Пловдивска районна прокуратура е внесла обвинителен
акт срещу П.Я.З. с ЕГН ********** за извършено престъпление по чл. 343а, ал. 1,
б. „а“ вр. с чл. 343, ал. 1, б. „б“ вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, за това, че на
20.06.2018 г. в с.Калековец, обл.Пловдивска на ул.“Цар Симеон І“, при
управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Тойота“, модел
„Корола“ с рег. № ***, е нарушила правилата за движение, а именно: - чл.21 ал.1 от Закон за движение по пътищата
- „при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е
забранено да превишава следните стойности на скоростта в километри, за пътно
превозно средство от категория „В“ – 50 км/ч. в населено място“, като по непредпазливост е причинила на В.Й.Й.
ЕГН ********** тежка телесна повреда, изразяваща се в тежка черепно-мозъчна
травма със счупване на черепа, кръвоизлив над и под твърдата и под меката мозъчна
обвивки, контузия и кръвоизлив в мозъка, компресия и дислокация на мозъка,
коматозно състояние, причинила постоянно общо разстройство на здравето, опасно
за живота по смисъла на чл.128 от НК, като дееца, след деянието е направил
всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалия - престъпление по
чл.343а ал.1 б.“а“ вр. с чл.343 ал.1 б.“б“ вр. с чл.342 ал.1 от НК.
Производството пред първата инстанция е протекло по общия
ред, след отмяна на присъда и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния
съд.
В хода на съдебните прения прокурорът поддържа внесения
обвинителен акт, като счита че следва да се наложи на подсъдимата
администартивно наказание и същата да бъде освободена от наказателна
отговорност, тъй като били налице основания за приложение на института на чл.
78а от НК. Счита че безспорно е установено по делото, че подсъдимата е причинила средна телесна
повреда на пострадалата и пледира за максимален размер на наказанието и
лишаване от право да управлява МПС в размер на две години.
Повереникът и самият частен обвинител пледират за
кредитиране на изготвената в досъдебното производство експертиза от ВЛ З.Н., и
липса на основание за преквалификация на престъпния резултат от тежка телесна
повреда в друга, излагат се аргументи в полза на извода, че на пострадалата е
причинено постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. Набляга на
обстоятелството, че разстройството на здравето следва да се преценява към
момента на деянието, а не към момента на изготвяне на експертизата. Молят за
наказание Лишаване от свобода около средния размер и лишаване от
правоуправление за срок от три години над определеното наказание лишаване от
свобода.
Защитата на подсъдимата поддържа, че е извършено деяние п
чл. 343а, ал.1 б „а“ предл 2 вр. с чл. 343, ал.1 б. „б“ предл. 2, вр чл. 342, ал. 1 от НК, като същата следвало да
бъде освободена от наказателна отговорност и
ѝ да се наложи административно наказание. Твърди се безспорно
установяване на превилегироващия признак – указване на помощ на пострадалото
лице и характера на причинената телесна повреда да е от категорията на
средните. Пледира се за вземане на предвид и съпричиняването от страна на
пострадалата. Моли се за наказание при превес на смекчаващите вината
обстоятелства и при обсъждането на въпроса за лишаване от правоуправление да се
има предвид възможността да не се наложи такова.
В правото на лична защита подсъдимата изразява съжаление
за стореното, поддържа казаното от своя защитник. С последната си дума моли за
преквалификация и налагане на минимално административно наказание.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
ОТНОСНО ФАКТИТЕ
П.Я.З.-Д. е родена на *** ***, б., б. г. с висше образование, работеща, омъжена,
неосъждана, ЕГН: **********
Същата притежавала
свидетелство за управление на МПС № *********/17.12.2010 г., валидно до 23.11.2020
г., за категории „В“ и „АМ“ и към 20.06.2018 г., нямала наложени санкции, като
нарушител/водач на МПС, по смисъла на ЗДвП. Управлявала лек автомобил марка
„Тойота“, модел „Корола“ с рег. № ***, който бил регистриран на Я.З..
Подсъдимата З. била ***към ***.
На 20.06.2018 г., около 13 ч.
подсъдимата пътувала сама в автомобила, като се движила в посока с. Калековец.
Времето било ясно и слънчево, с добра видимост. При навлизането си в населеното
място, З. управлявала превозното средство по източната лента на платното за
движение и навлязла в селото по ул. „Цар Симеон І“, в посока от юг на север. Въпреки
ограничението на скоростта за населено място – 50 км.ч., което било
допълнително указано и с пътен знак З. навлязла в населеното място със скорост
над разрешената, а именно около 62 км/ч. В същото време по тротоара в селото се
движела като пешеходец и пострадалата – В.Й.. Тя предприела пресичане на
пътното платно от запад на изток, когато автомобила на З. се намирал на 45-46 м
от нея. Движението ѝ спрямо разположението на МПС на подсъдимата било от
ляво на дясно пред него. Пресичането и пострадалата било възприето от З., като последната
задействала спирачната система на своето превозно средство. Около 2,6 секунди
след това настъпил удар в предната дясна част на лекия автомобил на
подсъдимата, след който превозното ѝ средство се установило на място. Подс.
З., слязла от лекия автомобил и се насочила към пострадалата, за да установи
състоянието ѝ. На пътното платно, подсъдимата се уверила, че Й. има пулс
и дихателна дейност, но била в безсъзнание и безконтактна. Поставила я в подходяща
поза, за да не се задуши ако повърне, като извикала на непознато лице от мъжки
пол от близката бензиностанция, да се обади на телефон 112. Междувременно на
местопроизшествието започнали да се събират и други хора, неустановени в хода
на разследването, като някой от тях подал мобилен апарат на подсъдимата, която
разговаряла с дежурен по телефон 112, на който обяснила за състоянието на
пострадалата. На местопроизшествието пристигнали екип на бърза помощ и
полицейски служители, сред които бил и свидетелят С.М.. Подсъдимата била
тествана за наличието на алкохол в дъха с техническо средство, както и за
употреба на наркотици с полеви тост, като и двете проби отчели отрицателни
резултати. На мястото на произшествието не се установява да е имало пешеходна
пътека.
В хода на съдебното
производство в изпълнение на указанията на контролиращата инстанция беше
назначена и изготвена повторна тройна съдебно- медицинска експертиза, от която
е установено, че на пострадалата в следствие на ПТП, станало на 20.06.2018 г. е
причинен Дифузен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, остър кръвоизлив над
твърдата мозъчна обвивка във фронталната дясна област и под твърдата мозъчна
обвивка в дясна половина на главния мозък, контузия на мозъка и оток и
притискане на мозъка, които са довели до разстройство на здравето временно
опасно за живота; Счупване на малкопищялна кост, което е довело до трайно
затрудняване на движението на долен десен крайник; Счупване на дясна срамна
кост, което е довело до затрудняване на движенията на десен долен крайник; Счупване
на лява ключица, което е довело до трайно затрудняване в движението на десен
горен крайник; разкъсно-контузна рана на дясната предмишница, представляващо
разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и 129 от НК и охлузвания в
областта на лявата хълбочна кост, дясното коляно и по гърба на лявото ходило,
представляващи болка и страдание, без разстройство на здравето. Коматозното
състояние било медикаментозно предизвикано за възстановвяането на тъканите на
мозъка.
От изготвената в хода на
досъдебното производство автотехническа експертиза се установява, че скоростта
на лек автомобил „Тойота Корола“ в момента на удара е била около 62 км/ч. При
липса на обективни данни (следи от гуми) за намаляване на скоростта преди момента
на удара следва да се приеме, че това е била скоростта на движение и преди
задействане на спирачната система. В анализираната пътна ситуация, от момента в
който пешеходката В.Й. е навлязла на платното за движение, водачът на лек
автомобил „Тойота Корола“ при своевременна реакция и задействане на спирачната
система с максимална интензивност е имал техническа възможност да установи
автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно
екстрено спиране, тъй като в този момент мястото на удара е било извън опасната
зона на автомобила. Водачът на лек автомобил „Тойота Корола“ би имал техническа
възможност да избегне удара, като пропусне пешеходката да премине пред
автомобила (без да задейства спирачната система), ако при навлизане на
пешеходката на платното, лек автомобил „Тойота Корола“ се е движел със скорост
по-малка от 54 км/ч (включително и 50 км/ч) Като основни причини за настъпилото
произшествие от техническа гледна точка се установява да са предприетото
пресичане на платното за движение от пешеходката В.Й. без да се съобрази с
приближаващия се автомобил, водачът на лек автомобил „Тойота Корола“ – П.З.,
която не реагирала своевременно на опасността от удар с пешеходката В.Й.,
водачът на лек автомобил „Тойота Корола“ – П.З., която се е движела със скорост
62 км/ч, поради което е нямала техническа възможност да избегне удара, тъй като
при движение със скорост 54 км/ч (включително 50 км/ч) тя би имала възможност
да избегне удара, като пропусне пешеходката да премине пред автомобила (без да
задейства спирачната система).
Установява се, че в кръвта на пострадалата В.Й., не са били налични следи от
алкохол или наркотични вещества.
Установява се, че няма годен
за възпроизвеждане видеофайл от камера № 1, поставена на ул. „Хан Аспарух“ № 69
в с. Калековец Записаната информация не е могла да бъде прегледана и
интерпретирана.
ОТНОСНО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните в хода на досъдебното
производство и в хода на съдебното следствие
доказателства, а именно: показания на свидетелите С.Ж., С.М. (в хода на съдебното и досъдебното
производство и приобщени по реда на чл .281 ал5, вр. с ал. 1 т.2 от НПК) и Й.Й.,
и частично от показанията на свидетелката З.Й., обясненията на подсъдимата,
както и от протокол за оглед ведно с фотоалбум и схема, медицинска документация
и изследвания (43-55 съдебен том), повторна тройна съдебномедицинска експертиза
(л. 108-133 съдебен том) протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози (л. 109ДП), протокол за доброволно предаване и приемо-предавателен
протокол на кръвна проба (л. 110-111ДП), протокол № 510 за извършена
съдебнотехническа експертиза (л. 114ДП), справка за нарушител/водач (л. 121ДП),
копие на СУМПС и контролен талон, СРМПС част II, лична карта (122-123ДП),
документи по застрахователна полица (л. 124-131ДП), писмо от РЦ 112 – Кърджали
(л.132ДП), констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 21 от 20.06.2018 г.
(л. 136ДП) ведно с план-схема на възникнало ПТП с пострадали лица, медицинска
документация от *** (л. 63-105ДП), съдебномедицинска експертиза по писмени
данни № 256/2018 г. на вещото лице д-р З.Н. по отношение на В.Й. (л. 59ДП),
автотехническа експертиза на вещото лице инж. С.М. (л. 37-57ДП), справка за
съдимост на подсъдимата, характеристична справка на подсъдимата, 4 бр. справка
за лице АИС БДС, веществено доказателство флаш памет „Tondach“ и протокол за
доброволното ѝ предаване, 1 бр. компакт диск и останалите приобщени по
законовия ред писмени доказателства.
Съдът не кредитира изготвената в
хода на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза от доктор З.Н.
поради следните съображения: Вещото лице притежава компетентност да изготвя
такъв тип експертизи, но настоящата не се отличава с обоснованост или правилна
интерпретация на фактите. При запознаване със заключението прави впечатление,
че вещото лице е подвело установените факти под правната квалификация на
увреждането, а именно медикобилогоичните признаци под правната интерпретация на
закона. Същата е посочила, че на пострадалата В.Й.Й. е била причинена тежка телесна повреда изразяваща се
в тежка черепно-мозъчна травма със счупване на черепа, кръвоизлив над и под
твърдата и под меката мозъчна обвивки, контузия и кръвоизлив в мозъка,
компресия и дислокация на мозъка, коматозно състояние, довели до постоянно общо
разстройство на здравето, опасно за живота по смисъла на чл.128 от НК, както и
счупване на лявата ключица, на горното и долно рамо на дясната срамна кост на
таза и на малкопищялната кост на дяна подбедрица, които са довели до трайно
затрудняване на движенията на горен ляв крайник и долен десен крайник. Същата е
изготвила експертизата по писмени данни без преглед на лицето.
Прави впечатление, че вещото лице не
обосновава защо приема, че описаното увреждане - „тежка черепно-мозъчна травма
със счупване на черепа, кръвоизлив над и под твърдата и под меката мозъчна
обвивки, контузия и кръвоизлив в мозъка, компресия и дислокация на мозъка,
коматозно състояние“ изпълва правната категория постоянно общо разстройство на
здравето, опасно за живота по смисъла на чл.128 от НК. Няма обосновка защо
вещото лице приема, че това разстройство на здравето е „постоянно“. Съгласно
тълкуванията задължителни за съда дадени Постановление № 3 от 27.IX.1979 г.,
Пленум на ВС, в т. 7 са описани характеристиките, които следва да притежават уврежданията,
за да бъдат категоризирани като Постоянно общо разстройство на здравето,
опасно за живота. Тълкуванията гласят, че по смисъла на закона общото
разстройство на здравето е такова тежко заболяване, което обхваща болестни
процеси и състояние с голяма продължителност. Не е нужно то да засяга всички
части на тялото и всички дейности на организма.
Общото разстройство на здравето може
да последва от увреждането само на някой орган или система на организма.
„Законът изисква разстройството да е постоянно и
същевременно опасно за живота. Това означава, че се
касае до такова увреждане, което не
може да се възстанови и което представлява реална опасност за живота. За съставомерността на деянието не е необходимо състоянието на опасност за живота на увредения да е
налице всеки момент. Това изискване се отнася само до общото разстройство на
здравето. Необходимо е обаче тази опасност да е налична и реална.“
Посочената правна квалификация
от експерта З.Н. не почива на фактите и не се съобразява с постановките на
цитираното постановление. Съдът не споделя изложеното от вещото лице Н., че тъй
като състоянието на пострадалата било застрашаващо живота й в момента на
причиняване на уврежданията, а последвалото лечение било продължително то се
касаело за постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. Съдът не
споделя и аргумента на частното обвинение, че характерът на телесната повреда
се преценявал единствено и само към момента на причиняването ѝ. Видно от
т. 17, на цитираното постановление, това е само принципно положение. В
настоящия случай се касае за особеност на съставомерния белег на телесната
повреда, който е именно занапред. Изрично е посочено в т. 7, че следва
разстройството да е постоянно, а именно без възможност за възстановяване.
Очевидно такова е настъпило и то препятства определянето на това увреждане като
тежка телесна повреда според изготвената от вещото лице Н. експертиза. Именно
тази необоснованост, а именно липсата на мотиви защо вещо вещото лице приема
тези факти, че попадат под категорията на този елемент са довели съда до извод
за необоснованост на експертизата и нужда от назначаване на повторна тройна
експертиза, която да обоснове медикобиологичния признак на телесната повреда.
След изготвяне на повторната тройна
съдебно-медицинска експретиза и подробният разпит на вещите лица в съдебно
заседание съдът намери същата за изключително обоснована, подробна, задълбочена
и мотивирана.
При
определяне на уврежданията, специалистите – съдебен лекар, невролог и
неврохирург освен след запознаване с медицинската документация, включително и
тази приобщена от личния лекар, но и след личен преглед на пострадалата са
направили изключително мотивирани изводи за настъпилите телесни увреждания. В
съдебно заседание те допълват, че към момента на настъпване на увреждането
прогнозите са били неясни, но медицинската намеса е била неизбежна и
необходима. Посочват, че лицето се е възстановило напълно от причинените
увреждания. Установяват, че коматозното състояние е било изкуствено и
медикаментозно предизвикано, за да имат възможност тъканите на мозъка да се
възстановят. Тези задълбочени изследвания и компетентност при представяне на заключението
мотивират съда да кредитира тройната съдебно-медицинска експертиза в цялост,
като напълно приеме нейното заключение и в частите, които противоречат с
изготвената на досъдебното производство експертиза, не само по отношение на
подвеждането на фактите към правото, а дори и по отношение на вида на
причинените телесни увреждания.
Съдът кредитира обясненията на подсъдимата, като
отчита тяхната двойнствена природа , а именно като средство за защита и
доказателствено средство. Настоящият съдебен състав намира, че обясненията и са
логични, непротиворечиви, обективни и кореспондират с останалия доказателствен
материал. Не се установя тенденциозност на поднасянето им или друга причина
поради която на същите не следва да се дава вяра. Съдът установява от
обясненията на подсъдимата фактите по авторството на деянието и оказване на
помощ на пострадалата, останалите изнесени от нея факти допълват и подкрепят
установената фактическа обстановка наред с писмените доказателства и
експертните заключения.
Съдът кредитира показанията на свид. З.Й. във всичките
им части освен по отношение на скоростта на движение на автомобила и относно
възстановяването на пострадалата от травмите. Съдът не счита, че свидетелката е
повлияна от присъствието си в съдебната зала при разпита на свид. Ж. или от
другите извършено процесуално-следствени действия пред нея, тъй като същата възпроизвеждаше собствени
спомени, а не интерпретираше чути или възприети в ода на съдебното следствие
факти. Съдът не кредитира показанията ѝ в посочените части, тъй като
същите остават изолирани и неподкрепени от останалия събран доказателствен
материал. В частта за скоростта, свидетелката няма преки наблюдения, нито
специални знания, за разлика от експертизата, която посочва на база изчисления
каква е била скоростта на движещия се автомобил. По отношение на
възстановяването на пострадалата съдът намира, че изложеното от свидетелката,
че дъщеря ѝ не се е възстановила за пресилен извод и субективна преценка
повече отколкото почиващ на реални факти, тъй като видно от заключението на
тройната съдебно-медицинска експертиза пострадалата се е възстановила напълно.
По отношение на показанията на свид. Й., Ж., М. съдът
ги намира за непротиворечиви, логични и последователни и подкрепени от
останалия доказателствен материал, поради това им дава вяра. Съдът кредитира
показанията на свид. М. дадени на досъдебното производство, тъй като същите са
давани времево, значително по-близо до инцидента и е закономерно след толкава
време свидетеля да не си ги спомни, за да ги възпроизведе в съдебно заседание.
По отношение на заключенията на химическата и съдебно
техническата експертиза, съдът не намира за необходимо да ги обсъжда, тъй като
същите не установяват съставомерни факти, но ги кредитира като обосновани и
компетентно изготвени.
От заключението на съдебно-автотехническата
експертиза, която съдът намира за подробна, обективна, мотивирана и
изключително компетентно изготвена, поради което ѝ дава вяра се
установява механизма на деянието, мястото, времето, скоростта, причинно
следствената връзка и останалите съставомерни признаци на механизма на деянието
от обективна страна. Кредитира я и по отношение на причините за настъпване на
произшествието.
Съдът кредитира останалите доказателства като
непротиворечиви и допълващи фактическата обстановка. Не се намериха основания
да не бъдат ценени, като същите са събрани по реда на НПК и отразяват
релевантни факти за обвинението, а именно протокол за оглед на
местопроизшествие,
ОТНОСНО ПРАВОТО:
С оглед установеното от
фактическа страна, следва да се приеме, че от правна страна П.Я.З.-Д. на 20.06.2018 г. в с.Калековец,
обл.Пловдивска на ул.“Цар Симеон І“, при управление на моторно превозно
средство – лек автомобил марка „Тойота“, модел „Корола“ с рег. № ***, е
нарушила правилата за движение, а именно:
- чл.21 ал.1 от ЗДвП /Закон за движение по пътищата/ - „при избиране
скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да
превишава следните стойности на скоростта в километри, за пътно превозно
средство от категория „В“ – 50 км/ч. в населено място“, като чрез това по непредпазливост е причинила
на В.Й.Й. ЕГН ********** средна телесна повреда, изразяваща се в кръвоизлив над
и под твърдата и под меката мозъчна обвивка, контузия и кръвоизлив в мозъка,
компресия на мозъка - разстройство на здравето, временно опасно за живота по
смисъла на чл.129 от НК, като след деянието е направила всичко зависещо от нея
за оказване на помощ на пострадалата.
С оглед гореизложената
фактическа обстановка се установява, че са налице всички елементи от обективна
и субективна страна на престъпния състав по чл.343а,
ал. 1, б.“а“ предл. 2ро вр. с чл.343, ал.1, б.“б“ вр. с чл.342, ал. 1 от НК.
Разпоредбата на чл. 343, вр. чл.
чл. 342 НК е бланкетна, като за съставомерността на деянието препраща към
правилата за движение по пътищата, уредени в специалния закон ЗДвП. Съгласно
трайно установената съдебна практика бланкета може да бъде запълнен само с такова
нарушение на правилата за движение по пътищата, което се намира в пряка и
непосредствена причинна връзка с причинения съставомерен резултат.
От приетото за установено
водачът е управлявал автомобила със скорост надвишаваща разрешената за
населеното място, (50 км.ч.), а именно 62 км./час. Именно вследствие на
избраната от подсъдимата скорост тя се е поставила в невъзможност да избегне
произшествието като пропусне пострадалата да премине пред автомобила, дори и
без да задейства спирачната система ( ако е управлявала автомобила със скорост
под 54 км.ч.). Именно със съзнателното избиране на скоростта на движение над
разрешената за населено място подсъдимата е нарушила чл.21 ал.1 от ЗДвП - „при избиране скоростта на движение на
водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности
на скоростта в километри, за пътно превозно средство от категория „В“ – 50
км/ч. в населено място“. Поради изложените причини след 2,6 s е настъпил удар
между пострадалата и автомобила на подсъдимата в предната дясна част на
последния, от който Й. е получила описаните травматични увреждания, което
определя неразривната причинно-следствена връзка между деянието и настъпилия
резултат.
По отношение на спорните
травматични увреждания съдът намира че безспорно те се заключават в кръвоизлив
над и под твърдата и под меката мозъчна обвивка, контузия и кръвоизлив в
мозъка, компресия на мозъка. Тези увреждания се субсумират под
медикобиологичния признак разстройство на здравето, временно опасно за живота
по смисъла на чл.129 от НК. Това заключение съдът направи след обстоен анализ
на установеното от повторната тройна съдебномедицинска експертиза и преценка на
юридическите критерии поставени в наказателния кодекс, както и задължителната
съдебна практика. В тази връзка съдът намира, че следва да отбележи следното:
определянето на характера на телесната повреда е по своята същност юридическа
дейност, но тя е неразривно свързана със специални знания в областта на
медицината. Посочването от експертите на медикобиологичните признаци на
увреждането е част от експертизата на вещите лица, но подлежи на контрол и
самостоятелна преценка от съда. Видно от заключението и съдът намира, че
безспорно се установява че на пострадалата е причинен кръвоизлив над и под твърдата
и под меката мозъчна обвивка, контузия и кръвоизлив в мозъка, компресия на
мозъка. Тя се е възстановила напълно. Не е можело да се направи категорична
прогноза за състоянието ѝ към момента на настъпване на увреждането, но
видно от настъпилите обстоятелства същата се е възстановила. Безспорно
състоянието ѝ е било животозастрашаващо за определен момент, но нито е
налице постоянно разстройство на здравето, нито е налице реална и налична
опасност за живота свързана с това разстройство на здравето. Именно тези факти
и установеното от тримата тесни специалисти лекари дават основание на съда да
заключи, че причинените увреждания имат характера на средна телесна повреда,
тъй като се субсумират под квалификацията на чл.129 от НК - разстройство на здравето, временно опасно за живота.
Видно от кредитираното експертно заключение не се доказа безспорно
причиняването на тежка телесна повреда, изразяващо
се в общо разстройство на здравето, опасно за живота или нанасянето на следните
телесни увреждания – „тежка черепно-мозъчна травма със счупване на черепа и
коматозно състояние“, поради което съдът оправда подсъдимата за така
повдигнатото обвинение. Както се посочи при анализа на доказателствата, съдът
не намира опора във фактите причинените увреждания да представляват постоянно,
разстройство на здравето, без възможност за възстановяване и реална опасност за
живота, която да го съпътства както повелява т. 7 на ППВС 3/79 г. Съдът не може да сподели
възраженията на частното обвинение, че в цитираното постановление не е посочено
друго изискване за общо разстройство на здравето, освен опасността за живота да е била реална и
налична. Такава безспорно е имало към момента на деянието, но липсва другият
елемент от този медикобиологичен признак, а именно общото разстройство на
здравето, което да е постоянно,
признак който частното обвинение не обсъжда. Съдът не се съгласява с
възражението на частното обвинение, а именно че ако без лекарска намеса изходът
би бил летален, то се касае винаги за тежка телесна повреда. На първо място
такива факти не се доказаха, а на второ място временната опасност за живота при
причинено разстройство на здравето, в който признак се включва ненастъпилата
опасност от летален изход е отново средна телесна повреда – разстройство на
здравето временно опасно за живота. Ясен е подхода на законодателя при
разделянето на тежката от леката телесна повреда, когато е било причинено
разстройство на здравето с опасност за живота: при тежката телесна повреда то
следва да е ПОСТОЯННО разстройство с
налична и реална опасност за живота която може да настъпи всеки момент и
разстройство на здравето, което обуславя временна опасност за живота, в каквато
хипотеза попада и настоящия случай. По отношение на момента на преценка на
характера на увреждането то съдът вече изложи своите мотиви по-горе, че при
конкретните параметри на увреждането бъдещото състояние на пациента имплицитно
се съдържа в законовата норма, което изключва принципната постановка дадена в т. 17 на ППВС 3/79 г.
Установени са и допълнителните
признаци на привилегирования състав по повдигнатото обвинение на чл. 343а, ал.
1, б. „а“ от НК, а именно деецът след деянието си да е направил всичко,
зависещо от него за оказване помощ на пострадалия. Съгласно ППВС № 1 от
17.01.1983 г. по н.д. № 8/82 г., за да е налице намаляващо отговорността
обстоятелство - оказване помощ на пострадалия, е необходимо наличието на две
предпоставки: 1. деецът трябва да е направил всичко, зависещо от него за
оказване помощ на пострадалия, дали това е така се преценява конкретно с оглед
възможностите му (психофизически, подготовка, здравословно състояние в момента
и др.), обстановката, в която е действал, и характера на действията, които сам
или с помощта на другиго е извършил; 2. помощта да е била необходима, т.е. да е
оказана на жив човек независимо от характера и степента на нараняването му, да
е насочена субективно и обективно към запазване здравето или спасяване живота
на пострадалия.
В този смисъл са именно и обясненията
на подсъдимата З., които установяват последващото ѝ поведение след удара.
Доказва се, че след настъпване на произшествието подсъдимата е слязла от
колата, и е оказала първа помощ на пострадалата, предвид и обстоятелството, че
същата е медицинско лице, извършила е активни действия по установяване и
закрепване на състоянието на пострадалата, говорила е с оператор от тел. 112,
съдействала е за своевремнно оказване на медицинска помощ на пострадалата,
останала е на местопроизшествието и след пристигане на полицейския екип.
Предвид цялостната обстановка и медицинската квалификация на подсъдимата съдът
намира, че всичките ѝ действия представляват именно всичко, каквото е
могла да стори за пострадалата в конкретните обективни условия и което е
зависило от нея, така че да се запази живота на пострадалата, но и да не бъде
влошено състоянието ѝ. От друга страна съдът счита, че помощта на
подсъдимата е била необходима, тъй като е поставила пострадалата в позиция,
която да възпрепятства задушаването при спонтанно повръщане. Поради това съдът
прецени, че са налице и двете предпоставки за приложението на привилегирования
състав на повдигнатото обвинение. За неоснователни се приеха възраженията на
частния обвинител за липсата на възможност за приложение на състава по чл.
343а, ал. 1, б. „а“ от НК, тъй като се установи по безспорен начин както осъществената
помощ от подсъдимата З., така и съставомерността на действията и по
повдигнатото обвинение.
От субективна страна деянието по
чл. 343а, ал. 1, б. „а“ вр. с чл. 343, ал. 1, б. „б“ вр. с чл. 342, ал. 1 от НК
е извършено непредпазливо, тъй като подсъдимата не е целяла и не е предвиждала
общественоопасните последици на причиненото от нейното поведение деяние, но в
конкретната ситуация е била длъжна да ги предвиди и е могла да стори това. В
процесния случай задължението на подсъдимата да предвиди настъпването на
съставомерните последици се извежда от качеството ѝ на правоспособен
водач на МПС, а конкретната ѝ възможност да го предвиди пък следва от
особеностите на пътната обстановка, в която не са били налице фактори, които да
възпрепятстват ефективното ѝ възприемане. Видно от заключението на
изготвената по делото АТЕ, причина за настъпилото произшествие от техническа
гледна точка е именно поведението на водача на лекия автомобил, която е имала
техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да
избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране при своевременна реакция
и задействане на спирачната система с максимална интензивност от момента на
навлизане на пешеходката на платното за движение, тъй като мястото на удара е
бил извън опасната зона за спиране, както и е имала възможност да я пропусне да
премине пред автомобила (без да задейства спирачната система), ако при
навлизане на пешеходката на пътя автомобилът управляван от подсъдимата се е
движил със скорост не по-голяма от 54 км/ч. Всичко това обосновава и извода, че
в конкретния случай е налице виновно, непредпазливо поведение от страна на
подсъдимата.
Доколкото
предвижданото за престъплението по чл.343а, ал. 1, б.“а“ предл. 2ро, вр. с
чл.343, ал.1, б.“б“ вр. с чл.342, ал. 1 от НК наказание е лишаване от свобода
до две години; подсъдимата е неосъждана и не е освобождавана от наказателна
отговорност; от деянието не са причинени имуществени вреди, то са налице
условията за освобождаването ѝ от наказателна отговорност по реда на чл.
78 А, ал.1 НК за извършеното от нея престъпление
по чл.343а, ал. 1, б.“а“ предл. 2ро, вр. с чл.343, ал.1, б.“б“ вр. с чл.342,
ал. 1 от НК.
ПО РАЗМЕРА НА АМИНИСТРАТИВНОТО
НАКАЗАНИЕ
При
индивидуализиране на административното наказание на подсъдимата З., съдът
съобрази вида и характера на засегнатите обществени отношения /засегнати са
обществените отношения свързани с безопасността и сигурността на транспорта,
които се отличават с голяма обществена значимост /, степента на засягане на същите,
намерила израз във вида на допуснатото нарушение на правилата за движение по
пътищата. Съдът отчете и причинения общественоопасен резултат - на пострадалото
лице е причинена съставомерната средна телесна повреда, както и няколко други
средни телесни повреди, които не са отразени в обвинението поради което не се
отразяват на квалификацията, а именно: Счупване на малкопищялна кост,
което е довело до трайно затрудняване на движението на долен десен крайник;
Счупване на дясна срамна кост, което е довело до затрудняване на движенията на
десен долен крайник; Счупване на лява ключица, което е довело до трайно
затрудняване в движението на десен горен крайник; както и 2 леки телесни повреди.
При
определянето на размера на глобата съдът съобрази и личността на подсъдимата -
добри общи характеристични данни, медицинско образование, трудово ангажирана.
Като смекчаващо обстоятелство следва да се отчете и броя и интензитета на
допуснатото нарушение на правилата за движение.
Съобразявайки
гореизложените обстоятелства, съдът намира, че на подсъдимата следва да се
наложи глоба в размер на 2500 лв. основно заради причинените на пострадалата
множество увреждания, съпътствани от дълго и тежко възстановяване, разнородни
травми и болки и страдания.
Във
връзка с възможността по чл. 78а, ал.4 от НК, съдът да наложи или не наказание
лишаване от право да управлява МПС съдът намери следното: Съдът, за да наложи
предвиденото в чл. 343Г от НК наказание взе предвид справката за
нарушител/водач на подсъдимата, от която е видно че същата е правоспособен
водач от 2010 г. и до настоящия момент няма установени нарушения по ЗДвП. Това идва да покаже, че
неспазването на правилата за движение по пътищата е изолиран случай в
практиката ѝ като шофьор и е индиция, че същата не се характеризира като
водач склонен да извършва нарушения и да не се съобразява с пътната обстановка.
Тази ѝ характеристика като шофьор дава основание на съдът да прецени, че
не следва да се наложи и допълнителното наказание предвидено в чл. 343Г от НК,
а именно лишаване от права, още повече че същата е служебно зависима от
управление на автомобила си.
Така определеното наказание съдът намира, че
съответства на степента на обществена опасност на деянието и на подсъдимата и
счита, че ефективно ще съдейства за поправянето ѝ без да се накърнява
принципа на пропорционалност между преследваните от закона цели и употребената
държавна репресия. Размерът на глобата съответства и на имуществения статус на подсъдимата,
а именно трудово ангажирана.
ПО РАЗНОСКИТЕ
и ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА
Във
връзка с приобщените веществени доказателства: магнитен носител съдържащи
записи от ЕЕН 112 и кафява флашпамет с надпис TONDACH съдът намери, че следва
да се унищожат като вещи без стойност, след влизане в сила на присъдата.
На
основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът възложи на подсъдимата П.Я.З.-Д. разноските
от досъдебното производство, а именно сумата от 517 /петстотин и седемнадесет/
лева, както и тези в хода на съдебното такова,
а именно 1584,50 /хиляда петстотин осемдесет и четири лева и петдесет
стотинки/ лв. за експертизи и вещи лица и
На
основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът възложи на подсъдимата П.Я.З.-Д. да
заплати на В.Й.Й. с ЕГН: ********** ***, сумата от 2000 /две хиляди/ лева
адвокатско възнаграждение за повереника за всички инстанции до настоящия момент.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: .....................................
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! Ж. К.