№ 1662
гр. Варна, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно гражданско
дело № 20223100502112 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Образувано е по въззивна жалба вх. №22787/04.10.2022г. от „Топбау“ ООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Ивац“ № 17, ет.4, ап.16 срещу
решение №2425 от 21.07.2021г. по гр.д. №18196/2021г. на ВРС, 7 състав, с което е уважен
предявения от Ш. И. М., ЕГН ********** с адрес *****, иск за сумата от 6536,63 лева,
представляваща неустойка по чл. 19 от сключен между страните на 12.07.2018г.
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, начислена за периода
02.11.2020г. до 30.03.2021г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда - 21.12.2021г. до окончателното погасяване на задължението, на
основание чл.92 ЗЗД.
В жалбата се твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно и
неправилно. Сочи се липса на правен интерес за ищцата от водене на настоящото
производство, тъй като се е разпоредила с имота към момента на предявяване на иска.
Твърди се, че ищцата е била уведомена за обективна необходимост от преработване на
проекта и е дала съгласието си за тази преработка. Сочи се, че ищцата не е провела
доказване на какъв етап са били довършителните работи в апартамента към датата, на която
твърди, че е следвало да бъде въведена в експлоатация сградата. Твърди се също, че не е
взет предвид периода на обявено извънредно положение, който следва да се счита за
1
обективна причина за неспазване на срок. Сочи се незаконосъобразност на извода на съда,
че с подписване на нотариалния акт страните са предоговорили срока по чл.7 от
предварителния договор, както и несъобразяването с представената по делото заповед за
допълване на разрешението за строеж. Твърди се незаконосъобразност на решението в
частта, с която е осъден ответника за заплати обезщетение за забава върху присъдената
неустойка. Отправената към съда молба е да бъде отменено решението и отхвърлен изцяло
предявения иск, като се присъдят и дължимите на ответника разноски.
В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна Ш. И. М., ЕГН ********** с адрес
****** е депозирала писмен отговор, с който изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба. Твърди се законосъобразност на извода на съда за липса на основателна
причина за забава м изпълнението на строителните работи.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявени обективно съединени
искове с правно основание чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от Ш. И. М., ЕГН ********** с адрес
***** срещу „Топбау“ ООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 6536,63 лева, представляваща неустойка по чл. 19
от сключен между страните на 12.07.2018г. предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот, начислена за периода 02.11.2020г. до 30.03.2021г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 21.12.2021г. до
окончателното погасяване на задължението и сумата от 481,17 лева, представляваща
обезщетение за забава, начислено върху главницата за периода 31.03.2021г. до 20.12.2021г.
Твърди се в исковата молба, че на 12.07.2018г. между страните бил сключен
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот - жилище в строеж.
Съгласно договора ответникът е следвало да построи и въведе в експлоатация жилищна
сграда на адрес *********** и прехвърли на купувача правото на собственост върху
самостоятелен обект в сградата- апартамент № 17 и право на строеж върху него. С НА №
184, том XLV, дело № 9782/2018г., на ищцата било прехвърлено вещно право на строеж
върху посочения обект с площ от 48,88 кв.м. при цена от 67378 лева, чието плащане е
следвало да стане поетапно - авансово 20 хил.лева при подписване на предварителния
договор, платена по банков път на 12.07.2018г., 33900 лева при започване на строителството,
платена по банков път на 12.09.2019г., 10100 лева след изграждане на сградата на груб
строеж, платена на 01.09.2020г. и 3378 лева след издаване на акт образец 15, която сума не е
била платена предвид липсата на издаден акт 15. Сочи се, че съгласно чл. 5 от договора
апартаментът е следвало да бъде предаден на ищцата с определени технически
характеристики, т.е ответникът е следвало да извърши различни по вид СМР. Въвеждането
на сградата в експлоатация е следвало да стане в срок до 12.07.2020г., съгласно уговореното
в чл.7 от предварителния договор, като с НА е бил уговорен нов срок за това, а именно до 24
месеца от датата на откриване на строителната площадка. Протоколът за откриване на
строителната площадка бил с дата 01.11.2018, т.е новият срок за въвеждане в експлоатация
бил до 01.11.2020г. Твърди се, че срокът не е бил спазен, като и понастоящем сградата няма
2
акт за въвеждане в експлоатация. На 30.03.2021г. ищцата продала апартамента на етап груб
строеж- на тухли, без дограма, врати, мазилки, бои, шпакловки, изолации, прокарани
инсталации и пр.
