М О Т И В И
към Присъда № 87 от 12.06.2014 година
по
н.о.х.дело № 821 на Старозагорския районен съд
по
описа за 2014 година:
Обвинението срещу
подсъдимия Г.Н.Д. - роден на *** ***, българин, български гражданин, ЕГН **********,
е за това, че в периода 02.12.2013 г. -
04.12.2013 г., в град Стара Загора, действайки в условията на продължавано
престъпление, след предварителен сговор с лице с неустановена самоличност, с
цел да набави за себе си имотна облага, е поддържал у различни граждани
заблуждение и с това им е причинил имотна вреда в общ размер на 4 990.00
лв., като:
- на 02.12.2013 г.,
в гр.Стара Загора, след предварителен сговор с лице с неустановена самоличност,
с цел да набави за себе си имотна облага, е поддържал у Е.И.К.,***,
заблуждение, че дъщеря й си е счупила крака и трябва да заплати спешна операция
за лечението й и с това причинил на Е.И.К.
имотна вреда в размер на 2990.00 лв.;
- на 04.12.2013 г., в гр.Стара Загора, след предварителен сговор с лице
с неустановена самоличност, с цел да набави за себе си имотна облага, е
поддържал у Р.И.Л.,*** заблуждение, че братовчедка й си е счупила крака и
трябва да заплати спешна операция за лечението й и с това причинил на Р.И.Л. имотна вреда в размер на
2 000,00 лв. – престъпление
по чл.210 ал.1 т.2, във връзка с чл.209 ал.1 във връзка с чл.26 ал.1 във връзка
с чл.28 ал.1 от НК.
Прокурорът
в съдебно заседание поддържа обвинението. Предлага на подсъдимия да се наложи наказание лишаване
от свобода за срок от три години, което на основание чл.58а
от НК се намали с една трета и на основание чл.66 ал.1 от НК се отложи за изпитателен
срок от четири години. Счита, че гражданските искове са основателни и следва да
се уважат изцяло.
Защитниците
не оспорват фактическата обстановка и правна квалификация посочени в обвинителния
акт. За размера на наказанието, считат, че би било справедливо и отговарящо на
изискванията на закона на подсъдимия да се наложи наказание към
законоустановения минимум лишаване от свобода в рамките на една година и
изпълнението на така определеното наказание да бъде отложено за изпитателен
срок от три години.
По
делото са конституирани граждански ищци - Е.И.К. и Р.И.Л., които в хода на съдебните прения поддържат
исковете си.
Делото
е разгледано по реда на съкратено съдебно следствие като подсъдимият прави самопризнания
на фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява
да не се събират доказателства за тези факти.
Съдът,
като съобрази самопризнанията по чл.371, т.2 от НПК ведно със събраните
доказателства, приема следното:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият
Г.Н.Д. е роден на *** ***, българин, български гражданин, средно
образование,
неженен, не осъждан към
31.12.2013 г.,
ЕГН **********.
Тъй като бил безработен и имал нужда от парични
средства през 2013 г.
подсъдимият Д. се опитвал да си намери
работа. За целта, Д. си направил регистрация в интернет сайт, където
заявил, че търси работа и предоставил номера на мобилния си телефон /0892
047 090/ за контакти с евентуални работодатели. През месец ноември 2013 г. с подсъдимия Д. се
свързало лице с неустановена самоличност, което се представило с името Борис
Борисов, от гр.София. Неизвестното лице казало на Д., че може да му предложи
„работа”, срещу която ще получава добри доходи. Подсъдимият Д. и неустановеното
лице се договорили, че общата им дейност ще се състои във въвеждане и поддържане
на заблуждение у различни граждани,
подбрани от „работодателя”. Лицето с неустановена самоличност следвало да се
свързва по телефона с набелязаните лица, да им се представя за лекар и да им
съобщава, че техни близки /роднини/ са пострадали и се нуждаят от извършване на
спешна операция, за която трябва незабавно да се заплати определена сума пари. Д.
от своя страна следвало да отива на адресите на лицата, да им се представя
за „санитар”, изпратен от „лекаря”, да
поддържа възникналото у лицата заблуждение и да взема от въведените в
заблуждение лица парични суми, които впоследствие да оставя на посочените от
лицето с неустановена самоличност места, като задържа за себе си част от
получените средства. По описания начин, двамата искали да въвеждат и поддържат
заблуждение у набелязаните лица, като
формират и утвърждават в тях неправилната представа, че техни роднини са
пострадали и се нуждаят от извършване на спешна операция, за която трябва да се
заплати конкретна парична сума, както и че с тях се е свързал медицинският
екип, който следвало да извърши операцията. Неизвестното лице трябвало със
своите действия да формира у набелязаните лица тази неправилна представа, а подсъдимият
Д. следвало да проявява активност с цел утвърждаване на вече формираната
невярна представа. Крайната цел на подсъдимия
и лицето с неустановена самоличност била чрез въвеждането и поддържането на
заблуждение у различни граждани да стимулират последните да се разпоредят в
техен интерес с конкретни свои движими вещи – различни по размер парични суми.
След като постигнали помежду си предварително съгласие за осъществяване на
общата си дейност, лицето с неустановена самоличност обяснило на подсъдимия Д.,
че занапред единствено той ще го търси на посочения от него телефонен номер.
Неизвестното лице казало на подсъдимия, че ще му дава конкретни указания по
осъществяването на всяко деяние единствено по телефона. Подсъдимият Д. се
съгласил, като престанал да си търси друга работа, за да бъде на разположение
на неизвестното лице. Д. приел да участва в извършването на престъпните деяния,
тъй като желаел да набави за себе си имотна облага.
На 02.12.2013 г., около 15.30 часа, лицето с
неустановена самоличност се обадило по домашния телефон на свидетелката Е.И.К.,***, и се представило
като „Д-р Колев”. Въпросното лице
заявило на свидетелката К., че дъщеря й
си е счупила крака на три места и че се нуждае от извършването на спешна
операция. Свидетелката К. се притеснила за здравето на дъщеря си. Лицето с
неустановена самоличност заявило, че трябва да се действа незабавно и няма
никакво време за губене, ако иска да спаси крака на дъщеря си, трябвало да заплати сумата от 5700.00 лв.
за операцията. К. отговорила, че няма толкова пари, при което „Д-р Колев” я попитал
колко пари има и свидетелката К. му казала, че разполага само с 2990,00 лв. Неизвестното лице казало на К. да постави
парите, с които разполагала, в пощенски
плик, а той щял да изпрати „санитар” да ги вземе, за да може да извършат
веднага спешната операция. Лицето с неустановена самоличност казало на свидетелката
К. да приготви въпросната сума и да слезе незабавно пред входа на блока, в
който живеела, където щял да я чака „санитарят”. Свидетелката К. изпълнила
дадените й указания, като преустановила разговора и излязла от жилището си.
Веднага след това лицето с неустановена самоличност се обадило на подсъдимия Д.
и му казало незабавно да отиде на адрес кв.”Три чучура-юг” бл.2 в гр.Стара
Загора, където щяла да го чака възрастна жена, пред която да се представи за
санитар, изпратен от „Д-р Колев” и да вземе парите, които жената носи. Подсъдимият
веднага отишъл на посочения адрес и видял
възрастна жена – свидетелката К., която изглеждала силно притеснена и
чакала пред блока, като държала в ръцете си плик с пари. Свидетелката К. също
забелязала подсъдимия Д., който се приближавал към нея. Подсъдимият обяснил на К.,
че работи като санитар и че „Д-р Колев” очаква от него да му занесе парите,
необходими за извършването на въпросната операция. Подсъдимият Д. дори
предоставил мобилния си телефонен апарат
на К., за да може последната да проведе разговор с „Д-р Колев” и да се убеди в
думите му, а именно да се увери в това, че подсъдимият Д. е „санитарят”, на
който трябвало да се дадат парите.
По гореописания начин, подсъдимият Д.
утвърдил, поддръжал възникналата у К. невярна
представа, формирана у К. в резултат от действията на лицето с неустановена
самоличност, представило се като „Д-р Колев”. С извършените от него действия Д.
поддържал формираното у К. заблуждение, която
повярвала напълно на изградената от лицето с неустановена самоличност версия
за претърпяна от дъщеря й травма /счупване/ на крака, поради което предала на Д.
носеният от нея плик, съдържащ сумата от
2990,00 лв. Посочената парична сума били
на свидетелката К.. Веднага след
като получил дадения му от К. плик, съдържащ паричната сума от 2990.00 лв., подсъдимият се отдалечил.
Малко по-късно, същия ден, по телефона с Д. се свързало лицето с неустановена
самоличност. Неизвестното лице казало на подсъдимия Д. да отдели за себе си
сумата от 500.00 лв. от парите, които му били предадени от К., като
възнаграждение за добре свършената „работа”. По дадени от лицето с неустановена
самоличност указания, подсъдимият Д. отишъл в
гр.Русе. В изпълнение на казаното от
лицето с неустановена самоличност Д. оставил плик, съдържащ сумата от 2490.00 лв. на
посочено от неизвестното лице място в района на автогарата на гр.Русе. След
като извършил гореописаните действия подсъдимият Д. се прибрал с автобус в
гр.Стара Загора.
На 04.12.2013 г., около 18.00 часа, лицето с
неустановена самоличност се обадило по домашния телефон на свидетелката Р.И.Л.,***, и се представило за „Д-р Николов”. Въпросното
лице заявило на свидетел Л., че братовчедка й си е счупила крака и че се нуждае
от извършването на спешна операция. Свидетелката Л. се притеснила от „новината”
и се уплашила за здравето на братовчедка си, каквато наистина имала. Лицето с
неустановена самоличност казало на Л., че трябвало да се действа незабавно и
няма никакво време за губене, ако иска да спаси крака на братовчедка си. „Д-р
Николов” попитал Л. колко пари може да
даде за извършването на операцията и пострадалата му казала, че разполага само
с 2000.00 лв. Лицето с неустановена
самоличност казало на Л., че ще изпрати санитар, който да вземе парите, необходими
за извършването на операцията. Лицето с неустановена самоличност указало на
пострадалата незабавно да сложи сумата от 2000.00 лв. в пощенски плик и да излезе пред блока, в който
живеела, където щял да я чака „санитарят”. Незабавно след това лицето с
неустановена самоличност се обадило на подсъдимия Д. и му казало веднага да
отиде на адрес: гр.Стара Загора, кв.”Железник”, ул. ”Загорка” № 29, вх.Б,
където щяла да го чака възрастна жена, пред която да се представи за „санитар”,
изпратен от „Д-р Николов”. Подсъдимият веднага отишъл на посочения адрес и
видял възрастна жена – Л., която изглеждала силно притеснена, като държала в
ръцете си плик. Подсъдимият Д. се приближил към Л. и й казал, че го изпраща
„д-р Николов”. Д. попитал пострадалата дали от нея трябвало да вземе парите за
извършването на операцията, а Л. отговорила утвърдително. Подсъдимият Д. дори
предоставил мобилния си телефонен апарат
на свидетелката Л., за да може последната да проведе разговор с „Д-р Николов” и
да се убеди в думите му, а именно да се увери в това, че подсъдимият Д. е
„санитарят”, на който трябвало да се дадат парите.
По гореописания начин, подсъдимият Д.
утвърдил и поддържал възникналата у Л. невярна представа, формирана у
пострадалата в резултат от действията на лицето с неустановена самоличност, представило
се като „Д-р Николов”. С извършените от него действия Д. поддържал формираното
у Л. заблуждение, която повярвала напълно на изградената от лицето с
неустановена самоличност версия за претърпяна от братовчедка й травма /счупване/ на крака, поради което предала
на Д. носения от нея плик, съдържащ сумата от 2000.00 лв. Посочените парични суми
били на Л.. Веднага след като получил
дадения му от Л. плик, съдържащ паричната сума от 2000.00 лв., подсъдимият се
отдалечил от мястото.
Малко по-късно, същия ден, по телефона с Д. се свързало лицето с неустановена
самоличност. Неизвестното лице казало на подсъдимия да отдели за себе си сумата
от 300.00 лв. от парите, които му били предадени от Л., като възнаграждение за добре
свършената „работа”. По дадени от лицето с неустановена самоличност указания подсъдимият
Д. отишъл в гр.Русе. В изпълнение на казаното от лицето с неустановена самоличност Д. оставил
плик, съдържащ сумата от 1700.00 лв. на посочено от неизвестното лице място в
изоставен парк в гр.Русе. След като извършил гореописаните действия подсъдимият
се прибрал в гр.Стара Загора.
Междувременно всяка от свидетелите К. и Л.
установила, че е измамена, тъй като роднините им нямали здравословни проблеми и
на същите не са им били извършвани неотложни операции. К. и Л. отишли във Второ РУ „Полиция” – гр. Стара Загора, където
разказали в подробности за извършените деяния. Било образувано досъдебно
производство № 1034 от 2013 г.
по описа на Второ РУ „Полиция” – гр. Стара Загора.
В
хода на разследването по делото, на 14.12.2013 г., в условия на неотложност, е
било извършено претърсване и изземване в жилище - апартамент, находящ се в
гр.Стара Загора, кв.”Самара” № 7, вх.А, ет.11, ап.86, ползвано и
обитавано от подсъдимия Д.. При извършеното процесуално-следствено действие са
били намерени, описани и иззети движими вещи, подробно описани в съставения
протокол - 1 бр. мобилен телефонен апарат, марка „Сони
Ериксон”, ИМЕЙ 358148041733242, със СИМ-карта на мобилен оператор „Глобул”;
1 бр. мобилен телефонен апарат, марка „Нокия Е71”, ИМЕЙ
358148041733242, и парична сума в размер на 350.00 лв.
С Определение от
14.12.2013 г. по ч.н.дело № 759/2013 г. по описа на Районен съд - гр.Стара
Загора съдът е одобрил извършеното на 14.12.2013 г. претърсване и изземване в
дома на подсъдимия.
В хода на разследването,
на 13.12.2013 г., било извършено разпознаване на лице. Подсъдимият е бил представен за разпознаване на
К. заедно с още три, сходни с него по външност лица, при което К. го е
разпознала категорично като лицето, на което е предала сумата от 2990.00 лв.
В хода на
разследването, на 13.12.2013 г., било извършено разпознаване на лице. Подсъдимият е бил представен за разпознаване на Л. заедно с още три, сходни с него
по външност лица, при което Л. го е разпознала категорично като лицето, на
което е предала сумата от 2000.00 лв.
Материалите от настоящото наказателно
производство
/заверени техни копия/, касаещи извършеното от лицето с неустановена самоличност престъпление по чл.210, ал.1, т.2, във
връзка с чл.209, ал.1, във връзка с чл.26, ал.1 от /осъществено след предварителен сговор с подсъдимия Д./, са били отделени
в отделно наказателно
производство – с постановление на Района прокуратура – град Стара Загора от 09.05.2014 г., на основание чл.216, ал.1 от НПК.
Описаната
фактическа обстановка се потвърждава от самопризнанията на подсъдимия по
чл.371 т.2 от НПК, кореспондиращи с прочетените и приобщени в съдебно заседание
по реда на чл.283 от НПК протоколи и документи от досъдебно производство
№ 1034/2013 г. по описа на Второ РУ
„Полиция” – гр. Стара Загора от значение за изясняване на обстоятелствата:
постановление за обединяване на досъдебни производства № 1034/2013 г. и №
1025/2013 г. от 03.02.2014 г.; уведомление за образуване на досъдебно
производство № 1034/2013 г.; постановление за привличане на обвиняем и вземане
на мярка за неотклонение от 24.02.2014 г.;
протокол за разпит на обвиняем от 24.02.2014 г.; протокол за разпит на свидетел Р.Л. от 04.12.2013 г. и от
13.12.2013 г.; протокол за разпознаване на лица и предмети от 13.12.2013 г.; справка от „Виваком”
– гр. София, рег. № С-29369/11.12.2013 г.; справка от „Мобилтел” ЕАД – гр.
София, изх. № 35311/21.12.2013 г. ведно с
разпечатка; справка от „Космо
България Мобайл” ЕАД – гр. София, изх. № 27088/11.12.2013 г. с разпечатка;
справка за съдимост, рег. № 626/14.02.2014 г.; декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние; справки от мобилни оператори; уведомление
за образуване на досъдебно производство № 1025 от 03.12.2013 г.; протокол за разпит на свидетел Е.К. от
03.12.2013 г.; протокол за разпит на
свидетел Е.К. от 13.12.2013 г.; протокол за разпознаване на лица и предмети от
13.12.2013 г.; протокол за претърсване и изземване от 14.12.2013 г.;
определение от 14.12.2013 г. по ч.н.дело № 759/2013 г. по описа на РС –
гр.Стара Загора за одобряване на протокол за претърсване и изземване; справка
за съдимост; приетата в съдебно заседание като писмено доказателство справка за
съдимост, рег. № 2141/10.06.2014 г.
ведно с препис от съдебен бюлетин. Всички събрани по делото
доказателства са изцяло непротиворечиви и съдът не счита за нужно да ги обсъжда
поотделно. От тези доказателствата се установява не само умисъла за извършване
на престъплението от подсъдимия, а и механизма на осъществяване на всяко от деянията
до окончателното получаване на имотната облага. Подсъдимият е участвал в схема
за т.нар. „телефонни измами”, като със своите действия в определен етап от
всяка измама, умело затвърждавайки заблудата у
пострадалите, че предавайки определена сума пари ще помогнат на свои близки, той
окончателно е довършил всяко от деянията.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ:
От така
установената фактическа обстановка, съдът приема, че подсъдимият Г.Н.Д. със
своите действия е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление чл.210, ал.1, т.2, във връзка с
чл.209, ал.1, във връзка с чл.26, ал.1 от НК, тъй като в периода
02.12.2013 г. - 04.12.2013 г., в гр.Стара Загора, действайки в условията
на продължавано престъпление, след предварителен сговор с лице с неустановена
самоличност, с цел да набави за себе си имотна облага, е поддържал у различни
граждани заблуждение и с това им е причинил имотна вреда в общ размер на 4990.00
лв., като:
- на 02.12.2013 г.,
в гр.Стара Загора, след предварителен сговор с лице с неустановена самоличност,
с цел да набави за себе си имотна облага, е поддържал у Е.И.К.,***, заблуждение, че дъщеря й си е
счупила крака и трябва да заплати спешна операция за лечението й и с това
причинил на Е.И.К. имотна вреда в размер на 2990.00 лв.;
на 04.12.2013 г., в гр.Стара Загора, след предварителен сговор с лице с
неустановена самоличност, с цел да набави за себе си имотна облага, е
поддържал у Р.И. Л., от гр. Стара Загора,
заблуждение, че братовчедка й си е счупила крака и трябва да заплати спешна
операция за лечението й и с това причинил на Р.И.Л. имотна вреда в размер на 2 000.00
лв.
Непосредствен обект
на престъпно посегателство са обществените отношения, които осигуряват нормално
упражняване правото на собственост и гарантирано от закона право за
разпореждане с имущество въз основа на съзнателно взето решение.
От
обективна страна подсъдимият е поддържал заблуждение у свидетелите Е.И.К. и Р.И.Л.
и последните са се разпоредили с парични суми, както следва – К. - със сумата
от 2990.00 лв., Л. – със сумата от 2000.00 лв., в резултата на формирана
невярна представа.
Съучастникът – неустановено лице,
с думи при водените телефонни разговори, последователно с пострадалите Е.И.К. и Р.И.Л.
е успял да формира невярна представа /възбудил заблуждение/ у пострадалите,
която непосредствено по-късно подсъдимият отново утвърдил /поддържал
заблуждение/, убеждавайки ги отново с думи, че
предавайки определена сума пари ще помогнат на свои близки/, които близки
в действителност не се нуждаят от тази помощ/, като поддържането на
заблуждението е продължило и с явяването на подсъдимия Д. на уредените срещи за
предаването на парите. У свидетелите Е.И.К.
и Р.И.Л. се е утвърдила формирана неправилна, невярна
представа относно условията, при които ще се осъществи имущественото
разпореждане с процесните парични суми. Тази представа е накарала всяка от пострадалите
да вземе решение за разпореждане с визираните по-горе суми. Изпълнителните
деяния в конкретния случай са проявени чрез умело въздействие с думи върху
съзнанието на измамените, което е формирало невярната им представа и е
затвърдило тази представа. Мотивирани от поведението на подсъдимия и неустановения по делото
съучастник, всяка от пострадалите е извършила акт на фактическо
разпореждане - предала
парите на посочената
дата и час на подсъдимия, убедена, че помага на
свои близък. В резултат на това разпореждане, поради невярната представа, поддържана
у всяка от пострадалите свидетелки, подсъдимият и неустановения по делото негов
съучастник получили имотна облага, а пострадалите са претърпели имотна вреда. Всяко
от деянията е извършено от подсъдимия след предварителен сговор, с неустановено
по делото лице и представлява продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1
от НК. Касае се за две умишлени деяния, осъществяващи състава на едно и също
престъпление, при които у пострадалите е възбудено и поддържано заблуждение. Тези
деяния са извършени през непродължителен период от време, при сходна фактическа
обстановка и еднаквост, еднородност на вината - с умишлена вина, като последващото деяние от обективна и субективна страна е
продължение на предходното.
Престъпният
резултат - имотната вреда от продължаваното престъпление е в пряка
причинно-следствена връзка с извършените от подсъдимия Д. и съучастникът му
деяния. Вредата е пряко следствие от имущественото разпореждане, а разпореждането
е следствие от неправилната представа на пострадалите относно условията на
разпореждането, като всяко от деянията, елемент от фактическия състав на
престъплението по чл.26, ал. 1 от НК е окончателно довършено след предаване на
процесните парични суми.
От субективна страна подсъдимият е
осъществил инкриминираните деяния с пряк умисъл. Това се отнася и за всяко едно
от двете деяния от състава на престъплението. Налице е била и користна цел.
От това разпореждане на всяка от
пострадалите лица, подсъдимият и неговият неустановен съучастник са получили целяната имотна облага, като същите са предвиждали, че
всеки от свидетелите - Е.И.К.
и Р.И.Л., ще извърши акт на имуществено разпореждане
в тяхна полза.
Деянията извършени от подсъдимия
Д. и неговия неустановен съучастник осъществяват квалифицирания състав на
престъплението по чл.210, ал.1, т.2 от НК – измама, извършена от две или повече
лица, сговорили се предварително за нейното осъществяване. Гореописаните деяния осъществяват всяко едно поотделно
състава на едно и също престъпление – такова по чл.210, ал.1, т.2, във връзка с
чл.209, ал.1 от НК, са били извършени през непродължителен времеви период –
по-малък от една седмица, при една и съща обстановка и при еднородност на
вината. Посочените деяния са били извършени умишлено, при което деянието,
извършено на 04.12.2013 г., се явява от обективна и субективна страна
продължение на деянието, извършено на
02.12.2013 г. Извършеното от подсъдимия Д.
следва да се квалифицира като продължавано престъпление по смисъла на чл.26,
ал.1 от НК.
С оглед гореизложеното и
предвид събраните по делото доказателства съдът счита за безспорно доказано, че
подсъдимият Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.210, ал.1,
т.2, във връзка с чл.209, ал.1, във
връзка с чл.26, ал.1 от НК.
От установената в хода на
съкратеното съдебно следствие фактическа обстановка и от обективираните
действия на подсъдимия се налага извода, че от субективна страна,
престъплението е извършено виновно при пряк умисъл на вината. Подсъдимият е
съзнавал обществено опасния характер на всяко от деянията, предвиждал е и искал
настъпването на обществено опасните последици. В подкрепа на този извод са
последователните действия и взаимен стремеж към общата цел, което обуславя
общност на умисъла.
В подкрепа на извода за
субективния елемент са и направените от подсъдимия самопризнания.
ВИД И РАЗМЕР НА НАКАЗАНИЕ:
При определяне вида
и размера на наказанието съдът се съобрази с принципите на законоустановеност
и индивидуализация на наказанието, визирани в чл.54 от НК, предвиденото за
извършеното престъпление наказание, степента на обществена опасност на деянието
и дееца, смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, а така също съобрази и
целите на наказанието, залегнали в чл.36 от НК.
Съгласно първия
принцип в специалния текст на НК за извършеното престъпление в специалния текст
на НК е предвидено наказание лишаване от свобода от една до осем години
лишаване от свобода.
Съгласно втория
принцип съдът обсъди обществената опасност на деянието и дееца, личността на
подсъдимия, мотивите за извършване на престъплението, както и всички смекчаващи
и отегчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл.54 от НК.
В случаите на
чл.371, т.2, във връзка с чл.372, ал.4 от НПК, какъвто е настоящият,
наказанието се определя при условията на чл.58а, ал.1 от НК.
Не са налице
многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, за да се
приложи чл.58а, ал.4 от НК.
Съдът отчете за
подсъдимия като смекчаващи вината обстоятелства – чистото съдебно минало към
инкриминирания период, направени признания още на досъдебното производство,
изразеното съжаление и критично отношение към деянията, оказаното съдействие за
разкриване на обективната истина. Като отегчаващо вината обстоятелство съдът
отчете не малкия размер на причинените вреди.
Съдът наложи на подсъдимия
наказание при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства и на основание
чл.210 ал.1 т.2 във връзка с чл.209 ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК, във
връзка с чл.373, ал.2 и ал.3 от НПК, във връзка с чл.371, т.2 от НПК - наказание
една година и шест месеца лишаване от свобода, което на
основание чл.58а, ал.1 от НК НАМАЛИ с една
трета и осъди подсъдимия на една година лишаване от свобода, изпълнението на което на
основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛОЖИ за изпитателен срок от три
години.
Съдът
счита, че целите на наказанието ще се постигнат с прилагане на условното
осъждане по чл.66, ал.1 от НК. След като отчете младежката възраст на дееца,
съобрази невисоката степен на обществена опасност на подсъдимия, съдът счете,
че с определяне на минималния изпитателен срок от три години ще се постигнат в
пълнота целите на специалната и генералната превенция.
ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ:
По делото са предявени граждански искове против подсъдимия за присъждане
на суми, представляващи причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва
от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.
Законовото основание
на претенцията е чл.45 от ЗЗД - непозволено увреждане.
Всеки от двата граждански
искове е допустим, своевременно предявен и от надлежна страна – пострадало лице,
поради което е приет за съвместно
разглеждане в наказателното производство.
По силата на чл.45
и следващите от ЗЗД на обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Вредите могат да бъдат както
имуществени, така и неимуществени. В случая са предявени искове за присъждане
на суми, представляващи причинени имуществени вреди. С оглед на данните по
делото и предвид възприетата фактическа и правна обстановка, съдът приема за
установено по категоричен начин осъществяването на фактическия състав на
отговорността за непозволено увреждане по чл.45 от ЗЗД: вреда, причинена на
всеки от ищците, в случая причинени имуществени вреди; противоправно деяние,
извършено от подсъдимия; причинна връзка между противоправното
деяние и вредата; вина на подсъдимия.
С оглед описаната
фактическа обстановка, неоспорена и призната от подсъдимия, съдът приема
предявените граждански искове за основателни и доказани в предявените размери.
Причинените на граждански ищец вреди по същество са едно парично
задължение, което виновният причинител му дължи. Съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД
при неизпълнение на това задължение той дължи обезщетение в размер на законната
лихва от деня на забавата. И тъй като задължението е от непозволено увреждане,
съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД длъжникът се смята в забава и без покана. Това
означава, че законната лихва по чл.86, ал.1 от ЗЗД се дължи от деня на
причиняване на непозволеното увреждане.
С оглед на тези
съображения следва да се присъди и законната лихва върху всяка от горните суми,
считано от датата на увреждането до окончателното изплащане, така както е
направено искането на всеки пострадал. Ето защо, съдът осъди подсъдимия да
заплати:
- на гражданския ищец Е.И.К., сума в размер на 2990.00 лева, представляваща причинени имуществени вреди ведно със
законната лихва, считано от 02.12.2013 г.
до окончателното изплащане на сумата.
- на гражданския
ищец Р.И.Люцканова, сума
в размер на 2000.00 лева, представляваща
причинени имуществени вреди ведно със законната лихва, считано от 04.12.2013 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:
На основание чл.189
ал.1 и 3 от НПК в тежест на подсъдимия се възложиха направените разноски и
същият бе осъден:
- да заплати сума в
размер на 199,60 лева, представляваща дължима държавна такса върху уважения размер
на гражданските искове /4% от 2990.00 лева + 4% от 2000.000 лева/;
- да заплати на
гражданската ищца К. сума в размер на 200.00 /двеста/ лева, направени разноски
за повереник.
Причини и условия
за извършване на престъплението – слаби морално-волеви задръжки на подсъдимия и
ниско правно съзнание.
ВОДИМ
от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: