Р
Е Ш Е
Н И Е №33
Гр.Кнежа,23.04.2021г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
Кнежанският Районен съд в открито съдебно
заседание на 23.03.2021г./двадесет и трети март/ през две хиляди и двадесет и
първа година в състав :
Председател : Пламен Тодоров
при
секретаря Красина Давидова като разгледа докладваното от съдията Гр.Д.№680/2020г. по описа на съда и за
да се произнесе взе предвид следното:
„ЮБЦ"ЕООД,с ЕИК205680303,представлявано от Ю.
Б. Ц. чрез адв. В.Г., САК, със съдебен адрес: ***,в качеството си на адвокатски
пълномощник на „ЮБЦ" ЕООД е предявило против
Г.А.М., с ЕГН ********** *** иск с цена на иска: 147.98 лв.(Сто четиридесет и седем лв. и 98 ст.) лева,
представляваща потребена и незаплатена далекосъобщителна услуга и отделно мораторна
лихва за забава в размер на 38.58лв.(тридесет
и осем лв. и 58 ст.)
Ищцовата страна твърди ,че въз основа на
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по реда на чл.410 от ГПК, срещу Г.А.М., с ЕГН:********** е образувано ч.гр.д.№
355/2020г., по описа на РС –Кн.. Според
ищцовото дружество в рамките на предвидения от законодателя едномесечен срок е
постъпило възражение от страна на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение
на парично задължение,поради което в законоустановения срок и на основание
чл.415 във вр. с чл.422 от ГПК предявява настоящия иск за установяване на
съществуващо и изискуемо вземане на ищеца срещу ответника в настоящото
производство.
Ищцовото
дружество изтъква,че предявява исковата си претенция срещу Г.А.М.,с ЕГН**********
***,въз обнова на договор за цесия от дата 01.10.2019г.,с прехвърлител на
вземанията "С.Г.Груп"ООД,с ЕИК *********, което дружество, от своя
страна, е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018г.,
с прехвърлител на вземания „Българска телекомуникационна компания" ЕАД.Според
ищцовата страна мобилният оператор с търговска марка „БТК" ЕАД е
прехвърлил вземания спрямо физически и юридически лица, подробно описани в
Приложение № 1 от договора, извадка от което прилага.
Ищцовото
дружество счита,че „ЮБЦ" ЕООД, ЕИК ********* е встъпило в правата си на
кредитор въз основа на валидно правно основание още преди подаването на
заявлението по чл.410 ГПК и в настоящото производство е ищец по установителния
иск. Според ищцовото дружество то е придобило права върху цедираните вземания,ведно
с всички произтичащи от това права и задължения,с привилегиите, обезпеченията,другите
им принадлежности,включително и с изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има
такива и други.
Ищцовото
дружество сочи,че въз основа на договора с мобилния оператор, ответникът е
ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги,като потреблението е
фактурирано под клиентския номер на абоната №16569050001 и съгласно чл.29 от
Общите условия на мобилния оператор „чл.29.(изм.26.09.2009г.,в сила от
26.10.2009г.) Предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат през
месеца, следващ този на ползването им. Периодът на заплащане е 15 дни от
издаване на сметката/фактурата, като БТК определя началната и крайната му дата,
която не може да бъде по-късно от 29-то число на месеца. Информация за размера
на сметките и срока на заплащане може да се получи на предварително обявени
номера. Сведения за размера на сметките се предоставят само лично на абонатите
след съобщаване на съответния идентификационен код и/или чрез получаване на
автоматично съобщение при обаждане от страна на Абоната от телефонния номер, за
който се иска съответната справка. ".
Ищцовата
страна изтъква,че между кредитора „Българска телекомуникационна компания"ЕАД,
с ЕИК:********* и ответника Г.М. е сключен договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер 16569050001 от дата 06.02.2017г.за
ползване на далекосъобщителна услуга за мобилен номер ********** с избран
тарифен план VIVАСОМ Smart L с месечна абонаментна такса 29,99лева. като срокът на договора е бил за 24 месеца до
06.02.2019г. Ищцовата страна описва,че въз основа на сключените договори за
предоставянето на мобилни услуги с индивидуален клиентски номер 16569050001 от
дата 06.02.2017г. ,между ответника Г.М. и „Българска телекомуникационна
компания"ЕАД,с ЕИК:********* са издадени фактури
№**********/15.05.2017г.,**********/15.06.2017г.,**********/15.07.2017г.,**********/16.08.2017г.,за
периода от 15.04.2017 г. до 15.08.2017
г. на стойност 236.48 лева.
Ищцовото дружество твърди,че абонатът е потребил и
не е заплатил мобилни услуги, от които ищцовото дружество има правен интерес да
претендира незаплатения остатък от 147.98лв.,
фактурирани за четири последователни отчетни месеца - за месец 05/2017г., 06/2017г., 07/2017г. и за месец 08/2017г. като към
всяка от фактурите има приложено извлечение-детайлизирана справка от
потреблението на ползвания номер.
Ищцовата
страна изтъква,че незаплащането в срок на издадените от оператора на абоната
фактури за ползваните мобилни услуги на стойност 236,48лв. е обусловило правото на БТК/чл.50 от ОУ във връзка с
чл.43,т.1. Абонатът има следихте задължения: 43.1. да плаща в срок дължимите
суми за предоставените услуги; / да прекрати едностранно индивидуалния договор
на абоната ответника Г.М..
