О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№ 183
град Велико Търново, 24.04.2023
г.
Административен съд – Велико Търново, IХ - ти състав, в закрито съдебно
заседание на двадесет и четвърти април две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
като разгледа докладваното от съдия
Калчев адм. дело № 244/2023 г. по
описа на Административен съд – Велико Търново, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е
образувано по жалба на Н.Л.К. с адрес ***, чрез адв. И. Д.,
срещу Констативен протокол от 06.03.2023 г. на членове на Постоянната комисия
за разглеждане на жалби, сигнали и докладни записки, свързани с териториалното
устройство и строителството в Община Стражица. Протоколът се оспорва на всички
основания по чл. 146 от АПК.
Съдът намира, че
жалбата е недопустима, въпреки че е подадена до съда по местонахождението на
недвижимия имот, с оглед следните съображения:
На 23.01.2023 г. в Община Стражица е
постъпил сигнал от жалбоподателката, адресиран до кмета на Община Стражица.
Според съдържанието му г-жа К. имала съмнения, че в съседния на нейния имот, а
именно УПИ ***
по плана на с. Лозен, общ. Стражица, обл. В. Търново, с административен адрес ***,
собственост на Д.М.М., се извършват дейности в нарушение на ЗУТ, изброени в
сигнала. Поискано е да се разпореди проверка, която да установи дали в
посочения имот се извършват строителни дейности без разрешение за строеж и в
случай, че е налице незаконно строителство, да се издаде заповед за премахване
на незаконното строителство, която да се изпълни.
По сигнала е извършена проверка от
членове на Постоянната комисия за разглеждане на жалби, сигнали и докладни
записки, свързани с териториалното устройство и строителството в Община
Стражица, назначена със Заповед № 6/03.01.2023 г. на кмета на Община Стражица.
На 06.03.2023 г. е съставен обжалвания констативен протокол, с който работната
група е предложила на кмета да отговори на подателя на сигнала, че за
неспазване изискванията за отстояния на постройката, предвидени в чл. 42 от ЗУТ
е декларирано съгласие от съседите и съгласно чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗУТ не е
налице незаконно строителство. Същият е връчен на жалбоподателката чрез
пълномощника ѝ на 21.03.2023 г.
При тази фактическа обстановка съдът
намира, че оспорването е недопустимо поради липса на годен за обжалване акт.
Констатирането на незаконно строителство по смисъла на чл.
225а, ал. 1 от ЗУТ става с констативен акт, съставен от длъжностни лица по чл.
223, ал. 2 от ЗУТ, който не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Това
е така, тъй като съгласно чл. 21, ал. 5, изр. първо от АПК не са индивидуални
административни актове волеизявленията, действията и бездействията, когато са
част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални или общи
административни актове или са част от производствата по издаване на нормативни
актове. Констативният протокол е предпоставка за евентуалното издаване на
заповед за премахване на незаконен строеж и не съдържа властническо
волеизявление, а напротив, със същият подателя на сигнала за евентуално
извършено незаконно строителство се уведомява за хода на извършваната проверка.
Освен това, съдебната практика е
константна, че в производството по установяване на незаконен строеж лицата,
подали сигнала за наличие на незаконен строеж, нямат качеството на
заинтересовани страни. В
ЗУТ липсва норма, която да създава за компетентните административни органи -
било ДНСК (РДНСК) или кмета на общината (чл.
225 и чл. 225а от ЗУТ) задължение да се произнесат по искане за
установяване на незаконен строеж и за неговото премахване. Тези органи действат
служебно и тяхна е преценката да издадат или не съответния административен акт.
Ето защо, в случая кметът на Община Стражица не е обвързан от подадения до него
сигнал. В чл. 214 от ЗУТ са изброени изчерпателно кои актове са
индивидуални административни актове, като в т. 3 са посочени тези за спиране,
за забрана на ползването и за премахване на незаконни строежи. Само посочените
актове подлежат на съдебен контрол. Сред тях не попада отказът да се издаде
заповед за премахване на незаконен строеж, ако въобще може да се приеме, че
оспореният протокол обективира такъв, поради което същият не представлява акт,
подлежащ на обжалване по реда на чл.
215 от ЗУТ. Отказът е индивидуален административен акт по смисъла на чл.
21, ал. 1 от АПК, когато отрича претендирани от молителя благоприятни за
него последици, както и в изрично посочени от закона случаи. Такава хипотеза в
случая не е налице, тъй като подателят на сигнала претендира неблагоприятни за
трето лице последици, сочени от него като извършител на незаконен строеж. В
тази връзка е и разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от АПК, съгласно която решението
постановено по подаден сигнал (ако
се приеме, че обжалваният протокол обективира такова решение), не подлежи на обжалване. Липсва годен за обжалване
административен акт, което обуславя извод за недопустимост на съдебното
производство.
Правото на жалба
възниква и може да бъде упражнено при наличието на определени процесуални
предпоставки, които обуславят и процесуалната допустимост на съдебното
производство. По аргумент от разпоредбите на чл.
159, т. 1 и т. 4 от АПК, две от тези предпоставки от категорията на
абсолютните, за които съдът следи служебно, както при образуването, така и при
провеждането на съдебното производство, са наличието на административен акт,
подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, и правен интерес
от оспорването. В случая съдът намира, че не е налице административен акт, който
да бъде обжалван пред съда, респ. за жалбоподателката не е налице правен
интерес, поради което жалбата следва да бъде оставена без разглеждане като
процесуално недопустима, а производството по делото да бъде прекратено.
По изложените
съображения съдът намира, че жалбата следва да се остави без разглеждане, а
производството по делото - да се прекрати.
Воден от горното и на
основание чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата
на
Н.Л.К. с адрес ***, чрез
адв. И. Д., срещу Констативен протокол от 06.03.2023 г. на членове на
Постоянната комисия за разглеждане на жалби, сигнали и докладни записки,
свързани с териториалното устройство и строителството в Община Стражица.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 244/2023
г. по описа на Административен съд - Велико Търново.
Определението може да
се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд, в седмодневен
срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: