Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Ихтиман, 26.06.2020 година
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
ИХТИМАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВИ СЪСТАВ, в открито
съдебно десети юни ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВА ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря Адриана Хаджипеткова, като
разгледа докладваното от съдията Йорданова гр. д. № 95 по описа за 2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
повод изпратен по подсъдност иск от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК …………..
седалище и адрес на управление гр. София,
ул. «Ястребец» № 23Б, срещу М.Т. Я.ЕГН **********о*** за заплащане на
сумата от 735,75 /седемстотин тридесет и пет лева и седемдесет и пет стотинки/
– главница за ползвана топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до
30.04.2016 г.; 187,37 /сто осемдесет и седем лева и тридесет и седем стотинки/
законна лихва за забава за периода от 16.09.2015 г. до 23.08.2018 г., както и
сума за дялово разпределение в размер на 17,41 лева за периода от месец 07.2015
г. до месец 4.2016 г., от които 13,60 лева главница и 3,81 лихва, , ведно със
законната лихва върху главниците, считано от 14.09.2018 г. до окончателното
изплащане на задължението.Претендират се и разноски.
В исковата молба се твърди, че М.Т. Янкова
заедно със Л.Ш.А. са собственици на топлоснабден имот, находящ се в гр. София,
ж.к. „Люлин“, бл. 981, вх. Ж, ет. 9, ап. 186, аб. № 290853. Съгласно чл. 150,
ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни Общи условия, които в случая са влезли в сила по отношение на
ответника. Съгласно чл. 32, ал. 1 от ОУ, заплащането на топлинната енергия се
извършва в 30-дневен срок след изтичане на периода. Доставената до имота
топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г., както и услугата
дялово разпределение за периода м. 7.2015 г. до м. 4.2016 г. не са заплатени
Дяловото разпределение на ползваната топлинна енергия в сградата, в която се
намира имотът, се извършва от фирма «ТЕХЕМ СЪРВИСИЗ» ЕАД. Въз основа на
изравнителните сметки от тази фирма е определено и задължението на ответника.
По отношение на
ответникът Л.Ш.А. производството по делото е прекратено с определение от
24.11.2019 г. по гр. дело № 60861/2018 г. на СРС, което не е обжалвано и е
влязло в сила
В срока по чл.131 от ГПК ответницата М. Янкова представя писмен отговор, в който оспорва иска.
Твърди, че част от претендираните суми са били погасени по давност. По същество се сочи, че искът е
неоснователен, тъй като с Решение № 4777 от 13.04.2018 г. по адм. дело №
1372/2016 г. на ВАС е била отменена методиката за дялово разпределение, поради начислението
за топлинна енергия е било незаконно. Оспорва се, че ответницата е собственик
или носител на вещно право на ползване върху имота. Сочи се, че клаузата от
общите условия за рекламация е неравноправна.
Третото лице «ТЕХЕМ СЪРВИСИС» ЕООД, гр. София, ЕИК
*********, не оспорва твърденията в исковата молба.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните писмени доказателства, по отделно
и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема следното от фактическа страна:
От
представения по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № 111, том II, рег. № 5613, дело № 280/2004 г. на Нотариус В. .,
рег. № 053 в регистъра на Нотариалната камара и удостоверение за наследници се
установява че М.Т. Янкова е собственик на недвижим имот, представляващ
апартамент № 186, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин IХ“, бл. 981, вх. Ж, ет. 9.
По
делото е представен протокол от проведено
общо събрание на етажните собственици в бл. 981, вх. Ж в ж.к. „Люлин“, от
15.08.2002 г., видно от който е взето решение за сключване на договор за
извършване на топлинно счетоводство с фирма «ТЕХЕМ СЪРВИСИС» ЕООД.
Приложени
са по делото съобщения към фактура № ********** от 312.07.2015 г., в което са
отразени начислени суми за отопление и подгрявяне на вода за периода от
01.05.2014 г. до 30.04.2015 г. и № ********** от 31.07.2016 г., в което са
отразени начисление суми за отопление и подгрявяне на вода за периода от
01.05.2015 г. до 30.04.2016 г.
Представен
е и договор при общи условия №
94/01.11.2007 г., сключен между „Топлофикация София“ АД и „Техем Сървисиз“ ЕООД
за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия.
От
представените по делото от “Техем Сървисис” ЕООД документи във връзка с
дяловото разпределение за абонатен № 1290853 за периода от 01.05.20174 г. до
30.04.2015 г. и за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г., се установява, че
в имота е извършен реален отчет.
По
делото са приложени протоколи за въвеждане в експлоатация на абонатната станция
и свидетелствата за метрологична проверка на абонатната станция, както и
отчетния картон на общия топломер, от които се установява съответствието на
техническите изисквания на обслужващата процесния недвижим имот абонатна
станция.
От заключението на допуснатата и изслушана съдебно-техническа
експертиза, се установява, че ищецът редовно е доставял топлинна енергия за
етажната собственост, отчетените показания на общия топломер в абонатната
станция ежемесечно са нанасяни и отразявани по съответния ред за осчетоводяване,
като са отчислявани технологичните разходи на топлинна енергия в абонатната
станция. Сумите за топлинна енергия за топлоснабдения имот са начислени в
съответствие с действащата към момента нормативна уредба - Наредба 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Вещото лице е посочило, че за отчитането на
отоплителния сезон 2014-2015 г. и 2015 – 2016 г.е осигурен достъп до имота за
отчет на монтираните водомери, като в имота няма монтирани индивидуални
разпределители. Според експерта при
проверката на представените от ищеца документи се установило, че общият
топломер, монтиран в абонатната станция е преминал първоначални и последваща метрологична
проверка.
От заключението на изготвената съдебно-счетоводна
експертиза, се установява, че общият размер на дължимата сума за топлинна
енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. възлиза на 717,47 лева, а
законната лихва – на 183,37 лева.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявените
искове са с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В
настоящото производство доказателствената тежест за спорните факти се
разпределя с оглед на твърденията на страните, т.е. ищецът дължи пълно и главно
доказване на фактите, въз основа на които претендира изпълнение от ответника –
в случая, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение с
предмет продажба на топлинна енергия, изпълнението на задължението за доставяне
на топлинна енергия за процесния период и стойността на доставената енергия.
Страните
не спорят, а и от представените доказателства бе установено, че ищецът е
доставчик на топлинна енергия на територията на гр. София. Предявените от него
претенции са за заплащане от ответника стойността на ползвана от него, но
незаплатена топлинна енергия. Тежестта на доказване на реалното и точно
изпълнение на паричното задължение за плащане лежи върху ответника, тъй като
ищецът не е длъжен да доказва отрицателния факт на неплащане.
Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване
в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са
длъжни да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени
в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Този извод не се променя от нормата на чл. 149 ал. 1 т. 6
ЗЕ, която
предвижда, че когато става въпрос за отношения между доставчик на топлинна
енергия и потребител в сграда - етажна собственост, продажбата на топлинна енергия се извършва на
основата на писмен договор при общи условия, сключен между доставчика и
потребителя, защото ищецът няма качеството на доставчик по смисъла на закона, а
е топлопреносно предприятие. Сключване на писмен договор като форма за
действителност, за да възникне облигационна връзка между топлофикационното дружество и потребителя, както
предвижда чл. 149 ал. 1 т. 6
ЗЕ, е необходимо
за нови потребители, докато за т.нар. заварени потребители в сграда - етажна собственост (т.е. в сграда, която е топлофицирана
към момента на влизане в сила на закона) облигационната обвързаност възниква по
силата на самия факт на съществуващо присъединяване към абонатна станция, без
да е необходимо сключване на писмен договор. Облигационната връзка с ответника,
които е бил собственик на имота, отразява хипотезата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ (облигационна връзка без писмен
договор), тъй като от представения Договор между етажните собственици и фирмата, осъществяваща дялово
разпределение следва, че отношенията по
топлоснабдяването на сградата са били започнали още към през месец август 2002
г., което е преди влизането в сила на Закона за
енергетиката (Обн. ДВ.