Твърди, че в чл. 19 от предварителния договор страните са уговорили, че при
неизпълнение задължението на ответника да построи сградата в срока по чл. 7 и
неизпълнение на конкретни СМР, дължи неустойка, възлизаща на 0,5% от стойността на
недовършените работи на ден закъснение. С цитираната клауза се обосновава претенцията
за ангажиране договорната отговорност на ответника за вреди в размер на уговорената за
това неустойка за периода от 02.11.2020г. до 30.03.2021г. Твърди се, че едва на 14.01.2021г.
за сградата бил издаден констативен протокол за степен на завършеност по чл.181, ал. 2 ЗУТ
„груб строеж“ и към м. март 2021г. не е имало промяна в състоянието и вида на сградата, в
т.ч. на процесния апартамент. По отношение стойността на неизпълнените СМР се сочи
КСС, според която е в размер на сумата от 9842,21лева, въз основа на която се начислява
дължимата за периода 02.11.2020г. до 30.03.2021г. неустойка по чл. 19 от предварителния
договор на база 149 календарни дни при 0,5% лихвен процент на ден. Счита, че върху
неустойката се дължи и обезщетение за забава от деня следващ продажбата на апартамента
на трето лице до датата на подаване на исковата молба.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
„Топбау“ ООД, ЕИК *********, с който исковата претенция се оспорва на първо място като
недопустима. Счита, че за ищцата не е налице правен интерес от търсената защита, тъй като
се е разпоредила с правото си на собственост върху процесния апартамент и съответно
погасили са се и всички задължения по нот.акт за покупко-продажба между страните по
делото, както и че закупуването на имота от ищцата е осъществено при цена по-ниска от
тази на която е бил впоследствие продаден, т.е. ищцата е реализирала печалба от
12811,03лева. Възразява се и срещу основателността на претенциите. Твърди се, че в нот.акт
от 12.07.2018г. липсва уговорка за неустойка, дължима от продавача поради забава, както и
че забавянето на строежа е било причинено и от водени съдебни дела от собствениците на
парцела, което представлява форсмажорно обстоятелство по см. на чл. 21. Позовава се и на
клаузата на чл. 16 от предварителния договор, съгласно която същият се счита за изпълнен
при сключване на окончателния договор и предаване на обекта. В тази връзка счита, че с
подписване на НА е изпълнил задължението си по чл.1 от предварителния договор и той е
прекратил действието си, доколкото не бил включен като документ при изповядване на
окончателната сделка. Претенцията за неустойка се оспорва и по размер, като се твърди, че в
предварителния договор липсва стойностно изражение на довършителните СМР. Оспорва и
довършителните работи да са били извършени към момента на изповядване на сделката от
30.03.2021г., предвид че имотът е бил продаден на етап груб строеж и липсва описание в
НА или друг документ на сочените довършителни работи. Счита и че в представената КСС
има включени работи, които не са били обект на уговаряне в предварителния договор, както
и такива по външното оформление на сградата, извършени от ответника.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка
3
на събраните доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки. Неоснователно е възражението за липса на правен интерес от
предявяване на настоящия иск, доколкото с разпоредителната сделка не се променят
страните по сключения договор, на който ищцата основава претенциите си. Неоснователно е
и възражението, свързано с продажната цена на процесния имот, доколкото договорената
цена по последващата продажба е неотносима към настоящата претенция за неустойка
поради неизпълнение.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания, които се изразяват в твърдения за неправилност на
първоинстанционното решение поради погрешни изводи на съда за неизпълнение на
договорни задължения по вина на ответното дружество като предпоставка за дължимост на
претендираната неустойка.
