№ 497
гр. София, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, VI ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росина Н. Дончева
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Гражданско дело №
20241800100147 по описа за 2024 година
Ищецът „РОСМЕС“ ЕООД, ЕИК .............., със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Хан Кардам“ № 26 е предявил срещу
ответниците ,,ДЖИЕВ“ АД, ЕИК .............., „ДЖИЕВ - К“ ЕООД, ЕИК
.............., двете със седалище и адрес на управление: гр. Костинброд,
„Птицекомбинат“ и П. Б. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр.
Костинброд, „Птицекомбинат“ следните искове:
- субективно и обективно съединени искове, с правно основание
чл. 45 и чл. 49 ЗЗД, предявени срещу ответниците „ДЖИЕВ“ АД,
„ДЖИЕВ - К“ ЕООД и П. Б. Д. - за солидарно заплащане на сумата от
44 281.04 лева, съставляваща равностойността на противозаконно
отнети от ответниците месни продукти, подправки, опаковки и
етикети, собственост на ищеца, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от предявяване на исковете - 27.09.2023 г., до
окончателното й заплащане;
- субективно и обективно съединени искове с правно основание
чл. 86, ал. 1, вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД, предявени срещу ответниците
„ДЖИЕВ“ АД, „ДЖИЕВ - К“ ЕООД и П. Б. Д. - за солидарно
заплащане на сумата от 3 950.68 лева, съставляваща законна лихва за
забава в плащането на главницата от 44 281.04 лева за периода от 03.
01. 2023 г. до 27. 09. 2023 г.;
- субективно и обективно съединени искове с правно основание
чл. 45 и чл. 49 ЗЗД, предявени срещу ответниците ,,ДЖИЕВ“ АД,
1
„ДЖИЕВ - К“ ЕООД и П. Б. Д. - за солидарно заплащане на сумата от
2 000 лева, съставляваща пропусната полза, изразяваща се в
нереализирана печалба от продажбата на хранителни стоки от
животински произход, собственост на ищеца, противозаконно отнети
от ответниците, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
предявяване на исковете - 27. 09. 2023 г., до окончателното й
заплащане.
Ищецът твърди, че между „РОСМЕС” ЕООД и „ДЖИЕВ“ АД
съществували установени търговски отношения във връзка със
сключен договор за наем на колбасарски цех, находящ се на
територията на площадката на Птицекомбинат Костинброд, със срок
на договора до 31. 12. 2022 г., с наемател ищецът.
Твърди се, че след изтичане на срока на наемния договор същият
не бил продължен, което наложило ищецът да предприеме действия по
изнасяне на машините, съоръженията и производствената си
продукция от наетия имот. Твърди се, че на 03. 01. 2023 г. около 8.30
часа управителят на „РОСМЕС” ЕООД Р. К. В., придружена от
съпруга си З. В., посетили имота за среща с управителя на „ДЖИЕВ“
АД П. Б. Д., за да уредят отношенията си. Твърди се, че отношенията
ескалирали по вина на П. Д., която в присъствието на нейни
служители се държала агресивно и отправяла заплахи за живота към Р.
В., а впоследствие представила на последната за подписи
предварително изготвени проекти на антидатиран договор от 01. 06.
2021 г. за лицензия на ноу-хау и ишлеме на преработени местни
продукти от птиче и свинско месо с търговска марка „ДЖИЕВ”, както
и антидатирано споразумение от 31. 12. 2022 г. за прихващане на
насрещни задължения между ,,ДЖИЕВ“ АД и „РОСМЕС“ ЕООД.
Твърди се, че Р. В. изпитала основателен страх от осъществената над
нея принуда и заплахи, поради което в качеството си на управител на
„РОСМЕС” ЕООД подписала двата проекта без в действителност да е
дала съгласие за сключването им.
Твърди се, че на 04. 01. 2023 г. Р. В. направила опит да получи
фирмената документация на ищцовото дружество, при което
ответницата Д. отказала достъп до нея, напрежението отново
ескалирало и се наложила намесата на органите на реда.