бр.107 от 9.12.2003г.)
Относно съдържанието на понятието "потребител на
топлинна енергия за битови нужди" е налице задължителна практика,
постановена по реда на чл.290 ГПК - Решение № 221/11.07.2011 г. по т.д.
№ 5/2010 г. по описа на ВКС, I ГО; Решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д. № 3184/2013
г. по описа на ВКС, III ГО. Съгласно дадените със същите задължителни
разяснения собственикът или титулярят на вещно право на
ползване в имот в режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на
отдадена от сградна инсталация и отоплителни тела на общите части на сградата
топлинна енергия. По силата на закона между битовия потребител и
топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на ТЕ при
публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от
потребителя. Достатъчно е взетото решение от общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната
мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата ТЕ.
В случая се установи, че ответницата Янкова е собственик на процесния недвижим имот, за
който е доставена топлинна енергия, , т.е. тя е имала качеството на потребител,
съответно клиент по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ.
Установено бе от представените от третото лице помагач
доказателства и заключението на съдебно-техническата експертиза, че ищецът е
доставял топлинна енергия за процесния имот, като е изпълнил задълженията си по
съществуващата с ответника облигационна връзка.
Съобразно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на отчетената от общия
топломер топлинната енергия между отделните етажни собственици се извършва по
системата на дяловото разпределение по начина, регламентиран в действащата през
периода нормативна уредба, съдържаща се в Закона за енергетиката и Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. В случая е извършен реален отчет на
монтираните в апартамента уреди и от СТЕ
се установи, че начислената от ищеца сума отговаря на реалното потребление в
имота
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е направил възражение за погасителна
давност. С оглед разпоредбата на чл. 155 ЗЕ и приложимите Общи условия,
потребителите на топлинна енергия заплащат цената й на месечни вноски.
Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната
топлинна енергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през
определен период от време - месец, еднородни задължения, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени в Общите
условия интервали от време. В този смисъл са задължителните за съда указания,
дадени с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г., по тълк. дело № 3/2011 г.
на ОСГК и ОСТК на ВКС. Тригодишният срок, посочен в чл.111, б. "в" ЗЗД, с изтичане
на който вземанията се погасяват, започва да тече от деня, в който всяко едно
месечно вземане е станало изискуемо - чл.114, ал.1 ЗЗД. Това вземане е срочно, тъй като в
общите условия е предвидено, че плащането на месечните суми се извършва след
изтичане на 30-дневен срок след изтичане на периода, за който са отчетени.
Следователно вземането за цена за потребената енергия за текущия месец става
изискуемо от първо число на втория месец, следващ отчетния. С оглед на това съдът приема, че
давността е прекъсната с подаването на иска – 14.09.2018 г. и в този случай погасени
по давност са всички вземания на ищеца за период преди 14.09.2015г.
Като се съобрази заключението на вещото лице по
съдебно счетоводната експертиза остатъкът непогасени по давност вземания
възлиза на 234,69 лева главница, които ответникът дължи в качеството си на потребител на топлинна
енергия, за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, намиращ се в гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. 981, вх.
Ж, ет. 9, ап. 186, аб. № 290853 за периода от 14.09.2015 г. до 14.09.2018 г.,
като за разликата до пълния предявен размер от 735,75 лева искът
е неоснователен и следва да бъде отхвърлен като погасен по давност.
По отношение на претенцията за заплащане на услугата
дялово разпределение, съдът приема, че същата е недоказана. В представените по
делото от ищеца фактури липсва стойността на тази услуга, чиято цена е дължима
съобразно чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на
договорите между „Топлофикация
София“ АД и „Техем Сървисиз“ ЕООД за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда -
етажна собственост. При липса на надлежни доказателства за дължимата от
ответника стойност на извършеното дялово разпределение за периода 05.2014 г.
-04.2015 г., то тази сума не следва да бъде присъждана.
Съгласно чл. 33 от ОУ от 2008г., месечните дължими
суми за топлинна енергия трябва да бъдат заплатени в 30- дневен срок , след
изтичане на периода, за който се отнасят (първо число на следващия месец, който
е работен). При това положение размерът на обезщетението за забава върху
уважената сума, изчислена от съда в съответствие с чл. 162 ГПК възлиза на 47,20 лева, като за разликата до
пълния предявен размер искът следва да бъде отхвърлен. След като иска за
главница за стойността на извършеното дялово разпределение е неоснователен, то
следва да бъде отхвърлена и акцесорната претенция за лихва за забава.
Относно разноските:
Ищецът е направил разноски в
производството в размер на 200 лв. за държавна такса и претендира
юрисконсултско възнаграждение. Съдът намира, че юрисконсултското възнаграждение
следва да бъде определено в минимален размер от 50,00 лева. Освен това ищецът е
заплатил депозит за възнаграждение на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза в размер на 300 лева и 200 лева по съдебно-счетоводната експертиза.
В този случай в съответствие с чл. 78, ал. 1 ГПК следва да се присъдят разноски
пропорционално на уважената част от исковете в размер на 225,87 лева.
Доколкото
съдът частично е отхвърлил ищцовата претенция на разноски има право и ответника
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Представен
е списък по чл. 80 ГПК и договор за правна защита и съдействие, съгласно които
ответникът е заплатил адвокатски хонорар в размер на 300,00 лева, което
съотвества на минимално възможното. В този случай ищецът дължи пропорционално
на отхвърлената част от исковете и разноските на ответника, които възлизат на
209,82 лева.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА М.Т. . ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ” ЕАД, ЕИК ….. седалище и адрес на управление
гр. София, ул. «Ястребец» № 23Б, сумата
от 234,69 лв. /двеста тридесет и четири лева и шестдесет и девет стотинки / –
главница за ползвана топлинна енергия за периода от 14.09.2015 г. до 30.04.2016
г.; 47,20лв. /четиридесет и седем лева и
двадесет стотинки / законна лихва за забава за периода от 30.08.2016 г. до
23.08.2018 г., както, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.09.2018
г. до окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ иска „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК
…………. седалище и адрес на управление гр. София,
ул. «Ястребец» № 23Б, срещу М.Т. ЯНКОВА ЕГН **********о*** за заплащане
на сумата от 501,06 лв. /петстотин и един лева и шест стотинки/, представляваща
стойността на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до
13.09.2015 г., сумата от 136,17 лв. /сто тридесет и шест лева и седемнадесет
стотинки/, представляваща законната лихва за забава, сумата от 17,41 л. /седемнадесет лева и четиридесет и
една стотинки/, представляваща сума за
дялово разпределение за периода от месец 07.2015 г. до месец 4.2016 г., от
които 13,60 лева главница и 3,81 лихва.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК М.Т. Я. ЕГН ********** ***
ДА ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК
…………, седалище и адрес на управление гр. София,
ул. «Ястребец» № 23Б, сумата от 225,87 лв. /двеста двадесет и пет лева и
осемдесет и седем стотинки / разноски в производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК …….. седалище и адрес
на управление гр. София, ул. «Ястребец»
№ 23Б ДА ЗАПЛАТИ
НА М.Т. ЯНКОВА ЕГН **********о*** сторените разноски в производството размер на
209,82 лв. (двеста и девет лева и осемдесет и две стотинки).
Делото
е разгледано с участието на трето лице - помагач на страната на ищеца «ТЕХЕМ
СЪРВИСИС» ЕООД, ЕИК ………….. седалище и адрес на управление гр. София, район
Слатина, ул. «Проф. Георги Павлов» № 3.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Софийски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
/Р. Йорданова/