Определение по дело №1959/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 3355
Дата: 19 ноември 2019 г. (в сила от 7 април 2020 г.)
Съдия: Константин Димитров Иванов
Дело: 20193100501959
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 28 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ ……………/……….11.2019 год., гр. Варна

 

 

           Варненският окръжен съд, гражданско отделение, четвърти състав, в закрито съдебно заседание в състав:

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ИВЕЛИНА СЪБЕВА 

                               ЧЛЕНОВЕ:      КОНСТАНТИН ИВАНОВ 

                                                        МАЯ НЕДКОВА  

                                                                   

сложи за разглеждане в. гр. дело № 1959 по описа на съда за 2019 год., докладвано от съдията К. Иванов и да се произнесе, съобрази следното:

 

           Производството е по реда на чл. 435-437 ГПК.

           Образувано е по жалба две жалби, както следва:

           І. Жалба с вх. № 9202/06.06.2019 год. по рег. на ЧСИ З. Димитров с рег. № 808, подадена от А.М.Н. *** – съделител и участник в публичната продан на изнесен на публична продан делбен имот, срещу разпореждане на ЧСИ З. Димитров от дата 29.05.2019 год. по изп. дело № 20178080400583, с което е постановен отказ по молбата на А.Н. с вх. № 8866/28.05.2019 год., с която тя е поискала от частния съдебен изпълнител да приспадне от сумата по разпределението, която тя следва да внесе като спечелил публичната продан наддавач, сума в размер на 19012, 50 лева, съответваща на 1 / 4 ид. част от имота, придобита от Н. въз основа на договор за дарение по нот. акт от 2013 год., което обстоятелство не било съобразено при разпределението.

            В жалбата са наведени оплаквания, че обжалваният отказ е незаконосъобразен, като се настоява за отмяната му.

            ІІ. Жалба с вх. № 10.07.2019 год. по рег. на ЧСИ З. Димитров с рег. № 808, подадена от А.М.Н. *** – съделител и участник в публичната продан на изнесен на публична продан делбен имот, срещу постановление за възлагане от дата 30.05.2019 год., с което на жалбоподателката А. Н. е възложен изнесения на публична продан делбен имот.

           В жалбата са наведени оплаквания, че постановлението за възлагане е незаконосъобразно, тъй като при определяне на дължимата за внасяне сума от съделителката А. Н., обявена за купувач на имота при проведената публична продан, със свое разпореждане от 29.05.2019 год. ЧСИ З. Димитров отказал да съобрази, че Н. е собственик и на още 1 / 8 ид. част от имота въз основа на договор за дарение от 2013 год. Поради това и дължимата от съделителката Н., обявена за купувач на имота, сума за внасяне не е 76 050 лева, а с 19012, 50 лева по- малко, т. е., 57037, 50 лева. Излага и съображения, че неправилно е била определена и квотата на другата съделителка, като решението, с което била допусната делбата в частта му над 3 / 8 ид. части за другата съдебителка К.К. било нищожно.

           Насрещната страна по жалбата – К.М.К. (съделител) – по чиято молба е образувано изп. дело за извършване на публична продан на изнесения на публична продан делбен имот, не е подала възражения по жалбите.

          В писмени мотиви по обжалваните действия частният съдебен изпълнител Захари Димитров счита първата жалба за недопуситма, а втората – за неоснователна.

           Съдът, като прецени жалбите и се запозна с изпълнителното дело, намира че и двете жалби са процесуално недопустими, като съображенията за това са следните:

           Публичната продан на неподеляем делбен имот е особен вид изпълнително производство с участници съделителитесъсобственици на имота, които според наложилото се в доктрината и съдебната практика становище имат качеството едновременно на взискател и на длъжник в изпълнителното производство. А щом това е така, то и в изп. производството по публичната продан на изнесен на публична продан неподеляем делбен имот следва да намерят приложение и нормите на глава ХХХІХ-та ГПК.

           В Раздел Първи от Глава Тридесет и девета от ГПК се съдържа уредбата на защитата срещу изпълнението посредством обжалване на действията на съдебния изпълнител.

           В чл. 435, ал. 1 и 3 ГПК са изброени подлежащите на обжалване от взискателя действия и откази на съдебния изпълнител, а в чл. 435, ал. 2 и 3 – действията и отказите, подлежащи на обжалване от длъжника, както и условията, при които тези действия и откази могат да бъдат обжалвани от всяка от страните. Изброяването в чл. 435, ал. 1-3 ГПК ГПК на подлежащите на обжалване откази и дейсттвия на съдебния изпълнител от длъжника и взискателя е изчерпателно и поради това онези от тях, които не са изрично посочени, не подлежат на съдебен контрол по пътя на обжалването. Нормата е императивна и не може да се тълкува разширително, а само в смисъла, който е вложен в нея.

           В случая разпореждането на ЧСИ З. Димитров от дата 29.05.2019 год. по изп. дело № 20178080400583, с което е постановен отказ по молбата на А.Н. с вх. № 8866/28.05.2019 год., с която тя е поискала от частния съдебен изпълнител да приспадне от сумата по разпределението, която тя следва да внесе като спечелил публичната продан наддавач, сума в размер на 19 012, 50 лева, съответваща на 1 / 8 ид. част от имота, придобита от Н. въз основа на договор за дарение по нот. акт от 2013 год., което обстоятелство не било съобразено при разпределението, не е измежду предвидените в чл. 435, ал. 1-3 ГПК действия, актове и откази, които да подлежат на обжалване по реда на глава ХХХІХ – та, Раздел І-ви от ГПК.

           Поради изложеното жалбата против горното разпореждане е недопустима.

           По отношение на жалбата срещу постановлението за възлагане:

           На първо място жалбата е недопустима поради липса на правен интерес – имотът е възложен на жалбоподателката след като същата е внесла определената и́ сума по влязлото в сила разпределение по чл. 495 ГПК и интерес от обжалване на постановлението за възлагане тя няма. Правният интерес е процесуална предпоставка от категорията на абсолютните относно всяко отправено до съда искане (иск, молба или жалба) за чиято наличност съдът следи служебно. В случая А. Н. няма правен интерес да обжалва постановлението за възлагане от дата 30.05.2019 год., с което и́ е възложен изнесения на публична продан делбен имот.

           На следващо място в жалбата липсват оплаквания (дори и бланкетно посочени), че публичната продан не е извършена надлежно или че имотът не е възложен по най-високата предложена цена. Оплакванията в жалбата имат отношение към правилността на влязлото в сила решение по делбеното дело относно квотите, при които е допусната делбата на изнесения на публична продан неподеляем делбен имот, респ. и към разпределението, извършено в хипотезата на чл. 495 ГПК, което, видно от доказателствата по изпълнителното дело, е било обжалвано от Н. и жалбата и́ против това разпределение е била отхвърлена с влязло в сила решение.

          В обобщение жалбите са процесуално недопустими, поради което и производството, като образувано по недопустими жалби, подлежи на прекратяване.

           Водим от горното съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

                              

           ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. дело № 1959/2019 год. по описа на Окръжен съд – Варна.

           Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.  

 

 

Председател:

 

 

   Членове:1.      

 

 

                  2.