№ 244
гр. Велико Търново, 21.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети
септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ИЛИЯНА ПОПОВА Въззивно търговско дело
№ 20214001000184 по описа за 2021 година
намери за установено следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № Р-7 от 14.01.2021г., постановено по т.д. № 57/2019г.
Великотърновският окръжен съд е осъдил ЗАД „Армеец“ АД-гр.София да заплати на Д. Г.
П. следните суми: 30 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди за претърпените от
ищцата болки и страдания в резултат на осъщественото ПТП на 9.10.2018г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 6.02.2019г. до окончателното плащане; сумата
от 4 440.44 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди-направени разноски във
връзка с проведено лечение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
06.02.2019г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски от 800
лв., а искът за разликата до пълния претендиран размер от 70 000 лв. за застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлил като неоснователен. С решението ЗАД
„Армеец“ АД-гр.София е осъдено да заплати на Адвокатско дружество В. и Б.“ сумата от
750 лв. за адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на Д. Г. П., Д.П.
е осъдена да заплати на ответното дружество сумата от 350 лв. разноски по делото,
включително юрисконсултско възнаграждение.
Въззивна жалба против горното решение в частта, с която е отхвърлен искът за
обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 30000 лв. до 70000 лв., е подадена от
ищцата Д. Г. П., чрез адвокат Ц.В.. Оплакванията са, че решението е неправилно и
необосновано. Жалбоподателката счита, че определеното обезщетение от 30 000 лв. не би
могло справедливо да репарира настъпилите вреди от застрахователното събитие и че съдът
е присъдил изключително занижено обезщетение, което е в нарушение на принципа за
1
справедливост. Направено е искане първоинстанционното решение да бъде отменено в
обжалваната част и да се постанови ново такова, с което да се уважи предявения иск изцяло,
ведно със законната лихва от 6.02.2019г., както и да се постанови решение, с което да се
осъди ответникът да заплати на ищцата застрахователно обезщетение за имуществени вреди
в размер на 150 лв. с оглед новонастъпили факти във връзка с представения документ за
заплатена такса за резервации за провеждане на рехабилитация в гр.Павел Баня.
От ответната по жалбата страна ЗАД „Армеец“ АД е постъпил писмен отговор, в
който се заема становище за неоснователност на същата.
По делото е постъпила и частна жалба от „Адвокатско дружество В. и Б.“, чрез
адвокат Ц.В., против определение на ВТОС от 31.03.2021г., по т.д. № 57/2019г., с което е
оставено без уважение искането на „Адвокатско дружество В. и Б.“ за изменение на
решението в частта за разноските. Искането е да се отмени обжалваното определение като
неправилно и вместо него да се постанови друго, с което да се уважи искането за
присъждане на дължимото адвокатско възнаграждение ведно с дължимия ДДС.
Ответната по частната жалба страна ЗАД „Армеец“ АД-гр.София в писмения си
отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба.
Великотърновският апелативен съд, като прецени направените във въззивната жалба
оплаквания, становището на насрещната страна и данните по делото, приема за установено
следното:
Пред Окръжен съд-Велико Търново са предявени искове с правно основание чл. 432,
ал. 1 от КЗ от Д. Г. П. против ЗАД „Армеец“ АД за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 70000 лв. и обезщетение за имуществени вреди в размер
на 4 440.44лв., претърпени от ищцата в резултат на ПТП, настъпило на 9.10.2018 г.
Ответникът ЗАД „Армеец“ АД е оспорил исковете.
От фактическа страна се установява следното:
Със споразумение от 12.12.2019г., одобрено от съда по нохд № 1965/2019г. на
Великотърновския районен съд, подсъдимия И. Г. И. от гр. Полски Тръмбеш се е признал за
виновен в това, че на 9.102018г. в гр.Велико Търново, на ул.“Тодор Балина“ на пешеходна
пътека М 8.1 южно и непосредствено след кръстовище, образувано между бул.“България“ с
ул. “Тодор Балина“, регулирано от светофарна уредба, като водач, при управление на МПС-
лек автомобил марка „Ситроен Ксара“ с рег. № ВТ 32****, нарушил правилата за движение
по пътищата предизвикал ПТП като блъснал Д. Г. П. и по непредпазливост й причинил
средни телесни повреди, изразяващи се в закрито счупване на лявата раменна кост/хумерус/
в горната й трета, довело до трайно затрудняване на двигателната и хватателната функция
на горния ляв крайник за срок от 5 месеца, както и закрито счупване /интраставна фрактура/
на латералния/външният/ кондил на лявата тибия/големият пищял/ на лявата подбедрица,
довело до трайно затрудняване на опорно двигателната функция на долния ляв крайник за
срок от 8 месеца, поради което за извършено престъпление по чл.343 ал.3 предл.последно
б.“а“ предл.2 вр. с чл.342 ал.1 от НК му е наложено наказание от пет месеца лишаване от
свобода, изпълнението на което е отложено за срок от три години и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 5 месеца.
Описаното в споразумението деяние, за което водачът на лекия автомобил,
застрахован при ответното дружество, се е признал за виновен, се установява и от
представения по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 9.10.2018г. на
МВР-Велико Търново, а също и от назначената и изслушана от първостепенния съд
2
автотехническа експертиза. В същия смисъл са и показанията на свидетеля Иван Иванов,
който заявява пред съда, че ищцата е пресичала на пешеходна пътека, била е може би на
средата на пешеходната пътека, но той не я е видял на завоя и я е блъснал с управлявания от
него автомобил.
Не е спорно между страните, че към момента на ПТП за лекия автомобил, управляван
от И. Г. И. е била налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в
ответното дружество.
След произшествието ищцата е приета на лечение в Отделение по ортопедия и
травматология при МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД-гр.Велико Търново с болки и
невъзможни движения в лява ръка и ляв долен крайник. На ищцата са извършени две
оперативни интервенции за репозиция и фиксиране на счупените кости с метални плаки.
Болничното лечение е продължило седем дни. Видно и от приложената епикриза от
9.01.2019г. до 16.01.2019г. ищцата е била на рехабилитация в Отделението по
физиотерапия и рехабилитация при МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД-гр.Велико Търново.
Видно от приложените болнични листи ищцата е била в отпуск поради
неработоспособност заради причинените счупвания от 9.10.2018г. до 17.03.2019г.
С молба от 8.11.2018г. Д.П., чрез адв. Ц.В., е предявила извънсъдебно претенцията си
за заплащане на обезщетение за претърпените вреди пред застрахователя ЗАД „Армеец“ АД-
гр.София.
След депозиране на допълнителни документи, изискани от застрахователя във връзка
с образуваната щета, с писмо от 5.02.2019г. Д.П. е уведомена, че ЗАД „Армеец“ АД няма
основание за заплащане на застрахователно обезщетение към този момент.
Първоинстанционният съд е допуснал и изслушал съдебномедицинска експертиза,
изготвена от д-р Н. Г.. От заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява,
че при настъпилото ПТП Д. Г. П. е получила: закрито счупване на лява раменна кост;
вътреставно закрито счупване на лявата голямопищялна кост. Според вещото лице
получените травми кореспондират с механизма на настъпване на ПТП-то. На пострадалата е
приложено оперативно лечение - открито наместване и фиксиране с метал на счупените
кости, както и медикаментозно лечение. Острите периоди на възстановяване са продължили
до около една година. Заключението е, че през първите три-четири месеца пострадалата е
търпяла болки със значителен интензитет и за в бъдеще ще търпи болки при физически
натоварвания и при определени климатични условия със слаб към среден интензитет.
Съгласно заключението на медицинската експертиза при пострадалата Д.П. са налице
остатъчни последици, изразяващи се в болезнени и ограничени движения в лява раменна
става и лява колянна става. В съдебно заседание, при изслушването вещото лице д-р Н. Г.
