Решение по дело №801/2019 на Окръжен съд - Пловдив

 

 

                                             Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 260194

                                     гр. Пловдив, 17.12.2020 година

 

                                       В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Пловдивски окръжен съд, гражданско отделение, І гр. с., в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                           Окръжен съдия:Атанаска Букорещлиева

при участието на секретаря Диана Плачкова, като разгледа докладваното т.д. №801 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Д.Р.Т., ЕГН **********,***, чрез упълномощения процесуален представител- адвокат М., с която е предявен иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ против ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, р-н „Триадица“, пл. „Позитано“ № 5.

В исковата молба са изложени твърдения, че на ***г. около *** часа в гр. *** на кръстовището на бул. „***“ и ул. „***“ е настъпило пътно-транспортно произшествие между лек автомобил „Ауди А7“ с рег. № ***, управляван от Л.М.Т., и лек автомобил „Пежо 405“ с рег. № ***, управляван от А.В.Л., като подробно е описан неговият механизъм. В резултат на реализираното произшествие е загинала возещата се в лек автомобил „Пежо 405“ П.А.К., с която ищецът е живеел на ***. По случая било образувано ЗМ № 807/ 18.11.2016г., а впоследствие и нохд №243/2017г. на ПОС, приключило с влязла в сила присъда, с която Л.М.Т. е признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 1 и пр. 5, б.“б“ във вр. с ал. 1, б.“в“, във връзка с чл. 342, ал. 1 от  НК. Твърди се, че ищецът  е живял с П.К. за период от една година и половина до момента, в който тя е загинала при инцидента. Тяхното съжителство се е характеризирало с разбира-телство, любов, всеотдайност, подкрепа и уважение, общи планове за бъдещето, като, макар и без да са сключвали граждански брак, отношенията им са били като между ***. Смъртта на К.  разтърсила ищеца и променила живота му изцяло, той все още скърби за нея и не може да преодолее загубата й. Твърди се още, че за лекия автомобил „Ауди А7“ с рег. №*** е била сключена застраховка „ГО“ при ответното дружество, обективирана в полица №***, със срок на действие от ***г. до ***г., валидна към датата на застрахователното събитие. Твърди се, че на ***г. ищецът е предявил претенция пред застрахователя за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, но с писмо изх.№П 00544/13.07.2017г. е уведомен, че преписката е закрита, като не му е изплатено обезщетение.

            Предвид изложените факти и обстоятелства, се иска от съда да постанови решение за осъждането на ответния застраховател да заплати на ищеца Д.Р.Т. сума в размер на 120 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди вследствие смъртта на П.А.К., настъпила при пътнотранспортното произшествие, станало на ***г. в гр. ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от ***г. до окончателното й изплащане. Претендира се и присъждане на адвокатско възнаграждение за адвокат М. по реда на чл.38,ал.2 от ЗА.

В двуседмичния срок по чл. 367 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който се оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва се твърдението на ищеца, че е живял на *** със загиналата П.К.. Твърди се, че дори да са живели заедно за известен период от време между него и пострадалата не са съществували отношения, наподобяващи тези на *** и изразяващи се в трайно съвместно живеене, общо домакинство и бъдещи планове, с оглед на което се оспорва материалната легитимация на ищеца да получи обезщетение за неимуществени вреди от причинената смърт на К.. На следващо място се оспорват твърденията, че ищецът е претърпял описаните в исковата молба морални болки и страдания в резултат на смъртта на пострадалата. Изложено е, че по повод процесното ПТП е било образувано наказателно производство срещу Л.М.Т., като с влязла в сила присъда по нохд № 243/2017г. на ПОС Т. е бил признат за виновен за престъпление по чл. 343, ал.3, пр.1 и пр.5, б. „б“, вр. ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1 НК. Твърди се от ответника, че основна причина за възникналото ПТП, при което е загинала П.К., е поведението на А. Л., управлявал лек автомобил „Пежо 405“ с рег. № ***, чиято отговорност е застрахована в „ДЗИ-Общо Застраховане“ ЕАД и че неговият принос за настъпване на вредоносния резултат е решаващ. Това обстоятелство било отчетено изрично в рамките на наказателния процес, като в решението си от 14.03.2018г., постановено по н.д. № 1047/ 2017 г., ВКС е определил съпричиняването на вредоносния резултат от страна на водача на лек автомобил „Пежо“, който е допуснал нарушение на чл.37, ал.1 от ЗДвП, като „съществено“. При условията на евентуалност, ответникът прави възражение за съпричиняване на вредите и от страна на пострадалата П.К., която е пътувала на задната седалка вляво в лекия автомобил „Пежо“ без поставен предпазен колан /в нарушение на чл. 137а, ал.1 ЗДвП/ . Предявеният иск се оспорва от ответника и по размер, като се сочи, че търсеното обезщетение е прекомерно завишено с оглед разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, респ. че същото следва да бъде намалено и след отчитане вината на водача на лекия автомобил „Пежо“ и наличието на евентуално съпричиняване от страна на пострадалата. Оспорва се също претенцията на ищеца за присъждане на законна лихва, считано от датата на застрахователното събитие, тъй като при основа-телност на иска законна лихва върху присъденото обезщетение се дължи съгласно условията на чл. 429, ал. 3 КЗ. Допълнителни съображения по спора са развити в писмена защита на адвокат Б.К.- пълномощник на ответника. Претендират се разноски.

В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК не е постъпила допълнителна искова молба.

От конституираното в процеса третото лице-помагач на страната на ответника- “ДЗИ Общо Застраховане“ ЕАД е изразено становище за неоснователност на предявения иск. Оспорват се твърденията в исковата молба, че между ищеца и пострадалата са съществували отношения, наподобяващи тези между ***, както и че ищецът е претърпял морални болки и страдания в резултат на смъртта на загиналата, които да подлежат на обезщетяване. Третото лице-помагач се присъединява към становището на ответника и по отношение на възражението за съпричиняване на вредоносния резултат, за прекомерност на претендираното обезщетение и неоснователност на искането за присъждане на законна лихва. Оспорва се твърдението на ответния застраховател, че основна причина за възникналото ПТП е поведението на водача на лек автомобил „Пежо“ с рег. №***, чиято гражданска отговорност е била застрахована в „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, и че неговият принос е бил решаващ.

От Л.М.Т., с адрес-***,- трето лице- помагач на страната на ответника е изразено становище, че предявеният от Д.Т. иск е неоснователен.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:

Не е спорно по делото и се установява, че с присъда №22/15.03.2017г., постано-вена по н.о.х.д. №243/2017г. на ПОС, Л.М.Т., ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на ***г. около *** часа в гр. *** на кръстовището на бул. „***“ и ул. „***“, при управление на МПС- лек автомобил „Ауди А7“ с рег. № ***, в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта от 0,8 промила, е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.21, ал.1 от ЗДвП- като водач на ППС, при избиране на скоростта на движение, е превишил разрешената скорост за движение в населено място с 49 км/ч, като се е движил в населено място с 99 км/ч и по непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лице- А. В.Л., В.З.С.и П.А.К., като смъртта на последната е настъпила на дата ***г., поради което и на основание по чл.343, ал.3, пр.1 и пр.5, б.“б“ във вр. с ал.1, б.“в“ във вр. с чл.342,ал.1 от НК вр. с чл.58а, ал.1 вр. с чл.54 НК е осъден на четири години лишаване от свобода. С решение №172/21.07.2017г. по в.н.о.х.д. №297/2017г. на АС- *** присъдата е изменена в наказателно-осъдителната част, като е увеличено наложеното наказание на подсъдимия от четири на шест години. С решение №8/14.03.2018г. на ВКС, постановено по н.д. №1047/2017г., решението на въззивната инстанция е изменено и наложеното наказание на Т. е намалено от шест на пет години лишаване от свобода.