По предявения иск с правно основание чл.92 от ЗЗД за заплащане на обезщетение
при неизпълнение на доказване подлежи наличието на възникнало между страните
договорно правоотношение, изпълнение на поетите от ищеца задължения по него, наличие
на предпоставките за дължимост на претендираната неустойка и нейния размер. В тежест
на ответника е да докаже изпълнението на поетите от него задължения по договора, в случая
извършване на договорените довършителни СМР.
Не се спори между страните и се установява от представените по делото писмени
доказателства наличието на сключен на 12.07.2018г. между ищцата, действаща чрез
пълномощник В. И., и ответното дружество предварителен договор за покупко-продажба на
жилище в строеж, извършване на строителство, прехвърляне на право на строеж и
придобиване право на собственост върху отделни обекти в новострояща се жилищна сграда.
Като предмет на договора в чл.1 е посочено задължение на продавача да построи по одобрен
архитектурен проект и въведе в експлоатация жилищна сграда на адрес ********, като
прехвърли на купувача правото на собственост върху конкретно посочен
обект[1]апартамент 17 и съответно право на строеж. Уговорена е продажна цена от 67378
лева, платима поетапно - при подписване на договора, при откриване на строителната
площадка, при достигане етап „груб строеж“ и след издаване на акт образец 15.
Не се оспорва автентичността на положените в договора подписи, поради което
4
следва да се приеме, че страните са обвързани от валидно облигационно правоотношение,
включващо различни непарични и парични престации.
Като неоснователно се преценява възражението, че действието на
предварителния договор е прекратено изцяло със сключване на договор за прехвърляне на
вещно право на строеж, обективиран в нот.акт от 12.07.2018г., доколкото с изпълнение на
това задължение не се изчерпва предмета на предварителния договор. В чл.16 изрично е
предвидено, че договорът се счита за изпълнен със сключване на окончателния договор за
продажба и предаване на обекта по чл.1 на купувача. В случая окончателен договор за
продажба на вещно право на строеж е сключен с нот.акт от 12.07.2018г., но предаване на
построен и въведен в експлоатация обект съгласно чл.16 във връзка с чл.1 от договора не е
осъществено, поради което не може да се приеме, че договорът е прекратен поради
изпълнение. Възражението във въззивната жалба за нищожност на договорни клаузи поради
вътрешно противоречие между предвидените задължения е неоснователно предвид на
следното: констатира се противоречие между предвидените в чл.1 и чл.9 задължения на
продавача да прехвърли собствеността върху обекта и същевременно да прехвърли правото
на строеж за същия, доколкото след прехвърляне на правото на строеж вече продавачът не е
собственик на построения обект и не е в състояние да изпълни задължението да прехвърли
правото на собственост върху построения обект. Това противоречие обаче не касае
действителността на клаузата по чл.19 във връзка с чл.10 от договора, както и на клаузата по
чл.16, която определя кога договорът се счита за изпълнен.
Със сключения между страните договор по нот.акт от 12.07.2018г. не се
прекратява действието на предварителния договор, а се изпълнява едно от предвидените в
него задължения, като същевременно се изменя договорения краен срок за построяване на
сградата и приемане с разрешение за ползване. Вместо предвидения в предварителния
договор краен срок 12.07.2020г. в нот. акт е предвиден срок от 24 месеца, считано от датата
на откриване на строителната площадка и предаване на обекта със степен на завършеност по
БДС. Така формулирана, уговорката свързва началото на протичане на срока кумулативно с
две събития, които логично са отдалечени във времето, доколкото откриване на
строителната площадка се свързва с началото на строителния процес, а предаването на
обекта е финален етап. По правилата на тълкуване на договорите съгласно чл.20 от ЗЗД
следва да се приеме, че началото на срока е датата на откриване на строителната площадка,
когато започва фактическото изпълнение на строителството, тъй като при неясни и
противоречиви клаузи се възприема уговорката, която отговаря на смисъла на договора, а
предвиждането на срок за изпълнение се обезсмисля, ако той започва да тече от финалната
фаза на строителството. От представените писмени доказателства се установява и не се
спори между страните, че на 01.11.2018г. е изготвен протокол образец 2 за откриване на
строителна площадка, определяне на строителна линия и ниво на строежа, поради което
срокът от 24 месеца изтича на 01.11.2020г.
Претенцията се основава на клаузата на чл. 19 от предварителния договор, с
която страните са уговорили неустойка в случай, че продавачът не построи сградата в
5
уговорения срок и не изпълни задълженията си по чл. 10, която възлиза на 0,5% от
стойността на недовършените работи по обекта по чл.1“а“ на ден закъснение. Задълженията
по чл.10 от договора са да изпълни СМР качествено и в договорения срок съгласно
законоустановените норми и стандарти в страната. Въпреки различната формулировка и
липсата на конкретика относно това кои СМР попадат в приложното поле на неустоечната
клауза следва да се приеме, че необходимото изпълнение на СМР е съгласно описаните
технически характеристики в чл.5 от същия договор, с оглед и липсата на оспорване в
смисъл, че неустоечната клауза не касае предвидената в чл.5 степен на завършеност. От
текста на клаузата е видно, че основа за изчисляването й е размера на неизпълнените
довършителни работи, който с оглед същността на неустойката представлява предварително
уговорен размер на претърпените вреди, които поради това не подлежат на отделно
доказване.
Не е налице основание да се счита така предвидената неустойка за нищожна по
смисъла на т. 3 на ТР № 1/09 г. на ОСТК на ВКС, според която нищожна поради
накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции, като преценката за нищожност се
прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора. В случая основа за
изчисляване на дължимата неустойка е размерът на недовършените работи, а не общата
стойност, въз основа на което дължимата сума се обуславя единствено от неизпълнената
част от договора. Налага се извод за действителност на неустойката, доколкото размерът на
основата за изчисление на дължимия размер е резултат изцяло от действията на длъжника –
изпълнител.
По отношение състоянието на процесния апартамент към периода, за който се
отнася претенцията, а именно от 02.11.2020г. до 30.03.2021г., не е налице спор между
страните, доколкото видно от отговора на исковата молба не се оспорва, че към датата на
разпоредителната сделка апартаментът е бил на етап „груб строеж“, тоест без довършителни
работи. Това обстоятелство се потвърждава от заключението на вещото лице и от
представените по делото констативен протокол за степен на завършеност и удостоверение от
Община Варна, район „Младост“, от който е видно, че към 14.01.2021г. сградата е била на
етап „груб строеж“, с изпълнени ограждащи стени и покрив и с различна степен на
изпълнени довършителни работи по смисъла на пар.5, т.46 от ДР на ЗУТ. В цитираните
документи освен груб строеж се посочва също и различна степен на изпълнени
довършителни работи, но при липсата на проведено доказване от ответната страна с оглед
разпределението на доказателствената тежест не следва да се приеме за установено
обстоятелството, че конкретни довършителни работи са били изпълнени към този момент.
С оглед на изложеното се налага извода, че към посочения в претенцията краен
момент довършителни работи не са били налице, като преценката за това кои точно
довършителни работи са били договорени следва да се извърши въз основа на описанието в
чл.5 от предв. договор. Само тяхното неизпълнение води до приложение на неустоечната
клауза по чл.19, на която се основава претенцията. По въпросите относно видовете
6
довършителни СМР, техния обем и стойност е назначена и приета СТЕ, в заключението по
която са остойностени СМР, формулирани по различен начин от посочените в чл.5 от
предв.договор, но доколкото липсва оспорване от ответната страна в този смисъл, следва да
се приеме, че СМР в изготвената от вещото лице таблица съответстват на договорените чл.5
от предв.договор.
Във връзка със заключението ответната страна възразява, че към датата на
заключението всички довършителни работи са вече изпълнени на място и вещото лице не е
могло да установи кои видове СМР са били извършени през исковия период. Възражението
е неоснователно с оглед на обстоятелството, че установяването на положителния факт, че
всички или част от процесните СМР са били извършени в срок, е в тежест на ответното
дружество, както правилно е разпределена доказателствената тежест в определението за
насрочване. При липсата на проведено доказване в тази насока от ответника се приема, че
договорените довършителни СМР не са били извършени преди 30.03.2021г., което се
потвърждава също и от изявлението в отговора на ИМ, по същността си представляващо
признание на факт, че към датата на разпоредителната сделка сградата е била на етап груб
строеж.
Изложеното се отнася и до довършителните СМР по електро, ВиК и домофонни
инсталации, които според вещото лице би следвало да са извършени непосредствено след
28.05.2020г., когато е вписана заповед за последната плоча. От поясненията в с.з. се
изяснява, че този извод е базиран на професионалния опит на вещото лице, а всъщност няма
данни относно периода, в който са изпълнени инсталациите, поради което това
обстоятелство не следва да се приема за установено. Доколкото ответникът не е провел
доказване, че инсталациите са били налице преди датата на падежа или са изработени през
процесния период, за който се отнася претенцията, както и не оспорва съответствието на
видовете неизвършени СМР с договорените по чл.5 от предв.договор, следва да се приеме,
че неизвършени към релевантния момент са посочените в исковата молба СМР, които са
остойностени от вещото лице в общ размер от 8773,07 лв.
На следващо място подлежи на установяване периода, през който се дължи
предвидената в чл.19 неустойка. Твърди се като начален момент датата, на която изтича 24-
месечен период от датата на откриване на строителната площадка, тоест от 01.11.2018г. до
30.03.2021г., когато ищцата се е разпоредила с правата си върху процесния обект. Видно от
твърденията в отговора, поддържани и във въззивната жалба, не се оспорва началния и
крайния момент, а се твърди, че през този период са възникнали форсмажорни
обстоятелства, поради които срокът не е изтекъл.
На първо място се твърди, че обявеното извънредно положение през периода от
13.03.2020г. до 13.05.2020г. представлява обективна причина за неспазване на срокове от
категорията на форсмажорните обстоятелства. Действително извънредното положение през
посочения период е ноторно известен факт, ненуждаещ се от доказване, поради което
представлява основание да се приеме наличието на форсмажорна или обективна причина,
независеща от волята на страните. Под форсмажор се разбира обстоятелство от извънреден
7
характер, което е възникнало след сключване на договора, не е могло да бъде предвидено и
не зависи от волята от страните като: пожар, производствени аварии, военни действия,
природни бедствия – бури, проливни дъждове, наводнения, градушки, земетресения,
заледявания, суша, свличане на земни маси и др. природни стихии, ембарго, правителствени
забрани, стачки, бунтове, безредици и др. В настоящия случай въведеното извънредно
положение през периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г. отговаря на така посочените
условия и съгласно клаузата на чл.21 от предварителния договор причина от такъв характер
е основание срокът на договора да се счита удължен със съответното време на действие на
тези причини. В случая продължителността на извънредното положение е два месеца, с
които следва да се приеме, че се удължава срока за изпълнение, а именно 02.01.2021г.