Приблизително два месеца след този случай Д. изразила воля да върне
задържаните и отнети вещи, но на практика това се оказало
невъзможно, тъй като нямало гаранция, че това била същата
животински суровина, нямало как да се гарантира, че суровината е
съхранявана съгласно нормативните изисквания и е годна, отделно от
това ищецът вече не разполагал със складово помещение където да я
получи и съхранява, както и не разполагал със средства, с които да
2
наеме такова. Твърди се, че ищецът поканил ответницата Д. да върне
движимите вещи, които не подлежат на съхранение при специален
режим, но те така и не били върнати. С тези си действия ответницата
Д., действайки от името и на ответниците търговски дружества:
1. Отнела от ищеца всички вещи и средства за съхранение,
обработване и преработка на хранителни продукти от животински
произход;
2. Отнела от ищеца цялата готова продукция за продажба стока и
намиращата се в склада суровина на производство;
3. Компрометирала готовата за продажба стока и намиращата се в
склада суровина за производство, правейки ги негодни за продажба и
употреба;
4. Поставила дружеството – ищец в състояние на невъзможност
да извършва търговска дейност и на практика дружеството
преустановило дейността си.
Ищецът твърди, че както суровината за производство, така и
готовите хранителни продукти от животински произход подлежат на
специален режим на съхранение и с оглед факта, че не е имал
възможност на проследи какво се случва с тях и с цел гарантиране на
тяхната безопасност се наложило същите да бъдат унищожени. От
всичко това му била нанесена имуществена вреда в размер на
стойността на незаконно отнетите суровини и подготвена продукция,
възлизаща в размер на 44 281,04 лева, представляваща сбор от
стойността на отнети колбаси, както следва: 610 кг. Суджук, на цена 4
867.80 лв., негоден в следствие на отнемането; 1755 кг. Бабек, на цена
13 940.40 лв., негоден в следствие на отнемането; 150 кг. Салам
"Петрохан", на цена 2 131.50 лв., негоден в следствие на отнемането;
40 кг. Луканка, на цена 318.40 лв., негодна в следствие на отнемането;
30 кг. Сушеница, на цена 449,40лв., негодна в следствие на
отнемането; 30 кг. Пастърма, на цена 595,20лв., негодна в следствие на
отнемането; 80 кг. Шунка, на цена 958.40 лв., негодна в следствие на
отнемането; 70 кг. Салам шпеков, на цена 823.20 лв., негоден в
следствие на отнемането; 30 кг. Роле, на цена 418.20 лв., негодно в
следствие на отнемането; 150 кг. Пилешка пържола, на цена 813.00
лв., негодна в следствие на отнемането; 180 кг. Пилешко филе, на цена
1 513.80 лв., негодно в следствие на отнемането; 950 кг. Пиле
замразено, на цена 4 474.63 лв., негодно в следствие на отнемането; 50
връзки Свински черва, на цена 997.60 лв., негодни в следствие на
отнемането; Подправки на цена 896,58 лв., негодни в следствие на
отнемането; 1080 м. Обвивки, на цена 784.56 лв., 4000 м. Фолио, на
цена 268.00 лв., 2320 бр. Тарелки, на цена 240.87лв., и 3500 бр.
3
Етикети, на цена 400.00 лв., неправомерно отнети; 850 кг. Кайма
/заготовка/ на цена 4 972.50 лв., негодна в следствие на отнемането;
180 кг. Месна заготовка, на цена 1 260.00 лв., негодна в следствие на
отнемането; 705 кг. МОМ, на цена 987.00 лв., негоден в следствие на
отнемането; 70 бр. Буркани /свинско/, на цена 420.00 лв., негодни в
следствие на отнемането; 450 кг. Салам животни, на цена 900.00 лв.,
негоден в следствие на отнемането; 50 кг. Пилешки крила, на цена
190.00 лв., негодни в следствие на отнемането; 165 кг. Пилешко бутче,
на цена 660 лв., негодно в следствие на отнемането, изчислена според
последната инвентаризация към 31. 12. 2022 г. Върху горната сума
ищецът претендира и дължимата на основание чл. 86 ЗЗД законна
лихва върху главницата, за периода от 03. 01. 2023 г. до 27. 09. 2023 г.
датата на предявяване на исковата молба - в размер на 3 950.68 лв.,
ведно с дължимата лихва за периода от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното погасяване на дълга.
Ищецът също претендира от ответниците солидарно заплащане
на сумата от 2 000 лева, представляваща претърпяна от него
имуществена вреда под формата на пропусната полза, изразяваща се в
неполучена и нереализирана чиста стойност на продукция -
хранителни стоки от животински произход, от преработването на
отнетите 850 кг. Кайма /заготовка/; 180 кг. Месна заготовка; 705 кг.
МОМ; 70 бр. Буркани /свинско/; 450 кг. Салам животни; 50 кг.
Пилешки крила и 165 кг. Пилешко бутче. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
Препис от исковата молба е връчен на ответниците – П. Б. Д.,
„Джиев“ АД и „Джиев К“ ЕООД, от които в едномесечния срок са
подали писмен отговор, в който заявяват, че исковата молба е
нередовна.
Оспорват изложените фактически твърдения от страна на ищеца,
като заявяват, че последният е канен от ОБДХ да присъства на
планови проверки за моментното състояние на предприятието,
каквито били проведени на 25. 01. 2023 г., 06. 02. 2023 г., 28. 02. 2023
г. и 06. 06. 2023 г., на които той не се е отзовал, което довело до
издаване на разпореждане от контролния орган цялата суровина,
подправки и продукти да бъдат предадени за унищожаване. Посочва
се, че договорът за наем на ищеца не бил продължен поради
системното незаплащане на дължимия наем, както и възнаграждение
за използването на рецептури и ноу хау, предоставени му от
ответника „Джиев“ АД за произвеждане на месни продукти. Твърди
се, че през целия период стоката била съхранявана в колбасарски
цехове, с включени хладилници, поради което възразяват, че са налице
увреждащи от страна на ответницата Д. действия, за да се приеме, че е
4
осъществен деликт.
Ответниците поддържат становище за недопустимост и
неоснователност на иска по чл. 45 ЗЗД за сумата от 2 000 лева по
отношение на ответницата П. Д.. В исковата молба липсвали
твърдения, че отнемането на суровината е извършено от ответницата
Д.. Освен това, липсвали твърдения за сигурност и неотменимост на
възникването на увеличението на имуществото на ищеца, а
единствено преработка на наличните суровини в продукция, което
само по себе си не би довело до увеличаване на имущественото на
ищеца. Липсвало твърдение и за това, че продажбата на продукцията
със сигурност ще донесе печалба, а на обезщетяване подлежали само
реални вреди – действително претърпени вреди, а не предполагаеми и
хипотетични.
Ответниците молят съда да постанови решение, с което се
отхвърлят предявените искове, като неоснователни и недоказани, в
това число и като такива и акцесорните за заплащане на законните
лихви върху сумите. Претендират присъждане на разноските за
производството по делото.
В съдебно заседание страните поддържат позициите си, изразени
в исковата молба и в отговора на исковата молба.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и представените
по делото доказателства, намира че са предявени обективно и
субективно съединени искове с правно основание чл. 45 ЗЗД и чл. 49
ЗЗД, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, които са допустими.
По делото се установяват следната фактическа обстановка:
Видно от договор за наем от 01.06.2021 г., сключен между
„Джиев К“ ЕООД /наемодател 1/, Джиев“ АД /наемодател 2/ и
„Росмес“ ЕООД, Наемодател 1 се е задължил да предостави на
наемателя за временно и възмездно ползване следния свой недвижим
имот: сграда с идентификатор № 38978.19.40.90, находяща се на
територията на площадката на Птицекомбинат Костинброд в
землището на гр. Костинброд, обл. Софийска и представляваща
Колбасарски цех със застроена площ от 990 кв.м., в едно с
монтираното в него технологично оборудване, подробно описано в
Приложение 2 към договора. В т. 6 от договора страните са уговорили
срок от 01.06.2021 г. до 31.12.2022 г. С анекс от 30.08.2021 г. и анекс
от 30.12.2021 г. към договора за наем от 01.06.2021 г. е променяна
наемната цена за имота, а останалите разпоредби не са изменяни.
Видно от представения с исковата молба договор от 01.06.2021
год. за лицензия на ноу-хау и ишлеме на преработени местни продукти
от птиче и свинско месо с търговска марка „ДЖИЕВ”, лизингодателят
5
„ДЖИЕВ” АД предоставил на лизингополучателя „РОСМЕС“ ЕООД
ноу-хау за производство на месни продукти. Лицензионното
възнаграждение било договорено в размер на 10 % от произведените
продукти, но не по малко от 62 000 лева без ДДС на година.
Договорен бил гратисен период за заплащане за времето от 01.06.2021
год. до 31.12.2021 год., като падежът за плащане на възнаграждението
бил 31.12.2022 год. Договорът е бил сключен за срок до 31.12.2022
год.
Със споразумение за прихващане от 31.12.2022 г., „Джиев“ АД и
„Росмес“ ЕООД са прихванали насрещни свои задължения, в резултат
на което след прихващането „Росмес“ ЕООД дължи на „Джиев“ АД
сумата от 11 624, 58 лева.
Видно от протокол от 05.01.2023 г. от комисия в състав: С. Д.М.,
А. В. Т., П. К., Н. Х. Х. и П. Б. Д., е извършена инвентаризация на
налични стоки в цеха за колбаси, подробно описани като вид и
количество, общо 2788,740 кг.
С констативен протокол от 06.02.2023 г. на Областна дирекция по
безопасност на храните – София област е констатирано в
месопреработвателното предприятие, гр. Костинброд, стопанисвано
от „Росмес“ ЕООД, че не се извършва производствена дейност.
Подробно са описани налични количества суровини и храни от
животински произход, подправки и добавки, за които не са
представени гаранции, че отговарят на изискванията на
законодателството в областта на храните и на Регламент /ЕО/ 178/2002
на Европейския парламент и съвета от 28.01.2002 г.
С разпореждане за насочване на храни № 331/06.06.2023 г. на
Областна дирекция по безопасност на храните – София област,
комисия е разпоредила унищожаване чрез изгаряне/обезвреждане
съгласно Регламент 142/2011 г. на следните храни и суровини от
животински произход: месокостен хомогенат на птиче месо /МОМ/,
замразен – 705 кг.; свинско месо – замразено – 528.00 кг.; говеждо и
конско месо, замразени – 96 кг.; свински кожи, замразени – 25 кг.;
салам за животни – 338.00 кг.; пилешко месо и пилешки разфасовки,
замразени – 110.00 кг.; сурово сушени колбаси и пастърми – 1318 кг.;
месни заготовки, замразени – 134.04 кг.; варено-пушени малотрайни и
трайни колбаси и деликатеси – 149.05 кг.; буркани с месо – 48 броя х
0.700кг.; свински черва – 30 връзки, намиращи се в обект
Месопреработвателно предприятие, находящо се в Птицекомбинат, гр.
Костинброд, в сграда с идентификатор № 38978.19.40.90 по КК на гр.
Костинброд. Посочено е в разпореждането, че описаните суровини и
храни от животински произход са с изтекъл срок на годност, с
6
нарушена цялост на опаковките и следи от гризачи и представляват
опасност за човешкото здраве, съгласно чл. 4, ал. 1 от Закона за
храните, както и за здравето на животните.
От „Джиев-К“ ЕООД до „Росмес“ ЕООД е изпратена нотариална
покана на 06.01.2023 г., с която дружеството е поканено да заплати
дължимата сума за наем в размер на 48 000 лева без ДДС, след което
да изтегли наличните в цеха суровини и готови продукти.
От „Джиев-К“ ЕООД до „Росмес“ ЕООД е изпратена нотариална
покана на 10.02.2023 г., с която дружеството е поканено да си получи
стока и други вещи.
С отговор на нотариална покана, дружеството „Росмес“ ЕООД е
уведомило „Джиев-К“ ЕООД, че е невъзможно да посетят склада, тъй
като на мястото е причинена сериозна травма на г-жа Р. В. /управител/.
Дружеството е в престой и не може да генерира доход, не може да
заплати претендираната сума от 48 000 лева. Посочен е адрес, на
който „Джиев – К“ ЕООД е поканено да изпрати вещите за негова
сметка.
По т.д. № 372/2023 г. по описа на СГС е издаден изпълнителен
лист, въз основа на влязло в сила решение № 1546/12.12.2023 г., с
което „Росмес“ ЕООД е осъдено да заплати на „Джиев-К“ ЕООД,
наемна цена за периода м.09.2021 г. – м. 12.2022 г. в размер на 48 000
лева по договор за наем от 01.06.2021 г. на колбасарски цех, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 22.02.2023 г., обезщетение в
размер на 3948,49 лв. за забавено плащане на същата наемна цена за
периода 01.09.2021 г. – 20.02.2023 г., както и на основание чл. 78, ал. 1
ГПК разноски по делото в размер на 6877,94 лв. за държавна такса и
адвокатско възнаграждение.
По делото са събрани свидетелски показания на две групи
свидетели на ищеца и ответниците.
От разпита на св. З. С. В. /съпруг на управителя на дружеството
„Росмес“ ЕООД – Р. К. В./ се установява, че на 02.01.2023 г. достъпът
на „Росмес“ ЕООД до наетия склад бил преустановен. П. Д. заявила,
че за да си вземе стоката свидетелят трябвало да подпише едни
документи. Съпругата му подписала на сила документите и заедно със
сина им отишла да си получи стоката. На свидетелят било забранено
да присъства на вземането на стоката. Съпругата му била заключена в
предприятието и накарана да работи. Свидетелят подал сигнал на тел.
112, на място пристигнали два екипа, на които също бил отказан
достъп. След като излязла от сградата съпругата на свидетеля плачела
и била много разстроена. На проверките от Агенция по храните, на
които била поканена да се яви съпругата на свидетеля, не присъствала,
7
защото се страхувала за живота си.
От разпита на св. А. З. В. /син на управителя на дружеството
„Росмес“ ЕООД – Р. К. В./ се установява, че на 04.01.2023 г. отишли
до цеха в гр. Костинброд, за да се направи заявка, но ключалките на
входа били сменени. П. Д. отключила, свидетелят отишъл в офиса,
където всичко било преобърнато, много документи липсвали. През
това време се обадил клиент, който трябвало да вземе заявката, но П.
Д. заявила, че няма да даде заявка без да й се плати. Майката на
свидетеля и той били заключени и са страхували за живота си. Р. В. се
опитала да си вземе стоката, но П. Д. не разрешила.
От показанията на св. С. Д.М. се установява, че работи от 1996 г.
в „Джиев“ АД като счетоводител. На 03.01.2023 г. Р. В. и съпругът й
имали среща с П. Д., за да уточнят договора за наем, който бил
изтекъл. На 04.01.2023 г. трябвало да си вземат стоката от
колбасарския цех, но синът на Р. В. издърпал документ от чантата на
П. Д., скарали се, дошла полиция и стоката била оставена. На
05.01.2023 г. комисия описала наличната стока окомерно, за да стане
прихващане с дължимите суми за наем. Изпращани били нотариални
покани до дружеството-ищец да си приберат стоката, но така и не
дошли. На 06.02.2023 г. в присъствието на представители на Агенция
по храните стоката била описана и средата на м. юни била предадена
на екарисаж.
От разпита св. С. С. В. – М. се установява, че работи на
длъжност главен инспектор контрол на храни към Областна дирекция
по безопасност на храните – София област. Няколкократно били
извършвани проверки на „Росмес“ ЕООД, които били наематели на
колбасарски цех на фирма Джиев. Първата проверка била през м.
януари на 2023 г., но при посещението си установили, че цеха бил
заключен. П. Д. отключила помещенията, където били установени
количества суровини и храни от животински произход. За втората
проверка, дружеството „Росмес“ ЕООД било уведомено да осигури
присъствие на упълномощен представител, за да се установят точните
количества, но никой не се явил. Извършени били още няколко
проверки, но въпреки уведомяването на „Росмес“ ЕООД, техен
представител не присъствал. Дружеството било уведомено, че ще се
прибегне до унищожаване на храните, за които не били предоставени
гаранции. Правилно била съхранявана продукцията и заготовките,
хладилните мощности в цеха работели, но стоката била с променени
качества.
Приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза
установява, че наличните производствени суровини и готова
8
продукция от животински произход към 31.12.2022 г. са с обща
стойност от 44 281,04 лева. Печалбата на дружеството „Росмес“
ЕООД от производството и реализацията на продукция, произведена
от описаните суровини и материали, би била в размер на 8 572,81
лева. Описаните в констативен протокол от 06.02.2023 г. на БАБХ
подправки и добавки са идентични с тези описани в разпореждане за
насочване на храни № 333/06.07.2023 г. на ОДБХ – София област.
Стойността на посочените в КП от 06.02.2023 г. храни и суровини е в
размер на 19 345. 77 лева. В проведеното о.с.з. на 24.09.2025 г. в.л. Г.
Г. уточнява, че не му е била предоставена счетоводна справка от
ищцовото дружество, а текстови файл, без подпис и печат, който няма
счетоводна стойност като информация и не представлява счетоводен
документ.
С оглед на така приетата за установено фактическа обстановка,
съдът направи следните правни изводи:
Солидарната отговорност в хипотезите на чл.45 и чл.49 от ЗЗД е
допустима, в случаите, в които увреденият насочва иска си, както
срещу прекия причинител на вредата, така и срещу възложителя на
работата. В случай, че се установи наличието на предпоставките за
всяка от двете отговорности, ответниците биха могли да бъдат
осъдени солидарно да репарират причинените вреди. В този смисъл са
Постановление №7 от 29.XII.1958г. на Пленума на ВС, според което
пострадалият има възможност да предяви иска за обезщетението
солидарно срещу непосредствения извършител и лицето, което му е
възложило работата, или по избор срещу един от тях. В този смисъл и
Решение №581 от 30.09.2010г. на ВКС по гр. д. №1019/2009г., III г. о.,
ГК, по чл.290 от ГПК, според което възложителят на работата по
смисъла на чл. 49 от ЗЗД и прекият причинител отговарят солидарно
спрямо пострадалия за причинените вреди.
Ищецът цели да ангажира отговорност на тримата ответници,
при условията на солидарност, в хипотезите на чл.45 от ЗЗД и чл.49 от
ЗЗД, търсейки обезщетение за причинените му имуществени вреди, в
следствие на отнемане от ищеца на хранителни продукти от
животински произход, готова за продажба стока и намиращите се в
склада суровини за производството, поради което ищецът е бил
поставен в невъзможност да извършва търговската си дейност.
Доколкото и двете отговорности предполагат наличието на
противоправно деяние и на настъпила в следствие на деянието вреда,
то тези елементи следва да бъдат доказани. Ищецът носи
доказателствена тежест да установи, че П. Д. лично и като
представляващ дружествата-ответници, е осъществила по отношение
9
на ищеца непозволено увреждане, чийто кумулативните елементи са
противоправни деяния (действия и бездействия), вреда, причинна
връзка между установените противоправни деяния и вредата и вина,
която се предполага.
Не се спори, че по силата на договор за наем от 01.06.2021 г.,
сключен между „Джиев К“ ЕООД /наемодател 1/, Джиев“ АД
/наемодател 2/ и „Росмес“ ЕООД, Наемодател 1 е предоставил на
наемателя за временно и възмездно ползване следния свой недвижим
имот: сграда с идентификатор № 38978.19.40.90, находяща се на
територията на площадката на Птицекомбинат Костинброд в
землището на гр. Костинброд, обл. Софийска и представляваща
Колбасарски цех със застроена площ от 990 кв.м., в едно с
монтираното в него технологично оборудване, подробно описано в
Приложение 2 към договора. Не се спори също така, че страните са
уговорили срок на договора от 01.06.2021 г. до 31.12.2022 г. и с
изтичане на срока същият е бил прекратен /чл. 8.1 от договора за
наем/.
Не се спори, че дружеството-ищец е държало в наетия имот
суровини, стоки и други заготовки, които не са били изнесени към
датата на прекратяване на наемния договор – 31.12.2022 г. Това се
установява от протокол от 05.01.2023 г., съставен от комисия в състав:
С. Д.М., А. В. Т., П. К., Н. Х. Х. и П. Б. Д., за извършена
инвентаризация на налични стоки в цеха за колбаси, подробно
описани като вид и количество, общо 2788,740 кг.
Установява се и от констативен протокол от 06.02.2023 г. на
Областна дирекция по безопасност на храните – София област, с
който е констатирано, че в месопреработвателното предприятие, гр.
Костинброд, стопанисвано от „Росмес“ ЕООД, не се извършва
производствена дейност. Подробно са описани наличните количества
суровини и храни от животински произход, подправки и добавки, за
които не са представени гаранции, че отговарят на изискванията на
законодателството в областта на храните и на Регламент /ЕО/ 178/2002
на Европейския парламент и съвета от 28.01.2002 г. Според
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът
кредитира с доверие, наличните производствени суровини и готова
продукция от животински произход към 31.12.2022 г. са с обща
стойност от 44 281,04 лева.
Спори се по въпроса след прекратяване на договора за наем на
31.12.2022 г., останалите в месопреработвателното предприятие
суровини и готова продукция от животински произход, на обща
стойност 44 281, 04 лева, било ли е възможно ищецът да си ги вземе и
10
съответно има ли настъпила вреда за него. От събраните по делото
доказателства, преценени в тяхната съвкупност, настоящият състав
достига до извод, че вреда на ищеца не е причинена от ответниците.
Няма данни по делото, че преди изтичане срока на договора за
наем, страните са водили преговори за продължаване на неговия срок.
При това положение, ищецът е бил наясно, че по силата на чл. 8.1 от
договора за наем, същият се счита прекратен с изтичане на неговия
срок на 31.12.2022 г. С оглед прекратяване на договорната връзка за
наемателя възниква задължението да върне веща. Връщането на
наетата вещ по смисъла на чл. 233, ал. 1 от ЗЗД не се изчерпва с
напускането на имота от ответника. Отдаденият под наем имот е
върнат, когато наемателят е осигурил на наемодателя достъп до имота
във вида, в който е бил към момента на сключване на наемния договор
- напълно опразнен от вещи и друго имущество на наемателя, и когато
е предаден на наемодателя ключа за имота / решение № 214 от
23.01.2017 г. по т. д. № 1642/2015 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, решение №
73 от 08.04.2016 г. по. № 5376/2015 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС/.
Наемателят е имал възможност, а и задължение до датата на
прекратяване на договора да опразни имота от свои вещи, което
очевидно не е сторено. Не е имало никаква пречка всички стоки,
документация и др., да бъдат изнесени от ищеца от наетото
помещение, преди крайната дата на изтичане на договора за наем.
След изтичане срока на договора, ищецът отново не е предприел
фактически действия да опразни имота от суровините и готовата
продукция. В тази връзка видно от нотариални покани от „Джиев-К“
ЕООД до „Росмес“ ЕООД от 06.01.2023 г. и от 10.02.2023 г.,
дружеството-ищец е поканено да си получи стока и други вещи. С
отговор на нотариална покана, „Росмес“ ЕООД е уведомило „Джиев-
К“ ЕООД, че е невъзможно да посетят склада, тъй като на мястото е
причинена сериозна травма на г-жа Р. В. /управител/. Дружеството е в
престой, не може да генерира доход и не може да заплати
претендираната сума от 48 000 лева. Посочен е адрес, на който
„Джиев – К“ ЕООД е поканено да изпрати вещите за негова сметка.
Причината за оставането на стоката в склада е в нежеланието на
ищеца да си я вземе след прекратяване на договора, а не във
възпрепятстването му по какъвто и да било начин от страна на
ответниците. Относно събитията от 04.01.2023 г., случили се в цеха в
гр. Костинброд, за които свидетелите З. В., А. В. и С. М. дават
показания, не водят до извод, че стоката задържана поради поведение
на ответниците. Това е така, тъй като както вече се посочи не е имало
никаква пречка всички стоки, продукция, документация и др., да бъдат
изнесени от ищеца от наетото помещение, преди 31.12.2022 г. Нещо
11
повече, от показанията на св. С. С. В. – М. / на длъжност главен
инспектор контрол на храни към Областна дирекция по безопасност
на храните – София област/ се установява, че многократно били
извършвани проверки на „Росмес“ ЕООД, които били наематели на
колбасарски цех на фирма Джиев. Първата проверка била през м.
януари на 2023 г., но при посещението си установили, че цеха бил
заключен. П. Д. отключила помещенията, където били установени
количества суровини и храни от животински произход. За втората
проверка, дружеството „Росмес“ ЕООД било уведомено да осигури
присъствие на упълномощен представител, за да се установят точните
количества, но никой не се явил. Извършени били още няколко
проверки, но въпреки уведомяването на „Росмес“ ЕООД, техен
представител не присъствал. Дружеството било уведомено, че ще се
прибегне до унищожаване на храните, за които не били предоставени
гаранции. Показанията на св. В. са еднопосочни, логични и
безпротиворечиви. Също така посочената свидетелка не може да се
счита за заинтересована от изхода на делото, тъй като няма близки
отношения с никоя от страните по делото. Нейните показания са
взаимно допълващи се с показанията на св. М., от които се
установява, че въпреки поканите дружеството-ищец не е посетило
склада, за да си получи стоката. Съдът не кредитира показанията на
св. З. В. и св. А. В., поради явната им заинтересованост. Те са съпруг
и син на управителката на ищцовото дружество, а освен това в
показанията им се съдържат противоречия. В показанията на св. З. В.
се съдържа изявление, че наемът е плащан редовно, което видно от
постановеното решение по т.д. № 372/2023 г. по описа на СГС не е
било така. Твърди се, че П. Д. е прекратила договора за наем, а
всъщност е изтекъл срокът му на действие. Освен това противоречи
на нормалната житейска логика, след като всички и по конкретно
управителката на ищцовото дружество се е страхувала за живота си и
поради тази причина не се явявали на проверките на ОДБХ, защо не е
бил изпратен представител или пълномощник. Същото се отнася и за
показанията на св. А. В., според които бил през цялото време в офиса,
тъй като П. Д. не му давала да отиде до залата при майка си и баба си,
като същевременно заявява, че майка му и баба му започнали да
правят заявката и да лепят етикети. От това може да се заключи, че
преди датата на прекратяване на договора както и впоследствие
ищецът сам е изоставил стоките в производствения цех, поради липса
на готовност да ги прибере. В отговора на нотариалната покана
ищецът признава, че не разполага с помещение и транспорт, за да го
стори. Стоките са съхранявани надлежно в хладилниците на
ответниците, установено от показанията на св. В., а загубата на
12
качествата им се дължи на изтичане срока на годност.
Като взема предвид изложените съображения съдът намира, че
по делото не е установено наличието на данни за противоправно
поведение, извършено от ответницата П. Д., съответно от служители
на дружествата ответници. Следователно липсва един от елементите
на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД за ангажиране отговорността
на ответниците за претърпените от ищеца имуществени вреди –
наличие на противоправно поведение. Не се установи и наличието на
причинна връзка между поведението на служители- физически лица
респ. предприети от тях действия или непредприети такива и
настъпилите вреди за ищеца.
По същите съображения неоснователни са субективно и
обективно съединени искове с правно основание чл. 45 и чл. 49 ЗЗД,
предявени срещу ответниците ,,ДЖИЕВ“ АД, „ДЖИЕВ - К“ ЕООД и
П. Б. Д. - за солидарно заплащане на сумата от 2 000 лева,
съставляваща пропусната полза, изразяваща се в нереализирана
печалба от продажбата на хранителни стоки от животински произход,
собственост на ищеца, противозаконно отнети от ответниците. Според
приетото ТР № 3/13.01.2023 г. по т.д. № 3/2021 г. на ОСГТК
причинените от деликт пропуснати ползи трябва да бъдат доказани
със сигурност. Според мотивите на ТР за уважаването на иска за
непозволено увреждане не е достатъчно настъпването на вредите да е
предполагаемо и хипотетично, а е необходимо да се установи
реалното им съществуване. В този случай на доказване подлежат
фактите, от които произтича възможността за реализиране на ползата,
както и че реализирането й е станало невъзможно поради деликта. В
случая поради липса на деликт, исковете са неоснователни, както и
акцесорните такива.
При този изход на делото съдът следва да разпредели разноските
между страните и да се произнесе по тях.
По разноските
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответниците имат право на
разноски, като претендираните са в общ размер от 5390.00 лева, от
които 350.00 лв. – депозит за СИЕ, държавна такса за призоваване на
свидетел – 40.00 лева и 5000.00 лева –адвокатски хонорар. В молба от
ищеца от 23.09.2025 г. е направено възражение за прекомерност на
заплатеното от ответниците адвокатско възнаграждение, което съдът
намира за неоснователно. Минималният размер, определен по реда на
чл. 7, ал. 2, т. 2 и т. 4 от Наредба № 1 от 2004 г., вр. с чл. 2, ал. 5 от
Наредбата № 1, е в размер на 4992,48 лева, поради което
13
претендирания хонорар от 5000 .00 лева е до минимума и не подлежи
на намаляване.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „РОСМЕС“ ЕООД, ЕИК ..............,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Хан Кардам“ №
26 срещу ответниците ,,ДЖИЕВ“ АД, ЕИК .............., „ДЖИЕВ - К“
ЕООД, ЕИК .............., двете със седалище и адрес на управление: гр.
Костинброд, „Птицекомбинат“ и П. Б. Д., с ЕГН **********, с адрес:
гр. Костинброд, „Птицекомбинат“ искове, както следва:
- субективно и обективно съединени искове, с правно основание
чл. 45 и чл. 49 ЗЗД, предявени срещу ответниците „ДЖИЕВ“ АД,
„ДЖИЕВ - К“ ЕООД и П. Б. Д. - за солидарно заплащане на сумата от
44 281.04 лева, съставляваща равностойността на противозаконно
отнети от ответниците месни продукти, подправки, опаковки и
етикети, собственост на ищеца, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от предявяване на исковете - 27.09.2023 г., до
окончателното й заплащане;
- субективно и обективно съединени искове с правно основание
чл. 86, ал. 1, вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД, предявени срещу ответниците
„ДЖИЕВ“ АД, „ДЖИЕВ - К“ ЕООД и П. Б. Д. - за солидарно
заплащане на сумата от 3 950.68 лева, съставляваща законна лихва за
забава в плащането на главницата от 44 281.04 лева за периода от 03.
01. 2023 г. до 27. 09. 2023 г.;
- субективно и обективно съединени искове с правно основание
чл. 45 и чл. 49 ЗЗД, предявени срещу ответниците ,,ДЖИЕВ“ АД,
„ДЖИЕВ - К“ ЕООД и П. Б. Д. - за солидарно заплащане на сумата от
2 000 лева, съставляваща пропусната полза, изразяваща се в
нереализирана печалба от продажбата на хранителни стоки от
животински произход, собственост на ищеца, противозаконно отнети
от ответниците, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
предявяване на исковете - 27. 09. 2023 г., до окончателното й
заплащане, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „РОСМЕС“ ЕООД, ЕИК .............., със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Хан Кардам“ № 26 да заплати на
,,ДЖИЕВ“ АД, ЕИК .............., „ДЖИЕВ - К“ ЕООД, ЕИК ..............,
двете със седалище и адрес на управление: гр. Костинброд,
„Птицекомбинат“ и П. Б. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр.
14
Костинброд, „Птицекомбинат“, разноски направени пред настоящата
инстанция в общ размер на 5390.00 лева, от които 350.00 лв. –
депозит за СИЕ, държавна такса за призоваване на свидетел – 40.00
лева и 5000.00 лева –адвокатски хонорар.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийския апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
15