№ 48471
гр. София, 28.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20231110159140 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Подаденa e молбa от **.“, чрез адв. Д. за изменение на решение № 16538 от 04.09.2024
г. постановено по гр. д. № 59140/2023 г. по описа на СРС, 39 състав, в частта за разноските.
С молбата се иска да се присъди възнаграждение в размер на ** лв. с ДДС, вместо
присъдените ** лв. с ДДС, тъй като по делото са разгледани два иска, като се допълва, че
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09. 07.2004 г. за минималните размери на
адвокатски възнаграждения се дължи възнаграждение в размер не по- нисък от минималния
за всеки иск.
Насрещната страна в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК оспорва молбата като неоснователна ,
като моли съда да остави без уважение искането за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение при условията на оказана безплатна правна помощ в посочения от ищеца
размер.
Софийски районен съд, след като съобрази доводите на страните и прецени данните
по делото, намира следното:
Искане по чл. 248 от ГПК с вх. № 284509 от 09.09.2024 г. е направено от процесуалния
представител на ищеца в рамките на законоустановения срок, от легитимирана страна,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледано по същество искането обективирано в молба с вх. № 239268 от 23.07.2024 г.
е неоснователно.
С решение 16538 от 04.09.2024 г. постановено по гр. д. № 16538/2023 г. по описа на
СРС, 39 състав е прогласена за нищожна по предявения от И. К. Д., срещу „*** иск с правно
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, клаузата на чл. 11, ал. 2 за заплащане на такса за
бързо разглеждане по договор за паричен заем № ********** от 30.06.2021 г., сключен
между „*** и И. К. Д., както и е осъден ответникът **“, да заплати на И. К. Д., по
предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата от 10. 55 лв.,
представляваща недължимо платена сума по договор за паричен заем № ********** от
30.06.2021 г., сключен между „*** и И. К. Д., ведно със законната лихва от 27.10.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането. С решението „*** е осъдено, да заплати на И. К. Д.,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на 400 лв., представляваща разноски в
исковото производство, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА да заплати
на **. М.“ сумата от ** лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство.
Настоящият състав намира, че в случая правилно е определено с оглед изхода на спора
дължимото възнаграждение. При определяне размерите на адвокатските възнаграждения
1
следва да се прави разграничение дали са предявени в условията на обективно кумулативно
съединяване от един ищец срещу определен ответник няколко иска или са предявени в
условията на субективно съединяване искове от няколко ищци срещу определен ответник. В
настоящия случай е налице първата хипотеза, поради което интересът върху който следва да
се определи минималния размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от цената на
всички искове – в този смисъл определение № 29 от 20.01.2020 г., по ч. т. д. № 2982/2019 г.
по описа на ВКС. Още повече, че с определение № 603 от 11.10.2021 г. постановено по
ч.гр.д. № 3103/2021г. по описа на ВКС и определение № 10 от 13.01.2020 г. постановено по
ч.гр.д. № 4908/2021г. по описа на ВКС се възприема становище, че адвокатското
възнаграждение принципно следва да се определя върху общия материален интерес по
делото, а не за всеки иск по отделно. По отношение на оплакванията, че размерът на
възнаграждението следвало да се съобрази с наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения следва да се посочи, че в случая с решението е присъдено в
полза на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение в размер от **
лева с ДДС. Касае се за осъществено безплатно процесуално представителство и на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА размерът на адвокатското възнаграждение се определя от съда.
Действително така посочената сума е в размер по-нисък от определения в чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В
същото време предвид даденото тълкуване с решение от 25.01.2024 по дело С-438/22, СЕС
посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат
единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са
обвързващи за съда. Тези размери, подлежат на преценка от съда с оглед цената на
предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и
количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на
делото. В случая интересът по делото е в малък размер, вида и количеството на извършената
работа се изразява в подаването на искова молба, както и молба за разглеждане на делото в
отсъствие на адвоката, като делото не се отличава с фактическата и правна сложност. При
така изяснените параметри на релевантните обстоятелства, настоящият състав намира, че
сумата ** лв. с ДДС е адекватно възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА за представителството
на ищеца пред настоящата инстанция. С оглед на гореизложеното молбата за изменение на
решението в частта за разноските се явява неоснователна.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбa с вх. № 284509 от 09.09.2024 г. от **.“, чрез адв. Д..
за изменение на решение № 16538 от 04.09.2024 г. постановено по гр. д. № 68941/2023 г. по
описа на СРС, 39 състав, в частта за разноските.
Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2