В подкрепа на твърденията за наличие на връзка, основана на ***, между пострадалата и ищеца и претърпени от последния неимуществени вреди вследствие смъртта на П.К. са събрани гласни доказателства посредством показанията на свидетелката Б.П.К..

Свидетелката К.заявява, че познава П.К. от ***г., когато дошла в гр.*** да следва ***. Имали са приятелски отношения, живели са в една квартира с още две момичета. Твърди, че П.се запознала с Д.Т. през месец октомври ***г. и скоро след това заживели заедно в дома му. Първоначално не споделила с майка си за връзката си с ищеца, казала й няколко месеца по-късно. П.и Д. са ходили в гр. ***, за да се запознае ищецът с родителите й. Свидетелката твърди, че е гостувала на ищеца и пострадалата, а последните два -три месеца преди катастрофата е живяла при тях. Според нея, в началото на връзката им П. и Д. били много влюбени. Когато заживяла при тях, установила, че имат и лични проблеми, виждала ги е да се карат. Непосредствено след ПТП ищецът бил шокиран и много разстроен. След смъртта на П. той напуснал жилището, в което са живели, защото имал спомени с нея на това място. През зимата Д. гостувал на свидетелката в гр. ***, било му тежко след катастрофата, имал нужда от почивка. Понастоящем Д. живее в гр. *** с приятелката си, от която има дете.

Във връзка с установяване естеството на поддържаните отношения между ищеца и пострадалата са изслушани са и показанията на свидетеля на ответника - М.А.К., която е *** на П.К..

Свидетелката заявява, че познава Д.Т. от месец април ***г. Знае, че със *** са живели заедно и до момента, в който е настъпила катастрофата, но не са планирали сватба и деца. П.била *** в ***, издържала се от средствата, които майка й изпращала. Не е правила планове за сключване на брак или за създаване на семейство с ищеца.  

Приета е справка, издадена от Община ***, съдържаща данни за регистри-раните постоянен и настоящ адрес на ищеца и на пострадалата П.К., от която е видно, че двамата не са били регистрирани на един адрес.

Не е формиран спор между страните по отношение на обстоятелството, че лекият автомобил „Ауди А7“ с рег. № ***е бил към датата на настъпване на събитието със сключена застраховка „Гражданска отговорност” с полица №***, с период на валидност ***г. - ***г.

Видно е от представеното по делото писмо №П 00544/13.07.2017г. на ответния застраховател до ищеца Т., че по претенцията на последния с вх.№01585/28.03.2017г. е постановен отказ за изплащане на обезщетение, тъй като не са представени изисканите документи.

За изясняване механизма на процесното пътнотранспортно произшествие и по повод възражението на ответника за съпричиняване на вредните последици от страна на пострадалата, в хода на производството е допусната КСМАТЕ, с вещи лица инж. С.М. и д-р М.Б.. Според заключението, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, най-вероятен от техническа гледна точка е следният механизъм на ПТП: Водачът Л.Т. е управлявал лекия автомобил „Ауди А7“ по лявата лента на западното платно за движение на бул. “***“ в посока от север на юг. По това време водачът А. Л. е управлявал лек автомобил „Пежо 405“ по източното платно за движение на бул.“***“ в посока от юг на север, като е предприел маневра „завой наляво“ към ул.“***“, преминавайки между разделителните острови. Когато лекият автомобил „Пежо“ е навлязъл в западното платно, лекият автомобил „Ауди 7“ се е намирал на около 29,9 м. Водачът Т. е реагирал, като е отклонил автомобила надясно, но въпреки това след около 1,1 сек. е настъпил удар, който е бил неизбежен. Ударът е настъпил в предната част на лекия автомобил „Ауди А7“ и предната дясна страна на лекия автомобил „Пежо 405“, след което първият автомобил се е отклонил надясно, напуснал е платното за движение и се е ударил в дърво, а вторият се е отклонил в посока югозапад, завъртял се е в противо-положна посока, след което със задната си част се е ударил в автобусна спирка. Скоростта на движение на л.а. “Ауди 7“ в момента на удара е била 99 км/ч, а на л.а. „Пежо 405“- 19 км/ч. При изслушване на заключението в съдебно заседание вещото лице инж. М. е заявило, че причините за настъпване на ПТП, от техническа гледна точка, са, от една страна, навлизането на лекия автомобил „Пежо“ в лентата на движещия се насрещно и направо лек автомобил “Ауди 7“, без да го пропусне, а от друга- че л.а.“Ауди“ се е движил с превишена скорост, тъй като, ако се е движил с 50 км/ч, нямаше да настъпи удар, независимо от поведението на водача Л.. По отношение на спорния въпрос дали поведението на пострадалата е допринесло за настъпване на вредоносния резултат, в заключението е посочено, че няма данни, по които да се определи категорично дали пострадалата е била с поставен предпазен колан. В случая смъртта на К. е резултат от причинена черепно-мозъчна травма, довела до притискане, разрушаване и размекчаване на мозъчното вещество, както и на разположените мозъчни центрове в мозъка, при което обезопасителният колан не би я предпазил от травмите на главата, особено като се има предвид, че първоначалният удар за лекия автомобил „Пежо 405“ е бил страничен, а след това има и удар в задната част, при което купето е било силно деформирано.  

С оглед на така събраните доказателства и установени обстоятелства, съдът намира от правна страна следното:

Според чл.432, ал.1 от КЗ, увреденият, спрямо когото застрахованият по застра-ховка гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.

За да се ангажира отговорността на застрахователя, е необходимо да се установи от ищеца, при условията на пълно и главно доказване, наличието на всички кумула-тивни изисквания на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител на вредата, както и че към момента на увреждането гражданската отговорност на делинквента е застрахована по силата на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност”. Наред с това, в тежест на ищеца е да докаже и твърденията си, че е създадена трайна и дълбока емоционална връзка между него и пострадалата и че е претърпял морални страдания от смъртта й.

В конкретния случай се установи, че на ***г. е реализирано пътно-транспортно произшествие, предизвикано от виновния водач Л.Т., в резултат на което е настъпила смъртта на П.К.. С присъда №22/15.03. 2017г. по н.о.х.д. №243/2017г. на ПОС подсъдимият Т. е признат за виновен за извършеното престъпление по чл.343, ал.3, пр.1 и пр.5, б.“б“ във вр. с ал.1, б.“в“ във вр. с чл.342,ал.1 от НК и му е наложено съответното наказание. С оглед на това и съгласно чл.300 ГПК, доказани се явяват обстоятелствата за извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Не се спори между страните по отношение наличието на договор за застраховка "Гражданска отговорност" с ответника ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД по застрахователна полица №***, със срок на действие от ***г. ***г., по силата на който застрахователят е поел задължение да обезщети увредените при използването на застрахования автомобил „Ауди А7“, рег. № ***, трети лица.

Безспорно е и че е изпълнена процедурата по чл.380 от КЗ, доколкото от ищеца е  насочена писмена претенция до ответника, като не му е било изплатено исканото обезщетение.

Спори се по делото, с оглед възраженията на ответника и третите лица-помагачи, по въпроса дали ищецът има право да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на П.К..

С Постановление № 4/25.05.1961г. и Постановление № 5/24.11.1969г. на Пленума на ВС, е признато право на обезщетение за неимуществени вреди на лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак, ако това съжителство не съставлява престъпление и не противоречи на правилата на морала.

Според ТР № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05. 1961 г. и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на ВС, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.

Съдът намира, че въз основа на събраните по делото гласни доказателства от ищцовата страна не се доказва по категоричен начин, че Д.Т. и П.К. са съжителствали на *** преди деликта. От показанията на свидетелката К.стана ясно, че между пострадалата и ищеца е съществувала ***, двамата са живели съвместно около една година, както и че загубата на П.е понесена тежко от ищеца, той бил много разстроен. Съдът няма основание да не кредитира тези показания, тъй като са обективни и добросъвестно дадени, но същите не са достатъчни, за да се приеме, че между пострадалата и претендиращия обезщетение са били налице  отношения, които са сходни с ***. Свидетелката не сочи каквито и да е конкретни обстоятелства, които да установяват съществуването между ищеца и К. на съвместно *** в общо домакинство, полагане на общи усилия за задоволяване на нужди от материален и нематериален характер, съвместни планове и осъществяването им, обща грижа на лицата едно за друго. В тази връзка следва да се отбележи, че показанията на свидетелката М.К., че *** със сигурност не е планирала да сключва брак или създава семейство с ищеца, не противостоят на изнесеното от свидетелката К., но дори и да не се кредитират, то не би могло да се обоснове извод за доказаност на твърдяното в исковата молба фактическо съпружеско съжителство между Т. и пострадалата при ПТП, поради което не е налице основание за ангажиране отговорността на застрахователя за репариране на претендираните вреди.

Доколкото ищецът не доказа активната си материалноправна легитимация по спора, то безпредметно е да се обсъждат събраните доказателства по повод възраженията на ответника за противоправно поведение на управляващия лек автомобил „Пежо 405“ водач, за съпричиняване на вредите от пострадалата, както и доводите на страните, свързани с размера на обезщетението.

Изложеното води на извод за неоснователност на предявения иск, поради което същият подлежи на отхвърляне.

Предвид неоснователността на иска, неоснователно е и акцесорното искане за присъждане на лихви за забава върху търсеното обезщетение.

С оглед изхода на правния спор, на ответника се дължат направените по делото разноски. Същият претендира разноски, съобразно представения списък по чл.80 ГПК, в общ размер на 5 496 лв./ 4 716 лв.- за заплатен адвокатски хонорар с включен ДДС; 690 лв.- заплатен депозит за КСМАТЕ; 10 лв.- държавна такса за издаване на удостоверение и 80 лв.- депозит за призоваване на свидетели, като от тях 20 лв. са останали неизползвани/ и е представил доказателства за направата им. Неоснователно се явява възражението на ищеца, съдържащо се в негова молба от 16.06.2020г., за прекомерност на заплатеното от ответната страна възнаграждение на адвокат. В случая, с оглед защитавания материален интерес /120 000 лв./ и съгласно чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, нормативно установеният минимум на дължимото за една инстанция адвокатско възнаграждение се изчислява на сума в размер на 4 716 лв. с ДДС т.е. толкова, колкото е заплатеният на упълномощения адвокат хонорар и затова не са налице предпоставки за намаляване на последния. Ето защо, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски в размер на 5 476лв.

По изложените съображения, съдът

 

                                              Р      Е     Ш     И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Р.Т., ЕГН **********,***, против ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, р-н „Триадица“, пл. „Позитано“ № 5, иск за осъждането на ответника да заплати сумата от 120 000 /сто и двадесет хиляди/лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди от смъртта на П.А.К., настъпила в резултат на пътнотранспортното произшествие, станало на ***г. в гр. ***, предизвикано от виновен водач Л.М.Т. при управление на МПС- лек автомобил „Ауди А7“ с рег. № ***, застраховано в ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД с полица №***, със срок на действие от ***г. до ***г., както и искането за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от ***г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Д.Р.Т., ЕГН **********,***, да заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, р-н „Триадица“, пл. „Позитано“ № 5, сума в размер на 5 476 /пет хиляди четиристотин седемдесет и шест/лв.- направени разноски за производството.

Решението е постановено при участието на “ДЗИ Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление- гр. София, бул.“Витоша“ №89Б, и Л.М.Т., с адрес-***,- трети лица-помагачи на страната на ответника.

            Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.

                

                                                                                                 Съдия: