ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 552
гр. ХАСКОВО, 04.06.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Р.З. Т.
като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно гражданско
дело № 20245600500733 по описа за 2024 година
Производството е по чл.435, ал.4 от ГПК.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – „Е.“ ЕООД – гр.*** е
останал недоволен от действията на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/
Николета Кавакова, извършени по изпълнителното дело № 20239290400125 и
изразяващи се в насочване на принудително изпълнение – опис, оценка и
публична продан върху движими вещи – 37 000 бр. бутилирано вино „Кастра
Руба“ 2015 и 37 000 бр. “Бътърфлай с Рок“, с искане за отмяната им,
обосновано с твърдения за това, че описаните движими вещи не са
собственост на длъжника по изпълнението – „Б.У.И.“ АД, а негова
собственост по силата на договор за покупко – продажба от 27.10.2015 год.,
изменен с анекси от 07.03.2016 год., от 25.02.2019 год. и от 27.01.2023 год., по
силата на които страните постигнали съгласие за замяна на закупените през
2015 год. вина от същия клас - червено сухо вино SyCs 1201, бут. 0.75 л. и
червено вино SyCs 1501, бут. 0.75 л. да бъдат заменени с Кастра руба 2015 ,
бут. 0.75 л. и Бътърфлай Рок 15, бут.0.75 л. По силата на възмезден договор от
01.11.2015 год., сключен с „Т.“ АД, жалбоподателят му възложил да съхранява
закупеното от него бутилирано вино. Със споразумение от 12.11.2015 год.,
Ж.Е.А. се съгласил да замести жалбоподателя в дълга му към „Б.У.И.“ АД, до
размера на задължението му за заплащане на сумата от 598 260 лева,
възникнало по силата на цитирания по-горе договор за покупко – продажба,
като останалата част от цената на закупената скока – разликата до
договорената цена от 1 184 280 лева, с ДДС била изплатена от купувача –
жалбоподател. На 30.04.2018 год., жалбоподателят сключил договор с „Т- У.“
ЕООД, имащ за предмет съхранение на вещите, придобити с договора за
покупко – продажба от 27.10.2015 год., изменен с цитираните по-горе анекси.
1
В срока по чл.436, ал.3 от ГПК е постъпило
становище от взискателя - „Централна кооперативна банка“ АД –
гр.***/Банката/, със съображения за неоснователност на жалбата. Излага
доводи за това, че всички количества бутилирано вино, собственост на
длъжниците по изпълнението - „Б.У.И.“ АД и „Т- У.“ ЕООД са предмет на
учреден в полза на Банката, особен и търговски залог за обезпечаване на
вземанията й по сключени с длъжниците договори за кредит, като
учредяването на залога предшествало сключването на договора за покупко –
продажба, въз основа на който жалбоподателят обосновавал собственически
права по отношение на описаните по-горе движими вещи, поради което
същият не можел да й се противопостави.
Постъпили са мотиви от ЧСИ Николета
Кавакова с доводи за недопустимост на жалбата, обосновани с твърдения за
това, че към момента на извършване на описа на процесните движими вещи –
07. и 08.02.2023 год., същите са били във владение на длъжника - „Б.У.И.“ АД,
а не на жалбоподателя, и за неоснователност на жалбата, с доводи за това, че в
полза на Банката – взискател са учредени три особени залога върху цялото
търговско предприятие на заложния длъжник и залогодател „Б.У.И.“ АД, като
поради неизпълнение на задълженията, Банката е подала заявления за
вписване на пристъпването към изпълнение на 20.12.2022 год. и на 05.01.2023
год., след което имуществото на залогодателя е преминало в разпореждане на
заложния кредитор и извършеното след това разпореждане се явява
непротивопоставимо на Банката.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Производството по изпълнително дело № 125 /
2023 год. по описа на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ Николета Кавакова е
образувано по молба с вх. № 09309 от 30.01.2023 год., подадена от „Централна
кооперативна банка“ АД – гр.*** /Банката/ и представени с нея изпълнителен
лист № 553 от 22.12.2022 год., издаден по ч.гр.д.№ 1105 / 2022 год. по описа
на Районен съд – Харманли; изпълнителен лист № 554 от 22.12.2022 год.,
издаден по ч.гр.д. № 1106 / 2022 год. по описа на Районен съд – Харманли и
изпълнителен лист № 555 от 22.12.2022 год., издаден по ч.гр.д. № 1107 / 2022
год. по описа на Районен съд – Харманли, срещу длъжниците - „Т - У.“ ЕООД
– гр.*** и „Б.У.И.“ АД – с.***, отговорността на които е ангажирана при
условията на солидарност.
С молбата са представени и следните
документи: 1. Договор за особен залог на търговско предприятие към договор
за банков кредит реф.№ *** год., сключен на 02.02.2016 год. между Банката –
взискател и длъжника „Б.У.И.“ АД, за обезпечаване вземанията на Банката
като заложен кредитор по посочения договор за банков кредит, имащ за
предмет учредяване от залогодателя в полза на Банката на особен залог върху
търговското предприятие на дружеството, като съвкупност от права,
задължения и фактически отношения в състоянието, в което се намира към
момента на сключване на договора, без предаване на управлението на
2
предприятието и държането на материалните активи, включени в него, в това
число и право на собственост върху регистрирани марки - „CASTRA RUBRA“
и „BUTTERFLAY S ROCK“, вписан на 12.02.2016 год.; 2. Договор за особен
залог на търговско предприятие към договор за банков кредит реф.№ *** год.,
сключен на 14.09.2015 год. между Банката – взискател и длъжника „Б.У.И.“
АД, за обезпечаване вземанията на Банката като заложен кредитор по
посочения договор за банков кредит, имащ за предмет учредяване от
залогодателя в полза на Банката на особен залог върху търговското
предприятие на дружеството, като съвкупност от права, задължения и
фактически отношения в състоянието, в което се намира към момента на
сключване на договора, без предаване на управлението на предприятието и
държането на материалните активи, включени в него, в това число и право на
собственост върху регистрирани марки - „CASTRA RUBRA“ и
„BUTTERFLAY S ROCK“, вписан на 25.09.2015 год.; 3. Договор за особен
залог на търговско предприятие към договор за банков кредит реф.№ *** год.,
сключен на 14.09.2015 год. между Банката – взискател и длъжника „Т – У.“
ЕООД“, за обезпечаване вземанията на Банката като заложен кредитор по
посочения договор за банков кредит, имащ за предмет учредяване от
залогодателя в полза на Банката на особен залог върху търговското
предприятие на дружеството, като съвкупност от права, задължения и
фактически отношения в състоянието, в което се намира към момента на
сключване на договора, без предаване на управлението на предприятието и
държането на материалните активи, включени в него, вписан на 25.09.2015
год.
На 03.02.2023 год. са връчени покани за
доброволно изпълнение на длъжниците по изпълнението - „Б.У.И.“ АД и „Т –
У.“ ЕООД.
На 07.02.2023 год. е изготвен протокол за опис
на движими вещи, продължил и на следващия ден – 08.02.2023 год., на който
са присъствали представители на длъжниците, от страна на които е заявено, че
част от описаното бутилирано вино е собственост на външен вложител -
„В.Д.“ ЕООД, в подкрепа на което твърдение не са представени доказателства.
Видно от писмо от 13.02.2023 год. на
Изпълнителна агенция по лозата и виното е, че „Б. У. И.“ АД не е вписано в
лозарския регистър като винопроизводител. Дружеството било вписано като
гроздопроизводител на 25.03.2019 год. В писмото се посочва още, че „Т – У.“
ЕООД е вписано като винопроизводител в лозарския регистър с два
производствени обекта – винарски изби в с.***, Община ***.
По изпълнително делото е изготвено и
представено заключение за оценката на наличните наливни и бутилирани
вина, връчено на длъжниците по изпълнението на 29.06.2023 год., от страна на
които не са постъпили възражения против оценката.