Ищцовата страна сочи,че при неспазване на което и
да е задължение в т.43 от Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение
на някое от другите задължения на потребителя, БТК има право незабавно да ограничи
предоставянето на услугите,или да прекрати едностранно индивидуалния договор с
потребителя или да откаже сключване на нов договор с него. Сочи се от ищцовата
страна ,че датата на деактивация на процесния абонамент е 17.08.2017г.,като
същата се генерира автоматично по вградената електронна система на Оператора
при нерегистрирано плащане и
наличието на незаплатени
суми след изтичането
на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно
уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.
Ищцовото дружество счита,че като абонат на
обществената телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „БТК" ЕАД, абонатът,
подписвайки конкретна декларация,се е съгласил и е приел Общите Условия на оператора,
за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Сочи се от
ищцовата страна ,че съгласно чл. 45.1. от Общите Условия „45.1. Да получава
изцяло и в срок плащане на дължимите от Абоната суми за предоставените услуги по
Договора и Общите условия.".Изтъква се от ищцовата страна,че според
чл.43.1. „43. Абонатът има следните задължения: 43.1.да плаща в срок дължимите
суми за предоставените услуги".Според ищцовото дружество незаплащането в
срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги
е обусловило правото на БТК да прекрати едностранно индивидуалния договор на
абоната,тъй като при неспазване на което и да е задължение в т.43 от Общи
условия или в случай, че е налице неизпълнение на някое от другите задължения
на потребителя, БТК има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите,
или да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя или да откаже
сключване на нов договор с него.
Ищцовото
дружество изтъква,че когато е прехвърлял вземанията си, цедентът го е извършил
в размер и спрямо длъжници, съществуващ към датата на прехвърлянето им, ведно с
всички обезпечения и привилегии по тях, ако е имало такива.
Ищцовата
страна сочи,че съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имат
права и задължения, описани в него и общите условия на доставчика на мобилни
услуги като към индивидуалния договор се прилагат клаузите на публикуваните
общи условия и те са неразделна част към него и по силата на същите,индивидуалният
договор влиза в сила от момента на подписването му от страните, а за
неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила общите условия на договора
за предоставяне на мобилни услуги.
Сочи се от
ищцовата страна,че съгласно чл.25 от Общите условия, „25. Абонатът заплаща:
25.1.еднократно -цена за първоначално свързване към Мрежата; 25.2. ежемесечно -
цена за месечен абонамент за поддържане на достъп до Мрежата; 25.3. ежемесечно
— стойността на проведените разговори и други услуги посочени в Ценовата листа
на БТК и ползвани през предходния месец (или периоди). "
Според ищцовата страна съгласно чл.35, „35.
Заплащането на услугите се извършва въз основа на месечни сметки, изготвени от
БТК както следва: 35.1. Сметките се издават на името на Абоната и се изпращат
на адреса, определен в индивидуалния договор и/или електронен адрес изрично
посочен от Абоната чрез други средства за комуникация посочени в тези общи
условия или в индивидуалния договор. Неполучаването
на сметките за дължими суми не освобождава абонаупа от задължението за плащане
в определения срок."
Ищцовото дружество твърди,че потребителят отговаря и дължи връщане на оператора и на всякакви
допълнителни /извънредни/ разходи, свързани със събирането на вземания, които
са присъдени по съдебен ред. Ищцовата страна сочи ,че съгласно чл.29 от Общите
условия „Предоставените услуги се отчитат месечно и се заплащат през месеца,следващ
този на ползването им като периодът на заплащане е 15дни от издаване на
сметката/фактурата и БТК определя началната и крайната му дата,която не може да
бъде по-късно от 29-то число на месеца.Ищцовото дружество изтъква,че информация
за размера на сметките и срока на заплащане може да се получи на предварително
обявени номера като сведения за размера на сметките се предоставят само лично
на абонатите след съобщаване на съответния идентификационен код и/или чрез
получаване на автоматично съобщение при обаждане от страна на абоната от
телефонния номер, за който се иска съответната справка."
Ищцовото
дружество счита,че в конкретният случай ответникът Г.М. е подписал договор за
далекосъобщителна услуга, ползвал е мобилен номер ********** не е изпълнил
задължението си по договор да заплаща стойността на услугата, като с това си
поведение е изпаднал в забава била му е издадена фактура и в срок не я е
заплатил като е изпълнен фактическият състав на едно договорно неизпълнение по
чл.79 ЗЗД, за което ответникът следва да понесе отговорността си.
Ищцовото дружество счита,че и двата договора за
цесия са облигационни,консесуални,двустранни и са породили правни последици за
страните по тях като в договорните правоотношения между цедент и цесионер,
вземанията към трети лица не са елемент от тях. Според ищцовата страна няма
законово ограничение по чл.99 от ЗЗД относно предмета на договора за цесия и
платеното по него, т.е. дали е възмезден или не и това обстоятелство не е важно
за длъжника.
Ищцовата
страна изтъква,че законът го брани, като поставя изискване единствено относно
уведомяването му, като го скрепва като задължение на цедента, без да уточнява
момента му и единственото изискване на законодателя е длъжникът да бъде
уведомен,за да може,ако иска да изпълни задължението си, да знае на кого да
плати.
Според ищцовата страна в конкретния казус,тя
извежда своето материално и процесуално право от два договора за цесия като видно
от тях,същите имат за предмет съвкупност от индивидуални вземания срещу много
физически и юридически лица на посочена в договора обща цена за цялата
съвкупност като това не означава,че същите на са конкретизирани,защото не
случайно страните са избрали принципа на изчерпателно изброяване на длъжниците
в отделно приложение, за да се избегне нарушаването на множество закони.
Ищцовата
страна сочи,че в чл.1.6 от първия договор за цесия, сключен между „БТК"ЕАД
и „С.Г.Груп"ООД,е дадена легална дефиниция на понятието:Приложение №1-
неразделна част от договора за цесия: „списък/таблица в електронна форма на
компактдиск, съдържащ информация за вземанията по договорите за мобилни услуги
и съответно за всеки един от Длъжниците по тях, както следва име/фирма, ЕГН или
ЕИК/БУЛСТАТ,адрес на длъжника,с който разполага цедентът, фактурирани вземания
на цедента и дължима сума, представляващо неразделна част от този договор."
Според
ищцовата страна в чл.5.3 от договора за цесия е уговорено, че по искане на
цесионера, цедентът предоставя писмено потвърждение за извършено прехвърляне на
даденото вземане.
Ищцовото
дружество твърди,че цедентът е декларирал в чл.3.5 от договора за цесия,че между
длъжниците по вземанията,описани в Приложение № 1, не съществуват други
правоотношения. Представянето на Приложение № 1 в цялост би било в нарушение на
чл.2, ал. 2, т. 3 от ЗЗЛД, а именно - представянето на лични данни на хиляди
лица, спрямо които цесионерът е придобил вземане, би надхвърлило целите, за
които се обработват с оглед на по-горе посоченото, с настоящата искова молба
представя и иска от съда да се приеме извлечение от Приложение № 1, от което се
установява, че по силата на договор за цесия от 16.10.2018 г. „БТК" ЕАД е
прехвърлител, а „С.Г.Груп" ООД е собственик на вземането спрямо ответника Г.М.,което
в последствие е било включено и във втория договор за цесия от 01.10.2019г.
между „С.Г. Груп" ООД и „ЮБЦ" ЕООД.
Според
ищцовата страна Приложение №1 представлява списък/таблица в електронна форма на
компактдиск, съдържащ информация за вземанията по договорите за мобилни услуги
и съответно за всеки един от Длъжниците по тях, както следва име/фирма, ЕГН или
ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, с който разполага цедентът, фактурирани вземания
на цедента и дължима сума,представляващо неразделна част от този договор като самото
вземане е индивидуализирано по характер, длъжник, период, падеж и стойност.
Ищцовата страна изтъква,че с оглед спазване разпоредбите
на чл.2, ал.2,т.3 на Закона за защита на личните данни, за всяко конкретно
вземане, при поискване от страна на цесионера, цедентът се задължава да издава
документ,удостоверяващ,че вземането е включено в предмета на договора за цесия
като документът представлява извадка на хартиен носител на съответното приложение,
съдържащо индивидуализация на конкретно вземане и трябва да послужи на
цесионера за осъществяване на правата му по събиране на прехвърлените вземания.
Според
ищцовата страна съгласно чл.6,ал.2 от договора за цесия от дата
01.10.2019г.,считано от подписването му,„ЮБЦ"ЕООД има качеството освен на
цесионер и на пълномощник на цедента във връзка с уведомяването на длъжниците
за извършеното прехвърляне на вземания като няма никаква законова пречка
старият кредитор да изпълни задължението си да уведоми длъжника чрез свой пълномощник.
Според ищцовото дружество подобно становище е застъпено не само в редица
решения на въззивни съдилища,но и от правната доктрина- професор А.Калайджиев-Облигационно
право изд.Сиби 2007, както и професор Кожухаров, които приемат,че
упълномощаването на цесионера от страна на цедента за уведомяване на длъжника е
напълно допустима от закона правна сделка, която с нищо не накърнява интереса
на длъжника, още повече, когато длъжникът е неизправен.
Ищцовата
страна сочи,че към исковата молба е приложено уведомление за двете цесии,
подписано от законния представител на „С.Г.Груп" ООД,което дружество
уведомява длъжника от името на мобилния оператор за цесията от 16.10.2018г. и
от свое име, в качеството си на цедент от 01.10.2019 г.
Според
ищцовата страна връчването на исковата молба на длъжника, към която са
приложени и документи удостоверяващи прехвърлянето на вземането от цедента на
цесионера е възприето като надлежно уведомяване на длъжника за цесията по
чл.99,ал.4 от ЗЗД и в практиката на ВКС чрез Решение №123 от 24.06.2009г. на
ВКС по т.д.№12/2009г., II т.о. ТК; Решение № 3/16.04.2014г. по т.д. №
1711/2013г., II т.о. на ВКС; Решение №78 от 09.07.2014г. по т.д. №2352/2013г.,
II т.о. на ВКС, е приета за правилна съдебната практика, съгласно която сама по себе си исковата молба не
може да се счете за уведомление по смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД, но когато към
нея е приложено уведомление, макар и дотогава невръчено на длъжника се приема,
че съобщаване на цесията все пак е извършено. Ищцовото дружество счита,че е
безспорно,че уведомлението за цесия, приложено към исковата молба изхожда от
цесионера като сочи,че същото е отправено до длъжника от името на цедента,
който изрично е упълномощил цесионера да извършва уведомяване по чл.99,ал.3 от ЗЗД от негово име,което обстоятелство е посочено в уведомлението. Според
ищцовата страна цесионерът- „С.Г.Груп"ООД продължава да има качеството на
пълномощник на цедента за уведомяване на длъжника за цесията,а ответникът не е
легитимиран да оспорва упълномощителната сделка.