посочва, че най-вероятно няма да бъдат изваждани плаките, освен ако не настъпят някакви
усложнения. Вещото лице изяснява пред съда, че металните плаки ограничават походката на
ищцата-тя се движи бавно, накуцващо, щадящо с левия крак. Белезите от операциите са
видими и същите са с пожизнен характер. Вещото лице посочва, че при ищцата в раменната
става са болезнени движенията във всички посоки, а в лявата колянна става единствено
което ограничава е сгъването на коляното, като болките при слизане са в съответствие с
травмите.
Въззивният съд възприема заключението на съдебномедицинска експертиза,
изготвена от д-р Н. Г., тъй като е компетентно и обосновано.
От показанията на разпитаната по делото свидетелка С. Д., сестра на ищцата, се
установява, че е разговаряла с пострадалата след произшествието, когато тя се е намирала в
3
бърза помощ.Тогава ищцата й разказала какво се е случило, като по гласа й свидетелката
разбрала , че изпитва силна болка. По-късно, когато излязла от болницата, ищцата
споделила със свидетелката, че са й направени операции на лявото коляно и на лявото рамо.
В показанията си свидетелката Д. посочва, че ищцата не е можела да стъпва пет месеца по
никакъв начин и това й било забранено по медицински причини и през този период е била
на легло, като родителите й помагали в обслужването. През м. януари 2019 г. ищцата
постъпила за втори път в болницата за рехабилитация. Същата ползвала патерици само с
дясната ръка, тъй като не можела да се подпира на лявата ръка и ползвала чужда помощ. В
показанията си свидетелката Д. посочва, че ищцата осем месеца е била в болнични и че
инцидентът й се отразил, като през първите месеци тя е била много подтисната, липсвали й
социалните контакти, в продължение на шест месеца не била излизала, с изключение на
отиването в болницата за свалянето на конци и за раздвижването. Свидетелката съобщава,
че сега ищцата не е същият човек. Най-голямо затруднение тя изпитвала при слизане по
стълби. Ищцата споделяла за някакво убиване в лявото рамо и коляното. Не можела да
движи лявото си рамо. От показанията на същата свидетелка се установява, че лявата ръка
на ищцата е значително по-дебела и отпусната, а лявото й бедро е по-тънко от дясното.
Ищцата имала промяна в походката – клатушкаща се при движение. Разликата в дебелината
на левия и десния крайник и двата белега, които останали след операцията – на коляното и
на лявото рамо, карали ищцата да се срамува, да не иска да отиде на море, басейн, защото се
срамува да се съблече по бански и си мисли, че всички й се присмиват. Според показанията
на свидетелката, през първите няколко месеца, когато ищцата започнала да прохожда,
изпитвала силна болка в глезена на десния крак.
При тези данни от фактическа страна въззивният съд прави следните правни изводи:
Решението в частта, с която предявеният иск за неимуществени вреди, претърпени от
ищцата вследствие на ПТП, настъпило на 9.10.2018г. е уважен за сумата от 30000 лв., а
искът за имуществени вреди е уважен в пълния претендиран размер от 4 440.44лв., е влязло
в сила като необжалвано.
Въззивната жалба, в частта, с която се иска да се постанови решение, с което
ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата застрахователно обезщетение за
имуществени вреди в размер на 150 лв. за заплатените от нея разходи за рехабилитация по
вносна бележка от 20.02.2021г. следва да се остави без разглеждане като процесуално
недопустима. В тази част жалбата е недопустима, тъй като е без предмет-липсва
първоинстанционно решение по отношение на сумата от 150 лв., тъй като решението за
претендираните от ищцата имуществени вреди, с което предявеният иск за обезщетяване на
тези вреди е уважен изцяло, е влязло в сила. Освен това се претендира присъждане от
въззивния съд на разходи, които не са предмет на заявената претенция за имуществени
вреди.
Предмет на въззивното производство е решението, с което искът за неимуществени
вреди е отхвърлен за разликата над 30000лв. до 70000лв. Решението тази част е валидно и
допустимо.
Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и обсъди направените оплаквания, намира, че въззивната жалба на ищцата по
делото е частично основателна.
