Р Е Ш
Е Н И Е № 260007
гр.Кюстендил, 21.08.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия в
публичното заседание на двадесет и първи юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
КАЛИН ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря
Милена Спасова- Янкова, след като разгледа докладваното от съдия Костадинова в.гр.д.№85/2020
г. по описа на КнОС и за да се произнесе взе предвид:
Адвокат А.И.А. *** като процесуален представител на Й.А.М.,
с ЕГН **********,*** обжалва решение на
Кюстендилския районен съд №918/30.10.2019 г., постановено по гр.д. № 338/2019
г. по описа на КнРС, с което е изменен режимът на лични контакти между Й.М. и
малолетната му дъщеря А. М. Й. А., с ЕГН **********, определен с решение на ОС-
Кюстендил по гр.д.№107/2017г., както следва: Й.А.М. да има право да взима
детето А. М. Й. А. всяка първа събота и неделя от месеца от 09.00 часа на
съботния ден до 19.00 часа на неделния ден- с преспиване в дома на бащата, като
вземането и връщането на детето да става от и в дома на майката, както е
изменен размерът на присъдената по гр.д.№1258/2016г. на КРС издръжка, която Й.А.М.
заплаща на малолетната А. М. Й. А., с ЕГН **********, чрез нейната майка и
законен представител В.М.С., като е увеличена същата от 120 лв. на 170 лв. месечно, считано от 14.02.2019 г.
до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законна лихва върху просрочена вноска до окончателното изплащане. Във
въззивната жалба се твърди, че първостепенният съд е направил неправилна
преценка на събраните доказателства, в резултат на което не са приети за
установени релевантни за спора факти, поради което неправилно е приложен
материалния закон. Искането е да се отмени обжалваното решение и да се
постанови друго, с което да бъде удовлетворена изцяло претенцията на
въззивника.
В писмения отговор и в съдебно заседание пред окръжен
съд, ответницата по жалбата чрез представителя си е изразила становище за законосъобразност
на постановеното решение.
Настоящият съдебен състав на окръжен съд, като взе
предвид доводите, наведени в жалбата,
становищата на страните, както и събраните по делото доказателства и
след като ги преценени при условията на чл. 12 от ГПК намира за установено следното:
Атакуваният съдебен акт на Кюстендилския районен съд е
валиден и допустим. Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от
легитимирано лице /надлежна страна/ при спазване на разпоредбите на чл. 258 и
сл. от ГПК, а разгледана по същество е неоснователна. Съображения:
По
делото не се спори, че страните са били
във фактическо съжителство, по време на което на 08.12.2012 г. е родено тяхното дете А. М. Й. А., което е видно и от
приложеното към гр.д. №1258/2016 на КнРС
удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №
450/11.12.2012. Няма спор също така, че от 2016 год. родителите на детето са разделени.
С решение
гр.д.№1258/2016г. родителските права върху детето А. М. Й. А. са
предоставени за упражняване на майката В.М.С., като на бащата- Й.А.М. е определен
режим за лични контакти, както следва: бащата да има право да взима детето всяка
трета събота и неделя от месеца, за времето от 09,00 часа на съботния ден до
19,00 часа на неделния, с преспиване, като взимането и предаването да става в
присъствието на майката или упълномощен от нея роднина или близък, както и
веднъж годишно за срок от 20 календарни дни в периода от първи юни до
петнадесети септември, когато това не съвпада с платен отпуск на майката, както
и по време на коледните и новогодишните празници, определени нормативно през
четните години, а през нечетните по време на великденските празници. Със същото
решение е присъдена месечна издръжка на детето в размер на 120 лв.
С решение на
ОС- Кюстендил по гр.д.№107/2017г. е
отменено решението на районен съд в частта, в която на бащата е определен режим
на личен контакт с детето А.-М. да има
правото да взима детето всяка трета събота и неделя от месеца, за времето от
09,00 часа на съботния ден до 19,00 часа на неделния, с преспиване и е
определил в тази част нов режим: бащата да има правото да взима детето за
период- от всяка първа сряда до всяка първа неделя, за времето от 19,00 часа на
срядата до 19,00 часа на неделния ден, с преспиване, както и всяка трета събота
и неделя от месеца, за времето от 09,00 часа на съботния ден до 19,00 часа на
неделния, с преспиване.
По делото няма спор, че по гр.д.№27/2018г. на КнРС е
определен режим на лични отношения между бабата и дядото по бащина линия З. Д.
М. и А. В. М. и детето- всяка четвърта събота и неделя от месеца от 10 ч. на
съботния ден до 19.00 часа на неделния.
Няма спор между страните и че детето е ученик в първи
клас от м.септември 2019 г.
По делото са приложени разписки, от които е видно, че
майката е получавала различни суми от бащата като издръжка на детето. От писмо
на НАП- ТД София, офис Кюстендил се установява, че Й.М. няма действащ трудов
договор.