Ищцовото
дружество изтъква,че в настоящия случай към исковата молба са приложени
договорите за цесия като в чл.6 от договора от 01.10.2019г. е уговорено между
страните,че цесионерът е изрично упълномощен да уведомява длъжниците за
извършено прехвърляне като няма законова пречка с едно изявление да се уведоми
неизправен длъжник и за двете цесии, предвид факта,че ответника М. не е изпълнил
нито на мобилния оператор,нито на „С.Г.Груп" ООД към датата на връчването
на препис от исковата молба. Ищцовото дружество счита,че законът не указва формата
и момента на съобщаването,тъй като всички изисквания на закона, целящи да
предпазят длъжника и да му позволят да плати добре - на носителя на вземането
са изпълнени. Според ищцовата страна уведомяването има значение, че стабилизира
правата в лицето на цесионера и не може да бъде изпълнено валидно
другиму,защото след като бъде известен за цесията, длъжникът не може да
възразява на претенцията на цесионера за реално изпълнение на основание липсата
на уведомяване, каквато е установената практика.
Според
ищцовото дружество длъжникът би могъл да
противопоставя възражение,че не му е надлежно съобщена цесията само ако
едновременно с това твърди, че е изпълнил задължението си на стария кредитор,за
да се освободи от задължението да плати и на новия кредитор.
Според
ищцовата страна по този въпрос е налице единодушие и в практиката и в
доктрината като са постановени са множество съдебни актове, в мотивите на които
е възприета гореописаната теза: Решение № 50 от 07.02.201Зг. на Окръжен съд П.
по в.гр.д №1082/2012г.; Решение № 2084 от 17.12.2013г. по в.гр.д. № 2581/2013г.
на Окръжен съд Пл.,IX с-в;Решение № 33 от 01.02.2013г. на Окръжен съд П. по
в.гр.д № 1048/2012г.; Решение № 480/27.11.201 Зг. на ОС Х. по в.гр.д №814/201
Зг. ;Решение № 60 от 11.02.2013г. на Окръжен съд П. по в.гр.д. № 1050/2012г.;
Решение от 28.02.2009г. на Окръжен съд Пл. по в.гр.д. № 1129/2012г.; Решение №
52 от 07.02.2013г. на Окръжен съд П. по в.гр.д № 1069/2013г.; Решение №
У-163/20.12.2013г. по гр.д (В) № 2196/2013 V с-в на Окръжен съд Б., Решение №
343/21.11.201 Зг. на Окръжен съд- П. по гр.д № 682/201 Зг; Решение № 19/22.01.2014г.
по в.гр.д № 893/201Зг. на ОС Х.; Решение № 25/20.01.2014г. по в.гр.д № 1017/2013г.
на ОС П.; Решение № 92/13.02.2014г. по в.гр.д. № 988/201Зг. по описа на ОС П..;
Решение от 18.02.2014г. по в.гр.д. № 26/2014г. по описа на ОС Пл. I възз.
състав.; Решение № 118/20,02.2014г. на ОС П. по в.гр.д. № 995/201 Зг ; Решение
на ОС Пл. от 28.02.2014г. по в.гр.д. № 1177/2013г,. I с-в; Решение №
118/14.03.2014г. на ОС П. по в.гр.д. № 3/201 Зг. IV възз. с-в; Решение от
25.02.2014г. по в.гр.д. № 70/2014г. на ОС Пл. IV с-в; Решение №
187/24.03.2014г. по в.гр.д. № 1026/2013г. на ОС П.; Решение № 132/21.03.2014г.
по в.гр.д. № 151/2014г. на ОС П. I с-в.; Решение №111-31/27.03.2014г. по
в.гр.д. № 34172014г. по описа на ОС Б.; Решение № 217/10.04.2014г. по в.гр.д. №
32/2014г. по описа на ОС П..; Решение от 25.04.2014г. по в.гр.д № 825/201 Зг.
по описа на Софийски окръжен съд; Решение № 250/02.06.2014г. по в.гр.д. №
331/2014г. по описа на ОС П. I с-в.; Решение № 268/11.06.2014г по в.гр.д №
233/2014г по описа на Софийски окръжен съд, III възз. с-в; Решение №
279/16.06.2014г. по в.гр.д. № 287/2014г. по описа на ОС П., III възз. с-в;
Решение по в.гр.д. № 385/2014г. по описа на ОС Бл.; Решение по в.гр.д. №
418/2014г. на ОС Бл.; Решение № 435/13.10.2014г. на ОС-П. по в.гр.д. №
509/2014г., III възз. с-в.; Решение № 418/07.10.2014г. по в.гр.д. № 683/2014г.,
I възз. с-в на ОС П.; Решение № 385/23.09.2014г. по в.гр.д. № 515/2014г., I
възз. с-в на ОС П.; Решение № 407/02.10.2014г. по в.гр.д № 489/2014г. на ОС П.,
III с-в; Решение № 1807 от 28.10.2014г. по в.гр.д. № 1944/2014г. на ОС Пл., IX
с-в.
Според
ищцовата страна в конкретния случай, длъжникът-ответник Г.М. не е изпълнил
задълженията си до датата на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК, към
кредитора, както и към настоящия момент на подаването на иска, което обуславя
правния интерес на кредитора-ищец в настоящото производство, за установяване на
наличието на съществуващо и изискуемо вземане по реда на чл. 415 във вр. с чл.
422 от ГПК.
Иска се от ищцовата страна в случай, че ответникът
не е подал отговор на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание,
съдът да постанови неприсъствено решение по смисъла на чл.238 и чл.239 от ГПК,
с което да признае за установено вземането по издадената заповед за изпълнение
на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК, както и да присъдите на
ответника направените по делото разноски, представляващи адвокатски хонорар и
заплатена държавна такса.
Предвид
изложеното до момента и на основание чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК, ищцовата
страна иска от съда, след като се убеди в основателността на претенцията им, да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника Г.А.М.,
с ЕГН ********** ***, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца
„ЮБЦ"ЕООД,с ЕИК *********,в размер на 147,98лв.(сто
четиридесет и седем лв. и 98 ст.)лева-представляваща главница за потребена и
неплатена далекосъобщителна услуга по договори, заведени под клиентски номер
16569050001 от дата 06.02.2017г.,сключени между Г.А.М., с ЕГН ********** *** и
„БТК" ЕАД,и отделно с мораторна лихва за забава в размер 38.58 лв. (тридесет и осем лв. и 58
ст.) за периода от 04.09.2017 г. до 01.04.2020 г., съгласно издадената заповед
за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК.
Ищцовото
дружество иска от съда да осъди ответника да му заплати направените разноски,както
и да присъди в полза на „ЮБЦ"ЕООД,с ЕИК205680303, 180лева(сто и осемдесет лева)-адвокатско възнаграждение и да
присъди в полза ищцовото дружество - 25.00
лева, представляваща държавна такса и 180лева
(сто и осемдесет лева)- възнаграждение за адвокат по ч.гр.д.№355/2020, по описа
на РС Кнежа, съобр. т. 12 от ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Ищцовото дружество е направило доказателствени
искания да се изиска и приложи образуваното по реда на чл.410 от ГПК ,ч.гр.д.№355/2020г.,
по описа на РС-Кнежа,срещу длъжника-ответник, като се вземат предвид
представените по делото договор и фактури - доказателство по делото и с оглед
установяване спазването на срока по чл. 415 ГПК и представения в същото лист за
начислени мораторни лихви за забава.
Направени са особени искания от ищцовата страна,
посочените по-долу суми да бъдат приети като списък по чл. 80 ГПК за исковото
дело:
-държавна такса в размер на 25 лева (двадесет и пет лева).
-адв. възнаграждение в размер на 180 лева (сто и осемдесет лева),както и
посочените по-долу суми да бъдат приети
като списък по чл. 80 ГПК за заповедното
дело:
- държавна
такса в размер на 25 лева (двадесет
и пет лева).
- адв.
възнаграждение в размер на 180 лева
(сто и осемдесет лева).
Ищцовото
дружество е представило по делото следните си писмени доказателства:
1. Договор за
цесия от дата 16.10.2018г.;
2. Пълномощно;
3. Договор за
цесия от 01.10.2019г.;
4. Извлечение
от Приложение № 1 към договор за цесия от 01.10.2019г.;
5. Договори
за мобилни услуги с клиентски номер 16569050001, с всички приложения и
допълнителни споразумения към използвания мобилен номер, които са предоставени
с подаденото заявление;
6. Заверени
копия на фактури;
7. Общи
условия на Мобилния оператор и
8. Уведомление
за цесия.
В предоставения му от ГПК срок за
отговор на исковата претенция,ответникът
Г.А.М.,с ЕГН********** *** не е подал такъв и не е изразил становище по
исковата претенция.
По делото се проведе едно о.с.з. на 23.03.2020г.
,за което страните са били редовно призовани.
Ищцовата страна чрез процесуалния си представител адв.В.Г. от САК е
изпратила молба-становище ,от чието съдържание е видно ,че в писмен вид
поддържа исковите претенции на ищцовата страна по отношение на ответницата,така
както са заявени в ИМ и излага подробни съображения в тяхната подкрепа.
Ответникът
въпреки редовното му призоваване не се яви не изпрати процесуален представител и
не оспори исковата претенция.
След като се запозна по отделно и съвкупно
със събраните по делото писмени доказателства,съдът счита за установена
следната фактическа обстановка:
Въз основа
на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 от ГПК,срещу настоящия ответник е било образувано ч.гр.д. №355/2020г., по описа на РС–Кн.,
но понеже длъжникът не е бил установен на известните му по делото адреси и не е
установено действащо трудово праоотношение,за да бъде уведомена чрез
работодателя,съдът е приел,че той е бил уведомен по реда на чл.47,ал.5 от ГПК
като е предоставил на заявителя правната възможност да предяви претенцията си
по съдебен ред в 30 дневен срок от уведомлението.
Поради това
в законоустановения срок и на основание чл.415 във вр. с чл.422 от ГПК,ищцовото
дружество е посочило,че предявява настоящия иск за установяване на своето съществуващо
и изискуемо вземане срещу ответника в
настоящото производство.
Ищцовото
дружество предявява исковата си претенция срещу Г.А.М., с ЕГН
********** *** с цена на иска: 147.98 лв.(Сто четиридесет и седем лв.
и 98 ст.) лева, представляваща потребена и незаплатена далекосъобщителна услуга
и отделно мораторна лихва за забава в размер на 38.58лв.(тридесет и осем лв. и 58 ст.).
Ищцовото
дружество предявява исковата си
претенция срещу Г.А.М.,с ЕГН********** ***,въз обнова на договор за цесия от
дата 01.10.2019г.,с прехвърлител на вземанията "С.Г.Груп"ООД,с ЕИК
*********, което дружество, от своя страна, е цесионер и собственик на вземания
по договор за цесия от 16.10.2018г., с прехвърлител на вземания „Българска
телекомуникационна компания" ЕАД.Според ищцовата страна мобилният оператор
с търговска марка „БТК" ЕАД е прехвърлил вземания спрямо физически и
юридически лица, подробно описани в Приложение № 1 от договора, извадка от
което прилага.
