Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София 09.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение в открито заседание на деветнадесети септември две хиляди и
деветнадесета година в състав:
Съдия: Свилен Станчев
като разгледа докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 9065 по описа за 2018
година, прецени:
Предявен e иск с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ в размер на 63 898 лева.
Ищецът В.Х.Б. чрез пълномощниците си
адвокат Г. и адвокат П. излага, че на 23.03.2018 г. около 20:40 ч. в гр. София
настъпило ПТП на ул. „Райко Даскалов“ в района на спирка МГТ № 1705 „Магазин
Витоша“ между автобус „МАН Лион С Сити Г“ с рег. № ********, и ищцата като
пешеходец. След спиране на автобусната спирка, водачът на автобуса В.Б.С.
потеглил и затворил четвъртата врата, без да дочака да се изкачи ищцата, при
което ръката на ищцата била притисната, а ищцата била влачена от автобуса
няколко метра. При спиране на автобуса и отваряне на вратата, ищцата паднала на
земята, при което получила телесни увреждания: открито счупване на лявата
китка, счупване на няколко зъба и счупване на изкуствена челюстна протеза.
Ищцата била откарана в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, където била извършена оперативна
интервенция с поставяне на импланти в счупената става на лявата китка, за която
ищцата претърпяла имуществена вреда в размер на 4000 лева. Ищцата твърди, че от
ПТП претърпяла значителни и продължителни неимуществени вреди, изразяващи се в
болки, затруднения в храненето, нарушен сън, силен стрес от случилото се и
безпокойство за бъдещото си възстановяване. За между автобус „МАН Лион С Сити
Г“ с рег. № ******** била сключена задължителна застраховка „гражданска
отговорност“ с ответника „ОЗК З.“ АД гр. София като застраховател, за която е
издадена застрахователна полица № BG/23/117002724403 от
12.10.2017 г. С период
на покритие 20.10.2017 г. – 19.10.2018 г., валидна към датата на ПТП. На
30.03.2018 г. била предявена извънсъдебна претенция до застрахователя, но до
момента на предявяване на иска дружеството не изпълнило задължението си да
плати застрахователно обезщетение.
На основание изложените
обстоятелства, ищцата чрез пълномощниците си прави искане до съда да осъди
ответника „ОЗК З.“ АД гр. София сумата от 60 000 лева неимуществени вреди
и сумата от 3898 лева имуществени вреди, настъпили вследствие ПТП на 23.03.2018
г., ведно със законната лихва от 30.06.2018 г. до окончателното изплащане.
Ответникът „ОЗК З.“ АД гр. София
оспорва иска със следните възражения: оспорване вината на водача на автобуса;
твърдение за допуснати от ищцата в качеството й на пътник нарушения на
правилата за качване в превозно средство на обществения градски транспорт и правилата
на чл. 108, 113 и 114 от ЗДвП; оспорване механизма на ПТП; оспорване причинната
връзка между ПТП и описаните в исковата молба вреди; възражение за прекомерност
на претенцията. Оспорва и претенцията за законна лихва.
По делото е прието за безспорно
установено наличието на сключен договор за застраховка „гражданска отговорност“
с ответното дружество за автобус „МАН Лион С Сити Г“ с рег. № ********, валиден
към датата на ПТП 23.03.2018 г. Механизмът на ПТП се установява от материалите
по досъдебното производство 513 ЗМТ 11110/2018 г. на СДВР, показанията на
свидетеля В.Б.С. – водач на автобуса, частично от показанията на свидетелката М.Р.Т.и
от съдебно-автотехническата експертиза. От тези доказателства съдът приема за
установено, че ПТП на 23.03.2018 г. е възникнало при опит на ищцата да се качи
в спрелия на автобусната спирка за автобус „МАН Лион С Сити Г“ с рег. № ********,
управляван от свидетеля С., и потеглянето на автобуса, без да изчаках качването
на ищцата. При затварянето на вратата на автобуса, крилата на вратата
притиснали ръката на ищцата и автобусът при потеглянето я влачил няколко метра.