На следващо място подлежи на разглеждане възражението, че по време на
действие на договора е било налице друго форсмажорно обстоятелство, а именно висящ
вещен спор по отношение на дворното място, в което се осъществяват строителните
дейности. Няма спор между страните относно наличието на такъв вещен спор, но не е
установена връзката с правата на ответното дружество спрямо имота, а именно по какъв
начин спорът между две трети лица засяга възникването на правото на строеж в полза на
дружеството. Спорен е и момента, в който производството е било образувано. От
представената по делото искова молба е видно, че е вписана през м.юни 2018г., тоест преди
момента на сключване на предварителния договор и на обективирания в нот. акт договор за
прехвърляне на вещно право на строеж. С оглед оповестителния ефект на вписването се
приема, че наличието на такъв спор е било известно на изпълнителя, поради което не може
да се приеме, че представлява непредвидено обстоятелство и съответно не отговаря на
предпоставките да бъде приета като форсмажор.
Следващото възражение за наличие на обективни обстоятелства, препятстващи
строежа, е за възникнала необходимост от изменение на проекта. Твърди се, че в хода на
строителството се е наложила промяна на проекта с оглед констатирани плитки основи на
съседната сграда и съответно опасност от срутване. По делото е представена заповед от
06.08.2019г. на Главния архитект на Община Варна за допълване на издаденото разрешение
за строеж №133/02.08.2018г. относно процесната сграда, находяща се в *****, от което е
видно, че са одобрени промени съгласно инвестиционен проект от 06.08.2019г. Не са
ангажирани обаче доказателства в подкрепа на твърдението относно причините, наложили
тази промяна, доколкото в заповедта не е отразена причина за изменението, а в
представената декларация за заинтересувани лица е посочено единствено „промяна на
инвестиционните намерения“, поради което не може да се направи извод за наличие на
форсмажорни обстоятелства.
Въз основа на изложеното се налага извода за основателност на претенцията за
заплащане на неустойка за периода от 02.01.2021г. до 30.03.2021г./88 дни/. Изчислена въз
основа на определената в заключението по СТЕ стойност на неизвършените СМР в размер
на 8773,07 лв., стойността на дължимата неустойка възлиза на 3860 лв. /8773,07 х 0,5% =
43,86 х 88 дни/
8
Въз основа на изложеното искът за заплащане на главница се явява основателен
за размера от 3860 лв., като в тази част първоинстанционното решение следва да се
потвърди, а за горницата до присъдения размер от 6536,63 лв. да се отмени и искът да се
отхвърли като неоснователен.
Претендира се и обезщетение за забава върху главницата за неустойка.
Неоснователно е възражението за недопустимост на претенцията, доколкото не се касае за
кумулиране на две обезщетения - обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД и мораторна
неустойка по чл.92 ЗЗД, за неизпълнение на едно и също договорно задължение. В случая
неустойката се дължи за неизпълнение на договорно задължение, а за забавеното изплащане
на дължимата неустойка се следва обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД, Съгласно разпоредбата
на чл.84, ал.2 от ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава
след покана от кредитора. В случая се твърди и се ангажират доказателства за изпратена
покана за заплащане на процесната неустойка, получена на 07.07.2021г. С оглед на
предоставения с поканата 7-дневен срок за изпълнение, с изтичането на който е настъпил
падежът на задължението, от следващия ден ответното дружество е изпаднало в забава и
съответно дължи обезщетение, т.е от 15.07.2021г. Изчислено с помощта на програмен
продукт лихвен калкулатор, дължимото обезщетение за забава върху главницата от 3860
лева за посочения период възлиза на сумата от 170,48 лева. Над този размер до присъдения с
първоинстанционното решение 288,70 лв. претенцията се явява неоснователна и следва да
бъде отхвърлена.
С оглед на гореизложеното и поради несъвпадане на крайния извод на въззивния
съд с този на първоинстанционния, решението следва да бъде отменено в частта, в която е
присъдена главница за размера над 3860 лева и обезщетение за забава за размера над 170,48
лева.
Съобразно изхода на спора в полза на въззивника се следват разноски в размер на
411,37 лв., включваща съответна част от заплатената държавна такса и адв. възнаграждение
за въззивното производство съобразно представения списък по чл.80 от ГПК и доказателства
за плащане. В полза на въззиваемата страна се дължат разноски съобразно потвърдената
част от решението в общ размер 626,50 лв. съгласно представения списък по чл.80 от ГПК и
писмени доказателства. Направеното възражение за прекомерност на адв. възнаграждение
съдът намира неоснователно, тъй като защитата касае два обективно съединени иска, по
които адв. възнаграждение е сходно с минималните размери по чл. 7, ал.2 от Наредба №
1/2004г.
Предвид изхода от спора следва да бъдат ревизирани разноските за първата
инстанция - съобразно отправеното искане и представен списък по чл.80 от ГПК следва в
полза на ищеца да бъдат присъдени разноски за първа инстанция в размер на 1105,80 лв. В
полза на ответника следва да бъде присъдена сумата 645,65 лв., включваща съответна на
отхвърлената част от адв. възнаграждение за първата инстанция. Отразената в списъка по
чл.80 от ГПК сума в размер на 35 лв. не следва да бъде присъдена поради липсата на
представено доказателство за плащане. Направеното възражение за прекомерност на адв.
9
възнаграждение съдът намира неоснователно, тъй като защитата касае два обективно
съединени иска, по които адв. възнаграждение е сходно с минималните размери по чл. 7,
ал.2 от Наредба № 1/2004г.
С оглед на изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №2425 от 21.07.2022г. по гр.д. №20213110118196 на ВРС, 7
състав, В ЧАСТТА, в която е уважен иска на Ш. И. М., ЕГН ********** с адрес *******
срещу „Топбау“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.
„Ивац“ № 17, ет.4, ап.16 за сумата над 3860 лв. до присъдения размер от 6536,63 лв.,
представляваща неустойка по чл. 19 от сключен между страните на 12.07.2018г.
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, начислена за периода
02.11.2020г. до 02.01.2021г., ведно със законната лихва считано от датата на подаване на
исковата молба в съда - 21.12.2021г. до окончателното погасяване на задължението, на
основание чл.92 ЗЗД, КАТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ш. И. М., ЕГН ********** с адрес ******* срещу
„Топбау“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Ивац“ №
17, ет.4, ап.16 иск за сумата над 3860 лв. до претендирания размер от 6536,63 лв.,
представляваща неустойка по чл. 19 от сключен между страните на 12.07.2018г.
предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, начислена за периода
02.11.2020г. до 02.01.2021г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда - 21.12.2021г. до окончателното погасяване на задължението, на
основание чл.92 ЗЗД.
ОТМЕНЯ Решение №2425 от 21.07.2022г. по гр.д. №20213110118196 на ВРС, 7
състав, В ЧАСТТА, в която е уважен иска на Ш. И. М., ЕГН ********** с адрес *******
срещу „Топбау“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул.
„Ивац“ № 17, ет.4, ап.16 за сумата над 170,48 лева до присъдения размер от 288,70 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 15.07.2021г. до
20.12.2021г., на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД, КАТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ш. И. М., ЕГН ********** с адрес ******* срещу
„Топбау“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Ивац“ №
17, ет.4, ап.16 иск за сумата над 170,48 лева до претендирания размер от 288,70 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата 6536,63 лв. за периода 15.07.2021г.
до 20.12.2021г., на основание чл. 86, ал.1 ЗЗД,
ОСЪЖДА „Топбау“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. Варна, ул. „Ивац“ № 17, ет.4, ап.16 ДА ЗАПЛАТИ на Ш. И. М., ЕГН ********** с адрес
******* сумата 626,50 лева, представляваща сторени разноски в настоящата инстанция,
10
както и 1105,80 лв., разноски пред първата инстанция, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Ш. И. М., ЕГН ********** с адрес ******* ДА ЗАПЛАТИ на
„Топбау“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Ивац“ №
17, ет.4, ап.16 сумата 411,37 лева, представляваща сторени разноски в настоящата
инстанция, както и 645,65 лв., разноски пред първата инстанция, на основание чл.78, ал.1
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните, на основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11