Ищцовото
дружество е встъпило в правата си на кредитор въз основа на валидно правно
основание още преди подаването на заявлението по чл.410 ГПК и в настоящото
производство е ищец по установителния иск. Ищцовото дружество е придобило права върху
цедираните вземания,ведно с всички произтичащи от това права и задължения,с
привилегиите, обезпеченията,другите им принадлежности,включително и с изтеклите
лихви, договорни неустойки, ако има такива и други.
Въз основа на договора с мобилния оператор,
ответникът е ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги,като
потреблението е фактурирано под клиентския номер на абоната №16569050001 и
съгласно чл.29 от Общите условия на мобилния оператор
„чл.29.(изм.26.09.2009г.,в сила от 26.10.2009г.) Предоставените услуги се
отчитат месечно и се заплащат през месеца, следващ този на ползването им.
Периодът на заплащане е 15 дни от издаване на сметката/фактурата, като БТК
определя началната и крайната му дата, която не може да бъде по-късно от 29-то
число на месеца. Информация за размера на сметките и срока на заплащане може да
се получи на предварително обявени номера. Сведения за размера на сметките се
предоставят само лично на абонатите след съобщаване на съответния
идентификационен код и/или чрез получаване на автоматично съобщение при
обаждане от страна на Абоната от телефонния номер, за който се иска съответната
справка. ".
Между кредитора „Българска телекомуникационна
компания"ЕАД, с ЕИК:********* и ответника Г.М. е сключен договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер 16569050001 от дата 06.02.2017г.за
ползване на далекосъобщителна услуга за мобилен номер ********** с избран тарифен
план VIVАСОМ Smart L с месечна абонаментна такса 29,99лева. като срокът на договора е бил за 24 месеца до
06.02.2019г. Въз основа на сключените договори за предоставянето на мобилни
услуги с индивидуален клиентски номер 16569050001 от дата 06.02.2017г.,между
ответника Г.М. и „Българска телекомуникационна компания"ЕАД,с
ЕИК:********* са издадени фактури
№**********/15.05.2017г.,**********/15.06.2017г.,**********/15.07.2017г.,**********/16.08.2017г.,за
периода от 15.04.2017 г. до 15.08.2017
г. на стойност 236.48 лева. Абонатът
е потребил и не е заплатил мобилни услуги, от които ищцовото дружество има
правен интерес да претендира незаплатения остатък от 147.98лв.,фактурирани за четири последователни отчетни месеца -за месец 05/2017г., 06/2017г., 07/2017г. и за
месец 08/2017г.като към всяка от фактурите има приложено
извлечение-детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер. Незаплащането в срок на издадените от
оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги на стойност 236,48лв. е обусловило правото на
БТК/чл.50 от ОУ във връзка с чл.43,т.1. Абонатът има следихте задължения: 43.1.
да плаща в срок дължимите суми за предоставените услуги; /да прекрати
едностранно индивидуалния договор на абоната ответника Г.М.. При неспазване на което и да е
задължение в т.43 от Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение на
някое от другите задължения на потребителя, БТК има право незабавно да ограничи
предоставянето на услугите,или да прекрати едностранно индивидуалния договор с
потребителя или да откаже сключване на нов договор с него. Датата на
деактивация на процесния абонамент е 17.08.2017г.,като същата се генерира
автоматично по вградената електронна система на оператора при
нерегистрирано плащане и
наличието на незаплатени
суми след изтичането
на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно
уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.
Ответникът като абонат на обществената
телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „БТК" ЕАД, подписвайки конкретна декларация,се е съгласил
и е приел Общите Условия на оператора, за взаимоотношения с потребителите на
мобилни телефонни услуги. Съгласно чл. 45.1. от Общите Условия „45.1.Да
получава изцяло и в срок плащане на дължимите от Абоната суми за предоставените
услуги по Договора и Общите условия.". Според чл.43.1.„43.Абонатът има
следните задължения: 43.1.да плаща в срок дължимите суми за предоставените
услуги". Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната
фактури за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на БТК да прекрати
едностранно индивидуалния договор на абоната,тъй като при неспазване на което и
да е задължение в т.43 от Общи условия или в случай, че е налице неизпълнение
на някое от другите задължения на потребителя, БТК има право незабавно да
ограничи предоставянето на услугите, или да прекрати едностранно индивидуалния
договор с потребителя или да откаже сключване на нов договор с него.
Когато е
прехвърлял вземанията си, цедентът го е извършил в размер и спрямо длъжници,
съществуващ към датата на прехвърлянето им, ведно с всички обезпечения и
привилегии по тях, ако е имало такива.
Съгласно
сключения договор за мобилни услуги, страните имат права и задължения, описани
в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги като към индивидуалния
договор се прилагат клаузите на публикуваните общи условия и те са неразделна
част към него и по силата на същите,индивидуалният договор влиза в сила от
момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния
договор са в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
Съгласно чл.25 от Общите условия,„25.Абонатът заплаща:25.1.еднократно-цена за
първоначално свързване към Мрежата; 25.2. ежемесечно - цена за месечен
абонамент за поддържане на достъп до Мрежата; 25.3. ежемесечно -стойността на
проведените разговори и други услуги посочени в Ценовата листа на БТК и
ползвани през предходния месец (или периоди)."
Съгласно чл.35, „35. Заплащането на услугите се
извършва въз основа на месечни сметки, изготвени от БТК както следва: 35.1.
Сметките се издават на името на Абоната и се изпращат на адреса, определен в
индивидуалния договор и/или електронен адрес изрично посочен от Абоната чрез
други средства за комуникация посочени в тези общи условия или в индивидуалния
договор. Неполучаването на сметките за
дължими суми не освобождава абоната от задължението за плащане в определения
срок." Съгласно чл.29 от Общите условия „Предоставените услуги се отчитат
месечно и се заплащат през месеца,следващ този на ползването им като периодът
на заплащане е 15дни от издаване на сметката/фактурата и БТК определя началната
и крайната му дата,която не може да бъде по-късно от 29-то число на месеца. Информация
за размера на сметките и срока на заплащане може да се получи на предварително
обявени номера като сведения за размера на сметките се предоставят само лично
на абонатите след съобщаване на съответния идентификационен код и/или чрез
получаване на автоматично съобщение при обаждане от страна на абоната от
телефонния номер, за който се иска съответната справка."
Ответникът Г.М.
в случая е подписал договор за далекосъобщителна услуга, ползвал е мобилен
номер ********** не е изпълнил задължението си по договор да заплаща стойността
на услугата,като с това си поведение е изпаднал в забава била му е издадена
фактура и в срок не я е заплатил като е изпълнен фактическият състав на едно договорно
неизпълнение по чл.79 от ЗЗД,за което ответникът следва да понесе отговорността
си.
Двата
договора за цесия са облигационни,консесуални,двустранни и са породили правни
последици за страните по тях като в договорните правоотношения между цедент и
цесионер, вземанията към трети лица не са елемент от тях и няма законово
ограничение по чл.99 от ЗЗД относно предмета на договора за цесия и платеното
по него, т.е. дали е възмезден или не и това обстоятелство не е важно за
длъжника.
Ищцовата
страна извежда своето материално и процесуално право от два договора за цесия
като видно от тях,същите имат за предмет съвкупност от индивидуални вземания
срещу много физически и юридически лица на посочена в договора обща цена за
цялата съвкупност като това не означава,че същите на са конкретизирани,защото не
случайно страните са избрали принципа на изчерпателно изброяване на длъжниците
в отделно приложение, за да се избегне нарушаването на множество закони. В чл.1.6
от първия договор за цесия, сключен между „БТК"ЕАД и „С.Г.Груп"ООД,е
дадена легална дефиниция на понятието:Приложение №1- неразделна част от
договора за цесия: „списък/таблица в електронна форма на компактдиск, съдържащ
информация за вземанията по договорите за мобилни услуги и съответно за всеки
един от Длъжниците по тях, както следва име/фирма, ЕГН или ЕИК/БУЛСТАТ,адрес на
длъжника,с който разполага цедентът, фактурирани вземания на цедента и дължима
сума, представляващо неразделна част от този договор."
В чл.5.3 от
договора за цесия е уговорено, че по искане на цесионера, цедентът предоставя
писмено потвърждение за извършено прехвърляне на даденото вземане. Цедентът е
декларирал в чл.3.5 от договора за цесия,че между длъжниците по вземанията,описани
в Приложение № 1, не съществуват други правоотношения,а по силата на договор за
цесия от 16.10.2018г. „БТК"ЕАД е прехвърлител, а „С.Г.Груп"ООД е
собственик на вземането спрямо ответника Г.М.,което в последствие е било
включено и във втория договор за цесия от 01.10.2019г. между „С.Г. Груп"
ООД и „ЮБЦ" ЕООД.
Съгласно чл.6,ал.2 от договора за цесия от
дата 01.10.2019г.,считано от подписването му,„ЮБЦ"ЕООД има качеството
освен на цесионер и на пълномощник на цедента във връзка с уведомяването на
длъжниците за извършеното прехвърляне на вземания като няма никаква законова
пречка старият кредитор да изпълни задължението си да уведоми длъжника чрез
свой пълномощник. Към исковата молба е приложено уведомление за двете цесии,
подписано от законния представител на „С.Г.Груп"ООД,което дружество
уведомява длъжника от името на мобилния оператор за цесията от 16.10.2018г. и
от свое име, в качеството си на цедент от 01.10.2019 г.
Връчването на исковата молба на длъжника, към
която са приложени и документи удостоверяващи прехвърлянето на вземането от
цедента на цесионера е възприето като надлежно уведомяване на длъжника за
цесията по чл.99,ал.4 от ЗЗД. В съдебната практика е прието разбирането,че исковата молба не може да се счете за
уведомление по смисъла на чл.99, ал.4 от ЗЗД, но когато към нея е приложено
уведомление, макар и дотогава невръчено на длъжника се приема, че съобщаване на
цесията все пак е извършено.
