№ 2695
гр. София, 06.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 132 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:М.Г.Г.
при участието на секретаря Е.Б.Б.
като разгледа докладваното от М.Г.Г. Административно наказателно дело №
20241110203704 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на *** ЕАД срещу наказателно постановление (НП) № *** от
12.12.2023 г., издадено от директора на Регионална дирекция за областите София, Софийска,
Кюстендил, Перник и Благоевград със седалище в гр. *** към Главна дирекция „Контрол на
пазара” при Комисия за защита на потребителите /КЗП/, с което на основание чл. 210а от
Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ на жалбоподателя е наложена имуществена
санкция в размер на 2 000 лева за нарушение на чл. 68г, ал. 1 ЗЗП.
С жалбата се твърди, че НП не отговаря на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН,тъй като
е налице неправилно описание на нарушението. Излагат се доводи, че не е извършено
нарушението, тъй като в договора с потребителя има клауза, че дружеството има право да
индексира месечната абонаментна такса веднъж годишно, но не по-рано от три месеца от
влизане в сила на договора с обявения от НСИ средногодишен индекс на потребителските
цени за предходната година. Посочва, че информация за това е била налична на интернет
страницата на дружеството и в смс уведомителна кампания. Сочи, че средногодишният
индекс на потребителските цени за предходната година е обявен на електронната страница
на НСИ от 16.01.2023 г. Изтъква, че е било нужно технологично време след публикуването
на индекса, за да бъде въведен в системите и договорите на дружеството, поради това в
конкретния договор от 19.041.2023 г. таксата не е била индексирана. Излага твърдение, че
случаят е маловажен. Моли НП да бъде отменено и претендира юрисконсултско
възнаграждение.
1
Жалбоподателят не изразява становище.
Пълномощник на наказващия орган оспорва жалбата. Счита, че се доказва наличието на
нелоялна търговска практика, тъй като още на 16.01.2023 г. дружеството е разполагало с
информация за индекса. Моли НП да се потвърди. Претендира юрисконсултско
възнаграждение за представено писмено становище.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 16.01.2023 г. НСИ обявил средногодишния индекс на потребителските цени за 2022 г.
На 19.01.2023 г. *** ЕАД и Л.Х.В. сключили договор № *** за мобилни услуги по план
unlimited special plus 21 за срок от две години с месечна абонаментна такса в размер на 20,99
лева с ДДС /промоционална цена за срока на договора/. След изтичане на този срок
дължимата месечна такса щяла да бъде 21,98 лева. В т. 8 от договора било посочено, че
дружеството има право да индексира месечната абонаментна такса веднъж годишно, но не
по-рано от три месеца от влизане в сила на договора с обявения от НСИ средногодишен
индекс на потребителските цени за предходната година, ако същият е равен или по-голям от
1 %. През януари 2023г. *** ЕАД публикувало на интернет страницата си информация за
планирана индексация на месечните такси.
През май 2023 г. дружеството индексирало месечната такса на база средногодишния индекс
на потребителските цени за предходната година /15,3 %/, обявен от НСИ. Потребителят
подал жалба до КЗП на 26.05.2023г.
По повод жалбата, св. К. – главен инспектор в КЗП, извършила през октомври 2023 г.
проверка, като изискала документи и обяснение от дружеството. Приела, че тъй като е
индексът е бил публикуван от НСИ на 16.01.2023 г., а договорът е бил сключен на
19.01.2023 г. и дружеството е могло да сключи същия с индексирани цени, а не тепърва да
индексира същите. Приела, че дори да следва, че клаузата за индексиране да се приложи, то
това е трябвало да стане ако потребителят поне една година е ползвал услугата. Преценила,
че информацията в договора и сайта на оператора създавала впечатление, че таксата вече е
била индексирана и, че същата ще е в размера, посочен в договора поне до края на годината.
Също така, счела, че дружеството не е предоставило своевременно и по подходящ начин
информация, че таксата не е индексирана и ще бъде индексирана, с което е намалило
способността на потребителя да вземе информирано решение. Счела, че по този начин
дружеството-жалбоподател прилага нелоялна търговска практика, защото противоречи на
изискванията за добросъвестност и компетентност и променя или може да промени
съществено икономическото поведение на средния потребител. Преценила, че с това
дружеството е извършило нарушение на чл. 68г, ал. ЗЗП и на 07.11.2023 г. съставила срещу
него акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № ***.
Въз основа на акта е издадено и обжалваното НП. Словесното описание на нарушението и
2
възприетата за него правна квалификация по акта и наказателното постановление съвпадат
по признаци.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на свидетеля К.,
както и въз основа на писмените доказателства приобщени към доказателствения материал
по делото по реда на чл. 283 НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са
непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет
от съда. Налице е съответствие между показанията на свидетеля и писмените доказателства
по делото.
Събраният по делото доказателствен материал е безпротиворечив, поради което по-
подробното му обсъждане е ненужно – това следва по арг. от чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК,
която норма следва да намери приложение съгласно чл. 84 ЗАНН.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето на АУАН и
издаването на атакуваното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения,
спазена е формата за съставяне на АУАН и НП, които съдържат всички необходими
реквизити съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН.
НП и АУАН са издадени от компетентен административен орган. Със заповед № 322
ЛС/22.04.2015 г. председателят на КЗП е определил св. К. да съставя АУАН за нарушения
по ЗЗП, а със заповед № 984/07.11.2023 г. е оправомощил издателя на НП.
Нарушението е описано ясно и точно със всички съставомерни елементи. налице е
съответствие между описанието и правната квалификация. Твърдяното с жалбата
противоречие не е налице. От така цитираните пасажи /от стр. 1 и стр. 4 на НП/ с описание
на деянието е видно, че те визират едно и също поведение, а не различно,
По същество:
Раздел IV от ЗЗП урежда материята за защита на потребителите срещу нелоялни търговски
практики.
Забраната за нелоялни търговски практика е предвидена в чл. 68в ЗЗП. В чл. 68г, ал. 1 от
закона се сочи, какво се разбира под нелоялни търговски практика – търговска практика,
от страна на търговец към потребител, която противоречи на изискването за
добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да
промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или
към когото е насочена, или на средния член от групата потребители, когато търговската
практика е насочена към определена група потребители. Следващите разпоредби уреждат
различни хипотези на такива практики.
3
Административнонаказателната разпоредба на чл. 210а ЗЗП, предвижда за нарушения на чл.
68в и чл. 68г, за юридическите лица - имуществена санкция в размер от 2 000 до 530 000
лева.
Несъмнено дружеството–жалбоподател е осъществявало търговска практика по смисъла на §
13, т. 23 от ДР на ЗЗП. Съдът намира, че то е извършило деянието, за което е ангажирана
отговорността му. В случая то е приложило нелоялна търговска практика, тъй като
поведението му противоречи на изискването за добросъвестност и професионална
компетентност. Това е така, защото средногодишният индекс на потребителските цени за
предходната 2022 година е бил известен преди сключването на договора с потребителя - бил
е обявен от НСИ на 16.01.2023 г., а договорът е от 19.01.2023 г. В такъв случай, щом
дружеството е имало намерение да индексира размера на таксите, следвало е размерът на
месечната такса да е бил индексиран още при сключване на договора, а не впоследствие. А
ако това е било технически невъзможно или много трудно /с оглед възражението, че е било
нужно технологично време след публикуването на индекса, за да бъде въведен в системите и
договорите на дружеството/, то тогава е следвало да уведоми потребителя, че индексиране
не е било извършено именно поради тази причина, но такова със сигурност ще бъде
извършено. Така наличната клауза за индексиране /т. 8 от договора/ не е достатъчна, тъй
като тя предвижда, че дружеството има право да индексира месечната абонаментна такса, а
не, че със сигурност ще стори това. Така поднесената в договора информация и включените
клаузи създават впечатление у потребителя, че щом в т. 8 от договора се визира индекс за
предходната година, а той е сключил договора в настоящата, то посочената в договора
месечна такса ще бъде такава до края на годината е индексиране е възможно да бъде
направено от оператора в следващата. Тази неправилно поднесена и неточна информация
със сигурност променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение
на средния потребител, когото засяга или към когото е насочена, тъй като цената е един от
основните фактори при взимане на търговско решение. Това, че дружеството било
предприело уведомителна кампания за предстоящото индексиране чрез информационна в
интернет страницата си, във фактури и текстови съобщение не променя извода за
нелоялната практика, тъй като тя е била приложена към момента на сключване на договора,
когато е било нужно тази информация да бъде ясно и точно поднесена на потребителя.
Деянието е съставомерно от обективна страна, като с оглед обстоятелството, че е
ангажирана административнонаказателната отговорност на юридическо лице и, доколкото
се касае за обективна отговорност, то не следва да се обсъжда въпроса за субективната
страна.
Съдът намира, че случаят не е маловажен не е налице, тъй като деянието не разкрива
отклонение от типичните случаи на този вид нарушение, което да дава основание да се
счита, че обществената му опасност е значително по- ниска степен. Освен това, в случая се
касае за типов договор, в който информацията е била поднесена /или е липсвала/ по един и
същи начин и е засегнала всички потребители, сключили договори в периода около
4
процесната дата.
ЗА ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
Имуществената санкция е наложена в минимален размер /2000 лева/ и е невъзможно
намаляването й.
С оглед изложеното, съдът намира, че НП следва да се потвърди.
ЗА РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на делото, основателна е претенцията за присъждане в полза на наказващия
орган на юрисконсултско възнаграждение за изготвеното писмено становище по жалбата.
Размерът на същото следва да се определи по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ вр.
чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ – в границите от 80 до 150 лева.
Претендира се възнаграждение без да се иска конкретен негов максимален размер. Съдът
намира, че той следва да е минимален, защото казусът е елементарен и от фактическа и от
правна страна и в случая се касае само за становище
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № *** от 12.12.2023 г., издадено от директора на Регионална
дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград със седалище в
гр. *** към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисия за защита на потребителите.
ОСЪЖДА на основание 63д, ал. 4 ЗАНН *** ЕАД да заплати на Комисия за защита на
потребителите сумата от 80 лева за юрисконсултско възнаграждение по делото, както и в
случай, че не изпълни доброволно в срок задължението за заплащане на присъденото
възнаграждение, на основание чл. 190, ал. 2 НПК да заплати по 5 лева за служебно издаване
на всеки брой изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на
Софийски районен съд.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София -
град в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5