От приетите от районен и окръжен съд социални доклади,
изготвени от социални работници при ОЗД
Кюстендил се установява, че А. М. е дете без специфични образователни потребности, като детето се
отглежда приоритетно от майката в жилище в с. ***, където са създадени
специфични условия за това. Майката при отглеждане на детето се подпомага от
нейната майка, както и от съжителя й. Бащата също участва в грижите на детето
като изплаща издръжка, както и с преки грижи
по време на определения режим на
лични контакти с детето. Бабата и дядото по бащина линия също се включват в
грижите за него. И в къщата на майката,
и в тази на бащата са създадени добри условия за живеене на детето. Майката е
започнала работа в ДГ „Слънце“ като педагог и получава месечно възнаграждение в
размер на 1090 лв., както получава и семейни помощи в размер на 45 лв. Бащата
периодично пътува в чужбина с цел работа. А. М. е ученичка в първи клас на ОУ
„Св. Паисий Хилендарски“ гр. Кюстендил на целодневна форма на обучение.
Социалните работници от проведените
срещи- разговори с детето са установили, че то е привързано и към
двамата й родители. Дадено е становище, че в интерес на малолетното дете е да
се отглежда в сигурна и спокойна семейна среда, а поради това, че е ученичка
майката и бащата следва да осигурят присъствие за учебните занятия, да създадат
режим и среда подходящи за подкрепа на детето в усвояване на учебния материал и
самоподготовката за училище, както и възможност за участие в извънкласни
дейности, съобразени с интересите й.
В показанията си
свид. В.М., съсед на майката, сочи за случай, когато бащата върнал детето, а то
било болно и имало температура 38 градуса. Свид. П. твърди, че е бил свидетел
на случай, когато детето не е искало да отиде с бащата. Свид. В. П., който
живее на семейни начала с бабата по майчина линия, заявява, че детето всеки
път, когато трябвало да бъде при бащата тръгвало с нежелание. Според свид. А. М.,
дядо на детето по бащина линия, то се чувства добре при тях, храни се
здравословно, привързано е към бабата на бащата. Свид. З., баба на въззивника,
твърди, че от раждането се грижи за детето, то много добре се чувства при тях.
Според нея детето е с гастрит и с трета сливица. Свид. Р. Р., таксиметров шофьор сочи, че
когато са взимали детето, то винаги е било весело и не е имало нищо
против баща си. Свид. В. Л., приятел на бащата разказва за случай, когато
детето и майката плачели и то не искало да се качи с бащата в колата.
Пред окръжен съд
са разпитани като свидетели Т. С. и М. Д.. Свид. С., която живее с бащата на
детето твърди, че познава А. М., че когато я вземат първоначално е затворена и
притеснена, а след това ставала съвсем друга. Според нея детето не трябва да се
отделя от бащата, тъй като при израстването му има нужда от мъжка подкрепа.
Свид. Д., баба на детето по майчина линия, описва битовите условия при които се
отглежда детето. Според нея, когато то трябва да отиде при баща си за няколко
дни, се чувства притеснено, тъй като няма кой да работи с него. Сочи, че тя
също помага при отглеждането на детето, когато майката е на работа.
По делото пред
районен съд е приложена медицинска документация на А.М.А., във връзка с постъпване
на детето в болницата с диагноза „инфекциозна мононуклеоза“.
По
делото е изслушана съдебно- медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р
В. Н., в която е посочено, че А.М. А. за
времето след 25.20.2016 г.до 28.01.2019 г. е боледувала от обичайни остри
заболявания за детската възраст, като същите не са и с „много често“ протичане.
Според вещото лице не се установяват данни при детето да е налице хронично
заболяване или състояние, налагащи оперативно лечение, постоянно поддържащо
медикаментозно лечение или някакъв по- специален хранителен /диетичен/ режим.
Въззивният съд при условията на чл.59, ал.6 от СК е
изслушал родителите на детето. Майката заявява, че А.М. живее с нея в жилището
на родителите й. Отношенията им са прекрасни, помага й в обучителния процес,
тъй като самата тя е учител. Твърди, че детето контактува с баща си, но той
рядко я търси. Сочи, че детето по принцип ходи при родителите на баща си, но
имало случай, когато не желаело. Според нея е
имало случай, когато детето е било предавано на бащата болно, но винаги
с лекарствата. Бащата заявява, че при него има нормални условия за отглеждане
на детето. В жилището му има отделна стая, специално за него. Сочи, че ходи
периодично до Англия за по 2-3 месеца, където работи. Твърди, че освен
издръжка, когато детето е при него го води в магазин, детски кът. Интересува се
от училището, но не му е предоставена никаква информация.
При така установената фактическа обстановка се налагат
следните правни изводи:
Предмет на делото
е искане за изменение определения с решение на ОС- Кюстендил по
гр.д.№107/2017г. режим на личен контакт
на въззивника с детето А.М., а именно вместо бащата да има правото да взима
детето от всяка първа сряда до всяка първа неделя, за времето от 19,00 часа на
срядата до 19,00 часа на неделния ден, режимът да бъде през първата седмица на
месеца контактите да бъдат от 9.00 ч. на събота до 19.00 ч. на неделята, като
не се иска изменение в останалата част на определения с това решение и с решение гр.д.№1258/2016г на
КнРС режим.
Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.9
от СК съдът може да промени мерките относно упражняване на родителските права,
ако се изменят обстоятелствата, при които те са определени. Изменението може да
се дължи както на промяна на обстоятелствата, при които е определен
първоначалния режим за упражняване на родителските права, така и на
обстоятелства, които са изцяло нови и са настъпили след този момент. Съгласно
трайната съдебната практика новите обстоятелства се преценяват в съвкупност по
всеки конкретен случай, с оглед неговите специфики, като за да се променят
веднъж определените мерки е нужно да са налице такива промени в
обстоятелствата, които с оглед висшата цел– благополучието на детето, да
налагат изменение на първоначалното решение. Съдът следва да следи служебно за
най-добрия интерес на детето (по смисъла на пар.1, т. 5 от Допълнителната
разпоредба на Закона за
закрила на детето), като в този смисъл да преценява всички относими
обстоятелства при произнасяне относно родителските права.
В настоящия казус ищцата обосновава иска си с това, че междувременно е постигната
спогодба по гр.д. №27/2018 г. на КнРС, с което е определен режим на лични
контакти на родителите на бащата З. и А. М.- всяка четвърта събота и неделя от
месеца от 10 ч. на съботния ден до 19.00 ч. на неделния ден с приспиване.
Счита, че така определения режим на контакти на бащата с детето неподходящ и не
е в негов интерес, тъй като от есента на 2019 г. детето става ученик от първи
клас, а този режим създавал затруднения в отглеждането му.
Настоящият съдебен състав намира, че
са налице основания за промяна на режима. На първо място безспорно по делото се
установи, че детето А.М. вече е ученичка на целодневна форма
на обучение в гр. Кюстендил, което налага пътуване, а в случая е налице
организиран превоз от с. *** до училището. Същевременно съдът счита, че разширеният
режим на лични контакти с баща за първата седмица от месеца- от сряда до неделя
би се отразило неблагоприятно по отношение на усвояване на учебния материал и
самоподготовката за училище, доколкото в режима на лични контакти се включват и
дни, през които детето е на училище. Честата смяна на средата би нарушила ритъма на детето, а това от своя
страна би било пречка при справянето с училищните задачи.
От друга страна по делото няма спор,
че след определянето на режима на лични отношения на бащата с детето, такъв
режим е определен и с бабата и дядото по бащина линия. От показанията на
свидетелите се установява, че бащата и неговите родители живеят в едно жилище,
както и че са в добри отношения. С оглед на което съдът намира, че изградените
близки връзки между бащата и детето и на детето и неговите баба и дядо по
бащина линия биха се запазили.
Посочените обстоятелства обосновават
законосъобразност на извода на районен съд за изменение на постановения режим
на лични контакти между детето с неговия баща за първата седмица от месеца,
доколкото е съобразен и с най- добрия интерес на детето, а именно да се
отглежда в спокойна и сигурна среда.
Решението е законосъобразно
и в частта, в която е определен размерът на издръжката.
Искът е с правно основание
чл. 150 от СК. За да бъде изменен размерът на присъдена по-рано издръжка, е
необходимо да се констатира изменение на обстоятелствата, при които същата е
била определена. Предвид установената по делото фактическа обстановка,
настоящият съдебен съд приема изводите на КнРС за основателност на иска за размера 170 лева. Съгласно чл.143, ал.2 от СК за родителите е налице безусловно задължение за предоставяне на издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца. Размерът на дължимата издръжка се определя
от нуждите на детето и възможностите на родителя предвид чл. 142, ал.
1 от СК. Посочените разпоредби са приложени правилно от КнРС, като
размерът на издръжката е съобразен както с нуждите на детето съобразно
възрастта му, така и с възможностите на ответника. Съобразено е това, че детето
е пораснало с около 4 години. Същото е
ученик и има необходимост за закупуване на учебни помагала. Издръжката е
съобразена и с нуждите му за закупуване на храна, облекло, както и всички други
разходи в битово отношение.
Съгласно
изискването на чл. 142, ал.2 от СК, минималният размер на издръжката за едно
дете ненавършило пълнолетие не може да бъде под сумата от 152, 50 лева месечно
към момента, предвид размерът на МРЗ определен с Постановление №350 на МС от
19.12.2019 г. за определяне на минималната работна заплата за страна.
Съобразена е и с възможностите на бащата, доколкото последният няма задължение
към друго непълнолетно дете, както и няма спор, че периодично престира труд в
Англия.
По изложените съображения съдът счита, че решението на
районен съд е законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
На въззиваемата С. се дължат разноските направени пред
въззивната инстанция, които са в размер на 200 лв.- адвокатско възнаграждение.
Воден от горното , окръжният съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 918/30.10.2019 г., постановено по гр.д. №338/2019 г., по описа
на Кюстендилския районен съд.
ОСЪЖДА Й.А.М., ЕГН ********** *** да
заплати на В.М.С., ЕГН **-*** деловодни разноски в размер на 200 лв.
Решението подлежи на обжалване в 1-месечен срок от
връчването му на страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.