Безспорно е ,че уведомлението за цесия, приложено
към исковата молба изхожда от цесионера като същото е отправено до длъжника от
името на цедента,който изрично е упълномощил цесионера да извършва уведомяване
по чл.99,ал.3 от ЗЗД от негово име,което обстоятелство е посочено в
уведомлението. Цесионерът- „С.Г.Груп"ООД продължава да има качеството на
пълномощник на цедента за уведомяване на длъжника за цесията,а ответникът не е
легитимиран да оспорва упълномощителната сделка. В настоящия случай към
исковата молба са приложени договорите за цесия като в чл.6 от договора от
01.10.2019г. е уговорено между страните,че цесионерът е изрично упълномощен да
уведомява длъжниците за извършено прехвърляне като няма законова пречка с едно
изявление да се уведоми неизправен длъжник и за двете цесии, предвид факта,че ответника
М. не е изпълнил нито на мобилния оператор,нито на „С.Г.Груп" ООД към
датата на връчването на препис от исковата молба. Законът не указва формата и
момента на съобщаването,тъй като всички изисквания на закона,целящи да
предпазят длъжника и да му позволят да плати добре -на носителя на вземането са
изпълнени. Уведомяването има значение, че стабилизира правата в лицето на
цесионера и не може да бъде изпълнено валидно другиму,защото след като бъде
известен за цесията, длъжникът не може да възразява на претенцията на цесионера
за реално изпълнение на основание липсата на уведомяване.Длъжникът би могъл да
противопоставя възражение,че не му е надлежно съобщена цесията само ако
едновременно с това твърди, че е изпълнил задължението си на стария кредитор,за
да се освободи от задължението да плати и на новия кредитор. В конкретния
случай,длъжникът-ответник Г.М. не е изпълнил задълженията си до датата на
подаването на заявлението по чл. 410 ГПК, към кредитора, както и към настоящия
момент на подаването на иска, което обуславя правния интерес на кредитора-ищец
в настоящото производство, за установяване на наличието на съществуващо и
изискуемо вземане по реда на чл. 415 във вр. с чл. 422 от ГПК.
Съобразно изложеното,съдът следва да постанови
съдебно решение ,с което на основание чл.415
във вр. с чл.422 от ГПК, да признае за установено по отношение на ответника Г.А.М.,
с ЕГН********** ***,че към него съществува изискуемо вземане на „ЮБЦ"ЕООД,с
ЕИК205680303,представлявано от Ю. Б. Ц. чрез адв. В.Г., САК,със съдебен адрес: ***
в размер на 147.98лв.(сто
четиридесет и седем лв.и 98ст.)лева-представляваща главница за потребена и
неплатена далекосъобщителна услуга по договори,заведени под клиентски номер
16569050001 от дата 06.02.2017г.,сключени между Г.А.М.,с ЕГН********** *** и
„БТК" ЕАД.
Да осъди Г.А.М., с ЕГН
********** *** да заплати „ЮБЦ"ЕООД,с
ЕИК205680303,представлявано от Ю. Б. Ц. чрез адв. В.Г.,САК,със съдебен адрес: ***
мораторна лихва за забава в размер 38.58 лв. (тридесет и осем лв. и 58 ст.) за
периода от 04.09.2017г. до 01.04.2020г., съгласно издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК.
Да осъди Г.А.М., с
ЕГН ********** *** да заплати „ЮБЦ"ЕООД,с
ЕИК205680303,представлявано от Ю. Б. Ц. чрез адв. В.Г., САК,със съдебен адрес: ***
направените по настоящото дело разноски в размер на общо 205лв./двеста и пет лева,от които 25,00лв./двадесет и пет лева държавна такса и 180,00лв./сто и осемдесет лева/адвокатско възнаграждение.
Да осъди Г.А.М., с
ЕГН ********** *** да заплати „ЮБЦ"ЕООД,с
ЕИК205680303,представлявано от Ю. Б. Ц. чрез адв. В.Г., САК,със съдебен адрес: ***
направените по заповедното производство разноски в размер на общо 205лв./двеста и пет лева,от които 25,00лв./двадесет и пет лева държавна
такса и 180,00лв./сто и осемдесет
лева/адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И
:
На основание
чл.415 във вр.с чл.422 от ГПК, ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Г.А.М., с ЕГН********** ***,че към
него съществува изискуемо вземане на „ЮБЦ"ЕООД,с ЕИК205680303,представлявано
от Ю. Б. Ц. чрез адв. В.Г., САК,със съдебен адрес: *** в размер на 147,98лв.(сто четиридесет и седем лв.и
98ст.)лева-представляваща главница за потребена и неплатена далекосъобщителна
услуга по договори,заведени под клиентски номер 16569050001 от дата 06.02.2017г.,сключени
между Г.А.М., с ЕГН********** *** и „БТК" ЕАД.
Осъжда Г.А.М., с
ЕГН ********** *** да заплати „ЮБЦ"ЕООД,с
ЕИК205680303,представлявано от Ю. Б. Ц. чрез адв. В.Г.,САК,със съдебен адрес: ***
мораторна лихва за забава в размер 38,58
лв.(тридесет и осем лв. и 58 ст.) за периода от 04.09.2017г. до 01.04.2020г.,
съгласно издадената заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.
410 ГПК.
Осъжда Г.А.М., с ЕГН ********** *** да заплати „ЮБЦ"ЕООД,с ЕИК205680303,представлявано от Ю. Б. Ц.
чрез адв. В.Г., САК,със съдебен адрес: *** направените по настоящото дело
разноски в размер на общо 205лв./двеста
и пет лева,от които 25,00лв./двадесет
и пет лева държавна такса и 180,00лв./сто
и осемдесет лева/адвокатско възнаграждение.
Осъжда
Г.А.М., с ЕГН ********** *** да заплати
„ЮБЦ"ЕООД,с ЕИК205680303,представлявано от Ю. Б. Ц. чрез адв. В.Г.,
САК,със съдебен адрес: *** направените по заповедното производство разноски в
размер на общо 205лв./двеста и пет
лева,от които 25,00лв./двадесет и
пет лева държавна такса и 180,00лв./сто
и осемдесет лева/адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-гр.Пл. в 14 дневен срок
от съобщението на страните ,че е изготвено.
Районен съдия
:..........................
/Пл. Тодоров /