По безспорен начин по делото е установено основанието за възникване на прякото
право по чл. 432, ал.1 от Кодекса за застраховането срещу застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите на увреденото лице – Д. Г. П..
4
Предпоставките за възникване отговорността на застрахователя са наличието на
деликт, наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и
застрахователното дружество по застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите.
Извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на И. Г. И.,
управлявал лек автомобил „Ситроен Ксара“ с рег. № ВТ 32**** са установени с одобреното
от съда споразумение по НОХД № 1965/2019г. на Великотърновския районен съд.
Споразумението е равносилно на влязла в сила присъда и е задължително за съда, който
разглежда гражданскоправните последици от деянието /чл.300 от ГПК/. Не се оспорва от
страните факта на наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за виновния за произшествието И. И., към датата на увреждането.
Пострадалото лице е предявило извънсъдебно претенцията си пред застрахователя по реда
на чл. 380 от КЗ, като от страна на застрахователното дружество е последвал отказ.
С оглед задължителната сила на споразумението на наказателното общ характер дело
и наличието на вляло в сила решение до размера на уважената част от иска-30 000 лв.,
предявеният иск за неимуществени вреди е установен по основание.
В случая страните спорят относно размера на обезщетението за претърпените от
ищцата неимуществени вреди.
Задължението на застрахователя да обезщети причинените на ищцата
неимуществени вреди, зависи от деликтното обезщетение, при което е приложим принципа
за справедливо обезщетяване на болките и страданията съгласно чл.52 от ЗЗД.
Справедливото обезщетяване по смисъла на чл. 52 от ЗЗД означава да бъде определен онзи
паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от конкретното увредено
лице, но и всички онези неудобства, емоционални, физически и психически сътресения,
които съпътстват същите. Ето защо размерът на обезщетението следва да се определи при
преценка на конкретните обстоятелства – характерът на увреждането, последиците,
възрастта на увредения и др. Утвърдилата се съдебна практика приема, че при определяне
на дължимото застрахователно обезщетение следва да се отчитат и конкретните
икономически условия, а като ориентир за размера на обезщетенията би следвало да се
вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за
определяне на обезщетенията момент/момента на увреждането/.
При определяне размера на дължимото на ищцата Д. Г. П. обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди-болки и страдания въззивният съд взе предвид
следните обстоятелства: броя и вида на уврежданията- закрито счупване на лява раменна
кост, довело до трайно затрудняване на двигателната и хватателната функция на горния ляв
крайник за срок от 5 месеца; вътреставно закрито счупване на лявата голямопищялна кост,
довело до трайно затрудняване на опорно двигателната функция на долния ляв крайник за
срок от 8 месеца; проведеното лечение-непосредствено след произшествието ищцата е била
на лечение в болница в продължение на шест дни, където е било предприето оперативно
лечение- открито наместване и фиксиране с метал на счупените кости, след което е била на
домашно лечение, проведена е и рехабилитация; ползван е отпуск по болест от 9.10.2018г.
до 17.03.2019г.; изпитваните от ищцата болки и страдания-през първите три-четири месеца
тя е търпяла болки със значителен интензитет, като същата и за в бъдеще ще търпи болки
при физически натоварвания и при определени климатични условия със слаб към среден
интензитет; изпитваните от ищцата неудобства в ежедневието поради невъзможността да се
придвижва-в продължение на пет месеца пострадалата Д.П. е била на легло; неудобствата от
необходимостта да бъде обслужвана и подпомагана от близките си, поради невъзможността
да се движи и обслужва; възрастта на ищцата към момента на произшествието-49 години;
5
отражението на травмите върху психическото състояние на ищцата – през първите месеци,
особено когато била на легло, ищцата била много подтисната; периода на
нетрудоспособност, вследствие на причинените травми- шест месеца; периода на
възстановяване-около една година; наличието на остатъчни негативни последици-
болезнени и ограничени движения в лява раменна става и лява колянна става, белези от
операциите, които са видими и същите са с пожизнен характер според заключението на
медицинската експертиза, металните плаки ограничават походката на ищцата-тя се движи
бавно, накуцващо, щадящо с левия крак, изпитва болки при слизане по стълби.
Съобразявайки горните обстоятелства, икономическите условия в страната към
момента на уврежданията, получени при ПТП-9.10.2018г. и съобразно критерия за
справедливост по чл.52 от ЗЗД въззивният съд намира, че следва да бъде определено
обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди-болки и страдания в размер
на 50 000 лв. Този размер на обезщетение представлява справедлив еквивалент на
претърпените от Д.П. неимуществени вреди. Не са налице предпоставки в случая за
определяне на обезщетение за неимуществени вреди в по-висок размер от посочения.
Върху обезщетението от 50 000 ответното застрахователно дружество дължи
законна лихва, считано от 06.02.2019г. до изплащането.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск с правно основание
чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането от Д. Г. П. против ЗАД “Армеец“ АД-гр.София за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е основателен и доказан в размер на
50 000 лв.
С оглед на изложеното първоинстанционното решение следва да бъде отменено в
частта, с която предявеният иск по чл.432 ал.1 от КЗ е отхвърлен за сумата над 30 000 лв. до
50 000 лв. и вместо него да се постанови решение, с което ответното застрахователно
дружество да бъде осъдено да заплати на ищцата Д.П. още 20 000 лв./над присъдените с
първоинстанционното решение 30 000 лв./ като обезщетение за претърпените
неимуществени вреди от причинените телесни увреждания при ПТП на 9.10.2018г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 06.02.2019г. до окончателното изплащане.
В останалата обжалвана част, с която предявеният иск по чл.432 ал.1 от КЗ е
отхвърлен за сумата над 50 000лв. до 70 000 лв. решението на първоинстанционния съд
следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото ответното застрахователно дружество следва да бъде
осъдено да заплати по сметка на Апелативен съд–Велико Търново сумата от 400 лв.
държавна такса за въззивното производство върху уважената част от иска в тази инстанция.
При този изход на делото ЗАД „Армеец“ АД-гр.София следва да бъде осъдено да
заплати на „Адвокатско дружество В. и Б.“ на основание чл.38 ал.2 от ЗА сумата от 1038
лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на
жалбоподателката Д.П. пред въззивната инстанция, определено по Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и съобразно уважената част от
въззивната жалба, с включен ДДС.
С оглед изхода да делото жалбоподателката Д.П. следва да бъде осъдена да заплати
на ЗАД „Армеец“ АД-гр.София сумата от 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение за
производството пред настоящата инстанция, съобразно отхвърлената част от жалбата.
По частната жалба:
6
С решението първостепенният съд е осъдил ответното дружество да заплати на
„Адвокатско дружество В. и Б.“ сумата от 750 лв. за адвокатско възнаграждение за оказаната
безплатна правна помощ на Д. Г. П..
С молба по реда на чл.248 от ГПК адвокат Ц.В. е поискала изменение на решението в
частта за разноските като присъдената сума на „Адвокатско дружество В. и Б.“ да бъде
увеличена до размер на 2006.07 лв., дължимо адвокатско възнаграждение, съобразно
уважената част от двата иска/1357.08 лв. възнаграждение с включен ДДС по иска за
неимуществени вреди и 648.99 лв. с включен ДДС по иска за имуществени вреди.
С определение от 31.03.2021г., по т.д. № 57/2019г., постановено по реда на чл.248 от
ГПК Великотърновският окръжен съд е оставил молбата за изменение на решението в частта
за разноските без уважение като неоснователна.
Въззивният съд намира, че обжалваното определение е неправилно.
Съдът неправилно е изчислил дължимото адвокатско възнаграждение за оказаната
безплатна правна помощ на ищцата. Правната помощ е оказана по два обективно съединени
иска. Адвокатското възнаграждение, което са дължи на основание чл.38 ал.2 от ЗА следва да
се изчисли съобразно Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и съразмерно с уважената част от исковете. Върху така определеното
адвокатско възнаграждение следва да се начисли ДДС съгласно §2а от ДР на Наредба №
1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който е неразделна част
от дължимото адвокатското възнаграждение, тъй като адвокатското дружество е
регистрирано по ДДС. За защитата по предявения иск за неимуществени вреди, съобразно
Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения с оглед
размера на предявения иск и при съобразяване уважената част от иска в първата инстанция,
дължимото адвокатско възнаграждение е 1352.56 лв. с включен ДДС, а по иска за
имуществени вреди, който е уважен изцяло, дължимото адвокатско възнаграждение е 648.99
лв. с включен ДДС. Общият размер на дължимите за производството пред първата
инстанция адвокатски възнаграждения е 2001.55 лв. с включен ДДС. С решението са
присъдени само 750 лв., поради което следва да се присъдят още 1251.55 лв. с включен ДДС.
С оглед на изложеното обжалваното определение следва да се отмени и вместо него да се
постанови определение, с което да се измени първоинстанционното решение като на
„Адвокатско дружество В. и Б.“ се присъдят още 1251.55 лв. като адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ищцата пред първата инстанция.
Водим от горното Великотърновският апелативен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивната жалба на Д. Г. П. от гр. Велико Търново,
в частта, с която се иска да се постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да
заплати на ищцата застрахователно обезщетение за имуществени вреди в размер на 150 лв.
за заплатените от нея разходи за рехабилитация по вносна бележка от 20.02.2021г., като
процесуално недопустима.
ОТМЕНЯ решение № Р-7 от 14.01.2021г. на Окръжен съд-Велико Търново,
постановено по т.д. № 57/2019г. по описа на същия съд, в частта, с която е отхвърлен
предявения от Д. Г. П. против ЗАД „Армеец“ АД - гр. София иск с правно основание чл.432
7
ал.1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 30 000лв.
до 50 000 лв., вместо което постановява:
ОСЪЖДА на основание чл.432 ал.1 от КЗ Застрахователно акционерно дружество
„Армеец” АД-гр. София, със седалище и адрес на управление гр.София, ******* с ЕИК
*********, да заплати на Д. Г. П. от гр. Велико Търново ********** с ЕГН ********** още
20 000 лв./разликата над 30 000лв. до 50 000лв./ като обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди, получени при ПТП настъпило на 9.10.2018г., ведно със законната
лихва от 06.02.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решение № Р-7 от 14.01.2021г. на Окръжен съд-Велико Търново,
постановено по т.д. № 57/2019г. по описа на същия съд, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „Армеец” АД-гр. София, със
седалище и адрес на управление гр.София, ******* с ЕИК ********* да заплати по сметка
на Апелативен съд-Велико Търново сумата от 400 лв., представляваща ДТ върху уважената
част от иска в тази инстанция.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „Армеец” АД-гр. София, със
седалище и адрес на управление гр.София, ******* с ЕИК ********* да заплати на
основание чл.38 ал.2 от ЗА на „Адвокатско дружество В. и Б.“ сумата от 1038 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на
жалбоподателката Д.П. пред въззивната инстанция, с включен ДДС.
ОСЪЖДА Д. Г. П. от гр. Велико Търново ********** с ЕГН ********** да заплати
на Застрахователно акционерно дружество „Армеец” АД-гр. София, със седалище и адрес на
управление гр.София, ******* с ЕИК ********* сумата от 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение за производството пред настоящата инстанция.
ОТМЕНЯ определението от 31.03.2021г. на Окръжен съд-Велико Търново,
постановено по т.д. № 57/2019г. по описа на същия съд, вместо което постановява:
ИЗМЕНЯ решение № Р-7 от 14.01.2021г. на Окръжен съд-Велико Търново,
постановено по т.д. № 57/2019г. по описа на същия съд, в частта за разноските като:
ОСЪЖДА на основание чл.38 ал.2 от ЗА Застрахователно акционерно дружество
„Армеец” АД-гр. София, със седалище и адрес на управление гр.София, ******* с ЕИК
********* да заплати на „Адвокатско дружество В. и Б.“ на основание чл.38 ал.2 от ЗА още
1251.55 лв. като адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на
ищцата Д.П. пред първата инстанция, с включен ДДС.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8