Р Е Ш Е Н И Е
№ 387 / 21.11.2022 г. град Добрич
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Добричкият административен съд, V състав, в
публично съдебно заседание на втори ноември през две
хиляди двадесет
и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
при участието на секретаря Мария Михалева като разгледа докладваното от съдия Т. Милева административно дело №562 по описа за 2022 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл. 13, ал. 5 от Закона за социалното подпомагане
/ЗСП/.
Образувано е по жалба на Н.Р.Д. *** срещу Заповед №ЗПС/Д-ТХ-К/2408/26.08.2022 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане"
(ДСП) - Добрич, потвърдена с Решение № 08-РД06-0014/23.09.2022 г. на Директор Регионална дирекция "Социално подпомагане"
(РДСП) - Добрич. В жалбата се сочи, че оспорващата е с 95% ТЕЛК, а
съпругът и с 60% ТЕЛК. Не се оспорва, че притежават две МПС-та, но се заявява
изрично /и чрез изрична нотариално заверена декларация/, че МПС няма да се
продават и от тях да се придобиват доходи. Моли да се отмени заповедта.
Ответникът по жалбата - Директор ДСП – Добрич, не
изразява становище по жалбата.
Въз основа на
съвкупната преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:
Н.Р.Д. е подала до Директора на
ДСП - Добрич Заявление-декларация с вх. №ЗСП/Д-ТХ/2408/05.08.2022 г. за отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво. Декларирала е, че е омъжена, пенсионер, с 90% инвалидност, съпругът й
също е пенсионер, като същият е човек с
увреждания с 60 процента инвалидност, не съжителства с други лица, брутните доходи на семейството й за последните шест месеца са в размер на 4 286 лева, обитава жилище от две стаи, наследство от родителите й, жилището е единствено,
притежава два леки автомобила, които не са използват за доходи и двата са втора
употреба.
Във връзка с тази декларация е извършен социален доклад
от социален работник за проверка на декларираните обстоятелства, като са
изискани справки от Агенция
по вписвания, Търговския регистър, ТЕЛК, НАП и други. Установено е, че семейството
притежава два леки автомобила, Пежо 307 и Мазда. Прието е, че не е спазено
условието на чл.10, ал.1, т.4 от ППЗСП. Предложено е
да се откаже целева помощ за отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон
2022/2021 г. на осн. чл. 2 от Наредба №РД-07-5 от 16.05.2008 г.,
във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 4 от ППЗСП,
тъй като семейството
притежава движима собственост – два леки автомобила. Притежаваната движима
собственост може да бъде източник на допълнителни доходи, не са изчерпани
всички възможност за самоиздръжка.
Директорът на ДСП - Добрич издал процесната Заповед №ЗПС/Д-ТХ/2408/26.08.2022 г., с която е отказал да отпусне на Н.Р.Д. целева помощ за отопление с мотив: Наредба РД-07-5
Целева помощ за отопление: не е изпълнено условието на чл.10, ал.1, т.4 от
ППЗСП.
Н.Д.
е обжалвала посочената
заповед пред Директора на РДСП гр. Добрич. Към
жалбата е приложено и нотариално заверена декларация, че колите няма да бъдат
използвани за придобиване на доходи.
С решение № 08-РД06-0014/23.09.2022 г. Директорът на РДСП - Добрич е отхвърлил жалбата на Д. против заповедта,
като единственото посочено в решението е, че съпрузите притежават движима вещ,
която може да бъде източник на доходи.
По
делото като доказателства е приет отговор-писмо до Н.Д. от Министерство на
труда и социалната политика, по нейно запитване.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и
извърши цялостна проверка на законосъобразността на обжалвания административен
акт, намира за установено следното:
Оспорването, като направено от легитимирано лице с правен
интерес, в законово установения срок и против акт, подлежащ на съдебно
обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Условията и редът за отпускане на целева помощ за
отопление на лица и семейства през отоплителния сезон са регламентирани в Наредба
№ РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за
отопление, издадена от министъра на труда и социалната политика въз основа на
законовата делегация от чл. 12, ал. 4 на Закона за социално подпомагане.
Съгласно чл. 4, от Наредбата лицата и семействата подават заявление-декларация
по образец в ДСП по постоянен адрес. Социален работник извършва социална анкета
и изготвя социален доклад, съдържащ мотивирано предложение за отпускане и отказ
на целевата помощ. След което Директорът на ДСП издава заповед за отпускане или
отказ от помощта. Заповедта подлежи на обжалване пред РДСП по реда на АПК.
Заповедта е издадена от Директора на ДСП - Добрич (Заповед № РД 01-191 от 08.07.2021 година на
министъра на труда и социалната политика), който е съответния териториално и
материално компетентен орган.
Оспорената Заповед е издадена в необходимата писмена
форма, като са посочени фактическите и правни основания, мотивирали отказа.
Настоящият съдебен състав намира, че в хода на
административното производство по издаване на обжалваната заповед са допуснати
нарушения на установените правила за отпускане на социална помощ, както и на
процесуалните правила на АПК. Последното е довело и до неправилно
приложение на материалния закон, а също и до несъответствие с целта на закона.
Съгласно чл. 12, ал. 4 от ЗСП, условията и редът за
предоставянето на социалните помощи и прекратяването им се уреждат с правилника
за прилагане на закона с изключение на целевите помощи за отопление, които се
уреждат с Наредба на Министъра на труда и социалната политика. Това е Наредба №
РД-07-5/16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за
отопление.
Според чл. 2, ал. 1 от тази наредба, право на целева
помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за
предходните шест месеца преди месеца на подаване на заявление-декларация е
по-нисък или равен от диференциран минимален доход за отопление и отговарят на
условията по чл. 10 и 11 от ППЗСП. По силата на чл. 10, ал. 1 от ППЗСП,
социална помощ се отпуска, ако лицата или семействата отговарят и на следните
допълнителни условия според т. 4 - да не притежават движима и недвижима
собственост и/или идеални части от нея с изключение на случаите по т. 1,
отнасящи се до обитаваното от тях собствено жилище, която може да бъде източник
на доходи, с изключение на вещите, които служат за обичайно потребление на
лицето или семейството.
В § 1, т. 7 от ДР на ППЗСП е дадена легална дефиниция на
понятието "вещи за обичайно потребление". Това са земеделска земя,
дребен земеделски инвентар, битови вещи, занаятчийски инструменти и
селскостопански животни, когато доходите от тях служат за задоволяване на
ежедневните жизнени потребности на лицата и семействата.
Разпоредбата на чл. 27, ал. 5 от ППЗСП регламентира
мотивирането на предложение за отказ от страна на социалния работник, но
крайното решение за отпускане на целева помощ или за отказ е в компетентността
на АО - Директорът на ДСП Добрич, който следва да
извърши задълбочена преценка не само на резултатите от социалната анкета, но и
на всички относими за случая факти и обстоятелства.
Изискването на чл. 35 от АПК е индивидуалният
административен акт да бъде издаден след изясняване на всички факти и
обстоятелства от значение за случая и обсъждане на обясненията и възраженията
на заинтересованите граждани и организации. Това означава, че социалният
работник, съответно АО не следва да се ограничават до формални констатации, а
следва да извършат цялостен анализ на събраната информация и доказателства,
ведно с проучване на документацията и събиране на информация, включително
служебна.
В случая социалният работник, извършил анкетата, а след това
и Директорът на ДСП Добрич са приели, че Д. притежава
движима собственост - два броя леки автомобила, което е пречка за подпомагане.
Наличието на собствени МПС само по себе си не може да
обоснове категоричен извод, че тези автомобили могат да носят доходи.
Необходимо е било да се установи дали те могат да бъдат самостоятелен обект на
сделка, намират ли се в състояние, в което могат реално да се използват.
Социалният работник и АО в нарушение на разпоредбите на чл. 27, ал. 6 от ППЗСП
и на чл. 35 и чл. 36 от АПК не са установили относимите факти за заявеното от
жалбоподателя подпомагане, отнасящи се до възможността му за самоиздръжка. АО е
следвало да изясни налични ли са двата автомобила, какво е тяхното техническо състояние, имало ли е и какъв е бил
дохода, който може да бъде реализиран от трите автомобила. Констатацията, че семейството е собственик на два леки автомобила не е достатъчна, за да се
обоснове наличие на пречка за отпускане на целева помощ за отопление. Следвало
е в хода на административното производство да бъде установено състоянието
на автомобилите, какъв е размера на дохода, който може да бъде
реализиран от тези движими вещи и дали този доход, заедно с останалите доходи
на жалбоподателя и съпругата му през относимия 6 месечен период формира
средномесечен доход, чийто размер е по-висок от диференцирания месечен доход за
отопление на заявителя, каквато доказателствена дейност в случая издателят на
оспорената заповед не е провел. Нормата на чл. 10, ал. 1, т. 4 от ППЗСП при
тълкуване в смисъла, възприет от административния орган не би имала нужда от
уточнението "която може да носи
доходи". Именно тази нейна част ангажира преценката при отпускане на
целевата помощ, каквато преценка в случая не е направена от издателя на
конкретния административен акт. Всъщност
административният орган не е изложил никакви мотиви, защо е приел, че от
притежаваната от жалбоподателя недвижима собственост може да бъдат получавани
доходи.
Нарушени са и правилата на чл. 6, ал. 1 и, ал. 5 от АПК,
според които административните органи упражняват правомощията си по разумен
начин, добросъвестно и справедливо, като се въздържат от актове и действия,
които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.
Доколкото нарушението на чл. 6, ал. 1 и, ал. 5 от АПК и
на чл. 35 и чл. 36 от АПК е повлияло върху съдържанието на оспорения пред съда
акт, тъй като при недопускането му би могло да се установи друга фактическа
обстановка и съответно обосновани правни изводи и резултат различни от възприетите
от Директора на ДСП Добрич, съдът приема, че допуснатото нарушение е съществено и е
довело до произнасяне при неизяснена фактическа обстановка. Последното води до
неправилно приложение на материалния закон и обосновава отмяна на оспорения
акт.
Оспорената заповед е издадена в несъответствие с целта на
закона - осигуряване на социално подпомагане на българските граждани, семейства
и съжителстващи лица, които поради здравни, възрастови, социални и други
независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани
от притежаваното имущество, или с помощта на задължените по закон да ги
издържат лица да осигурят задоволяване на основните си жизнени потребности.
Изпълнението на тази цел изисква във всеки конкретен случай да се извършва обективна
оценка на всички факти и обстоятелства от значение за правата на лицата,
заявили нужда от социално подпомагане, а не формално да се прилагат хипотезите,
при които е възможно да бъде отказано подпомагане.
С оглед изложеното, съдът намира, че оспорената заповед е
незаконосъобразна, което налага да бъде отменена, а преписката - върната на АО
за ново произнасяне при съобразяване с мотивите на настоящето решение. При
новото произнасяне следва да бъде установено действителното фактическо
състояние на двата леки автомобила, както и дали е налице обективна възможност
за получаване на доходи от тях и то в размер, който заедно с останалите
източници на доходи, които се вземат предвид при изчисляване на средномесечния
доход на лицето за последните 6 месеца преди подаване на заявлението-декларация
за отпускане на целевата помощ за отопление, надвишава диференцирания минимален
доход на жалбоподателя, определен съгласно чл. 9 ППЗСП, ведно с другите
обстоятелствата от значение за разглеждане на заявлението-декларация за
отпускане на целева помощ за отопление. Новото произнасяне следва да стане в
срока по чл. 4, ал. 3 от Наредба №РД-07-5 от 16.05.2008 г. - двадесетдневен от
влизане в сила на настоящето съдебно решение.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2
предл. второ от АПК, Административен съд Добрич, V състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед № №ЗПС/Д-ТХ-К/2408/26.08.2022 г. на Директора на Дирекция "Социално
подпомагане" (ДСП) - Добрич, потвърдена с
Решение № 08-РД06-0014/23.09.2022 г. на Директор Регионална дирекция "Социално
подпомагане" (РДСП) - Добрич.
ВРЪЩА преписката на Директора на ДСП добрич за ново
произнасяне по заявление-декларация на Н.Р.Д. с вх. №№ЗСП/Д-ТХ/2408/05.08.2022 г. за отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво, при съобразяване със задължителните указания по
тълкуването и прилагането на закона, дадени в настоящето решение в 20-дневен
срок от влизане в сила на съдебния акт.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на
основание чл. 13, ал. 6 от ЗСП.
Препис от него да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: