това нарушение е пречка потребителят да бъде поставен в забава относно
задължението си да заплати корекцията, но не може да послужи като основание да се
отрече дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по съдебен ред,
поради което и тези възражение на въззиваемия са неоснователни.
В чл. 17 и чл. 18 и чл. 49, ал. 2 от ОУ доставчикът е предвидил реда за
уведомяване на потребителя на ел. енергия за извършената корекция, който в случая е
спазен. След приемане на ПИКЕЕ и при предвиждане в Общите условия на ред за
уведомяване, при установено неправомерно въздействие върху средството за търговско
измерване е налице въведено законово основание крайният снабдител да коригира
сметката на негов клиент. В разглежданата хипотеза в чл. 17, ал.2 от действащите
Общи условия на ответното дружество е установено задължение за последното за
уведомяване на потребителя за сумите, които дължи, а редът за това е определен в чл.
49, ал.2 от тези общи условия. В посочения смисъл е решение № 118 от 18.09.2017 г.
по т.д.№ 961/2016 г. на ВКС, II ТО, постановено по реда на чл. 290 ГПК, в което е
прието, че в Общите условия на доставчика е предвиден ред за уведомяване на
5
потребителя на електрическа енергия за из-вършената корекция.
В чл. 47 – чл. 51 ПИКЕЕ са регламентирани две хипотези, при които е
допустимо извършването на корекции на сметки на потребителите при неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и начините, по които следва
да бъде осъществено преизчисляването на количеството потребена такава. Първата
хипотеза е при констатирано обективно неизмерване, неправилно или неточно
измерване, а втората хипотеза – е при субективно въздействие върху измервателната
система. И в двете хипотези се съставя констативен протокол, подписан от
представител на оператора и потребителя, респ. от заместващи го две независими
лица, присъстващи като свидетели.
Втората визирана група обхваща случаите, при които при извършената проверка
е установено нарушение на целостта и/или функционалността на измервателната
система, добавяне на чужд елемент – обстоятелства, които предполагат наличието на
външна намеса, при която се променя схемата на свързване, какъвто е и разглежданият
случай, като извършената промяна в дадената хипотеза е довела до неотчитане на
потребената от абоната електрическа енергия за обекта.
По делото е изслушана и приета СТЕ, която установява, че описаното в
протокола води до незаплащане на ползваното от обекта на потребителя количество ел.
енергия. Ето защо, неоснователни са оплакванията на ищеца, че не се установява
промяна в схемата на свързване, която до води до пълно неотчитане на ел. енергията.
Както се установи от констативния протокол за извършената проверка на СТИ и
от СТЕ, се касае за нерегламентиран достъп, респективно промяна в схемата на
свързване, което води до неизмерване на количествата потребената ел. енергия, чрез
изменение на ел. схема на нормално измерване през електромер, което е дало
основание на дружеството да направи законово предвидената корекция, като изготви
необходимата справка за коригиране на сметката и да издаде корекционна фактура.
Съгласно приетата СТЕ, в периода 90 дни преди проверката не са извършвани
проверки за изправността на СТИ. При липса на доказателства за предходно
извършена проверка на уреда за търговско измерване, както е в случая, периодът на
корекцията е ограничен нормативно до 90 дни назад, именно с цел да бъде ограничена
възможността за неоснователно обогатяване и на двете страни по правоотношението,
предвид вероятността неизмерената или неточно измерената електрическа енергия да
е, както за малък период от време преди констатацията, така и в пъти повече от 90 дни.
Предвидената регламентация относно обсъждания въпрос в чл. 48, ал.1 ПИККЕ не
въвежда санкция за потребителя, а разпределение на риска от обективно установено
неточно отчитане на СТИ между страните по доставките на електрическа енергия.
В Решение № 111/17.07.2015 г. по т.д. № 1650/2014 г.; Решение № 173 от
16.12.2015 г. по т.д. № 3262/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.; Решение № 203/15.01.2016 г. по
6
т.д.№ 2605/2014 г. на ВКС, ТК, І т.о.; Решение № 118/18.09.2017 г. по т.д. № 961/2016
г., II т.о., ТК е прието, че по силата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ е предвидено законово
основание за доставчика на електрическа енергия едностранно да коригира сметките
на потребителите, само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане
или неотчитане на доставяната електроенергия. Предвидена е възможност за
едностранна корекция на сметките на потребителите във всички случаи на неизмерена
или неточно измерена доставена електроенергия, като с оглед конкретната причина за
неизмерването или неточното измерване е предвиден начин на извършване на
корекцията. Тази процедура въвежда обективни правила за измерване на доставената,
но неизмерена или неточно измерена електрическа енергия, като освобождава
доставчика от задължението да докаже периода на неточното измерване и реално
потребеното количество електроенергия.
Ето защо, в настоящия случай е установено съществуването на фактическото и
правно основание за начисляването на корекционна сметка за процесния период.
При тези съображения, поради несъвпадане изводите на двете съдебни
инстанции по съществото на спора, постановеното от СРС решение следва да бъде
отменено.
По разноските за въззивната инстанция:
На основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 3 ГПК въззиваемата страна следва да бъде
осъдена да заплати на жалбоподателя сумата от 126.73 лв., представляваща
направените разноски във въззивното производство, както и на основание чл. 78, ал. 3
ГПК сумата от 520 лв., представляваща направените пред СРС разноски.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20112212 от 06.01.2024г., постановено по гр. д. №
14892/2021г. на СРС, 44 с-в, с което СРС е признал за установено по предявения от П.
Р. Р. срещу „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че П. Р. Р. не дължи на
„Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, сумата от 1336,36 лв., представляваща
начислена стойност на потребена електрическа енергия за недвижим имот, находящ се
в гр. Банкя, ул.“****, съгласно извършена корекция по издадена фактура №
**********/26.11.2019г. въз основа на констативен протокол № 1023839/21.11.2019г.,
както и в частта, в която са присъдени разноски в полза на П. Р. Р. в размер на 53.45
лв., както и в частта, в която са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в
полза на адв. Михаел Любомиров в размер на 433.64 лв. и вместо това
7
ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. Р. Р., ЕГН ********** срещу
„Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, ЕИК ********* иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване на установено, че П. Р. Р. не дължи на
„Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, сумата от 1336,36 лв., представляваща
начислена стойност на потребена електрическа енергия за недвижим имот, находящ се
в гр. Банкя, ул.“****, съгласно извършена корекция по издадена фактура №
**********/26.11.2019г. въз основа на констативен протокол № 1023839/21.11.2019г.,
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА П. Р. Р., ЕГН ********** да заплати на „Електроразпределителни
мрежи Запад“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 273 ГПК вр. чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата от 126.73 лв., представляваща направените във въззивното производство
разноски, както на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 520 лв., представляваща
направените в производството пред СРС разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.
280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8