На 06.07.2023 год. от длъжниците „Б.У.И.“ АД
и „Т – У.“ ЕООД са постъпили възражения, че част от описаните и оценени
вина са собственост на трети лица, в това число и жалбоподателя в
3
настоящото производство - „Е.“ ЕООД, в подкрепа на което са представили
договор за покупко – продажба от 27.10.2015 год., сключен между
жалбоподателя и длъжника „Б.У.И.“ АД, фактури и банково извлечение.
С молба от 24.07.2023 год., подадена от Банката
– взискател е направено искане за насрочване на публична продан на
бутилирано вино, собственост на длъжниците по изпълнението.
С протоколи от 12.04.2023 год. на ЧСИ са
насрочени публични продани на запорирани и описани движими вещи,
собственост на длъжниците, по отношение на които е учреден залог в полза на
взискателя.
Поради обявяването им за нестанали е
насрочена втора публична продан с протоколи от 27.09.2023 год., също
обявена за нестанала поради непостъпили наддавателни предложения.
От страна на Банката – взискател е поискано
определяне на нова начална цена на движимите вещи – бутилирано и наливно
вино, възложено на същото вещо лице И., от страна на което е представено
заключение.
С протоколи от 03.11.2023 год. е насрочена нова
публична продан на движимите вещи, която да се извърши в периода от
08.11.2023 год. до 08.12.2023 год.
С молба от 07.12.2023 год., подадена от Банката
– взискател е направено искане за спиране на публичните продани на наливно
и бутилирано вино. На същия ден е постъпила молба за насрочване
извършването на публична продан на посочените вещи, като с протоколи от
22.12.2023 год. на ЧСИ са насрочени публични продани за периода от
30.12.2023 год. до 30.01.2024 год.
С постановления от 21.02.2024 год. на ЧСИ на
Банката – взискател са възложени движими вещи – бутилирани вина,
собственост на длъжниците по изпълнението.
С молба от 28.05.2024 год., подадена от
взискателя е поискано насрочването на публична продан на движими вещи –
бутилирани вина, собственост на длъжниците по изпълнението, в това число и
37 000 бр. бутилки от 0.750 л. „Кастра Руба“ 2015 и 37 000 бр. бутилки от
0.750 л. „Бътерфлайс рок“ 15, по отношение на които жалбоподателят заявява
собственически права.
С протокол от 04.06.2024 год. е насрочена
публична продан на посочените по-горе движими вещи.
Срещу провеждането на проданта са постъпили
възражения от длъжника „Б.У. И.“ АД, с твърдения за това, че виното не е
негова собственост, а на трети лица, в това число и жалбоподателя в
настоящото производство, от „Е.Д.И.“ ЕООД, от „В.Д.“ ЕООД и от „Е.“ ЕООД,
с доводи, че част от вината – предмет на насрочената публична продан са
тяхна собственост.
В отговор на изискани от ЧСИ справки от
4
Министерство на финансите, Агенция „Митници“, Териториална дирекция
Митница Пловдив и съответно от НАП са изпратени писмо, входирано с №
81321 от 27.07.2023 год., от съдържанието на което се установява, че „Т- У.“
ЕООД е лицензиран складодържател по смисъла на ЗАДС, с лицензии за
управление на три данъчни склада, като в периода от 27.10.2015 год. до
08.02.2023 год. в данъчните складове на дружеството са се съхранявали
акцизни стоки – тихи вина, собственост на „Е.Д.И.“ ЕООД, Е.“ ЕООД и „В.Д.“
ЕООД, в различни периоди и количества, и писмо от 21.08.2023 год., от
съдържанието на което се установява, че през периода от 27.10.2015 год. до
10.02.202023 год., длъжниците по изпълнението не са подавали заявления по
чл.47 а от ЗАДС.
С молба от 18.07.2024 год., подадена от
жалбаподателя в настоящото производство до ЧСИ, са представени следните
документи: 1. Договор за покупко – продажба от 27.10.2015 год., сключен
между длъжника по изпълнението „Б.У.И. АД – гр.*** – продавач и
жалбоподателя в настоящото производство – „Е.“ ЕООД – гр.*** – купувач на
червено сухо вино, в това число 37 000 бр. бутилки „VD 11“ 0.750 л. и 37 000
бр. „SyCS“ 1201 0.750 л., съгласно Приложение № 1, на обща стойност 1 184
280 лева, с ДДС, платима в срок до 31.12.2015 год., за която сума е издадена
фактура № 15 от 28.10.2015 год.; 2. Договор от 01.11.2015 год., по силата на
който „Е." ЕООД – гр.*** е предоставил на „Т.“ АД – гр.***, за съхранение и
отговорно пазене, в наети складови помещения в гр.***, бутилирано вино,
собственост на „Е.“ ЕООД, съгласно цитирания по-горе договор за покупко –
продажба, при месечно възнаграждение от 900 лева, с ДДС; 3. Ревизионен акт
от 10.09.2016 год.; 4. Договор от 30.04.2018 год. по силата на който „Е.“ ЕООД
– гр.*** е предоставил на „Т-У.“ ЕООД, за съхранение и отговорно пазене, в
помещения на последния, находящи се във винарна изба, собственост на
дружеството в с.***, бутилирано вино, собственост на „Е.“ ЕООД, неописано
по вид и количество, срещу възнаграждение; 5. Анекс от 29.06.2018 год. към
договора от 30.04.2018 год., с който е изменена базата за изчисляване на
дължимия наем; 6. 6 бр. снимки; 7. Анекс № 1 от 07.03.2016 год. към договор
за покупко – продажба на вино от 27.10.2015 год. за изменение на чл.5 от
последния с договорена възможност за замяна на закупеното вино; 8. Анекс №
2 от 25.02.2019 год. към договор за покупко – продажба на вино от 27.10.2015
год., за замяна на 37 000 бр. бутилки червено сухо вино „VD 11“ 0.750 л. с
37 000 бр. бутилки червено вино „SyCs“ 1501; 9. Анекс № 3 от 27.01.2023 год.
към договор за покупко – продажба на вино от 27.10.2015 год., за замяна на
червено сухо вино „SyCs“ 1201, бут. 0.75 л. и червено вино „SyCs“1501, бут.
075 л. да бъдат заменени с 37 000 бр. Кастра Рубра 2015, бут.0.75 л. и 37 000
бр. Бътерфбайс Рок 15, бут.0.75 л.; 10. Кредитно известие от 27.01.2023 год.;
11. Фактура № 2969 от 27.01.2023 год. и 12. 2 бр. оборотни ведомости.
С разпореждане от 30.07.2024 год. на ЧСИ,
молбата на „Е.“ ЕООД за прекратяване на изпълнението върху 74 000 бр.
бутилирано вино „Кастра руба“ и „Бътърфлай Рок“, реколта 2015 г., е оставена
без уважение, с доводи за това, че върху имущество били налице
противопоставими заложни права в полза на пристъпилия към изпълнение
5
заложен кредитор и взискател по изпълнението – „ЦКБ“ АД.
За връчване на разпореждането е изготвено
съобщение с изх. № 44564 от 30.07.2024 год., с възможност за обжалването му
в двуседмичен срок.
При разглеждане на делото пред въззивния съд
по искане на жалбоподателя се събраха гласни доказателства, чрез разпита на
посочената от него свидетел Р.А.П., от показанията на която се установява, че
е работила като *** при длъжника по изпълнението „Б.У.И.“ АД, от момента
на учредяването му – 2015 год. до пролетта на 2024 год. През 2015 год. е бил
сключен договор за продажба на вино, с „Е.“ ЕООД. Виното се съхранявало в
данъчен склад, бидейки акцизна стока. Първоначално складът се управлявал
от „Т.“, а впоследствие от „Т – У.“, с които „Е.“ имал сключени договори за
съхраняване на виното, считано от 2015 год. Складът се намирал в с.-***,
Община ***. Част от виното било продадено. В началото на месец януари 2023
год. е бил сключен анекс за замяна на виното – „Е.“ пожелал да замени по-
старите реколти с по-нови. Към месец февруари 2023 год. в склада в с.*** се
намирали 37 000 бр. бутилки „Кастра руба“ и 37 000 бр. бутилки „Бътърфлайс
рок“. Във връзка със замяната, свидетелката осчетоводила фактура и кредитно
известие, отразени в дневниците на ДДС. Стоката не била напускала
територията на данъчния склад. Имало техническо преместване в рамките на
територията на данъчния склад, така, че вината, собственост на „Е.“ да бъдат
обособени на едно място, поставени в палети, подредени едно върху друго и с
надписи, че виното е собственост на „Е.“, с описание на бранда, годината и
броя бутилки. Ламинираните табели се слагали най-отпред на всяко пале, с
посочване на броя им. В складовете се съхранявало и вино на други фирми.
Като писмени доказателства от страна на
въззивамения „ЦКБ“ АД – взискател по изпълнението са представени
следните документи: 1. Договор за банков кредит реф. № *** год., сключен
между „ЦКБ“ АД, „Б.У.И.“ АД – кредитополучател и „Т-У.“ ЕООД –
солидарен длъжник, в изпълнение на който Банката е предоставила на
крудитополучателя кредит в размер на 5 894 000 евро, вземанията по който са
обезпечени и с първи по ред особен залог на търговското предприятие на
кредитополучателя, включващ недвижими имоти, движими вещи, ДМА,
търговски марки, продукция и др. – съгласно опис, включително и право на
собственост върху регистрирани марки, в това число – „CASTRA RUBRA“ и
„ BUTTERFLY S ROCK“, и търговски залог на движими вещи – стоки –
бутилирано и наливно вино, собственост на кредитополучателя, съгласно
опис; 2. Договор за банков кредит реф. № *** год., сключен между „ЦКБ“ АД,
„Б.У.И.“ АД – кредитополучател и „Т-У.“ ЕООД – солидарен длъжник, в
изпълнение на който Банката е предоставила на крудитополучателя кредит в
размер на 1 977 000 евро, вземанията по който са обезпечени с втори по ред
особен залог на търговското предприятие на „Б.У.И.“ АД, включващ
недвижими имоти, движими вещи, ДМА, търговски марки, продукция и др. –
съгласно опис, включително и право на собственост върху регистрирани
марки, в това число – „CASTRA RUBRA“ и „ BUTTERFLY S ROCK“, и
търговски залог на движими вещи – стоки – бутилирано и наливно вино,
6
собственост на кредитополучателя, съгласно опис; 3. Договор за особен залог
на търговско предприятие към Договор за банков кредит реф. № *** год.; 4.
Договор за особен залог на търговско предприятие към Договор за банков
кредит реф. №*** год.; 5. Договор за търговски залог на движими вещи към
договори за банков кредит с реф. № *** год. и реф. № № *** год.; 6. Договор
за влог / отговорно пазене от 14.09.2015 год., сключен между „ЦКБ“ АД –
заложен кредитор, „Б.У.И.“ АД – собственик, кредитополучател и залогодател,
и „Т.“ АД; 6. Приемо – предавателен протокол към договор за влог /отговорно
пазене от 14.09.2015 год.; Справки – извлечения от търговския регистър по
партидата на длъжника „Б.У.И.“ АД, видно от които е, че залозите са вписани
на 18.09.2015 год., заявленията за вписване на обстоятелства относно залог на
търговско предприятие – съгласие за пристъпване към изпълнение от
05.01.2023 год.
При така установената по делото фактическа
обстановка, съдът намира жалбата, подадена на основание чл.435, ал.4 от ГПК
от „Е.“ ЕООД – гр.*** - трето на изпълнението лице срещу действията на
съдебния изпълнител, с изложени в нея доводи, че изпълнението е насочено
върху движими вещи, които не са собственост на длъжника по изпълнението,
за недопустима, доколкото по делото не се доказа по безспорен и несъмнен
начин, че процесните движими вещи, по отношение на които жалбоподателя
твърди, че са негова собственост, са били в негово владение към момента на
налагане на запора с извършване на описа, сторено на 07. и 08.02.2023 год.
Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.4 от ГПК,
трето лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител само когато
изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или
предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират във владение на това
лица. С право на жалба срещу незаконосъобразно предприето от съдебния
изпълнител действие разполагат само тези трети на изпълнителния процес
лица, които упражняват фактическа власт върху вещите към момента на
насочване на принудителното изпълнение върху тях, защото посягането върху
тяхно имущество за чужд дълг, извън случаите на чл.429, ал.3 от ГПК, е
незаконно.
Следователно една от абсолютните процесуални
предпоставки, обуславящи възникването и съществуването на право на жалба
по чл.435, ал.4 от ГПК, представлява обстоятелството, вещта, върху която се
насочва изпълнението, да е във владение на третото на изпълнението лице. В
този случай законодателят е приел, че се опровергава веригата от житейските
и законните презумпции, обуславящи доказването на факта, че длъжникът по
изпълнението не е собственик на движимите вещи, предмет на запора – по
правилото „който държи дадена движима вещ, я държи за себе си /арг. чл.69 от
ЗС/, а който я държи за себе си е неин собственик – арг. чл.465 от ГПК.,
поради което с разпоредбата на чл.435, ал.4 от ГПК се защитава владението
като вещно правомощие, включено в сложното субективно право на
собственост, и което овластява носителя на това вещно право да упражнява
фактическата власт върху определен корпорален обект /вещ/. Следователно,
активно процесуално легитимиран да обжалва насочването на изпълнението
7
срещу чужди на длъжника по изпълнението вещи е само третото на
изпълнението лице, което е било във владение към момента на запора. В
случай, че това трето лице е собственик на вещите, но не е упражнявало
фактическа власт върху тях към момента на налагането на запора, същото има
друг път за защита на своето вещно право – по исков ред.
В разглеждания случай запорираните с
описването им от ЧСИ, движими вещи са намерени в склад, собственост на
длъжника по изпълнението „Т – У.“ ЕООД, едноличен собственик на капитала
на което дружество е другият длъжник по изпълнението „Б.У.И.“ АД. В
протоколите за опис е отразено, че част от описаните бутилирани вина са
собственост на трето на изпълнението лице, а именно – на „В.Д.“ ЕООД, в
подкрепа на което не са представени доказателства. В протоколите за опис,
които по своята правна същност представляват официален свидетелстващ
документ, липсва изрично отбелязване, което да обективира изявление на
представители на длъжниците, че собственик на процесните вещи,
представляващи част от описаните такива е жалбоподателят в настоящото
производство. Представеният от жалбоподателя и приет като писмено
доказателство по делото, договор от 30.04.2018 год., сключен между „Е.“
ЕООД – гр.*** и „Т – У.“ ЕООД, за съхранение и отговорно пазене на
бутилирано вино, собственост на жалбоподателя, не опровергава
презумпцията по чл.69 от ЗС, доколкото цитираното в договора като
приложение, което да съдържа описание на марката и реколтата на вината, не
е представено и съответно не е прието като писмено доказателство. От друга
страна, цитираният договор за съхранение и отговорно пазене е сключен
преди замяната на закупените от жалбоподателя през 2015 год., бутилирано
вино, поради което същото не би могло да бъде предмет на договора за
съхранение, което само по себе си обосновава извод за недоказаност на
твърдението на жалбоподателя, че към момента на налагане на запора,
извършено с описа на процесните движими вещи, същите да са били в
държане на лице, намиращо се в договорни отношения с жалбоподателя, т.е че
последният да е осъществявал фактическа власт чрез другиго. Изложеният от
жалбоподателя довод за това, че притежаваните от него бутилки вино са били
обозначени с табели, от съдържанието на които можело да се установи, че той
е собственик на описаните бутилки, не се подкрепя от събраните по делото
доказателства. Представените в тази насока и приети като веществени
доказателства снимки не следва да бъдат ценени като доказателства,
установяващи твърдението на жалбоподателя, доколкото същите са изготвени
по време на извършената ревизия, приключила с акт от 2016 год., доколкото
твърдението на жалбоподателя е, че е придобил собствеността на процесните
движими вещи – 37 000 бр. бутилирано вино „CASTRA RUBRA“ и 37 000 бр.
бутилирано вино „BUTTERFLY S ROCK“, по силата на Анекс № 3 от
27.01.2023 год. към договор за покупко – продажба на вино от 27.10.2015 год.,
за замяна на червено сухо вино „SyCs“ 1201, бут. 0.75 л. и червено вино
„SyCs“1501, бут. 075 л., с 37 000 бр. Кастра Рубра 2015, бут.0.75 л. и 37 000
бр. Бътерфлайс Рок 15, бут.0.75 л. Установените от показанията на
свидетелката П. обстоятелства, че вината, собственост на жалбоподателя,
8
били обособени в склада на едно място, поставени в палети, подредени едно
върху друго, на всяко от което имало поставена ламинирана табела, с
посочване на броя и собственика, следва да бъдат ценени през призмата на
чл.172 от ГПК, отчитайки в тази връзка обстоятелството, че същата е заемала
длъжността *** в предприятието на длъжника „Б.У.И.“ АД за периода от 2015
год. до пролетта на 2024 год. От друга страна, от показанията на свидетелката
не се установява по категоричен начин, че табели, обозначаващи процесните
вина като такива, собственост на жалбоподателя са съществували и към
момента на извършване на описа през м.02.2023 год.
В подкрепа на извода за недопустимост на
жалбата следва да се посочи и това, че към момента на подаването й –
06.08.2024 год., процесните движими вещи, по отношение на които
жалбоподателят заявява собственически права, са продадени на публична
продан, като за купувач на същите е обявена Банката – взискател,
обстоятелство, заявено в съдебно заседание от законния представител на
взискателя, неоспорено от жалбоподателя. Последиците от извършена
публична продан на движими вещи, са уредени в нормата на чл.482 от ГПК,
включително и тези, регламентиращи правата на предишния собственик,
установени в производство по чл.440 от ГПК, в рамките на което исково
производство може да бъде релевирано и въведеното в писмената защита,
подадена от жалбоподателя, възражение за погасяване на залога, учреден от
длъжника по изпълнението в полза на взискателя, основани на нормата на
чл.7 от ЗОС.
Изводът за недопустимост на жалбата, в частта с
която се иска отмяна на описа, оценката и продажбата на процесните движими
вещи се обосновава и с това, че съгласно чл.482, ал.1 от ГПК, извършената
продажба не може да бъде обжалвана или оспорвана по исков ред, в това
число и действията, предшестващи извършването й – описа и оценката на
движимите вещи.
В подкрепа на изложените по-горе доводи
следва да се посочи и това, че съгласно чл.32, ал.3 от Закона за особените
залози, с вписването на пристъпването към изпълнение заложеното
имущество преминава в разпореждане на заложния кредитор – Банката –
взискател, който има право да вземе мерки за запазването му, да го управлява
и да го продаде. В случая, действията по управление включват и действия по
държане, което само по себе си е достатъчно да опровергае твърдението на
жалбоподателя, че към момента на запора, извършен с описа на процесните
движими вещи, същите са били в негово държане.
Мотивиран така, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба,
подадена от „Е.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
– гр.*** представлявано от управителя К.К.В., с адрес за призоваване – гр.***
9
– адвокат М.Е.–Т., против действията на Частен съдебен изпълнител
Николета Кавакова, извършени по изпълнително дело № 20239290400125 и
обективирани в разпореждане с изх.№ 44541 от 30.07.2024 год., и искане,
обективираното в жалбата за отмяна на действията на съдебния изпълнител,
изразяващи се в опис, оценка и публична продан на движими вещи – 37 000
бр. бутилирано вино „Кастра Руба“ 2015 и 37 000 бр. бутилирано вино
„Бътърфлай с Рок“, като процесуално недопустима.
Определението може да се обжалва пред
Апелативен съд – Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10