РЕШЕНИЕ
№ 29
гр. София, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивайло Хр. Родопски
при участието на секретаря Юлиана Д. Божилова
като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Търговско дело №
20211800900211 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
П. КР. Ц., ЕГН **********, гр.Б., Софийска област, ул.“Рила“ № 17, чрез
пълномощник адвокат П.Д. П. от САК, ЕГН **********, с личен номер съгласно ЕАР:
**********, съдебен адрес: гр.Б., Софийска област, ул.“17-ти ноември“ № 1, ет.1, ап.13 е
предявила срещу Застрахователно дружество „Б.И.“ АД, ЕИК, гр.С., бул.“Джеймс Баучер“
№ 87 искове, с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ (главен иск) и чл.409 от КЗ (акцесорен
иск) - за заплащане на сумата от 44000,00 (четиридесет и четири хиляди) лева,
представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания от причиненото й счупване на страничния кондил на дясната голяма
пищялна кост, което увреждане й е причинило трайно затруднение на движението на десния
долен крайник за срок от около 5-6 месеца, както и от причинените й увреждания,
изразяващи се в контузия на главата, изразяващо се в наличието на хематом вляво
слепоочно, мозъчно сътресение, за което няма сигурни данни, че е протекло с изпадане в
безсъзнателно състояние в момента на причиняване на травмата и контузия на корема,
които увреждания, преценени в съвкупност са й причинили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, причинени вследствие на виновно противоправно поведение
на Васко Рачов Михайлов като водач на лек автомобил марка “Ауди“, модел „А4“ с рег. №
СО 8411ВР, за което е признат за виновен с влязло в сила съдебно решение на 29.06.2019г.
по АНД № 224/2019г. по описа на РС-Ботевград, за който автомобил към датата на ПТП на
20.04.2018г. в района на вилна зона „Зелин“, землището на Ботевград, има валидно
1
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗД Бул Инс
АД с полица №BG/02/117003201422 от 06.12.2017г., ведно със законната лихва върху
горната сума по главницата, считано от дата на увреждането на 20.04.2018г., а при
условията на евентуалност, считано от 06.08.2019г. / датата на предявяване на
застрахователната претенция/ или от 28.08.2019г. до окончателното заплащане, както и
заплащане на направените по делото разноски.
Претендират се и направените по делото разноски и заплащане на адвокатско
възнаграждение на осн. чл.38, ал.2 от ЗА за предоставена на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА
безплатна адвокатска помощ за процесуално представителство по делото от адв. П. от САК.
Ищцата е освободена от заплащане на такси и разноски по настоящото производство
на осн.чл.83, ал.3, вр.ал.1, т.4 от ГПК, тъй като с влязло в сила на 29.06.2019 година решение
№ 130/13.06.2019 година, постановено по АНД № 224/2019 година, по описа на РС-Б.
обв.В.Рачов М. е бил признат за виновен за причиненото и описано в настоящата искова
молба ПТП, за престъпление по чл.343а, ал.1, б.“а“, пр.2, вр.чл.343, ал.1, б.“б“, пр.2,
вр.чл.342, ал.1 и на осн.чл.78 А от НК е бил освободен от наказателна отговорност, с
налагане на административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева.
В писмения си отговор ответникът оспорва исковете като недопустими и неоснователни.
Твърди, че дружеството не е дало повод за завеждане на делото и не му е дадена възможност
да определи и изплати застрахователно обезщетение, като изискуемият в чл. 498, ал. 3 от КЗ
тримесечен срок от предявяване на претенцията пред застрахователя, изтичането на който е
процесуална предпоставка за допустимост на прекия иск по чл. 432 от КЗ, в случая не е
изтекъл към датата на подаване на исковата молба. Заявява, че с действията си ищецът го е
поставил в невъзможност да определи размера на обезщетението, включително наличие/
липса на основание за плащането му, както и да изплати такова в законовия 3 месечен срок,
като последното е от значение и за определяне на момента, от който ищецът може да
претендира лихва за забава.
По същество оспорва исковете като неоснователни и недоказани, както и като
завишени по размер. Оспорва да е причинен деликт от В.Р. М., застрахован при
дружеството. Оспорва и наличието на застрахователен договор за застраховка „ГО“ между
В.Р.М. и ответното дружество. Ответникът оспорва и твърдения в исковата молба
механизъм на ПТП и твърдението да се е осъществил единствено по причина на действията
на водача на лекия автомобил. Оспорва истинността и автентичността на издадения на
24.04.2018г. Констативен протокол № 69 от 24.04.2018 г. Според ответника причинната
връзка, установена в наказателното производство не е задължителна за гражданския съд,
тъй като в наказателното производство не е предмет на изследване поведението на
пострадалия. Оспорва да са настъпили такива вреди при ПТП, които да обосноват размера
на исковата претенция, както и наличието на причинно-следствена връзка между механизма
на транспортния инцидент и настъпили неимуществени вреди. Счита, че е налице
изключителен принос на пострадалия, изразяващ се в пресичане на пътното платно не на
пешеходна пътека, внезапно пресичане на платното за движение, без да се огледа и съобрази
2
с приближаващия автомобил, при ограничена видимост и при неупражнен визуален контрол
към посоката, от която е идвал лекия автомобил, като ненужно е удължила пътя и времето за
пресичане, както и е спряла без необходимост на платното за движение, а при наличие на
мястото на инцидента на светофарна уредба за пешеходците е пресякла същото на червен
сигнал. Ответникът твърди, че пешеходната пътека, на която твърди, че е преминала не е
обозначена с пътен знак. В тази връзка поддържа, че травмите на ищцата са настъпили като
резултат от нейното собствено виновно поведение, осъществено в нарушение на правилата
за движение. Предвид това са налице основания за намаляване на обезщетение на ищеца
поради съпричиняване на настъпилите вредни последици. Оспорва като неоснователна и
претенцията за заплащане на лихва за забава и моли да бъде осъден ищеца да заплати
направените разноски по делото за платен адвокатски хонорар на адвокат М.И. Г. от САК в
размер на 2280,00 лева с ДДС, съгласно своевременно и надлежно представен списък за
разноски по чл.80 от ГПК.
Софийският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги
обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
С определението си по чл.140 от ГПК съдът, съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК, е
поставил в тежест на ищцата да докаже: настъпване на процесното ПТП в резултат на
виновното и противоправно поведение на водача на л.а. „Ауди А 4“ с рег. № СО 8411 ВР –
В.Р.М.; настъпването на претендираните неимуществени вреди за ищцата в резултат на
причинените телесни увреждания при процесното ПТП, тяхната интензивност и техния вид
(болки, страдания, психически стрес и др.); причинна връзка между вредоносното събитие и
претърпените вреди. В тежест на ответника е постановил да докаже всички изгодни за него
твърдения, както и положителните факти, на които ги основава, а именно: твърдяното
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, евентуално – изключителен
принос.
На 20.04.2018 г. около 09,20, часа в гр.Ботевград, на ул.„Академик професор доктор
Асен Златаров“, до автобусна спирка е реализирано ПТП, при което лек автомобил „Ауди
А4” с рег. № ВР 7849 ВТ, собственост на П.С.Б. от гр. Б., ул. „Преслав“ № 48, вх.А, ет.2,
ап.4, управляван от В.Р.М., ЕГН ********** от гр. Б., ул. „Мадара“ № 13, водач категория
„В“, със стаж 20 години е блъснал пешеходката П. КР. Ц., ЕГН ********** от гр. Б., ул.
„Рила“ №17, която е излязла зад спрял автобус и пресичала платното за движение от ляво на
дясно.
В резултат на ПТП пострадалата ищца е получила следните травматични
увреждания, видно и от заключението на приетата по делото СМЕ - болки и страдания от
причиненото й счупване на страничния кондил на дясната голяма пищялна кост, което
увреждане й е причинило трайно затруднение на движението на десния долен крайник за
срок от около 5-6 месеца, както и от причинените й увреждания, изразяващи се в контузия
на главата, изразяващо се в наличието на хематом вляво слепоочно, мозъчно сътресение, за
3
което няма сигурни данни, че е протекло с изпадане в безсъзнателно състояние в момента на
причиняване на травмата и контузия на корема, които увреждания, преценени в съвкупност
са й причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
На 06.08.2019 година със заявление вх.№ ОК-478282 ищцата е предявила претенция
към ответника за заплащане на сума за причинените й неимуществени вреди от деликта, в
резултата на процесното ПТП. Ответникът предложил доброволно уреждане на казуса, но
ответницата не се съгласила, поради неизгодни за нея условия. Към датата на ПТП била
налице застрахователна полица № BG/02/117003201422 за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена между ответника и собственика
на МПС - лек автомобил марка „Ауди А 4“ с рег. № СО 8411 ВР – Петко Стаменов Белчев.
По случая имало и образувана ликвидационна преписка по щета с № **********/06.08.2019
година.
С влязло в сила на 29.06.2019 година решение № 130/13.06.2019 година, постановено
по АНД № 224/2019 година, по описа на РС-Ботевград обв.В.Р.М.в е бил признат за виновен
за причиненото и описано в настоящата искова молба ПТП, за престъпление по чл.343а,
ал.1, б.“а“, пр.2, вр.чл.343, ал.1, б.“б“, пр.2, вр.чл.342, ал.1 и на осн.чл.78 А от НК е бил
освободен от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание „глоба“ в
размер на 1000 лева.
От предоставените материали по ДП № 198/2018 година, на РУ-Ботевград, от
ОДМВР-София, от решение № 130/13.06.2019 година, постановено по АНД № 224/2019
година, по описа на РС-Б., както и от заключението на назначената, извършена и приета
САТЕ, изготвена след запознаване с медицинската документация, представена по делото и
свидетелските показания, се установява, че на 20.04.2018 година, около 09,20 часа в светлата
част на деня в гр.Ботевград, във вилна зона „Зелин“ лекият автомобил „Ауди А4”,
управляван от В.Р.М. от гр. Б. се е движил по платно за движение на ул.„Академик
проф.доктор Асен Златаров“ в посока юг – север, със скорост около 42 км/ч. По това време
автобус, който е пътувал от гр. Б. за вилната зона е спрял на автобусна спирка, като от него
са слезли няколко пътници. В определен момент, преминавайки зад спрелият автобус,
ищцата е предприела пресичане на платното за движение от ляво на дясно за да продължи
движението си по тротоар, който е бил само един и се намирал в противоположната страна
на пътя. В момента, в който пешеходката се е показала зад автобуса, лекият автомобил
„Ауди А4” се намирал на около 22 метра от нея. Водачът на лекия автомобил „Ауди А4” е
възприел пешеходката като опасност в момента, в който се е показала зад автобуса и
предприел аварийно спиране със закъснение около една секунда. Лекият автомобил „Ауди
А4”, достигайки мястото на удара е блъснал пешеходката с предната лява ъглова част в
областта на предната броня. При удара на пешеходката с предната броня на лекия
автомобил „Ауди А4“ под масовия център, тялото й се е повдигнало нагоре и се плъзнало по
левият калник и капака на двигателя на лекия автомобил, блъснало се е в предното
панорамно стъкло, след което под въздействието на инерционните сили се отделило от
купето на автомобила и паднало на платното за движение. При този механизъм пешеходката
4
П. КР. Ц. от гр. Ботевград е получила нараняванията, описани в медицинските документи.
В случая не е имало маркирана пешеходна пътека на платното за движение, не е бил
поставен пътен знак за такава, нито е имало монтирана светофарна уредба. Разрешената
максимална скорост на движение на лекия автомобил в населено място е била 50 км/ч., а
според експерта процесното МПС се е движело със скорост от около 42 км/час. При тази
скорост на водача не му е достигнала една секунда, за да предотврати удара с пешеходката
при аварийно спиране, а при допустима скорост от 50 км/час ударът би бил непредотвратим.
Пострадалата пешеходка е могла да избегне възникналото ПТП, ако своевременно е
видяла приближаващият се лек автомобил „Ауди А4“, който се намирал на около 22,27
метра от нея в момента, в който тя се показала зад автобуса и е преустановила пресичането
на платното за движение. Пострадалата пешеходка е могла да избегне възникналото ПТП,
ако е възприела приближаващият се лек автомобил като опасност и се е спряла, и не е
предприела пресичане на платното за движение, преди лекия автомобил „Ауди А4” да
премине покрай спрелия автобус.
От заключението на СПЕ по делото се установява, че в резултат на ПТП и през време
на лечението ищцата е била объркана и имала халюцинации, изписвали са й медикаменти за
подобряване на настроението и съня, но и след лечението развила тревожно-депресивна
реакция – била с понижено настроение и жизнен тонус.
От показанията на свидетеля И.А. (дъщеря на ищцата) се установява, че след пътния
инцидент – на 20.04.2018 година й се обадили от Спешно отделение, че майка й е приета в
болница и се намира във влошено състояние. Отишла да я види, като пострадалата била със
счупен десен крак и изпитвала силни болки. Била вкарана в реанимация, после
транспортирана до окръжна болница „Света Анна“ в тежко физическо и психическо
състояние. Около пет дни крещяла, буйствала и халюцинирала. Лекарите едвам я върнали
към живот, в резултат на различни манипулации и интервенции. Около 3-4 месеца била
гледана в домашни условия като „жив труп“ – сменяли й памперси, правели й промивки,
били са й инжекции, хранели я със сламка, не можела са движи и обслужва сама. Изпитвала
постоянни болки в крака и гръбнака, пиела различни хапчета за физическите травми и за
психичното разстройство от инцидента. И към момента не била възстановена.
При така установената фактическа обстановка, съдът стигна до следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380, а именно –
лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция, като с предявяването на претенцията
следва да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат
плащанията от страна на застрахователя. Когато с претенцията са представени всички
доказателства по чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе в срок до 15
работни дни – чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички доказателства се прилага
5
срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-
дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, като
застрахователят следва окончателно да се произнесе, като или определи и изплати размера
на обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато : а)
отказва плащане, или б) основанието на претенцията не е било напълно установено, или в)
размерът на вредите не е бил напълно установен.
Съгласно разпоредбата на чл.409 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за
забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл.405 от КЗ,
освен в случаите на чл.380, ал.3 от КЗ – непредставяне на данни за банкова сметка. Срокът
не може да е по-дълъг от срока по чл.108, ал.1-3 или ал.5 от КЗ, като в случаите по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, когато не са представени
всички доказателства по чл.106 от КЗ, се прилага срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – тримесечен,
приложим за настоящия казус.
В настоящия случай допустимостта на предявения иск, съгл. разпоредбата на чл.498,
ал.3 от КЗ бе установена с представената с исковата молба писмена застрахователна
претенция по чл.380, ал.1 от КЗ на ищеца от 06.08.2019 година до ответника, по която не се
е стигнало до доброволно уреждане на случая, а след уведомление от 28.10.2019 година от
застрахователя до ищцата, че са склонни да й изплатят обезщетение от 4000 лева за
претърпените вреди, на 11.11.2019 година процесуалният представител на ищцата отказал
изплащане на такъв нисък размер и уведомил ответника, че ще търси удовлетворяване на
правата си по съдебен ред.
По основателността на предявените искове съдът намира следното :
С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на
пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на
прекия причинител, като отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по
обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по
горния ред е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител –
застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
В настоящия случай съдът счита за безспорно установено от събраните гласни и
писмени доказателства (СМЕ, СПЕ, САТЕ, материали по ДП и АНД, показанията на св.А.),
че причината за настъпването на описаното с исковата молба ПТП са били субективните
действия на застрахования при ответника по застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите водач на л.а. „Ауди А4“, собственост на Петко Бенчев, но управляван от
В.М. и че в резултат на настъпилото ПТП са получени подробно описаните в СМЕ и в
СМАТЕ травматични увреждания, които се намират в пряка причинно-следствената връзка с
получените телесни увреждания на ищцата.
6
Съдът кредитира заключенията на вещите лица, като компетентни, обективни и
обосновани, поради което приема за неоснователно възражението на ответника за наличие
на изключителна вина за настъпването на ПТП от страна на пешеходката – ищца.
Съдът обаче счита за основателно възражението на ответника за наличие на
съпричиняване от страна на пешеходеца за настъпилия вредоносен резултат и получените
травматични увреждания от ищцата, на осн.чл.51, ал.2 от ЗЗД, като го определя на 50%, тъй
като настъпването на вредоносният резултат е причинен както от проявено невнимание от
страна както на водача на МПС, който е управлявал автомобила с разрешена скорост от
около 42 до 50 км/час и се е забавил само с една секунда за предотвратима реакция, докато
ищцата е излязла на пътното платно зад автобуса, без да се огледа е излязла на пътя, след
което е стояла за кратко на едно място, т.е. ако се е огледала внимателно, пострадалата
пешеходка е могла да избегне възникналото ПТП, възприемайки приближаващият се лек
автомобил като опасност, без да предприеме пресичане и спиране на платното за движение,
преди лекия автомобил „Ауди А4” да премине покрай спрелия автобус. Още повече вещото
лице по САТЕ отбелязва, че дори при разрешена скорост от 50 км/час на лекия автомобил за
въпросния участък от пътя, ударът за водачът би бил непредотвратим. Пешеходктата е била
на 80 годишна възраст, при която рефлексите, зрението и времето за реакции са ноторно
занижени, но това предполага още по-голяма осторожност и внимание от нейна страна при
предприемане на действия, свързани с личната й безопасност, особено при пресичане на
пътно платно извън обозначените за това места (по делото няма данни за психическа
дисфункция). В случая пострадалата ищца се е появила внезапно на пътя, тръгвайки да го
преминава и появявайки се зад автобуса без да се огледа, като го е сторила не на
установените за това места по ЗДвП – пешеходна пътека или светеща в зелено светофарна
уредба.
Ето защо така предявеният иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане
на обезщетение за причинени неимуществени вреди, се явява доказан по основание, но
частично по размер.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. При определяне на обезщетението се съобразяват
характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и цялостното
неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на увреденото лице.
В настоящия случай неимуществените вреди са във формата на емоционални и психически
болки и страдания, нанесени на ищцата в резултат от пътния инцидент, по вина на водача
на лекия автомобил, установена и с влязло в сила решение № 130/13.06.2019 година,
постановено по АНД № 224/2019 година, по описа на РС-Б., което съгл.чл.300 от ГПК съдът
цени, но по настоящото производство се ръководи и съобразява с разпоредбите на чл.45,
чл.52 и чл.51, ал 2 от ЗЗД.
Горното налага извода, че така установените неблагоприятни проявления на
причинените на ищцата увреждания налагат определяне на обичайния определян в
7
практиката на съдилищата размер на обезщетението за сходни претърпени неимуществени
вреди, което следва да допринесе за репатриране на неблагоприятните последици от
увреждащото събитие в нейния патримониум, а именно – обезщетение в размер на 22000,00
(двадесет и две хиляди) лева.
С оглед приетото от съда съпричиняване от страна на пострадалото лице към
настъпилия вредоносен за него резултат, в съотношение 1/2 за пешеходеца и 1/2 за водача на
МПС, справедливият и точен размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди
следва да се редуцира на сумата в размер на 11000,00 (единадесет хиляди) лева, а
предявеният иск следва да се отхвърли като неоснователен за разликата до пълния му
предявен размер от 44000,00 (четиридесет и четири хиляди) лева, като недоказан по размер.
Върху присъдената сума от 11000,00 лева, на осн. чл.409 от КЗ съдът следва да
присъди и законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение,
считано от датата на изтичане на тримесечния срок, тъй като претенцията до застрахователя
е заведена на 06.08.2019 година, дължимата лихва следва да се присъди от 06.11.2019
година, до окончателното й изплащане, като за претендирания период от датата на деликта –
20.04.2018 година до 05.11.2019 г., включително, следва да се остави без уважение, като
неоснователно.
По отношение на държавните такси и разноски:
Тъй като по силата на закона - чл.83, ал.3, вр.ал.1, т.4 от ГПК ищецът е бил
освободен от заплащане на такси и разноски по настоящото производство, то с оглед изхода
на делото и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да се осъди да заплати по сметка на
съда дължимата държавна такса върху уважения размер на иска, в размер на 440.00 лева.
Тъй като видно от представения договор за правна помощ, сключен между ищцата и
адвокат П.Д. П. от САК, същият е за оказване, на осн.чл.38, ал.1, т.2 от ЗА на безплатна
адвокатска помощ за процесуално представителство по делото, то на осн. чл.38, ал.2 от ЗА
съдът следва да определи размер на адвокатското възнаграждение съобразно правилата на
чл.36, ал.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения – в размер на 920,00 лева /минималният размер по чл.7, ал.2,
т.4 при уважен интерес от 11000,00 лева/, като осъди ответника да я заплати на
пълномощника, осъществил безплатното процесуално представителство, съобразно
уважената част от иска.
Тъй като ответникът е представляван по делото от адвокат и е сторил разноски по
производството, съгл.представен списък по чл.80 от ГПК, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника общата сума от 1710,00 лева с ДДС от общо
претендираните 2280,00 лева с ДДС, съразмерно с отхвърлената част от исковете. Съдът
счита, че така платения хонорар не се явява прекомерен, тъй като е съобразен с минимума,
заложен в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на
8
адвокатските възнаграждения (при интерес от 44000 лева същият се равнява на 1850 лева без
ДДС и на 2220 лева с ДДС, тъй като адвокатът е регистриран по ДДС).
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл.432, ал.1 и чл.409 от КЗ „Б.И.“ АД, ЕИК, гр.С., бул.“Джеймс
Баучер“ № 87 да заплати на П. КР. Ц., ЕГН **********, гр.Б., Софийска област, ул.“Рила“
№ 17 сумата от 11000,00 (единадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
причиненото й счупване на страничния кондил на дясната голяма пищялна кост, което
увреждане й е причинило трайно затруднение на движението на десния долен крайник за
срок от около 5-6 месеца, както и от причинените й увреждания, изразяващи се в контузия
на главата, изразяващо се в наличието на хематом вляво слепоочно, мозъчно сътресение, за
което няма сигурни данни, че е протекло с изпадане в безсъзнателно състояние в момента на
причиняване на травмата и контузия на корема, които увреждания, преценени в съвкупност
са й причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, причинени
вследствие на виновно противоправно поведение на В.Р.М.като водач на лек автомобил
марка “Ауди“, модел „А4“ с рег. № СО 8411ВР, за което е признат за виновен с влязло в
сила съдебно решение на 29.06.2019г. по АНД № 224/2019г. по описа на РС-Б., за който
автомобил към датата на ПТП на 20.04.2018г. в района на вилна зона „Зелин“, землището на
Ботевград, има валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ при ЗД Б.И.АД с полица №BG/02/117003201422 от 06.12.2017 г., ведно със
законната лихва върху горната сума по главницата, считано от 06.11.2019 година, до
окончателното й изплащане.
като ОТХВЪРЛЯ предявените искове В ЧАСТТА за разликата до пълния предявен
размер за главницата от 44000,00 (четиридесет и четири хиляди) лева, както и в частта за
периода на претендирани лихви, считано от датата на деликта – 20.04.2018 година до
05.11.2019 г., включително.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.6 от ГПК „Б.И.“ АД, ЕИК да заплати по сметка на
Софийски окръжен съд сумата от 440.00 лева, съставляващи дължима за производството по
делото държавна такса.
ОСЪЖДА на осн. чл.38, ал.2 от ЗА „Б.И.“ АД, ЕИК да заплати на адвокат П.Д. П. от
САК, ЕГН **********, с личен номер съгласно ЕАР: **********, съдебен адрес: гр.Б.,
Софийска област, ул.“17-ти ноември“ № 1, ет.1, ап.13 сумата от 920,00 лева, съставляваща
определено от съда по реда на чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за осъществено
безплатно процесуално представителство по делото, съобразно уважената част от иска по
посочена от него сметка в „Ю.Б.“ АД, IBAN BG 52 BPBI 79424090167401; BIC BPBIBGSF.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 от ГПК П. КР. Ц., ЕГН ********** да заплати на „Б.И.“
АД, ЕИК сумата от 1710,00 лева с ДДС, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
9
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
10