По сигнал на пътниците водачът спрял автобуса и отворил вратата, при което
ищцата паднала на земята. При падането
ищцата получила счупване на двете кости на китката на лявата ръка,
разкъсно-контузна рана на лявата предмишница в долния край и травматична увреда
на срединния нерв на лявата ръка. Съдът приема счупването като следствие от
падането след отварянето на вратите, а не от притискане от крилата на самите
врати, според заключението на комплексната СМЕ и САТЕ (отговор на втори въпрос
л. 88). На ищцата била оказана медицинска помощ и проведено лечение в УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“, което е видно от приложената към делото епикриза (л. 13). От
приложената фактура, издадена от лечебното заведение (л. 14), след нейната
съпоставка със съдържанието на епикризата се установяват направени разходи за
оперативно лечение в размер на 3898 лева.
От изготвената първоначална
съдебно-медицинска експертиза и показанията на свидетелката М.Т.се установява,
че след изписването от болницата ищцата е изпитвала и понастоящем изпитва
затруднения в движението на лявата предмишница – ограничение с 28 % на обема на
движенията на лява гривнена става, намален захват на лява ръка. Според
свидетелката Т., произшествието причинило на ищцата затруднения да живее
самостоятелно, да се грижи за себе си, да се придвижва и обслужва сама.
Затрудненията били по-големи и поради обстоятелството, че счупената лява ръка
била водеща ръка на ищцата (л. 56). Продължителните болки наложили приемането
на болкоуспокояващи лекарства. Здравословните проблеми се отразили отрицателно
и върху психическото състояние на ищцата. Тези обстоятелства дават основание на
съда да приеме за безспорно доказани настъпилите неимуществени вреди на ищцата,
изразяващи се в затруднения на
движението на увредената ръка, което продължава и понастоящем, както и
продължителни болки и страдания.
От описания механизъм на
произшествието безспорно според съда се установява извършено от водача на
автобуса нарушение на правилата за движение. Като е привел МПС в движение, без
да даде възможност за безопасно качване на ищцата, водачът на автобуса е
нарушил разпоредбата на чл. 68 ал. 2 от ЗДвП. Изводът за извършено нарушение не
се променя от показанията на водача като свидетел за намалена видимост поради
снеговалежа и недостатъчната осветеност. Напротив, тези обстоятелства са
задължавали водача с повишено внимание да следи обстановката около автобуса, до
пълното преустановяване качването и слизането на пътниците.
По
делото не са събрани доказателства, които да изключат презумпцията на чл. 45
ал. 2 от ЗЗД за виновно извършване на нарушението и причиняване на вредите.
Съдът
не приема за основателни доводите на ответника за извършени нарушения от ищцата
при качването си в автобуса. Подаване на звуков сигнал, на което се позовава
ответникът, се установява от показанията на свидетеля С., но не се доказа по
делото, че този сигнал е подаден преди опита на ищцата да се качи в автобуса.
Поради това съдът не приема за доказано твърдението на ответника за извършено
от ищцата нарушение на чл. 19 ал. 1 и 2 от действалата Наредба за реда и
условията на пътуване с обществения градски транспорт на територията на
Столична община. Изцяло неоснователни са доводите за нарушение на цитираната
наредба от ищцата, която пътувала в автобуса без да е седнала и без да се държи
за предназначените за това места. Произшествието е настъпило при опит на ищцата
да се качи в автобуса, а не по време на превоз. Поради това, не е налице
съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл. 51 ал. 2 от ЗЗД.
Тези
съображения дават основание на съда да приеме, че е осъществен съставът на
непозволено увреждане, изразяващо се в причиняване на травматични увреждания,
болки и страдания и имуществени вреди на ищцата, вследствие пътнотранспортно
произшествие, настъпило при виновно нарушаване на правилата за движение от
водач на МПС, за което е била с сила застраховка „гражданска отговорност“ с
ответното дружество като застраховател. Настъпилото ПТП и причинените с него
вреди имат характер на застрахователно събитие по смисъла на по смисъла на § 1
т. 4 от ДР във вр. с чл. 394 от КЗ и са основание за пораждане на задължение на
застрахователя да заплати застрахователно обезщетение за настъпилите вреди.
Претенцията на ищцата е за обезщетение за неимуществени и имуществени вреди.
Имуществените вреди са безспорно установени от представената фактура №
********** от 30.03.2018 г. и са в размер на 3898 лева. За определяне на
справедливото обезщетение за неимуществените вреди съдът следва да вземе
предвид продължителността на възстановителния период – 5-6 месеца според СМЕ
(л.49), изпитаните от ищцата болки и страдания, продължаващите и досега
затруднения в движението на водещата лява ръка. Следва да се вземе предвид и
напредналата възраст на ищцата – понастоящем на 89 години, и свързаните с това
неблагоприятни перспективи за пълното й възстановяване. Това дава основание на
съда да приеме, че справедливото обезщетение за неимуществените вреди е 15 000
лева. Искът с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ в частта му за
неимуществените вреди е основателен до този размер.
Неоснователна
е претенцията за неимуществени вреди в частта й над 15 000 лева до пълния
предявен размер от 60 000 лева. Движението на лявата ръка, макар и
затруднено, се осъществява и не поставя ищцата в невъзможност да си служи с
увредения крайник. Няма доказателства за провеждани от ищцата рехабилитационни
процедури, които безспорно биха подобрили състоянието на увредената ръка и биха
способствали за нейното възстановяване. Няма доказателства за причинени на
ищцата други травматични увреждания (счупване на зъби, изложено в исковата
молба). Не е нарушено свободното придвижване на ищцата, според възрастта и
общото й здравословно състояние. Поради това, обезщетение за неимуществени
вреди в размер над 15 000 лева би противоречило на справедливостта.
Върху
приетото от съда за дължимо обезщетение в общ размер 18 898 лева ответникът
дължи законна лихва от дата 01.07.2018 г. – датата след изтичането на
тримесечния срок по чл. 496 ал. 1 от КЗ от предявяването на извънсъдебната претенция
(30.03.2018 г.), до окончателното изплащане на сумите.
Ответникът
„ОЗК З.“ АД гр. София дължи на адвокат Р.К.П. като пълномощник на ищцата,
възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА в размер на 735 лева, според уважената
част от иска. Ответникът следва да заплати по сметка на СГС държавна такса в
размер на 760 лева, според уважената част от иска.
Ищцата
В.Х.Б. дължи на ответника „ОЗК З.“ АД гр. София разноски в общ размер 2359,93
лева.
Мотивиран
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Осъжда „ОЗК З.“ АД гр. София ЕИК ********,
седалище и адрес на управление:*** да заплати на В.Х.Б. ЕГН **********, адрес: ***
обезщетение в размер на 18 898 (осемнадесет хиляди осемстотин деветдесет и
осем) лева за имуществени и неимуществени вреди, получени от счупване на лява
предмишница в долна трета при ПТП на 23.03.2018 г. в гр. София, виновно
причинено от В.Б.С. при управление на автобус „МАН Лион С Сити Г“ с рег. № ********,
ведно със законната лихва от 01.07.2018 г. до окончателното изплащане на
сумата.
Отхвърля предявения от В.Х.Б. срещу
„ОЗК З.“ АД гр. София иск с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ в частта му
над 18 898 лева до пълния предявен размер от 63 898 лева.
Осъжда „ОЗК З.“ АД гр. София да
заплати на адвокат Р.К.П. възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА в размер на 735
лева, а по сметка на СГС държавна такса в размер на 760 лева.
Осъжда В.Х.Б. да заплати на „ОЗК З.“
АД гр. София разноски в размер на 2359,93 лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: